Работа, CV-та, HR-и, съвети - 101

Нарциса не е писала, че се е "троснал", няма нужда от дописвания.
Написала е, че да искали като свирнат и той да тича, а човекът си има работа, която още не е напуснал, дал е отпор и това ги е подразнило най- вероятно.
По принцип умен работодател ще оцени лоялността на кандидатстващия към сегашния му работодател, защото това говори за човека и как евентуално ще постъпва, когато вече се разделяте. Ама... туй то.

Ние не знаем дали се е "троснал". Тя пише, че не е, на което ѝ отговорих вече.

Умен или не, работодателят е силната страна. Има право да се "подразни" и да си оттегли офертата. Малко е далеч от лоялност служителят, щом си търси работа, докато е още на старата. Ама всеки си знае.

Според мен първоначално българинът не го е одобрил, но белгиецът е настоял. Съответно българинът е предложил да отиде до офиса, за да може да измисли нещо, с което да обоснове неодобрението си.

Аз виждам някакъв конфликт в критериите в обявите напоследък - хем искат човек, който да е "послушен" и изпълнителен, да си мълчи и просто да си гледа работата, хем искат човек с мнение, който в напрегната ситуация да действа без да притеснява ръководството и да настоява за преразглеждане когато едно решение е рисково. Ами то не може и двете, или ще слушка или ще спори. Не може когато ти искаш да слушка и пак когато ти искаш да спори.

Ситуацията е комплицирана, защото вероятно липсват важни детайли, а както знаем, дяволът е в детайлите.
Вероятно и в двете страни има по нещо, което не е баш тъй, ама ще се опитам малко по-дълбоко да анализирам.

1. Искането на новия работодател да се иде в друг град в работно време - така де, ама човекът не крие, че в мoмента работи, водят се дискусии да започне и как да се оправи неточна оферта - очевидно е, че не е особено удобно за човека, който все още не знае ще има или няма да има оферта и дали ще започне. А и има значение - ако трябва да иде от София до Перник е едно, ама от София до Разград - е малко по-друго.
2. Единият се наложил, другият недоволен, затова разкарваме човека до друг град - за мен издава видимо недобра синхронизация.
3. Все пак, докато текат интервютата, съпругът на Нарциса не е служител на фирмата, че да се разполага с времето му, а така също и с финансите му. Лична среща, ако е толкова необходима - може да се случи в града на мъжа на Нарциса, все пак човекът там може да бъде командирован, да му бъдат платени пътните от фирмата, а не някой да си взема отпуски, неясно за какво, като дори валидна оферта към момента няма. И преди да ми кажете, че фирмите не се съобразяват - съобразяват се и още как - провеждала съм двучасово интервю с начален час от 18:30, точно защото съзнавам, че е редно да се съобразя.
4. Факт е, че има хора, в чиито тембър, начин на изказ изглежда, че са вечно на контра. За непознат изглежда така, като се опознае човека - се вижда, че си е благ и кротък, ама с недотам мил тембър. Това не прави човека лош, крив, троснат, ама ей на, така се възприема от околните. Ама човек не може да си смени гласа, нали?
Аз не искам да адвокатствам на никого, ама тук за мен няма ясно изразен прав и крив. Недоразумение е, което е неприятно много.

Нарци, махнете с ръка и продължете напред. Не е било вашето, стискам палци скоро да се похвалите с новата работа. Не се ядосвайте, за добро е.

Ние имахме случай в началото на годината - търсим човек за един екип и дойде кандидат препоръчан от текущ служител. Аз не го харесах и описах много подробно защо. Колегата който ще му е шеф го хареса и продължиха със следващо интервю пред по-високия мениджмънт, където кандидата се представи много добре и беше адресирал всичките ми забележки (което е странно, защото тази информация е поверителна по принцип и е вътрешна за нас). Взеха го, в момента не са доволни ама това е положението. Преди да го вземат имаше разговор в стил “как да те убедим, само ти си против” и им казах “няма да е в моя екип така че правете каквото прецените, ако беше за мой екип нямаше да го взема. Но ако за вас става - ок, ще го обуча и каквото зависи от мен ще направя за да се впише и да работи добре.”

Та доста е сложно когато мненията за кандидата са различни, и в крайна сметка се дава предимство на този който ще работи пряко с човека. Останалите можем да си кажем мнението, но решението не е наше, рискът не го поемаме ние.