- Публикувана: 2 септ. 2025, 14:43 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2025, 23:28 ч.
Кръстихте ли бебето на себе си или на таткото?
Много харесвам и аз името Биляна, но мисля, че би трябвало да празнува на Еньовден, а не на Цветница.
...
...
И на двете дати може да празнува. Питала съм свещеник.
Иначе аз не приемам, че са кръстени на бабите и дядовците, а са вдъхновени от тях.
Аз съм чувала също, както вероятно повечето от вас, че не е хубаво да се кръщава първо дете на починал човек.
По тая причина се отказах от другия ми вариант - Димитър. Не се считам за суеверна, ама някак си не бих го направила.
Най-добрият приятел на баща ми почина доста млад, и години по-късно дъщеря му роди с разлика в няколко години 3 момчета. Чак третото е Атанас (на починалия си отдавна дядо). Местните баби дълго време се възмущаваха, че първия разбираемо не е Наско, но и че втория не беше - до ден днешен не са простили.
По тая причина се отказах от другия ми вариант - Димитър. Не се считам за суеверна, ама някак си не бих го направила.
Най-добрият приятел на баща ми почина доста млад, и години по-късно дъщеря му роди с разлика в няколко години 3 момчета. Чак третото е Атанас (на починалия си отдавна дядо). Местните баби дълго време се възмущаваха, че първия разбираемо не е Наско, но и че втория не беше - до ден днешен не са простили.
На мой приятел брат му загина в катастрофа на 16 години. Няколко години по-късно той кръсти първородния си син със същото име. На някои хора сигурно това носи утеха и помага в превъзмогване на мъката. Аз не знам бях ли чувала суеверието по това време, та не знам дали по нашия край е било възприето.
Никога не съм била привърженик на това на всяка цена да се кръщава на близък. Ако наистина на човек му идва от вътре и самият той би бил щастлив кръщавайки на съответния роднина- чудесно... Но всички останали хипотези на кръщаване под натиск, с безумни имена и комбинации които по нечие усмотрение покриват очакванията и спазване на традиции- не благодаря.
Така в този ред на мисли никога не ми е минавало през ума дори да кръстя някое от децата си на мен или на татко им. И за мен подобно решение е доста егоцентрично и странно. Все едно не са достатъчни чисто биологичните връзки и тези с бащино и фамилно име, че трябва съвсем да го "притежаваме" това дете...
П.С когато очаквахме голямата ни дъщеря до средата на бременността бяхме с идеята, че чакаме момче. Аз исках да се казва Борис, таткото също харесваше името, но след като сподели плановете ни пред приятел въпросният човек му беше вкарал мухата че, заради че името на мъжа ми започва с Б ще изглежда все едно го кръщава на себе си... Пълно безумие за мен....
Така в този ред на мисли никога не ми е минавало през ума дори да кръстя някое от децата си на мен или на татко им. И за мен подобно решение е доста егоцентрично и странно. Все едно не са достатъчни чисто биологичните връзки и тези с бащино и фамилно име, че трябва съвсем да го "притежаваме" това дете...
П.С когато очаквахме голямата ни дъщеря до средата на бременността бяхме с идеята, че чакаме момче. Аз исках да се казва Борис, таткото също харесваше името, но след като сподели плановете ни пред приятел въпросният човек му беше вкарал мухата че, заради че името на мъжа ми започва с Б ще изглежда все едно го кръщава на себе си... Пълно безумие за мен....
На мен ми казаха, че съм единствената свекърва, която е отказала внучката да е кръстена на нея😁
Аз не си харесвам името, пък и не искам да наследи от кармата ми, която не е много лека.
Аз съм благодарна на Бог за всичко, не се оплаквам....
Синът ми даже се разсърди, че отказвам. Сега внучката носи неутрално име , което майка и измисли.
Когато аз избирах име за сина си, дадох му любимото си име за момче. Той си го харесва и презимето, което даде на дъщеря си е хбаво. Мое мнение - детето трябва да носи свое име, с хубаво значение , без опити за оргиналничене.
Аз не си харесвам името, пък и не искам да наследи от кармата ми, която не е много лека.
Аз съм благодарна на Бог за всичко, не се оплаквам....
Синът ми даже се разсърди, че отказвам. Сега внучката носи неутрално име , което майка и измисли.
Когато аз избирах име за сина си, дадох му любимото си име за момче. Той си го харесва и презимето, което даде на дъщеря си е хбаво. Мое мнение - детето трябва да носи свое име, с хубаво значение , без опити за оргиналничене.
Ние не сме казвали на никого от родителите какво ще бъде името на детето. Научаваха го след раждането. За първото дете мои близки приятелки подозираха, защото името го бях харесала още като ученичка и сме си говорили. За второто знаеше най-добрата ми приятелка, но то беше избрано от сина ни. Третото още не сме го измислили, но пак няма да се обяснявам предварително за намеренията ни.
Моето го кръстихме с име, което аз харесвам отдавна, но е и с буквата на свекървата. Не съм го кръстила на нея, но тя така си мисли, което си е плюс, защото все мъжки от нейна страна, а е искала и момиченце. 😁
На мен не ми пука дали ще е на някого или не, стига името да ми харесва. Но може би бих искала да не е точно същото. Ако е на Антон да е с А, но да не е Антония точно.
На мен не ми пука дали ще е на някого или не, стига името да ми харесва. Но може би бих искала да не е точно същото. Ако е на Антон да е с А, но да не е Антония точно.
Бих кръстила детето единствено на таткото, на баби или дядовци - не.
На себе си също не бих.
Друг е въпросът, че таткото изобщо не харесваше идеята да кръщаваме детето на него.
Той, от своя страна, искаше да покажем уважение към бабите и дядовците и да бъде кръстено на някой от тях. За да няма семейни войни и сърдити, събрахме първите буквите от имената на бабите и дядовците, поразместихме ги и се получи прекрасно име. Така хем са уважени всички те (или поне така го изкарахме пред тях
), хем детето реално не е кръстено на никого, защото името и е неутрално.
На себе си също не бих.
Друг е въпросът, че таткото изобщо не харесваше идеята да кръщаваме детето на него.
Той, от своя страна, искаше да покажем уважение към бабите и дядовците и да бъде кръстено на някой от тях. За да няма семейни войни и сърдити, събрахме първите буквите от имената на бабите и дядовците, поразместихме ги и се получи прекрасно име. Така хем са уважени всички те (или поне така го изкарахме пред тях
), хем детето реално не е кръстено на никого, защото името и е неутрално.
И това не го разбирам: да се уважат баби и дядовци, да се радвали.. А детето и неговите интереси остава на втори план...
(Да не отварям тема за това, че уважение може да се покаже и по други начини, не е нужна такава показност.)
На нас ни беше важно името да е звучно и да се произнася лесно и на двата езика; да е завършено и утвърдено; да има хубаво значение и история и накрая, да не се налага детето да го повтаря няколко пъти. Избрахме едно библейско, едно латинско и едно северногерманско. Потрудихме се доста, но си заслужаваше.
(Да не отварям тема за това, че уважение може да се покаже и по други начини, не е нужна такава показност.)
На нас ни беше важно името да е звучно и да се произнася лесно и на двата езика; да е завършено и утвърдено; да има хубаво значение и история и накрая, да не се налага детето да го повтаря няколко пъти. Избрахме едно библейско, едно латинско и едно северногерманско. Потрудихме се доста, но си заслужаваше.