Абсолютно подкрепям горното мнение. Никога не съм питала кандидатите колко вземат, когато сами си кажат ми прави много грозно впечатление. Това е вътрешна конфиденциална информация и не е ок да се споделя наляво-надясно по интервютата. Работодателят ще предположи, че ако решиш да напускаш, после и неговите заплати ще развяваш така лесно. Каква е заплатата ти сега е информация, която касае теб и семейството ти. Ти кажи сума, която е минимум (дали ги взимаш в момента или не, това не трябва да касае интервюиращия). Аз казвам диапазон на очаквана заплата или пък минимум хххх лв. Диапазонът е според придобивките, които фирмата предлага, в някои компании са си сериозна сума, така че заплатата може и да е в долната граница на очакванията ми.
- Публикувана: 23 авг. 2025, 15:26 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2025, 14:07 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 101
По кой член от кой нормативен акт? Всяка вътрешна политика, която противоречи на закона, просто не важи.
Има и директиви, които всички държави членки трябва да спазват, там има такава забрана на подобни клаузи, има и задължения работодателят да представи разбивка на заплатите на хората на същата длъжност. И т.н. все неща, свързани с прозрачността. Нещо, което не се нрави на българския работодател, защото предпочита хората да си пазят заплащането в тайна един от друг и да нямат опция за сравнение или стимул, да си налягат парцалите поединично
Има и директиви, които всички държави членки трябва да спазват, там има такава забрана на подобни клаузи, има и задължения работодателят да представи разбивка на заплатите на хората на същата длъжност. И т.н. все неща, свързани с прозрачността. Нещо, което не се нрави на българския работодател, защото предпочита хората да си пазят заплащането в тайна един от друг и да нямат опция за сравнение или стимул, да си налягат парцалите поединично
Конфиденциална е. Представям си отиваш на интервю за нова работа и казваш, взимам 2000 в момента. И новия ти шеф подскача от щастие, защото утре като те наеме ще казваш нявсякъде колко взимаш. Въобще не ме грее тая клауза дали противоречи на някой нормативен акт. Удобна е и за мен, защото не искам да споделям колко взимам. Проява на лош вкус е да се задава въпрос “колко взимаш”, както и да се разказва каква ми е заплатата.
Нито рейнджове давам, нито минимум. Винаги казвам (не че често ми се е случвало), че те така или иначе имат бюджет, да го дават и да видим дали ще се срещнем. Обикновено са ми казвали сума, като ако е ниско, питам има ли после някакви стъпки. Ако е много ниско пък, директно си казвам, че няма как да се срещнем в очакванията си.
Интервюто не е интервю за едната страна, а и за двете. Не се чувствам сякаш отивам на разпит, а точно на среща.
Интервюто не е интервю за едната страна, а и за двете. Не се чувствам сякаш отивам на разпит, а точно на среща.
Досега не съм чувала въпроса "колко вземаш?". Питат те колко искаш.
Просто не бива да се твърди, че е едва ли не незаконно. Все пак си говорим за факти кое как е. След приемането на еврото ще започнат още и още "препоръки", демек "предписания".
А когото не го грее кое е законно или не, това говори за самия него и не е предмет на темата.
Мен почти винаги са ме питали за минимално заплащане. И аз казвам наистина минималното, под което няма да започна. И варира в зависимост къде съм. Ако нещо не ме кефи фирмата или самото интервю, казвам много висока сума.
Не е незаконно да си кажеш заплатата на трета страна, дори и на бъдещ работодател, ако ти самият искаш. Иначе би могъл да се позовеш на "конфиденциалност", ако не ти се споделя.
Конфиденциална информация са ноу-хау, патенти, ценови листи и подобни. Дори и фирмените отчети не са тайна, все пак се публикуват в търговския регистър.
Не е незаконно да си кажеш заплатата на трета страна, дори и на бъдещ работодател, ако ти самият искаш. Иначе би могъл да се позовеш на "конфиденциалност", ако не ти се споделя.
Конфиденциална информация са ноу-хау, патенти, ценови листи и подобни. Дори и фирмените отчети не са тайна, все пак се публикуват в търговския регистър.
Кеч, не съм твърдяла, че е незаконно. Но ако някой тръгне да вади факти от кухнята на компания, включително да споделя възнаграждението си, за мен този човек наистина не може да работи с конфиденциална информация. Няма фирма на света, както и човек, впрочем, който да се радва да му се вадят кирливите ризи на показ. За мен е етичен проблем, не толкова законно - незаконно. Но, мисля, с достоверност ще мога да предположа, че както сега клепа работодател или споделя неща от кухнята там, ако се появи конкурент на пазара - ще наклепат и мен, и фирмата, все човек ще намери за какво да се хване.