Аз да ви кажа реално как стоят нещата в Пловдив. Имам си работа, но съм пробвала на две-три места да кандидатствам, за да си сверя часовника, така да се каже, средно ниво мениджър в Логистика - 2500лв чисто без никакви екстри (обяд, транспорт, ДЗЗ, ваучери) е максимумът, който са ми предлагали. Аз съм с два чужди езика, 10 години опит в логистика (не спедиция), консултант по безопасността, ръководител транспорт. Работила съм само в големи фирми и предимно като тийм лидер. За какво ме викат въобще, като масово дават заплати като за общи работници, не ми е ясно.
- Публикувана: 23 авг. 2025, 15:26 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2025, 20:15 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 101
Какво е студена кандидатура?
Обикновено тези мейли отиват директно в кофата.
За средата и фирмата, кофти, но ти очакваш да даваш посоката накъде да вървят ли? Това е доста погрешно схващане, никога не можеш да промениш посоката на движение на мениджмънта. Ако не ти харесва, по-скоро ти трябва да си тръгнеш. Казвам го, защото съм горе-долу в същата позиция. Не мога да приема липсата на някакви стандарти/качество на работа и затова си търся друго място. Най-малкото ако продължа да стоя тук аз самата ще се закопая като специалист и опит. Не ми е ок, ама нямам и намерение да ги променям, те са си на правата линия според тях.
Не, в никакъв случай не си и помислям даже, че бих могла да диктувам аз какво или как да се случва във фирмата. Не съм се изразила правилно явно - визирах ситуации, свързсни с моята работа и това, за което аз отговарям. Въпросът е именно в пренебрегване на стандарти и качество на работата, както казваш ти, само и само да е, както собственикът иска, без оглед на това какви резултати ще бъдат постигнати. Но имаш право, че по-скоро трябва аз да си тръгна, отколкото да очаквам нещо да се промени.
Благодаря много на всички за мненията!
Здравейте,
Предварително се извинявам, ако постът ми звучи объркан, но още съм под афект.
Днес, след среща с висшия мениджмънт на компанията, в която работя (българска, мисля, че има значение
) се чувствам обезкуражена, демотивирана и искаща да избягам с 200 от тоталното незачитане на професионалното ми мнение (а и на целия екип) и поредното "не ме интересува нещо дали така се прави и дали работи, моята фирма-става, както кажа аз".
Предварително се извинявам, ако постът ми звучи объркан, но още съм под афект.
Днес, след среща с висшия мениджмънт на компанията, в която работя (българска, мисля, че има значение
) се чувствам обезкуражена, демотивирана и искаща да избягам с 200 от тоталното незачитане на професионалното ми мнение (а и на целия екип) и поредното "не ме интересува нещо дали така се прави и дали работи, моята фирма-става, както кажа аз".Първо, шефът ти е прав - той носи отговорност за фирмата, а ти можеш да следваш неговата политика или да напуснеш.
И второ, ние имаме твоята гледна точка, но не знаем неговата, а той, бидейки по-нагоре от теб, може да знае неща, които ти не знаеш.
И трето, може изобщо ти да не си права, а само да си мислиш, че си. Наскоро близък ми се оплакваше от техния маркетинг, че не слуша, прави каквото си иска, нарушава фирмените стандарти за реклама, пише рекламни послания без връзка с таргетите и прочее. Питам защо не го махнете? Ми защото всички били такива...
Това събитие с платен вход ли е?
Това събитие с платен вход ли е?
Много добър въпрос! Кариерните събития с безплатен вход обикновено таргетират учащи и студенти и за човек с опит нямат много какво да предложат.
Тук не са популярни студените кандидатури.
Наскоро една бивша колега се е обадила за позиция в нашата фирма. Тя си е доста настъпателна и упорита, което се цени на запад, но тук направо ѝ се присмяха зад гърба. И може би няма да я вземат, макар че реално е добър кандидат с опит.
Че била много отчаяна. То вярно, че понякога отблъсква, но нито се е молила, нито е проста без такт. Иска да работи жената, да слага храна на масата на децата си. Какво толкова укорително...
Абе, не сме дорасли за много политики. Гледам, че вкарват разни проектопредложения, съобразени с Европейските стандарти, да видим кои ще бъдат приети и колко ще се спазват.
Наскоро една бивша колега се е обадила за позиция в нашата фирма. Тя си е доста настъпателна и упорита, което се цени на запад, но тук направо ѝ се присмяха зад гърба. И може би няма да я вземат, макар че реално е добър кандидат с опит.
Че била много отчаяна. То вярно, че понякога отблъсква, но нито се е молила, нито е проста без такт. Иска да работи жената, да слага храна на масата на децата си. Какво толкова укорително...
Абе, не сме дорасли за много политики. Гледам, че вкарват разни проектопредложения, съобразени с Европейските стандарти, да видим кои ще бъдат приети и колко ще се спазват.
Наистина в България битува едно странно разбиране за търсещите работа. Все едно са някакви просяци или не предлагат труда си насреща.....
Като съм ходила по интревюта, които са били по обява, поне на половината са се държали доста пренебрежително, да не кажа грубо.
Позната ми е споделяла за някакъв нещастник, който като минало интервюто ѝ казал, че трябва да играе кючек върху бюрото. Ако не го направела, значи не е достатъчно добра за работата (позиция в някакъв рекламен отдел)....луди хора!!!!
Като съм ходила по интревюта, които са били по обява, поне на половината са се държали доста пренебрежително, да не кажа грубо.
Позната ми е споделяла за някакъв нещастник, който като минало интервюто ѝ казал, че трябва да играе кючек върху бюрото. Ако не го направела, значи не е достатъчно добра за работата (позиция в някакъв рекламен отдел)....луди хора!!!!
В какви фирми ходите....
Аз имам другия проблем, ето онзи ден ходих на интервю във фирма, в която много ми допадна позицията и обстановката, обаче интервюиращата бетон. Никаква реакция не показа, което от една страна е добре, интервюто мина професионално, но нищичко не можах да разчета в нея да издаде как е минало. Иначе любезна, приветливо отношение. И като нищо не можах да усетя започвам естествено да си мисля, че не съм била достатъчно убедителна да си паснем и може би няма да има второ интервю.
Аз имам другия проблем, ето онзи ден ходих на интервю във фирма, в която много ми допадна позицията и обстановката, обаче интервюиращата бетон. Никаква реакция не показа, което от една страна е добре, интервюто мина професионално, но нищичко не можах да разчета в нея да издаде как е минало. Иначе любезна, приветливо отношение. И като нищо не можах да усетя започвам естествено да си мисля, че не съм била достатъчно убедителна да си паснем и може би няма да има второ интервю.
Когато бях по-млада, много се ядосвах на глупостите на мениджмънта, особено, когато се бъркаше в оперативната ми работа, от която нищичко не разбираха (или поне аз така бях убедена за себе си, смея да твърдя, че определено не разбираха особено и не бяха запознати, но все пак има и доза моя си интерпретация, че нищо не са разбирали). Аз и хората ми работехме като перфектно смазана машина, със страхотни резултати, клиентска оценка, топ цифри. В един момент започнаха да ме натискат да свивам бюджети, да “оптимизирам” и всякакви такива. Казаха ми, че страхотни резултати не им е целта. 80% страхотни резултати е ок, и ще спестим 2-3-4 заплати. Бях потресена. Ама как ще доставям качеството, на което съм свикнала, по този начин?! Не можах да се пречупя, беше извън принципите ми, въобще не можех да си представя как някой ще ми скапва перфектната услуга за по-голяма печалба. Вместо 100% доволни клиенти, те ми казваха, че 80% е ок. Напуснах след няколко месеца. Сега, вече съм доста по-старо магаре, видях много други бизнеси, схванах много неща, научих много неща. И аз много се промених. Не би ми мигнало окото вече. Ако парите са ок, условията ме устройват и останалите аспекти не ме дразнят до полуда - ок, шефе, както искаш шефе, действаме и това е.
Не знам. Може от годините да е. Още нося плам и се бунтувам, но много по-обмислено си избирам битките. Вече виждам къде въобще има смисъл, и къде абсолютно не.
Не казвам, че казусът е такъв и пишещият е млад, няма житейски/професионален опит и не си избира добре битките в бизнеса. Разсъждавам си…
Иначе на пазара на труда в момента в много сфери е тегаво.
Не знам. Може от годините да е. Още нося плам и се бунтувам, но много по-обмислено си избирам битките. Вече виждам къде въобще има смисъл, и къде абсолютно не.
Не казвам, че казусът е такъв и пишещият е млад, няма житейски/професионален опит и не си избира добре битките в бизнеса. Разсъждавам си…
Иначе на пазара на труда в момента в много сфери е тегаво.