Здравейте, мили хора!
Включвам се и аз с моя страх от шофиране.
Преди 14 години взех книжка, малко трудно я взех. Още тогава усещах, че не съм подготвена добре, не съм усвоила добре нещата, трудно ми беше, но я взех. Съответно след това не съм карала нито един път. Може би още тогава трябваше да взема допълнителни часове, а на мен ми беше неудобно да искам още пари от моите родители, при положение, че са дали толкова много.
Сега реших, че трябва да почна да карам по ред причини, поради които се налага. Купих си кола, мислех да се запиша на опреснителни курсове, но първо ще караме с баща ми. Не знам защо така се получава, някои хора се научават много бързо, докато при други като мен много трудно стават нещата. Не искам да се отчайвам, искам да си вдъхвам кураж и увереност. Трябва да вярвам в себе си и нещата лека полека ще се получат.
Обаче имам едно вътрешно усещане, което ме кара да се чувствам много зле. Чувството да си купил нова кола, а да не можеш да го кажеш пред хората, да те е срам, че не можеш да караш. Ей това усещане е много гадно. Сигурна съм, че има хора като мене и знам, че ще ме разберете.
Пиша ви ей така малко да ми олекне, да си го кажа на някой.
Като седна зад волана все едно забравям всичко, не знам какво правя. Страха идва точно от това,че не знам какво да правя, не съм уверена. Може ли да споделите при вас как са се получили нещата? Как превъзмогнахте това нещо, не знам и аз как да го нарека- страх, неувереност, паника?
Имам още много неща да казвам по принцип, но ще стане дълго. А и момичетата, които са в моето положение знам, че ще ме разберат много добре.
А и все си повтарям, че щом всички са се научили, няма как и аз да не се науча. Не е нещо кой знае какво, просто трябва постоянство и да не се отказваме.
На всички, които са като мен, стискам ви палци, прегръщам ви силно, всичко е възможно на този свят. Стига да имаме желание, постоянство и да не се отказваме.
Включвам се и аз с моя страх от шофиране.
Преди 14 години взех книжка, малко трудно я взех. Още тогава усещах, че не съм подготвена добре, не съм усвоила добре нещата, трудно ми беше, но я взех. Съответно след това не съм карала нито един път. Може би още тогава трябваше да взема допълнителни часове, а на мен ми беше неудобно да искам още пари от моите родители, при положение, че са дали толкова много.
Сега реших, че трябва да почна да карам по ред причини, поради които се налага. Купих си кола, мислех да се запиша на опреснителни курсове, но първо ще караме с баща ми. Не знам защо така се получава, някои хора се научават много бързо, докато при други като мен много трудно стават нещата. Не искам да се отчайвам, искам да си вдъхвам кураж и увереност. Трябва да вярвам в себе си и нещата лека полека ще се получат.
Обаче имам едно вътрешно усещане, което ме кара да се чувствам много зле. Чувството да си купил нова кола, а да не можеш да го кажеш пред хората, да те е срам, че не можеш да караш. Ей това усещане е много гадно. Сигурна съм, че има хора като мене и знам, че ще ме разберете.
Пиша ви ей така малко да ми олекне, да си го кажа на някой.
Като седна зад волана все едно забравям всичко, не знам какво правя. Страха идва точно от това,че не знам какво да правя, не съм уверена. Може ли да споделите при вас как са се получили нещата? Как превъзмогнахте това нещо, не знам и аз как да го нарека- страх, неувереност, паника?
Имам още много неща да казвам по принцип, но ще стане дълго. А и момичетата, които са в моето положение знам, че ще ме разберат много добре.
А и все си повтарям, че щом всички са се научили, няма как и аз да не се науча. Не е нещо кой знае какво, просто трябва постоянство и да не се отказваме.
На всички, които са като мен, стискам ви палци, прегръщам ви силно, всичко е възможно на този свят. Стига да имаме желание, постоянство и да не се отказваме.
