Работа, CV-та, HR-и, съвети - 101

Благодаря за съветите!
Честно казано, самата аз съм малко раздвоена дали е редно да разпитвам за прекалено лични неща от рода на кой къде спи, дали имат други семейни проблеми и т.н., най-малкото защото на мен самата не би ми било приятно моят мениджър да ме пита толкова лични неща. Гледам да съм тактична и да изслушвам това, което ми кажат и да не дълбая прекалено в лични теми.
Бебето е на 6 месеца и според мен, част от проблемът идва и от това, че хората живеят отдалечено от голям град и за всяко макар и малко нещо, трябва да се пътува много. Самата аз съм израстнала в град, който е на 12 км от областният и знам как за едно пазаруване до Кауфланд, например, трябва да отделя поне час и половина, пък какво остава ако града е на 40 км.
За работата по-късно - вариант е, но честно казано, опциите, които предлагаме са за по час по-рано или по-късно от стандарното работно време, та не съм 100% сигурна дали ще има грандиозна разлика между това да започнеш в 9 или в 10. Вече за по-късен час е по-трудно, защото клиентите ни са в запада Европа, масово колегите започват работа между 8 и 10 (масово в 9, но колеги, които водят деца на градина, започват към 8-8.30) и ако той започва в 12, да кажем, 2 други екипа и клиентите ще трябва да се съобразяват с него.
За PIP - имаме, при нас обаче е последна стъпка преди уволнение. Не знам дали и как ще бъде възприето, предвид и причината, поради която би се направило, защото със сигурност не е поради липса на знания и умения, а слабо планиране на лични и професионални събития.

Раче, много тежка тема отваряш.

Със сигурност, не само, че трябва да си уведомена, а и такова излизане би трявало да е с разрешителен режим, заради изискванията на Наредбата за безопасни условия на труд. Какво ще стане, ако недай Боже, този човек катастрофира? Би могъл да претендира, че това е трудова злополука, понеже е пътувал към офиса. Не е съвсем безобидна тази работа, никак не е, защото може да стане голяма беля. Или ако, например, дойде проверка от ИТ, за да види работното му място и т.н.

Чисто човешки разбирам - малко бебе, ако са без помощ, а бебето е плачливо и вероятно почти не спят, ни той, ни майката на бебето - не е лесно. От друга страна обаче - не е никак честно към останалите от екипа, защото работата е като за Х човека и останалите трябва да я поемат.

Аз какво бих направила - честен разговор с него, че така не може да се продължава. С ясни варианти: едно, две, три. Освен това, бих се подковала с правилата за вътрешния ред и бих му показала къде точно са нарушенията и къде точно се дъни. Цветно ще му обясня, че ако продължава така, не само, че не може да се надява на индексация, а може да се наложи да се мине към микромениджмънт. Покажи ясно, че той не ти оставя никакъв друг избор. Почни с писмена комуникация на задачите, както и искай отчет по мейла, ако нещо не е изпълнено - причина защо.

Не искам да съм зла, разбирам, че в такова положение може да е много тежко, но все пак, месеци наред се проявява разбиране и нищо... разбирам и многото пътуване, но това къде да живее човек е отново личен избор. Пазари, организация - пуска се отпуск и така. Всеки може да си измисли заетост - един ходи на университет, защото кара магистратура, колежка се опитва да забременее и ходи по лекари, трети си търси кола, четвърти - му се е спукала тръба... на работа всички сме на работа и не може един да опъва, а друг винаги да се извинява.

Личните проблеми на някого затова са лични - да стоят извън работата. Мен никой не ме пита колко съм спала, дали имам проблеми, трябва да си свърша работата. И това да се чака до някога си, не е решение. Говорите сериозно на четири очи и или се взема в ръце и си върши работата, или си търси друга. Шест месеца са достатъчно време за адаптиране, още повече, че вкъщи има майка, която е в майчинство точно, за да си гледа бебето.

Съгласна съм, че трябва да се проявява разбиране, но то трябва да е реципрочно, а не само от едната страна. И да важи за всички. Както каза slanchezara, някой може да има други проблеми и нужди също....

Според мен също има и друго освен бебето, но не казва. Ако те уведомява, че ще дойде по-късно и си свършва задълженията без проблем е едно, но да закъснява и да не предупреди е супер неуважително към мениджъра и екипа като цяло. Също е неприемлива и зле свършената работа, която налага да се променят сроковете или друг да върви след него и да му оправя кашите. Негова отговорност е да се справи с наспиването и другите лични проблеми. Безумна наглост е да каже “знам че не се справям, ама семейството ми е приоритет” и да превръща новите си отговорности в твой проблем, изправяйки те пред свършен факт. Няма дискриминация тук, поставяш му цели и срокове и ако не се справя го освобождаваш, не виждам смисъл да го държиш при такова представяне, надявайки се, че един ден ще почне пак да работи както преди.

С тъмното си подсъзнание подозирам идеята, че той иска да го уволните за да иде една година на борсата и да си отгледат наследника на спокойствие. Това е много добро решение за него, за фирмата - също, донякъде, предполагам. Има начини да се подсигурите отвсякъде.
Аз лично бих била доста хепи да се възползвам в продължение на една дълга безгрижна година от хилядите $ дадени на НОИ за фонд безработица. Но все не ми се получава...

Само дето при уволнение не отива на пълна борса, даже дължи една заплата на фирмата. Трябва да го съкратят, ама тогава те са в по-неизгодно положение.

Има начини за всички ситуации. БГ законодател ги е измислил

Може би на това се надява - съкращение. Обаче много оптимистичен вариант е това.

Няма логика да закриват щата, работа има, просто той не я върши. Има начини да бъде освободен, просто трябва да се сложи на performance improvement plan, за да се събере достатъчно информация и основания за такова освобождаване (освен ако не реши да оправи нещата и да работи съвестно, разбира се).

Наистина не разбирам логиката със съкращението - има сигурно място, може би добра заплата, явно и търпеливи колеги и шеф - защо би рискувал толкова много, само за да отиде на борсата и след Х време да е в пъти по-лошо положението, с прохождащо дете и в търсене на нова работа, която не е сигурно в тия времена кога ще я намери и с какви условия? По-скоро според мен смята, че понеже е направил добро впечатление преди, сега вече може да се отдаде на заслужена почивка и да си разиграва коня както иска.

Много несериозно за мъж със семейство плана да му е съкращение и борса.
Иначе разбира се няма как да го питаш кой къде и по колко спи. Най-вероятно това е причината - недоспиване. Зъбите не са всяка вечер и по цяла нощ Разбира се, че е до дете, но моето до сега да не е спало 1/2 пъти заради зъби.
А, това че живеят в малко населено място е техен избор и това е било и преди детето, и след детето. Даже в някои аспекти може да бъдат улеснени.

Аз подозирам друга причина - или той, или съпругата му са с депресия. По описания хаотичен начин на работа, не бих изключила и той да е, без да го осъзнава, знае ли човек. Иначе сме имали подобен случай в предишна фирма. Колежката изпадна в следродилна депресия и бащата заедно с бабата бутаха първата година да стабилизират майката и да се грижат за бебето, но бабата не оставаше нощем, т.е. таткото не спеше + ходеше на работа.

Като изключим личните драми, които всеки от нас има и кой не е изпадал в тежки моменти, няма оправдание за останалото, защото търпението е до време. Със сигурност трябва да поиска разрешение за отсъствие. Както и при положение, че му е споделяно многократно, да положи усилия да подобри работата си. Има си стъпки, които се следват по трудовото законодателство и то е ясно накъде вървят нещата. Смятам, че и на него му е ясно щом е казал, че приоритет му е семейството. Gen Z ли е? Може да не осъзнава какво ще последва в по-дългосрочен план, ако заявява, че му е приоритет семейството. А може да осъзнава и да си имат резервен план и странични доходи. Може и както казах вече да е в депресия и всичко да му е мъгла така или иначе, та адекватен отговор няма как да получите.

Аз когато бях по майчинство, си давах ясна сметка, че мъжа ми ни е основен източник на доход, особено пък ако не приемат детето на ясла и си останем 2-3 години вкъщи. Така че съм полагала усилия да го разтоваря, доколкото е възможно или поне да се наспи. Но това може да го направи що-годе адекватна майка, ние не знаем жена му в какво състояние е след раждането, може и да е обсесивна по принцип, т.е. да смята, че щом тя не спи и той няма да спи, да е в депресия, може да са във влошени отношения и много други неща може. Но това са лични неща и останалите хора също намираме начин да се справяме с тях и да ходим на работа.

Аз пък си мисля, че нито депресията му е проблем, нито чак толкова безсънието, а се касае за лош тайм мениджмънт.  По-скоро му е приятно да си гледа детето и да е решил, че не е толкова лесно да се уволни човек, че ще скатава и ще му се прави забележка, но никой няма да го пипне. Или пък другото - ще си свърши вечерта като си легне детето работата, ама никога не се стига до това.

Раче, според мен - искай помощ от твоя мениджър. И Бизнес партньора.

Първа стъпка - виж какви са вариантите ти да му спреш хоум офиса. Докараш ли го всеки ден в офиса, той ще - не ще - ще трябва да започне да си върши работата. Ако иска да остане на работа - ще се стегне, ако ли не - ще почне да си търси нова и така.

Втора стъпка - задачите с обяснения по мейла + искане всеки ден за отчет.
Ако има проблем - или ще се сподели какъв е и ще се търси решение - например, временно да мине на 4 часа, докато се разреши, да му бъде одобрен неплатен отпуск, ... варианти бол.

Ужасно е да се налага да се занимава човек с такива неща, много е тъжно, но пък е важно и посланието към останалите от екипа - на зла круша - зъл прът.

Човек понякога е на ръба на физическите си възможности. Личните проблеми, казвате, не трябва да влияят. Само че, ето понякога може и да. Какво му остава на един съвестен човек, който всеки пак не смoгва?! Лавира, балансира... Добър знак е, че осъзнава, че има проблем. Ако наистина проблемът е преумора, може би трябва да му се даде възможност да получи почивка - чрез отпуск или болничен. Но да е ясно, че от него се очаква след това подобрение.

Съвсем възможна депресия на майката и тя да му набива канчето. И аз не се чувствах добре първите месеци. Чувала съм за жени, чиито деца са на АМ и се редуват с мъжа си кой да храни детето нощем, та всякакви жени има. Разбира се, никакъв личен проблем не е оправдание. Ден, седмица, месец… преглътва се. 6 месеца вече е много.

Да, има отпуски, платен, неплатен - ако разбира се не иска уволнение.
Но такава ситуация хем хоум офис, хем не си върши работата е недопустима. Всички имаме проблеми...