За мен родителят трябва да се отнася като равен с детето. Не отвисоко, не да се "подмазва", да го определя като великолепно. Да го убеждава, както би направил с равен.
- Публикувана: 2 септ. 2025, 00:06 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2025, 20:30 ч.
Децата и екранната зависимост
Най-важното: ролята на родителя не е идентична с тази на приятел. Детето има нужда от приятели, но родителят е уникална фигура, която трябва да осигури сигурност, граници и подкрепа.
Според мен родителят трябяа да е база за сигурност
Детето е добре да усеща, че родителят е този, който го води, предпазва и поставя граници(въпреки,че моите са размити). Това изгражда чувство за доверие и стабилност.
Приятелството е допълващо, но не и водещо.Родителят може да има приятелски отношения с детето – да споделят, да играят, да се смеят. Но ако остане само на това ниво, се губи авторитетът и детето може да изпита трудности да се ориентира в правилата.
Тука е моята грешка м/у любоята, приятелстяото и праяилно поставените граници. Прекалените ми отстъпки. Дори и към по-голямото ми дете, то също много пъти пренебрегва това което съм поискала , забраяих казва.
Според мен родителят трябяа да е база за сигурност
Детето е добре да усеща, че родителят е този, който го води, предпазва и поставя граници(въпреки,че моите са размити). Това изгражда чувство за доверие и стабилност.
Приятелството е допълващо, но не и водещо.Родителят може да има приятелски отношения с детето – да споделят, да играят, да се смеят. Но ако остане само на това ниво, се губи авторитетът и детето може да изпита трудности да се ориентира в правилата.
Тука е моята грешка м/у любоята, приятелстяото и праяилно поставените граници. Прекалените ми отстъпки. Дори и към по-голямото ми дете, то също много пъти пренебрегва това което съм поискала , забраяих казва.
Чудесно си го написала, препрочитай си го и опитвай лека - полека да прокарваш граници и бъди твърда.
Всеки родител прави някакви грешки, би било чудесно да има курсове за родители
Вкъщи се опитвам да се водя от различните им характери и потребности, за да не се чувства някой от двамата пренебрегнат. Виждам различни примери около мен - на 9 г някои деца са по-зрели, други - не, но всички тестват границите ни. Виждам деца, които са гледани като малки царе - гледат отгоре родителите си и смятат, че всички са им длъжни, но родителите допускат безобразно поведение само и само да има мир. Моите си живеят чудесно въпреки домашните задачки, които им давам. Не че не се пробваха да ги пропускат, но тогава трябва да иам последствия. Опитвам да ги уча на съпричастност и реципрочност: аз помагам и могат да разчитат на мен, когато имат нужда и им е трудно, но и те трябва да са готови да ми помогнат според силите си, когато имам нужда, за това сме семейство. Въпросът е да не поддаваш за важните неща. А равни може да станем едва когато децата си хванат живота в ръце.
Всеки родител прави някакви грешки, би било чудесно да има курсове за родители
Вкъщи се опитвам да се водя от различните им характери и потребности, за да не се чувства някой от двамата пренебрегнат. Виждам различни примери около мен - на 9 г някои деца са по-зрели, други - не, но всички тестват границите ни. Виждам деца, които са гледани като малки царе - гледат отгоре родителите си и смятат, че всички са им длъжни, но родителите допускат безобразно поведение само и само да има мир. Моите си живеят чудесно въпреки домашните задачки, които им давам. Не че не се пробваха да ги пропускат, но тогава трябва да иам последствия. Опитвам да ги уча на съпричастност и реципрочност: аз помагам и могат да разчитат на мен, когато имат нужда и им е трудно, но и те трябва да са готови да ми помогнат според силите си, когато имам нужда, за това сме семейство. Въпросът е да не поддаваш за важните неща. А равни може да станем едва когато децата си хванат живота в ръце.
Шалва Амонашвили - случайно ми попадна нещо с името му. Та си го припомниш, за възпитание на децата с обич. Имам една хартиена книжка "Здравейте деца! Как сте деца". Това е антипод на Макаренко , преди да знаем за Монтесори, тя не бе известна у нас, макар по-стара идея. А и не е чак толкова за мен..
Книгите не са панацея, но дават идеи и ориентация.
Книгите не са панацея, но дават идеи и ориентация.
Приятелство и родителство са напълно различни роли.
Бихте ли обяснили вие как точно НЕ сте приятели с децата си? Как се провежда общуването между вас?
Сигурно имаме различен маниер на приятелство.
Имам една приятелка която общува със сина си все едно се договаря с мъжа си - "ако не слушаш няма да те гушкам довечера" това как ви се вижда?
Сигурно имаме различен маниер на приятелство.
Имам една приятелка която общува със сина си все едно се договаря с мъжа си - "ако не слушаш няма да те гушкам довечера" това как ви се вижда?
все едно се договаря с мъжа си - "ако не слушаш няма да те гушкам довечера" това как ви се вижда?
Бихте ли обяснили вие как точно НЕ сте приятели с децата си? Как се провежда общуването между вас?
Сигурно имаме различен маниер на приятелство.
Имам една приятелка която общува със сина си все едно се договаря с мъжа си - "ако не слушаш няма да те гушкам довечера" това как ви се вижда?
Сигурно имаме различен маниер на приятелство.
Имам една приятелка която общува със сина си все едно се договаря с мъжа си - "ако не слушаш няма да те гушкам довечера" това как ви се вижда?
Но има и такива деца, които израстват емоционално отдалечени от майката и несвързани още от раждането. Скоро една каза, че то трябвало само да се научи да спи и никога не го гушка и докосва колкото и да реве. А то реално е съвсем малко и се чувства изоставено.
Мисля , че родителите трябва масово да се обединят против устройства от ранна възраст. Защото колкото и да има правила вкъщи, ако компанията ти е такава и ти ще си такъв - зомбиран и залепнал за екрана. И масово се почва, защото родителите неглижират децата, по-лесно им е така. Дори самите родители, ако не спират да са на телефона и дават такъв пример няма как да не искат и децата.
На мен ми се вижда като пазарлък, който въобще няма място в отношението ти с детето ти, то и в отношението с мъжа и не е нормално да го има, но ми се струва, че много жени и мъже го прилагат това, като средство за подчинение.
Едно е да се нацупиш и да не го лигавиш вече с глезотии, съвсем друго е да спреш да го гушкаш.
Едно е да се нацупиш и да не го лигавиш вече с глезотии, съвсем друго е да спреш да го гушкаш.
Бихте ли обяснили вие как точно НЕ сте приятели с децата си? Как се провежда общуването между вас?
Сигурно имаме различен маниер на приятелство.
Имам една приятелка която общува със сина си все едно се договаря с мъжа си - "ако не слушаш няма да те гушкам довечера" това как ви се вижда?
Сигурно имаме различен маниер на приятелство.
Имам една приятелка която общува със сина си все едно се договаря с мъжа си - "ако не слушаш няма да те гушкам довечера" това как ви се вижда?
Аз лично няма как да съм приятелка с моето дете, много сме близки, споделяме си, но това не е приятелство, а връзка майка-дете.
Пак идва ред на границите, те са различни във връзката на родителството и приятелката ми от детството.. Докато на дружката си мога да й споделя от-до за цикъла, който ми закъснява, перименопаузата, която ме прави изключително нервна и затъпяла, със синът ми това не мога и не желая да обсъждам.
Освен това съм някакъв авторитет, в смисъла на стожер на фамилията. Не мога да бъркам диаметрално противоположни отношения, чувства, релации..
Знаеш ли имам приятелки на които им се обяснява как правели френска любов на мъжете си… е това ми идва в повечко, нямам нужда да зная как го обработват Тодорчо и какъв му е точно.
За перименопаузи и цикли си говорят хора на една и съща възраст - няма как да казвам това на детето си, да ходи после да разправя на приятелчетата от 3ти клас… трябва да си превъртяла да го направиш това.
Естествено не споделяш за цикъла с всеки приятел, примерно с мъже приятели не коментираш мензиса ти - нали? Казваш го на жена , която да ти сподели какво е при нея положението.
Такаче има различни приятелства.
За перименопаузи и цикли си говорят хора на една и съща възраст - няма как да казвам това на детето си, да ходи после да разправя на приятелчетата от 3ти клас… трябва да си превъртяла да го направиш това.
Естествено не споделяш за цикъла с всеки приятел, примерно с мъже приятели не коментираш мензиса ти - нали? Казваш го на жена , която да ти сподели какво е при нея положението.
Такаче има различни приятелства.