- Публикувана: 2 септ. 2025, 14:43 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2025, 23:28 ч.
Кръстихте ли бебето на себе си или на таткото?
Родителите на мъжа ли се водят ГЛАВНИ? 
-------
Миленака, тоест според теб ако кръстиш на един и другите нямат претенции, пак се оказва, че демонстрираш неуважение към тях?
Ама пък нали майката според други потребители имаше свещено право, ненакърнимо дори от бащата, да избере името сама? Тогава може ли на баба и дядо по неин избор, или може само ако е на нейната майка?
Мисля, че е очевадно, че не говоря за случаи, в които неизбраният би се засегнал. Така че явно и ти не говориш за тях.
Преди да разберем пола, майка ми предложи като вариант да кръстим бебето на свекървата. Свекървата пък каза, че е по- добре да го кръстим на майка ми . Свекъра има син, кръстен на него дословно. Въобще не е питал или предлагал своето име.
Баща ми просто умираше от кеф, че ще има внуче. До ден днешен не е ставало въпрос, как ще се казва бебето , в смисъл той не е питал.
Останалите родители знаят, че ще е на него, но предпочитам да е изненада , поне за него де Всички други така или иначе вече знаят.
Чувала съм за ужасни истории за свекъри/родители, които се обиждат и сърдят и дори странят от внучето, защото не е кръстено на тях, аз слава Богу няма да имам подобен проблем.
В крайна сметка не е толкова важно на кого ще бъде кръстено бебето, важното е да е здравичко.
Аз просто не съм толкова втелясана в тая история с имената, таткото също, просто много мило ми стана, като обясняваше как мечтаел за малко момиченце с неговото име. Със сигурност бих обмислила подобен вариант, ако се наложи, в крайна сметка той би бил толкова щастлив. Ама на тоя етап не ми се налага
. Свекъра има син, кръстен на него дословно. Въобще не е питал или предлагал своето име.Баща ми просто умираше от кеф, че ще има внуче. До ден днешен не е ставало въпрос, как ще се казва бебето , в смисъл той не е питал.
Останалите родители знаят, че ще е на него, но предпочитам да е изненада , поне за него де
Всички други така или иначе вече знаят.Чувала съм за ужасни истории за свекъри/родители, които се обиждат и сърдят и дори странят от внучето, защото не е кръстено на тях, аз слава Богу няма да имам подобен проблем.
В крайна сметка не е толкова важно на кого ще бъде кръстено бебето, важното е да е здравичко.
Аз просто не съм толкова втелясана в тая история с имената, таткото също, просто много мило ми стана, като обясняваше как мечтаел за малко момиченце с неговото име. Със сигурност бих обмислила подобен вариант, ако се наложи, в крайна сметка той би бил толкова щастлив. Ама на тоя етап не ми се налага
Ами щом ти самата харесваш идеята да е на него, значи нямате разногласия, защо тогава имаш колебания?
Притесняваш се някой да не каже нещо ли? Предостатъчно такива примери има, без да са заклеймявани за прекалено самоуважаване.
Аз не бих кръстила така, защото мен не ме кефи, ама то аз не бих кръстила дете и Никол или Сияна, друг не би кръстил Владимир или Петър, а хората го правят и никой не им се смее.
Притесняваш се някой да не каже нещо ли? Предостатъчно такива примери има, без да са заклеймявани за прекалено самоуважаване.
Аз не бих кръстила така, защото мен не ме кефи, ама то аз не бих кръстила дете и Никол или Сияна, друг не би кръстил Владимир или Петър, а хората го правят и никой не им се смее.
Преди 27г когато бременеех с дъщеря ми и обсъждахме на кого да кръстим бебето, той отхвърли моето предложение за неговите родители. Отгледан е от баба си и дядо си, а и баща му е починал. Тогава аз реших, че няма да е и на моите родители. Той много искаше момиченце и така се появи Александра кръстена на баща си Атанас(само буквичката де.) Това беше мое решение, той не искаше. За второто си знаех от самото начало че ще е на баща ми нищо че и майка ми е със същата буква. Тя сама си казва, че е кръстен на дядо си. Когато казаха че ще е момче предложих Мартин най близко до Марин(баща ми), но ММ го отхвърли и предложи Мирослав. Сега си имаме и Мирослав.
Аз лично смятам, че родителите трябва да дадат на децата си имена, които им харесват, независимо дали са кръстени на някой или не. И дано след време и децата си ги харесват.
Аз лично смятам, че родителите трябва да дадат на децата си имена, които им харесват, независимо дали са кръстени на някой или не. И дано след време и децата си ги харесват.
Родителите на мъжа ли се водят ГЛАВНИ?
-------
Миленака, тоест според теб ако кръстиш на един и другите нямат претенции, пак се оказва, че демонстрираш неуважение към тях?
...
Нене, нямам абсолютно никакви колебания. Интересно ми беше, чисто любопитство.
Ако очаквахме момиченце, вероятно щях да склоня да го кръстя на татко му, но вътрешно щях да си мисля, че звучи грандоманско за околните. Това не би било обаче фактор, който да ми повлияе на душевния мир.
Аз пак да кажа, че в сравнение със познатите ми, доста небрежно подхождам към пол/ име, философията ми е - каквото , такова.
Хубавото е, че с таткото сме на сходни страници по тия теми и не е предлагал странни или изчанчени идеи, поне според мен
Ако очаквахме момиченце, вероятно щях да склоня да го кръстя на татко му, но вътрешно щях да си мисля, че звучи грандоманско за околните. Това не би било обаче фактор, който да ми повлияе на душевния мир.
Аз пак да кажа, че в сравнение със познатите ми, доста небрежно подхождам към пол/ име, философията ми е - каквото , такова.
Хубавото е, че с таткото сме на сходни страници по тия теми и не е предлагал странни или изчанчени идеи, поне според мен
Ами щом ти самата харесваш идеята да е на него, значи нямате разногласия, защо тогава имаш колебания?
Притесняваш се някой да не каже нещо ли? Предостатъчно такива примери има, без да са заклеймявани за прекалено самоуважаване.
Притесняваш се някой да не каже нещо ли? Предостатъчно такива примери има, без да са заклеймявани за прекалено самоуважаване.
Аз лично смятам, че родителите трябва да дадат на децата си имена, които им харесват, независимо дали са кръстени на някой или не. И дано след време и децата си ги харесват.
А, като се правят опити за съчетаване на имената на двете баби или двамата дядовци, често се получават пародии. Затова по-добре отношението към всички да е еднакво.
Оооо, това със съчетаването го нямах предвид.
Но чак с мерки и теглилки да се подхожда към имената не е необходимо.
Визирах нашия частен случай, про който имаме баби и дядовци с имената Цветан и Маргарита и Цветелина и Явор.
Децата ни са Ралица, Камелия, Биляна, Росен и Ясен.
Сега пък се замислих, че дядо Явор си има и буквата повторена, че и дърво е най-малкият. Досега не бях обръщала такова внимание, ама като стана дума, че или поравно, или никому, явно него сме го уважили най-много.
Много харесвам и аз името Биляна, но мисля, че би трябвало да празнува на Еньовден, а не на Цветница.
Нашите деца също (ще) празнуват на Цветница, но никак не приемам, че са кръстени на свекърва ми Цветанка, при положение, че имената им нямат нищо, нищо общо. Както не смятам, че Ангел би могъл да е кръстен на Михаил. Приемам просто, че този празник ще е хубав семеен повод да се събираме с тях и след време, когато имат собствени семейства.
Нашите деца също (ще) празнуват на Цветница, но никак не приемам, че са кръстени на свекърва ми Цветанка, при положение, че имената им нямат нищо, нищо общо. Както не смятам, че Ангел би могъл да е кръстен на Михаил. Приемам просто, че този празник ще е хубав семеен повод да се събираме с тях и след време, когато имат собствени семейства.
По местата, където е имало обичай да се кръщават децата на баби и дядовци, обикновено дословно, е имало и определен ред на кръщаването, съответно е нямало сърдити - първото дете взема името на бабата или дядото от страна на бащата, второто дете според пола на страната на майката. И това работи дори и при две деца - 80-те години, например. И няма сърдити. То сърденето е и въпрос на култура и възпитание. Ако някой ще се сърди за това, не заслужава да му се поднови името.
Подозирам, че този обичай за поредността е нов, от 20 век.
Може и да е бил първо регионален някъде, разбира се. Нямам подробни наблюдения, няма и как да имам за далечното минало. Но по-скоро не вярвам да е бил такъв, какъвто се е "образувал" през 20-и век. В моите родове често има изобщо некръстени на баби и дядовци, често кумът е избирал името. Друг път, знаем, според най-близкия празник си е идвало детето с името и т.н.
А имах една леля, първа братовчедка на майка ми. Устата жена, даскалица по професия, а още като дете се обърнала към чичкото в сладкарницата безцеремонно с "мундар", писала съм го май в детските смешки. Не беше някоя покорна женица, ми е мисълта. Нейният мъж имаше, мисля, двама братя и сестра. Двама от тези четирима вече били кръстили дете на баща си - Янко. Тя смятала, че е свободна без сръдни да кръсти своето първо дете на собствените си родители, обаче дядото дал да се разбере, че очаква и от тях един Янко и от последното си дете - още един. Не знам да е имало чак закани и изпълнения, то и не съм била родена тогава, пък и не съм им била в къщата, за да знам, обаче от майка си знам, че дядото си държал на Янковците. Няма - уважен съм достатъчно, уважете и другите баби и дядовци - държал си човекът. И го уважили, а малкият син вече е на нейния баща, не дословно.
Това в края на 60-те - началото на 70-те.
Може и да е бил първо регионален някъде, разбира се. Нямам подробни наблюдения, няма и как да имам за далечното минало. Но по-скоро не вярвам да е бил такъв, какъвто се е "образувал" през 20-и век. В моите родове често има изобщо некръстени на баби и дядовци, често кумът е избирал името. Друг път, знаем, според най-близкия празник си е идвало детето с името и т.н.
А имах една леля, първа братовчедка на майка ми. Устата жена, даскалица по професия, а още като дете се обърнала към чичкото в сладкарницата безцеремонно с "мундар", писала съм го май в детските смешки. Не беше някоя покорна женица, ми е мисълта. Нейният мъж имаше, мисля, двама братя и сестра. Двама от тези четирима вече били кръстили дете на баща си - Янко. Тя смятала, че е свободна без сръдни да кръсти своето първо дете на собствените си родители, обаче дядото дал да се разбере, че очаква и от тях един Янко и от последното си дете - още един. Не знам да е имало чак закани и изпълнения, то и не съм била родена тогава, пък и не съм им била в къщата, за да знам, обаче от майка си знам, че дядото си държал на Янковците. Няма - уважен съм достатъчно, уважете и другите баби и дядовци - държал си човекът. И го уважили, а малкият син вече е на нейния баща, не дословно.
Това в края на 60-те - началото на 70-те.
Чичо ми и леля ми, които са родени 1921 и 1922 година са кръстени дословно на кумовете на баба и дядо - видно семейство по онова време в града ни. Баща ми като трето дете носи името на покойния брат на баба ми, който умира твърде млад от сърце и няма деца.
Майка ми е кръстена на майката на покойната съпруга на дядо - жената умира с бебето при раждането и неизвестно защо дядо отива у тях с баба ми по-късно. Първородното дете кръщават на първата му тъща, баба ми е сираче от раждането си. Второто дете е на майката на дядо, третото носи името на Богородица. Баба ми е сирак, но и името й повтаря името на свекъра й и явно не е било.разглеждано.
Майка ми е кръстена на майката на покойната съпруга на дядо - жената умира с бебето при раждането и неизвестно защо дядо отива у тях с баба ми по-късно. Първородното дете кръщават на първата му тъща, баба ми е сираче от раждането си. Второто дете е на майката на дядо, третото носи името на Богородица. Баба ми е сирак, но и името й повтаря името на свекъра й и явно не е било.разглеждано.