Работа, CV-та, HR-и, съвети - 101

ОК, пак казвам - всеки, който е дошъл при мен с проблем, е получил помощ, каквато аз мога да му окажа + одобрение за изключение от висшия мениджмънт при строго тежки обстоятелства.

Този човек не осъзнава, че има проблем, защото ако го осъзнаваше, той щеше да инициира срещи. Може и да е на предела на силите си, ние няма как да знаем. Само че, човек, който е на предела на силите си не се държи така, не обяснява, че семейството му е приоритет. За огромно съжаление, виждала съм мои подчинени наистина на предела на силите си, само че тогава целият екип решихме дружно да им помогнем, за да може те да поемат дъх.  Двма колеги бяха така, касаеше се за тежко болни близки хора, които изискваха сериозна грижа.

6 месеца са ужасно много време. Това е модел, който се превръща в навик. И ако Рачето не вземе никакви мерки, заедно с нейния мениджър - познайте - всички ще започнат да скатават. До един. Защо ли? Еми защото няма последствия. Защото може и защото - щом Х може да не прави нищо, аз що да се напъвам. Ето тук идва лидерската отговорност - да се погрижиш за екипа, а не за отделния индивид.

Друго - ваксините са веднъж в месеца, пазар може да се направи и вечер. И о, изненада - има и уикенд. Раче, не зная какво точно работиш - ама още една тема за размисъл - тоз младеж да не се е хванал да работи като фрилансър в работно време? Има ли как да го провериш това, а бебето да е удобно оправдание?

ПИП-а не е задължително да доведе до уволнение, а може да доведе до осъзнаване и да започне да работи. Успех с казуса, наистина е много неприятен.

Това съвсем не е задължително, възможно е просто да не му пука. Иначе съм съгласен, че толерирането на подобно поведение има силно корозивен ефект върху екипа и следва да се прекрати.

Спирането на хоум офиса е добър вариант, който ще го стресне или ще го побутне към изхода.

С жена му просто са си построили комунизма. Живеят си в малък град най-вероятно без наем или кредит, той получава софийска заплата, отделно още от преди детето са знаели, че при вас не е проблем да се отсъства за няколко часа и да се отработят по-късно и сега се възползват. В дискусии "града срещу селото" съм питала потребителки не е ли малко безотговорно да се местят по села и малки градове разчитайки, че тази идилия с хоум офиса ще е вечна. И съм получавала отговори "мъжът ми е много добър специалист и във фирмата му го знаят". Най-вероятно и те на това разчитат.

Масата хора са съвестни дори и когато работят от къщи, но заради единици като този работодателите започнаха да връщат всички по офисите. Не съм съгласна, че заради един трябва да страдат 20. Още повече раждането на дете се планира, дори и самата бременност да е била неочаквана, има 9 месеца да се измисли как ще станат нещата с лекари, ходене до града по други нужди, помощ за гледането, наспиване и т.н. Не е длъжен целият екип да "гледа" бебето на колегата.

Искам да ви предупредя, че може и с PIP да ви извърти номер. Щом казваш, че преди е бил перфекционист, като се почувства заплашен ще успее да се организира да работи без грешки седмица или две и след това може пак да се върне към старото положение. Мой приятел е тиймлийд и така направи негов подчинен, покри си всички критерии от плана, след това пак започна да мързелува, да пропуска срокове и да прави грешки и сега се чудят какво да го правят.

Две идеи имам аз. Първо, както писаха вече, в момента той е основен източник на доходи за семейството. Не можете ли още от сега да му кажете, че въпреки, че моментът за годишни ревюта не е дошъл, на база на лошото му представяне до момента вече сте взели решение, че следващата година увеличение няма да има? Може това да го стресне. Също му орежете всички бонуси и каквото друго има, ако е възможно.

И другото - не можете ли да му "разбиете" работния ден, например започва в 9, работи до 10, след това до 11 почива, а вечер вместо до 18 работи до 19 часа? Разбира се си запазва правото и на един час обедна и така като събере 2 часа, може да ги ползва да води детето на лекар, да спи, да помага в домакинството или каквото там. Само аз не управлявам хора и не знам как стоят нещата със законодателството, трудовите злополуки и т.е.

Благодаря на всички за мненията!
Извинявам се, ако съм пропуснала някой въпрос, но ще се помъча да отговоря максимално:
- Не, не е Gen Z - на 35+ е, това му е първо дете. Човекът има доста дълъг стаж в компанията - мисля, че са към 10 години, може и да са малко по-малко, но там някъде. Последните няколко години беше топ пърформъра на екипа, доста амбициозен и много прецизен в работата си. Имаше върху какво да работи по отношение на тайм мениджмънта и преди, но пък вършеше много добре работата. Това, че приоритет му е семейството го е казвал в контекста, че досега видимо е приотиризирал работата си пред личният живот, но в крайна сметка, пак това е личен избор.
- За жалост, ако му спра хоум офиса, ще напусне - живеят доста далеч от София (на поне 250 км) и просто няма как да стане, ако искам този човек да остане в екипа. Аз съм работила с него дълго време и го ценя като професионалист, не искам да го накарам да напуска, искам да започне да работи нормално.
- Помощ от моят мениджър - вече поисках. Той помогна много, защото е бил в сходна ситуация (млад баща с бебе в малък апартамент, пък и по време на пандемията), говори с колегата, сподели своят опит. Със сигурност неговият собствен опит в подобна ситуация се прие по-добре от моите приказки, защото поне му даде пример какво той (директорът ни) е правил, кое е сработило и кое - не.
- Изключвам да мисли, че може да го съкратим и да си гледа спокойно детето - първо, нямаме индикация за съкращения, второ - предвид специфичната сфера, в която работим и условията, които бих казала, че са добри + да не забравяме, че те са на 300 км от София, едва ли е толкова заблуден, че да си мисли, че след година ще си намери нещо по-добро.
- За момента спешните неща по проектите ги върша основно аз, не са натоварени толкова много другите от екипа. Но имаме ситуации, в които той бави други колеги, които трябва да работят с неща, които се чакат от него, но да кажем, че това не е по-големия обем от проблемни задачи.
- Всеки път, когато съм го питала дали има нужда от помощ, дали иска да му махнем част от задачите (без да намесвам другите в екипа), дали ще се справи навреме - отговорът е "Не, всичко е точно и под контрол". Ако ми беше казал, че е претоварен, че не може да се справи с обема работа или работата му идва в повече, щяхме да се помъчим да намерим решение.

Като заключение, мога да кажа, че в момента все пак, сме малко по-добре, отколкото бяхме преди месец примерно - поизбута част от нещата и работата повлезе в ритъм, но ме притеснява, че след месец примерно, пак можем да изпаднем в такава ситуация.

Моето мнение е да му дадете разумен срок, в който да се завърне. Дали физически в офиса, дали дистанционно, зависи от това какъв договор е сключил.
По-чести проверки за изпълнението на задачите и човешки разговор с него за преразпределение на задачите, ако той не може да ги изпълнява. Следователно не би трябвало да е сърдит при ниски оценки на годишното представяне.
Хора сме, на всеки може да му се случи да е в трудна ситуация. Ако колегата си заслужава, помислете за намаляване на работното време за някакъв период.
Половин година не е дълъг срок. Грижих се за болен родител близо две години, тези неща не могат да се планират. Вършех си моята част от работата и нямам изпуснат срок поради това, обаче имам подчинени. Налагаше ми се да излизам често за прегледи и постъпване/прибиране от болница.
Работодателят ми прояви разбиране, съответно аз отговорих с още повече лоялност и отговорност.

Точно така смятам и аз. Човекът просто се възползва. Да му мислят другите.
Освен това, ако не се лъжа, Рачето е чисто нова на позицията и ѝ е за първи път. С което не казвам, че не си върши работата, напротив, просто няма 10г зад гърба си и може да прояви мекушавост в даден момент. Което е човешко. И той го предполага.

Тути, виж удебеленото и кажи кое точно виждаш при служителя.

Видяла съм разликите, но ми се иска да вярвам че колегата на Рачето е просто в труден период и има нужда от помощ, но като един истински балкански мъж;), не е споделил точната причина.

Според мен при нужда, истинска, крещяща нужда, служителят не чака, а сам инициира разговор. Поне аз така правя и забелязвам как само е било в плюс. Имах също лични проблеми и ми се е налагало да излизам в работно време и да отработвам, да вдигам спешно телефон и тн. Обаче сама споделих с мениджъра си и му обясних. Вършех си работата в срок, поемах нови задачи и не съм злоупотребявала. Обаче имах нужда от разбиране. А в случая “личния живот е приоритет”. Ми .. нагло е!

Шест месеца отсрочка и разбиране към ситуацията са много време. Настъпил е моментът човекът да реши какво точно иска. Ако директно заявява, че семейството му е приоритет, значи гледа си семейството и си търси работа, в която да е възможно да съчетава нещата, понеже в тази явно няма как да стане.
Много ясно, че за повечето родители децата и семейството са им на първо място, но това означава и грижата за прехраната на това семейство. Това, че мъжът ходи на работа и изкарва пари е също голяма грижа.
Като беше бебе моят, почти не съм давала на мъж ми да става нощем, за да се наспи за работа. И, да, тежко ми е било, ама затова съм майчинство, да се грижа за бебето.

И, както казах доста хора, всички имаме някакви проблеми. Ако всички почнем да не си вършим нещата, понеже има нещо друго? При това не за ден или два, а за месеци....

на обратното мнение съм, говори си с твоя шеф да го освободите от част от задачите, да си поеме въздух и да вкара в норма поне задължителното
като има много незавършени неща, човек изпада в паника и се замотва кое е едновременно важно

при нас поне е така, ръководството леко дава пас за извънредни ситуации, с времето се разбира дали си е заслужавало, но той е с добра история и като му светне малко пред очите ще си върне амбицията и хъса за работа

Линк към новата тема: Работа, CV-та, HR-и, съвети - 102