- Публикувана: 2 септ. 2025, 14:43 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2025, 23:28 ч.
Кръстихте ли бебето на себе си или на таткото?
Майка ми и нейната свекърва, т. е. баба ми по бащина линия, носят едно и също име. Аз съм кръстена с осъвременен вариант на тяхното име.
Познавам Георги, кръстен на баща си Георги, но и дядо му по майчина се казвал така; Ванина с майка Ваня, но и дядото се казвал Иван; Йоана с майка Ивелина и с дядо Иван (свекър); майка и дъщеря – Иванка и Йоана, а свекървата е Йорданка.
Също и Добромир, кръстен на баща си Добри; Петър, кръстен на баща си Петър; Камен, кръстен на баща си Петър; и Валерий, кръстен на баща си Валерий...
Не ми се струва странно, но може да е малко объркващо. Бях чела, че кръщаването на дете на баща му е англо-саксонска традиция.
Познавам Георги, кръстен на баща си Георги, но и дядо му по майчина се казвал така; Ванина с майка Ваня, но и дядото се казвал Иван; Йоана с майка Ивелина и с дядо Иван (свекър); майка и дъщеря – Иванка и Йоана, а свекървата е Йорданка.
Също и Добромир, кръстен на баща си Добри; Петър, кръстен на баща си Петър; Камен, кръстен на баща си Петър; и Валерий, кръстен на баща си Валерий...
Не ми се струва странно, но може да е малко объркващо. Бях чела, че кръщаването на дете на баща му е англо-саксонска традиция.
Майка ми и свекърва и - също. Но това е съвпадение. Между другото, никоя от двете не е кръстена на баба, в моя род като че ли това кръщаване на баби и дядовци го има по-често само в последните поколения, родените през 20-и век. Вероятно не сме изключение. Името на майка ми е избрано от кръстницата - името на нейната дъщеря, и да, наистина често кръстникът е избирал името. Майката на майка ми имаше по-малка сестра от втория мъж на майка си с име, изрбано от кръстницата - едната е Димитра, а другата - Димитрия. Кръстницата май не се сетила как се казва голямото момиче, което иначе познавала. Мисля, не съм сигурна, че за капак и по обичая родителите не са влизали в църквата при кръщенето, а после им се е "предавало" новокръстеното християнче.
Три поколения Димитрийки и Димитринки са и в семейството на свекърва ми - баба по бащина линия, майка и тя самата. Свекърва ми е кръстена така заради баба си, а не заради майка си. Баща и пък е кръстен на баща си по обичая "да остане", след смърт на предходни бебета, та у тях били само Митки и Минковци.
Три поколения Димитрийки и Димитринки са и в семейството на свекърва ми - баба по бащина линия, майка и тя самата. Свекърва ми е кръстена така заради баба си, а не заради майка си. Баща и пък е кръстен на баща си по обичая "да остане", след смърт на предходни бебета, та у тях били само Митки и Минковци.
Ако името ви харесва, защо да не го кръстите на баща му? Аз не бих кръстила детето си на себе си, но дори и с моята буква - не бих, имам други любими имена. Ако съвпаднат с името на мъжа ми, не би било драма.
За кръщаванията едно време - според мен е до семейство. В моето, родителите ми вярват, че съм кръстена и на двете баби, като моето име няма нищо общо с техните, освен първата буква. Та, цял живот и двете се хвалеха как имат внучка, кръстена на тях и се радваха жените. Дори си спомням как ходех на гости на едната баба (живеехме с другата) и хората в града ме наричаха с нейното име, защото нали, внучката кръстена на баба си (нищо, че внучката е Десислава, пък бабата - Динка)
Между другото, баща ми имал приятелка (доста преди майка ми), която се е казвала така, но е искал да се казвам по друг начин - с име, като последната му приятелка, точно преди майка ми, за което тя била против После се беше присетила за по-предишно гадже, ама детето вече кръстено. За протокола - и с двете жени и техните съпрузи родителите ми и досега са семейни приятели
За кръщаванията едно време - според мен е до семейство. В моето, родителите ми вярват, че съм кръстена и на двете баби, като моето име няма нищо общо с техните, освен първата буква. Та, цял живот и двете се хвалеха как имат внучка, кръстена на тях и се радваха жените. Дори си спомням как ходех на гости на едната баба (живеехме с другата) и хората в града ме наричаха с нейното име, защото нали, внучката кръстена на баба си (нищо, че внучката е Десислава, пък бабата - Динка)
Между другото, баща ми имал приятелка (доста преди майка ми), която се е казвала така, но е искал да се казвам по друг начин - с име, като последната му приятелка, точно преди майка ми, за което тя била против После се беше присетила за по-предишно гадже, ама детето вече кръстено. За протокола - и с двете жени и техните съпрузи родителите ми и досега са семейни приятели 
Аз съм кръстена на баба ми, брат ми - на дядо ми. Мъжът ми е кръстен на дядо си, брат му - на баща им 
Кръстихме детето с неутрално, типично българско име, после се оказа, че единият прадядо на мъжа ми се е казвал така, та дядо му беше много трогнат, че сме го кръстили на баща му
Иначе - някак тъпо ми се струва да кръстил детето на себе си или на партньора ти, толкова ли няма хубави имена…
Кръстихме детето с неутрално, типично българско име, после се оказа, че единият прадядо на мъжа ми се е казвал така, та дядо му беше много трогнат, че сме го кръстили на баща му
Иначе - някак тъпо ми се струва да кръстил детето на себе си или на партньора ти, толкова ли няма хубави имена…
В нормалните случаи хората обичат и уважават родителите си, а често живеят далеч от тях и даването на име на някой от родителите им е жест на обич и към родителя, и към детето, и към рода и корена.
Аз не съм привърженичка на дословното кръщаване, но ми е много мило в някои ситуации, които срещам.
Наясно съм, че има и нелицеприятни причини за повтаряне на името понякога.
Аз не съм привърженичка на дословното кръщаване, но ми е много мило в някои ситуации, които срещам.
Наясно съм, че има и нелицеприятни причини за повтаряне на името понякога.
Но ако децата са по-малко на брой отколкото родителите (4 бр.), а то в масовия случай е точно така, как родителите да изберат кой от бабите/дядовците е заслужил по-малко уважение? За мен няма второкачествени баби или дядовци и ако някой ми беше опрял пистолет в главата да кръщавам на свекъра ми и да пренебрегна баща ми, щях да реагирам изключително остро. Затова по-добре на нито една баба или дядо.
Затова не е нужно името да е едно към едно. Пък и вече зависи от имената. Може едната баба да е Лозка, Спаска, Гюра, а другата Елизабета, Виктория, Катерина.
Ако ние бяхме останали с 1 или 2 деца, пак всички щяха да са уважени, без нито едно име да е като на някой от възрастните.
Но при нас е съвпадение, че са с цветни и дървесни имена.
Ако ние бяхме останали с 1 или 2 деца, пак всички щяха да са уважени, без нито едно име да е като на някой от възрастните.
Но при нас е съвпадение, че са с цветни и дървесни имена.
Е, не е нужно чак такова пазене, сакън единият да не е с една милимунда по-неуважен. В достатъчно случаи бабите и дядовците нямат възражения да е на свата или на съпруга им - било защото вече имат внук на тяхно име, било защото не си харесват името или смятат, че първо Главната баба или дядо трябва да се уважи.
Майка ми например сама предлагаше някое от децата да е на свекъра. Тя нейното собствено име а) не си го харесваше, макар че аз го харесвам, б) имаше вече родена внучка с първа буква, в) тя самата е кръстила на свекър и свекърва (на втората само с буква, предвид, че имената им са еднакви), а не на собствени родители, и го смяташе за съвсем нормално отдаване на уважение.
В нашия случай не кръстихме на никого поради вето на таткото, който беше против, иначе аз бях готова без претенции да кръстя както на майка ми и баща ми дословно, така и на свекъра и свекървата с близки варианти (не са съвсем съвременни имената, не друго). И без това плановете бяха за децА, а не за детЕ.
Майка ми например сама предлагаше някое от децата да е на свекъра. Тя нейното собствено име а) не си го харесваше, макар че аз го харесвам, б) имаше вече родена внучка с първа буква, в) тя самата е кръстила на свекър и свекърва (на втората само с буква, предвид, че имената им са еднакви), а не на собствени родители, и го смяташе за съвсем нормално отдаване на уважение.
В нашия случай не кръстихме на никого поради вето на таткото, който беше против, иначе аз бях готова без претенции да кръстя както на майка ми и баща ми дословно, така и на свекъра и свекървата с близки варианти (не са съвсем съвременни имената, не друго). И без това плановете бяха за децА, а не за детЕ.
