- Публикувана: 2 септ. 2025, 14:43 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2025, 23:28 ч.
Кръстихте ли бебето на себе си или на таткото?
Вчера в Игри на волята един участник каза, че е кръстил всичките си 6 деца на себе си. 
Той е Александър, не им помня имената, ама нещо от сорта- Алексаднър, Сандра, Саша и от този род.
Той е Александър, не им помня имената, ама нещо от сорта- Алексаднър, Сандра, Саша и от този род.Сигурно е спрял на шестото, защото се е изчерпал творчески да измисля имена, иначе можеше още. От една жена ли са всичките шест?
По темата - не сме кръщавали на нас. Имах си любими имена от детството, а и нови вдъхновения.Но ако исках да кръстя на таткото или на мен, щях да го направя, и то без да питам в бг мама. 
Ние кръстихме на родителите ни, защото ни харесват имената им и защото на мен лично тази традиция ми дава чувство на невидима връзка на детето с рода. Аз също съм кръстена на прародител и се чувствам особено обвързана с баби и дядовци. Не само с чието име нося, а като цяло. Иска ми се и децата ми да почувстват, че са част от това цяло. За мен е магия, малкко като в Царя Лъв и Цикъла на живота, когато Муфаса обясняваше на Симба. Това е моето усещане.
Ние кръстихме на родителите ни, защото ни харесват имената им и защото на мен лично тази традиция ми дава чувство на невидима връзка на детето с рода. Аз също съм кръстена на прародител и се чувствам особено обвързана с баби и дядовци. Не само с чието име нося, а като цяло. Иска ми се и децата ми да почувстват, че са част от това цяло. За мен е магия, малкко като в Царя Лъв и Цикъла на живота, когато Муфаса обясняваше на Симба. Това е моето усещане.
При нас - на първото дете мъжа ми избра името (моите предложения бяха други), но на мен много ми хареса като си каза аргументите - хресвало му галеното, а като кажел на бързи обороти нашите две имена (моето и неговото едно след друго - му се причувало името на детето ). И тъй като започва с моята буква, всички си мислят, че е кръстен на мен. Да уточня, че името на детето не е производно на моето, просто са с една буква.
На второто дете аз избрах името, като вложих определена символика и подходящото име, което харесах също започва с моята буква (пак не е търсен ефект). Обаче пак излезе, че съм го кръстила на себе си
Таткото има и по-голямо момиченце от предишна връзка, което пък започва с неговата буква, но не е дословно на него.
Иначе, аз като бях дете, някъде бях дочула, че ако детето носи дословно името на родител, било лош късмет. Колко е вярно не знам и никога не съм го чувала повече, още повече, че познавам доста хора, родител и дете с еднакво име. Аз много харесвам от малка едно мъжко име и винаги съм мислела, че ако имам син, той ще се казва така. Обаче таткото се казва така и автоматично отписах името за децата си
На второто дете аз избрах името, като вложих определена символика и подходящото име, което харесах също започва с моята буква (пак не е търсен ефект). Обаче пак излезе, че съм го кръстила на себе си
Таткото има и по-голямо момиченце от предишна връзка, което пък започва с неговата буква, но не е дословно на него.
Иначе, аз като бях дете, някъде бях дочула, че ако детето носи дословно името на родител, било лош късмет. Колко е вярно не знам и никога не съм го чувала повече, още повече, че познавам доста хора, родител и дете с еднакво име. Аз много харесвам от малка едно мъжко име и винаги съм мислела, че ако имам син, той ще се казва така. Обаче таткото се казва така и автоматично отписах името за децата си
Аз, майка ми и синът ми сме с еднаква първа буква на имената. И трите имена нямат нищо общо едно с друго и никой на никого не е кръстен. Само 1 път са питали майка ми дали внучето е на нея и аз казах да казва, че е на мен като толкова иска да знаят, а както казах - изобщо не е така.
