При нас ги плащат с октомврийската заплата, в нячалото на ноември.
- Публикувана: 28 авг. 2025, 14:00 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2025, 09:32 ч.
Професия учител - 23
Добро утро!
Включвам се да Ви благодаря, че сте толкова отзивчиви и разбрани.
След малко тръгвам с вълнение за първия си работен ден, но си казах, че няма начин да не вляза и да Ви благодаря и пожелая хубав ден.
Вечерта ще се включа да споделя как е минал денят.
Включвам се да Ви благодаря, че сте толкова отзивчиви и разбрани.
След малко тръгвам с вълнение за първия си работен ден, но си казах, че няма начин да не вляза и да Ви благодаря и пожелая хубав ден.
Вечерта ще се включа да споделя как е минал денят.
Очакваме "включване"...
Здравейте!
Прибрах се с плач, изключително тежък ден.
Запознах се с учителите. Единият ми каза: не проверявай тетрадките, аз ще ги проверявам, дори да са допуснали грешки, не ги поправяй.
Другият ми каза: проверявай ги, тетрадките са за теб, учебникът за мен.
Учебният процес с два класа - нулев. Едните са готови и вече започват работа по другия предмет, другият клас е още на първата задача по Български език.
Разбрах какво са взели в 13:00 часа, учебниците електронно ги гледам, тетрадките ако искам, аз си ги купувам. Влизам в часа, аз нямам учебни тетрадки по нищо, за първи път виждам темата и домашната. Тъй като нямам започвам да гледам от тетрадките на учениците - няма ги електронно. Трети, четвърти клас, Математика, Български - страшна каша.
Бият се, щипят се, вадят телефони (това го овладях като ги събрах всички), подиграват се един на друг, псуват. Директорът ми каза кои са “проблемните” ученици и тях да не ги “занимавам”. Две деца със СОП, бутат ги, скубят ги. Говорих спокойно, повишавах тон - те се смеят. Не искат да пишат, да четат. Най-буйните, които отказаха да пишат, казах на другите, че заради тях няма да излезем, и те: няма да пишем.
Няколко пъти от ръководството ме питаха: няма да се откажеш, нали?
Предната колежка е изкарала няколко седмици и е напуснала точно заради това.
В момента, в който излязох от училището се разплаках и не заради учебния процес, а заради това, че се почувствах безсилна.
Питам учителите, които са работили така с два класа, как са организирали времето, какво са правили и получих отговор: всеки трябва да намери работещото за него.
И никой не ми каза, просто поисках съвет, не да правя същото.
Утре не знам как да действам, ясно ми е, че аз съм човекът, конто трябва да се справи, но уроците в различните училища, които съм наблюдавала, не изглеждаха така.
Не знам дали е заради малцинствения произход или друго, но утре отивам със съпротиви.
Прибрах се с плач, изключително тежък ден.
Запознах се с учителите. Единият ми каза: не проверявай тетрадките, аз ще ги проверявам, дори да са допуснали грешки, не ги поправяй.
Другият ми каза: проверявай ги, тетрадките са за теб, учебникът за мен.
Учебният процес с два класа - нулев. Едните са готови и вече започват работа по другия предмет, другият клас е още на първата задача по Български език.
Разбрах какво са взели в 13:00 часа, учебниците електронно ги гледам, тетрадките ако искам, аз си ги купувам. Влизам в часа, аз нямам учебни тетрадки по нищо, за първи път виждам темата и домашната. Тъй като нямам започвам да гледам от тетрадките на учениците - няма ги електронно. Трети, четвърти клас, Математика, Български - страшна каша.
Бият се, щипят се, вадят телефони (това го овладях като ги събрах всички), подиграват се един на друг, псуват. Директорът ми каза кои са “проблемните” ученици и тях да не ги “занимавам”. Две деца със СОП, бутат ги, скубят ги. Говорих спокойно, повишавах тон - те се смеят. Не искат да пишат, да четат. Най-буйните, които отказаха да пишат, казах на другите, че заради тях няма да излезем, и те: няма да пишем.
Няколко пъти от ръководството ме питаха: няма да се откажеш, нали?
Предната колежка е изкарала няколко седмици и е напуснала точно заради това.
В момента, в който излязох от училището се разплаках и не заради учебния процес, а заради това, че се почувствах безсилна.
Питам учителите, които са работили така с два класа, как са организирали времето, какво са правили и получих отговор: всеки трябва да намери работещото за него.
И никой не ми каза, просто поисках съвет, не да правя същото.
Утре не знам как да действам, ясно ми е, че аз съм човекът, конто трябва да се справи, но уроците в различните училища, които съм наблюдавала, не изглеждаха така.
Не знам дали е заради малцинствения произход или друго, но утре отивам със съпротиви.
С този таргет истината е, че трябва да покажеш строгост от самото начало. Дисциплина и след това учебен процес. Мека ли си, няма да оцелееш и скоро сама ще си тръгнеш. Подготвяй им работни листи от предния ден. На децата със СОП-елементарни такива. Лист по математика и лист по български всеки ден. Колегите класни да не се правят на вездесъщи и ги уговори да ти дават домашни за цялата предстояща седмица от предходния петък. Тетрадки и помагала поискай от колегите, които предната година са водили класове, които водиш сега ти.
Винаги ме е отвращавала подобна неприемственост и това да се зарязват новите колеги с цел да се удавят.
Не се предавай!
Винаги ме е отвращавала подобна неприемственост и това да се зарязват новите колеги с цел да се удавят.
Не се предавай!
Mishinkaa, първо: не го приемай лично!!!
Те са такива и без теб.
Относно слетите класове: доста години съм работила с такива, но като учител в прогимназията. Подготвях си предварително листи за преписване (планове, задачи) за всеки чин, защото те сами не могат друго да правят (тогава, 2006 г си взех първото мултифункционално устройство). Давам на едните да преписват, а аз работя с другите. После ги разменям. Така работя с всеки клас по 20 мин и 20 мин работят самостоятелно.Не съм била учител в целодневно обучение, ти зависиш от съответните класни и е по-сложно.
Поне няма да се притесняваш за задачите по математика...
Те са такива и без теб.
Относно слетите класове: доста години съм работила с такива, но като учител в прогимназията. Подготвях си предварително листи за преписване (планове, задачи) за всеки чин, защото те сами не могат друго да правят (тогава, 2006 г си взех първото мултифункционално устройство). Давам на едните да преписват, а аз работя с другите. После ги разменям. Така работя с всеки клас по 20 мин и 20 мин работят самостоятелно.Не съм била учител в целодневно обучение, ти зависиш от съответните класни и е по-сложно.
Поне няма да се притесняваш за задачите по математика...
Mishinkaa, като те чета се връщам преди няколко години, когато за пръв път и аз като теб влязох в училище да работя. Бях по заместване в занималня, в селско, ромско училище, сборна група от 5 и 7 клас. С разликата, че аз отидох сутринта на събеседване и не очаквах още същия ден(буквално след 1 час) да започна работа. Бях като попарена, прибрах се с адско главоболие. Та те скачаха през прозореца(бяхме на първия етаж), на двора се катереха по дърветата и само се молех да ги опазя(да се опазят) живи, колежките заключваха вратите, за да не излизат, защото бягаха от училището и се разхождаха по селото, докато им писне по някое време и не се върнеха обратно. 7, 8 клас момчета цигани ми подсвиркваха и ми правеха неприлични намеци, нямаха никакъв респект, колежка ми каза в никакъв случай да не идвам с деколтета и някакви по-свободни дрехи, беше кошмар, не знам как оцелях 3 месеца, но не се пречупих, след това в другото училище бях изтръпнала и не ме притесняваше нищо - по-добре с по-трудното да започнеш, за да претръпнеш.
Съветът, който ще ти дам са ти го дали преди мен - обърни най-голямо внимание, нерви и ресурси откъм дисциплината, душичката им извади ако трябва, никаква милост, защото ще те побъркат. Учебният материал и без това при циганите е доста занижен, така че той най-малко трябва да те притеснява. И спокойно - ще стане по-леко, трябва само време и ще претръпнеш, ако наистина учителството е това, с което искаш да се занимаваш.
Съветът, който ще ти дам са ти го дали преди мен - обърни най-голямо внимание, нерви и ресурси откъм дисциплината, душичката им извади ако трябва, никаква милост, защото ще те побъркат. Учебният материал и без това при циганите е доста занижен, така че той най-малко трябва да те притеснява. И спокойно - ще стане по-леко, трябва само време и ще претръпнеш, ако наистина учителството е това, с което искаш да се занимаваш.
За това говорех. Не мога да повярвам, че има учители, които гледат сеира на нов колега. Ако наистина искаш това, сигурна съм, че ще се справиш. Но с цената на какво? Оцеляване и заплата. Има и нормални ученици в нормални училища. Ако да си учител е твое призвание, има начин.
Много ми хареса написаното по-горе. Не го приемай лично. Такива са и без теб.
Много ми хареса написаното по-горе. Не го приемай лично. Такива са и без теб.
Ще изкажа непопулярно мнение като съвет към Мишинка. Не се отказвай веднага, въпреки че първият ден не е бил особено успешен. Опитай седмица, две, дори месец, но ако нещата не вървят и всеки ден си стресирана и разплакана, аз на твое място бих напуснала. Нищо не може да бъде на всяка цена, особено пък някаква си работа. Здравето и спокойствието на всеки е най-важно. Има и други училища - с приятни, възпитани и желаещи да се развиват деца и със съдействащи колеги. Жертвите, които ще направиш с нервите и здравето си, няма да бъдат оценени. Желая ти успех, но имай предвид, че да се откажеш, не е личен неуспех, а самосъхранение.
Скрит текст:
Здравейте!
Прибрах се с плач, изключително тежък ден.
Запознах се с учителите. Единият ми каза: не проверявай тетрадките, аз ще ги проверявам, дори да са допуснали грешки, не ги поправяй.
Другият ми каза: проверявай ги, тетрадките са за теб, учебникът за мен.
Учебният процес с два класа - нулев. Едните са готови и вече започват работа по другия предмет, другият клас е още на първата задача по Български език.
Разбрах какво са взели в 13:00 часа, учебниците електронно ги гледам, тетрадките ако искам, аз си ги купувам. Влизам в часа, аз нямам учебни тетрадки по нищо, за първи път виждам темата и домашната. Тъй като нямам започвам да гледам от тетрадките на учениците - няма ги електронно. Трети, четвърти клас, Математика, Български - страшна каша.
Бият се, щипят се, вадят телефони (това го овладях като ги събрах всички), подиграват се един на друг, псуват. Директорът ми каза кои са “проблемните” ученици и тях да не ги “занимавам”. Две деца със СОП, бутат ги, скубят ги. Говорих спокойно, повишавах тон - те се смеят. Не искат да пишат, да четат. Най-буйните, които отказаха да пишат, казах на другите, че заради тях няма да излезем, и те: няма да пишем.
Няколко пъти от ръководството ме питаха: няма да се откажеш, нали?
Предната колежка е изкарала няколко седмици и е напуснала точно заради това.
В момента, в който излязох от училището се разплаках и не заради учебния процес, а заради това, че се почувствах безсилна.
Питам учителите, които са работили така с два класа, как са организирали времето, какво са правили и получих отговор: всеки трябва да намери работещото за него.
И никой не ми каза, просто поисках съвет, не да правя същото.
Утре не знам как да действам, ясно ми е, че аз съм човекът, конто трябва да се справи, но уроците в различните училища, които съм наблюдавала, не изглеждаха така.
Не знам дали е заради малцинствения произход или друго, но утре отивам със съпротиви.
Прибрах се с плач, изключително тежък ден.
Запознах се с учителите. Единият ми каза: не проверявай тетрадките, аз ще ги проверявам, дори да са допуснали грешки, не ги поправяй.
Другият ми каза: проверявай ги, тетрадките са за теб, учебникът за мен.
Учебният процес с два класа - нулев. Едните са готови и вече започват работа по другия предмет, другият клас е още на първата задача по Български език.
Разбрах какво са взели в 13:00 часа, учебниците електронно ги гледам, тетрадките ако искам, аз си ги купувам. Влизам в часа, аз нямам учебни тетрадки по нищо, за първи път виждам темата и домашната. Тъй като нямам започвам да гледам от тетрадките на учениците - няма ги електронно. Трети, четвърти клас, Математика, Български - страшна каша.
Бият се, щипят се, вадят телефони (това го овладях като ги събрах всички), подиграват се един на друг, псуват. Директорът ми каза кои са “проблемните” ученици и тях да не ги “занимавам”. Две деца със СОП, бутат ги, скубят ги. Говорих спокойно, повишавах тон - те се смеят. Не искат да пишат, да четат. Най-буйните, които отказаха да пишат, казах на другите, че заради тях няма да излезем, и те: няма да пишем.
Няколко пъти от ръководството ме питаха: няма да се откажеш, нали?
Предната колежка е изкарала няколко седмици и е напуснала точно заради това.
В момента, в който излязох от училището се разплаках и не заради учебния процес, а заради това, че се почувствах безсилна.
Питам учителите, които са работили така с два класа, как са организирали времето, какво са правили и получих отговор: всеки трябва да намери работещото за него.
И никой не ми каза, просто поисках съвет, не да правя същото.
Утре не знам как да действам, ясно ми е, че аз съм човекът, конто трябва да се справи, но уроците в различните училища, които съм наблюдавала, не изглеждаха така.
Не знам дали е заради малцинствения произход или друго, но утре отивам със съпротиви.
Най-работещата формула в тези училища е дисциплина и страх... ама...
https://uchiteli.bg/interesting/nqkolko-lesni-pravila-s-koito-sh … inata-v-klas/5338
Здравейте!
След първия ден, направих кардинални промени. Те викаха, ама и аз виках. Като изкрещя се стряскат, купих си звънец. Заедно правихме правила и си ги закачихме. Направих ClassDojo с точки. Радват се, мотивират се. Сега проблемът, който срещам и не мога да овладея е писането на домашните. Разбрахме се при въпрос да вдигат ръка, но отида ли при някой да му обясня, започват пак да стават и да идват при мен, където обяснявам на някой. Все още бъркам трети, четвърти клас, постоянно се разкарвам с учебните тетрадки. Да чете единият клас на верижка, а другият да работи самостоятелно е невъзможно. Защото тези, които пишат имат въпроси, дисциплината се нарушава, другите, които четат като видят, че обяснявам на друг, започват да си говорят.
Това ми е трудно, как да ги организирам и двата класа.
След първия ден, направих кардинални промени. Те викаха, ама и аз виках. Като изкрещя се стряскат, купих си звънец. Заедно правихме правила и си ги закачихме. Направих ClassDojo с точки. Радват се, мотивират се. Сега проблемът, който срещам и не мога да овладея е писането на домашните. Разбрахме се при въпрос да вдигат ръка, но отида ли при някой да му обясня, започват пак да стават и да идват при мен, където обяснявам на някой. Все още бъркам трети, четвърти клас, постоянно се разкарвам с учебните тетрадки. Да чете единият клас на верижка, а другият да работи самостоятелно е невъзможно. Защото тези, които пишат имат въпроси, дисциплината се нарушава, другите, които четат като видят, че обяснявам на друг, започват да си говорят.
Това ми е трудно, как да ги организирам и двата класа.