Децата и екранната зависимост

Аз и на двете ми деца трябва да отнема телефоните и екраните за да има ефект. Само на едното не става.

Това тръшкане е чиста абстиненция. Тя не квичи така за нищо друго. Специално видеата са изчислени да имат наркотичен ефект - 15 сек са достатъчни за допаминов шок и после с всяко видео  си в шок постотоянно като наркоман. Самия екран със синята светлина те облъчва с цел психиране има много инфо в нета.

Но и аз също трябва да спра телефонното време - и аз съм пример все пак, затова не съм непреклонна със забраните.

Гледам да не давам Телефон, тв или пс веднага след ставане. Последно казах -1 час макс.
Имаше един доктор който обясняваше че с сканираните мозъците на малки деца отгледани с телефон и такива без - тези с телефона са имали сериозни деформации.- това им го казах и започнах да вкарвам промени.

Може ли да го обясните малко по-конкретно, моят подход е точно такъв, възможно е и да греша.

Може и да не грешите, няма как да разбера, ако не наблюдавам детето, поведението му и отношенията ви. Родителите обаче могат и трябва да бъдат по-задълбочени в наблюдението и разкриването на ответните реакции, защото при подобен подход трудно се изгражда самодисциплина и самоконтрол. Принципът е - забраняват ми, но ще намеря свободата. Или - респект навън, безредие у дома, може и обратното.

Споделете,  какви са правилата във вашите домове?
Прави сте , казвате и  , че личният пример е много важен!

И аз мисля като дренка - ако му вземеш телефона като тиранин, а всички други гледат детето се свива и ще чака момента на свободата, това ще избие, след години даже. А ако му говориш с примери и му показваш защо не искаш то да гледа - снимки на мозъци, резултати по интелигентност , деформации на ръцете и тн. Ти му даваш възможност то да си реши съзнателно да не се гледа.
Обаче зависи и от характера на детето, примерно сина ми ме слуша много и е разбран, сестра му - никак. И аз съм му казала на него да я следи да не гледа шортс и да ми казва ако тя прекалява. Те се дебнат и ми снасят. Абе шпионажа тече и аз регулирам колкото е възможно.

Личен пример - да, добре, но в тази информационна  мъгла и облъчване през инфлуенсърство, не мисля, че родителите успяват с баланса, защото самите те трудно отсяват. Децата са ни деца, но и наши учители, и ако ние сметнем, че “гледа там по цял ден някакви глупости”, може да се окаже, че има нещичко полезно във всичко това и то трябва да се улови и използва правилно. И друго - като не е на устройство, какво ще прави? Не е като да не сме виждали принудителното четене до какво води (примерно).
Четох тези дни изследване за поколението Z - с афинитет към аналоговите системи. И те са висяли преди това на телефоните.

Аз имам два метода - вземам телефон/таблет и го оставям да се тръшка + гледам да не стои много вкъщи (през ваканцията ходи на спорт всеки ден, кара колелета, ходи на изложби, кино, спектакли, театри). Телефонът му е с родителски контрол. Като си използва времето, телефонът се блокира и допълнително не давам.

Действай сега, че като стане на 12-13, става страшно.

Ами не помага… Показвала съм на дъщеря ми неколкократно клипчета какво точно се съдържа под ноктите ѝ, за да не ги гризе! И до ден днешен са и навряна и двете ръце в устата… Просто давам друг пример с това да покажеш на детето.
Не мисля, че при всеки като се обясни и то ще те разбере и изведнъж ще спре. Те са деца, не им пука точно какво се случва с мозъка им и т.н.
Как в училище е едно и може без телефон пък вкъщи ще ми изтеряса, защото не давам телефон? В училище също не е позволено (да кажем).
Родителите намират заместител на тоя телефон и пращат детето я да спортува я на някакъв друг курс. Там деца с телефони няма да има. Телефонът не е взимане на свобода, а показване, че на тая възраст се ползва ограничено!

Тиран? Тирания? А ако иска да се самоубива или да се дрогира или нещо друго опасно за здравето и трябва да се налагат ограничения -  също ли говорим за тирания? Родителят е родител, той не е приятел. И защото е родител има право да налага ограничения, защото е голям и може да прецени, носи отговорност ... докато детето не добие зрялост, самостоятелност, права. Не разбирам, защо родителите толкова се страхуват да покажат на децата,  че те имат ограничения и че не всичко им е позволено. А че е за тяхно добро се разбира по-нататък. Ако децата можеха да разберат как да управялват правилно живота си веднага, нямаше да има нужда от родители., които да очертаят границите, да дефинират кое е правилно и позволено а кое не. Това е абсолютно здравословно от гледна точка на психологитята.

Еми ОК, според вас съм мекушава, а според приятелки които не дават телефони, но си оставят децата да дивеят без задръжки и не могат да им се наложат за други работи съм прекалено дуднеща майка измисляща какви ли не страшни сценарии… 
Явно нещата са относителни.
За едни телефона е абсолютен ужас а за други си е част от живота. Вие не седите ли пред компютрите по 9 часа минимум на ден? Щото моята работа беше точно такава.

Тук не правите разлика между работа и забавление. Ако седи по 9 часа на ден пред телефон и си изкарва прехраната на 9г. ок

Намери й други занимания напр. спорт с тренировки всеки ден. Вечер играйте някакъв вид настолни игри заедно с бащата, запали я по нещо, което да правите заедно напр. рисуване, свирене на музикален инструмент, декупаж, бебе домашен любимец и т. н. Нещо, в което да сте системно ангажирани заедно, което да й е интересно и което да е ценно за нея. Ще са необходими много усилия и търпение от страна на и двамата родители. Ако просто вземеш телефона, оставяш детето без занимание (до сега то не е научено да има други занимания дори и да е учено) и писъците, съпротивата и номерата са гарантирани. Родителският контрол не е решение, а само добавка към него.

Аргумента  за моето седене пред компютъра го използваше доскоро и синът ми, ама да кажем, че той беше тогава на 11 -12 години. Но възрастен да го използва…

все повече възрастни осъзнават тази своя зависимост в свободното си време (ако са анализиращи и мислещи същества) и търсят начини да я намалят или премахнат.

"Дивеенето" е част от израстването. Колкото по-рано мине фазата на "подивяването" едно дете, толкова по-бързо израства до уместните фантазии как интересно и полезно да организира и прекара времето си. Вашите приятелки може да се неудачни пример за родителство в някои отношения. Вие можете да помислите над това и да вземете в родителството от тях нещо, което е положително, а друго, което практикуват,  да премахнете от своя родителски стил. Освен това странно разсъждавате на принципа на най-малкото зло относно възпитанието - Ще  дам на детето телефон, ама мога да му забраня друго нещо. Все едно се "търгувате"  а не упражнявате родителските си отговорности.

Не е точно така. Въобще не става въпрос за мекушавост. Ако детето посяга към горещ котлон, защото не знае какво е то, дали ще му кажете - пипай, защото не мога да те спра.

Вкъщи ги ангажирам с домашни задължения, според умения и предпочитания Върнала съм устройствата с условие да се ползват с мярка, гледам да не съм цербер. И двамата рисуват добре и ги поощрявам много, сега доста се занимават. Дъщеря ми обича и да чете, ако сама си избере книгата. Задължила съм ги да излизат с приятели, че нещо много се бяха заседели вкъщи. Общо взето си говорим, че има нездравословни навици, които трябва да се ограничат. Компромиси със сън и движение не правя. Но трябва да призная, че никога децата не са ми повишавали тон, по-скоро чувам резонното "още 10 мин / само да си доиграя и т.н. Синът ми ме беше финтирал адски изобретателно, когато му сложих парола на компютъра, за което му казах браво, но и му взех лаптопа до края на учебната година. Ако някой си позволи да ми каже, че работа на компютър и игра са равностойни ще очаквам да плати няколко сметки минимум. Все пак аз съм родителят и моя е отговорността да се справям с циркът вкъщи. Ако аз самата правя нещо неправилно или вредно се вслушвам в техните виждания, гледам да съм справедлива.
Сега през ваканцията съм ги оставила, но той си го заслужи, а тя вече не прекалява. Сега им е времето да са навън с приятели, да си избират средата, да грешат и да се бунтуват. Ще видим как ще са през учебната година, ако отново видя, че се подхлъзват ще се намеся.
Нещо странично ми прави впечатление - децата сякаш си избират приятели, които са с  близко до тяхното възпитание, и двамата някак не обичат да общуват с деца, които са много глезени и нямат особен домашен контрол.