Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 91

Здравейте, аз също имам хормонална терапия плюс таргет, по същия начин качих килограми. Сутрин като ставам от леглото едва се изправям и стъпвам на крака. Необходимо е време за да стъпвам нормално. Не мога да сваля килограми те, а какво ли не опитах. Ограничено хранене, хранене по зоната, фастинг, упражнения почти всеки ден...Не знам какво друго да направя. Като килограми достигнах 54, а бях 47 , 48.
Моля за съвет и предложения.

Здравейте, моят контакт е г-жа Ненчева, тел. 0898439130, в центъра е, в близост до площад Славейков.

Здравейте. Някоя от вас скоро да си е подновявала шофьорска книжка? Как са сега правилата? Минава ли се с медицинско от личен лекар или ни пращат в транспортна болница?

Към 2020 година информация, че се минава през транспортана болница, но от по-рано си запазете час, че в Пловдив ми даваха чак за 2021 година. Някоя от вас спирали са Ви от КАТ на пътя и давали сте проба за наркотици, тъй като малко ме е шубе да карам и, че съм на хормонална терапия, че с тези тестове си е "майко мила"?

Аз си подновявах книжката лятото с медицинско от ЛЛ в КАТ Враца.

Проучвах, транспортна болница е задължителна за професионалните шофьори. За категория В е само за някои заболявания (има наредба) и нашето не е сред тях.

Попитах и личната лекарка и тя каза, че ще ми даде медицинско за шофьорската книжка.

От прочетения споделен опит на хората, бих препоръчала в КАТ да си платим пълната такса и да не казваме, че сме с ТЕЛК. Има служители, незапознати добре с наредбата, които като видят ТЕЛК, да откажат шофьорска книжка без транспортна болница. Или поне аз така мисля да направя за всеки случай. 2026 г. трябва да подновя шофьорската си книжка, активен шофьор съм, няма ден, в който да не шофирам. Даже мисля да подам документи по-рано.

Да, аз си платих пълната такса за издаване на шофьорска книжка

Здравейте борбени и прекрасни момичета! Желая на всяка една от вас пълно излекуване, само добри резултатите и дълъг и спокоен живот далеч от тази диагноза!
Пиша тук с малко различно питане от обикновената дискусия. Моя много близка приятелка съвсем наскоро бе диагностицирана. Уж имаше киста (?), предполагаха, че е от хормоналните терапии покрай много инвитро процедури. Съвсем неочаквано ми съобщи, че започва химио, след което ще последва и операция. Да не ви обяснявам какъв шок беше това за мен, като страничен човек, дори не мога да си представя на нея какво й е. На 45 е и буквално с мъжа й гонеха последния влак с опитите, ужасно тегава история.
Бих искала да й взема нещо, което да й послужи за мотивация, книга, която да чете и да й помага да премине през тези етапи и да не се съсипе от мъка. Някакви съвети може ли да дадете? Или пък подобен “подарък” би я обидил и няма да е редно и приятно? Какво ви помогна на вас, чисто емоционално? Има ли нещо, което ваши приятелки са направили, и сте се почувствали по-добре от този факт? И да, до нея съм, пишем си, изслушвам я… но се чудя как по друг начин да я подкрепя и да й помогна, ако въобще имам как?
Бъдете здрави!

Просто бъдете до нея. Без съжаление в погледа. Минах през процедури, загубих дете в осмия месец,  преживях диагнозата. Помагат ми тези, които ме третират нормално - здрав човек с мечти и стремежи.

Присъединявам се към Гери - просто бъдете до нея, без да се опитвате да я лекувате. Не я отбягвайте. Питате мога ли да помогна с нещо и тогава ако тя иска, тогава действате. Също така имаме нужда от време, в което да не говорим и мислим за диагнозата, просто да се отпуснем/да разпуснем.
За книги не мога да кажа, защото това е много индивидуално с мотивацията и приемането. Тук има вярващи, други познавам четат биографии на хора с тежък житейски път, трети ходят на терапия. Ако е от София в Една от 8 предлагат безплатна.
На сестра ми й бях взела гривничка с послание с морзов код - И това ще мине. Стори ми се добра идея да има нещо от мен до нея през цялото време.

the doors,
Горещо препоръчвам книгата "Антирак" на  Д-р Давид Серван-Шрайбер.
Писана е от първо лице  (като пациент) и е много мотивираща.
Успех на приятелката!

Аз съм на 40. Поставиха ми диагнозата преди 8...9 месеца и от тогава съм на лечение...при мен случая беше идентичен (слаедяха киста от две години, която се оказа рак вече в трети стадий когато ме пратиха за биопсия). Правих инвитро опити от 2021... И все едно не ми стигаше болката и разочарованието от трудния път на надежда и отчаяние, постоянното очакване и неуспехи... Изведнъж... И рака... Какво ми помогна... Какво ми помага... Консултации с психотерапевт, разговори с други момичета преминали през болестта, подкрепата на близките ми (понякога само да ме изслушват и тихо да присъстват до мен)...  Вяра, любов и още надежда... Че и това ще мине, че всяко нещо се случва когато му дойде времето... Тежко е, на моменти непоносимо... Но факта че тя има приятел като вас, някой с когото болката е споделена... Болката намалява...пишете ми на лично, ако иска мога да оставя телефона си, да поговоря с нея ако иска... Да знае че не е сама... И ако има възможност да се свърже с болница "Надежда" за запазване на яйцеклетки по програма "Запази ме" за онкоболни

Присъединявам се към Гери и Христинал.
Мога да кажа как ми помогна на мен най-добрата ми приятелка. Благодаря на Бог, че я имам в живота си. От първия момент в който разбра, просто беше до мен. Обаждаше ми се всеки ден, без да ме тормози, слушаше - всичко което исках да и кажа, когато ми се говореше за болките и гадостите се мъчеше да ми вдъхне кураж, когато ми се говореше за нормалния живот го правеше с огромно удоволствие. Всеки път когато и се оплачех от нещо и за нещо - успяваше да намери публикации, да говори с познати, да търси мнения за лекари и да ми ги сподели. За мен това беше огромна утеха, знаех че някой е постоянно с мен. Това е достатъчно.
Нито веднъж не показа страх или съжаление, напротив винаги повтаряше, ще видиш ще мине и пак ще пътуваме двете - имам добро пречувствие. Даже и да не го е имала, това ми помагаше в моментите, когато бях на дъното.
Бъдете до нея и я изслушвайте. Попитайте я ако иска да отидете с нея в Една от 8 или на психотерапевт. Но нека тя да го прецени. Тя да го реши, вие само предложете и се съгласете с нейните нужди и желания. В Една от 8 има различни терапии - приятни моменти с уроци по гримиране, по рисуване и т.н.
Има много символи които могат да покажат че я обичате и ще сте до нея в трудния момент, но всеки човек е различен и го "вадят" различни неща.
И непременно и кажете за тази група тук. На мен лично момичетата от тук ми помогнаха безкрайно. Защото всяка от нас минала по пътя знае неща, които споделяме само тук.

The doors, всичко вече е казано от другите момичета. Присъединявам се към тях - просто следи как се развиват нещата, без страх. На мен най-много ми помагаше когато приятелките ми помнеха графика ми на терапии и изследвания, т.е. че съм на вливка или скенер и т.н. и почваха да пишат или да звънят за да видят как съм или какво става. Това е.

Момичета, някоя да се лекува с Енхерту? Нов препарат, много ми е тегаво , не знам какво ще стане. Пет години бях на таргетна с Херцептин и Перджета, от която ми нямаше нищо, но сега уж пак е таргетна, но има странични ефекти. Някой ако има някаква информация...