Хайде на театър - 17

Тази тема е една от най-позитивните в отрицанието. Винаги ми е интересно и приятно да чета аргументирани и грамотни отзиви за пиеси, които не съвпадат с моите. Не приемам различното аргументирано възприятие за хейт или нападка. Това е изкуството - лично възприятие, не е черно-бяло. Пример: "Великденско вино". За мен това е запомнящ се и минаващ по някакъв начин през мен текст. Играта на Владо Пенев, който извън театъра ми е противоречив, не поставям под никакво съмнение.
Обичам темата и почти всички, които пишат в нея. Дори и когато тяхното мнение за постановки не съвпада с моето. Дърпа ме в друга посока, предлага ми алтернатива.

Къщата на гнева беше първата пиеса на Диана Добрева, която гледах и бях очарована. Тук прочетох отзиви за пиесата и съм много благодарна, че някой писа за нея преди 2-3 години, иначе едва ли щях да я избера.

"Къщата на гнева", "Бившата мис на малкия град", "Бащата" и "Синът" са ми четирите пиеси, които бих препоръчала на всеки човек. И четирите пресъздават отровни семейни отношения, такива в които трябва да се чувстваме виновни, че сме се родили и искаме щастие. Тогава, когато щастието е лична отговорност и не се подчинява на общоприетото понятие за щастие -време с роднините...
Темата е много чувствителна за обществото, защото до скоро ( а имам и приятели и познати, които и до сега), възпитават у децата си основно послушание, съобразяване и подчинение. Всеки порив за лично щастие ( такова, каквото го разбира отделния индивид) се определя като егоизъм.
Днес обществото се разчупва, къде по-бавно, къде по-бързо и посредством лайф коучове, психолози, психотерапевти, дори форуми, хората започват да се самовъзпитават и променят, да разбират, че нито децата са длъжни да удовлетворяват собствената ти неудовлетвореност, нито родителите.
Нарочно не слагам в този кюп " Железният светилник", защото възприемам тази пиеса, като балканска, а ние българите нали сме генетично с ниско самочувствие и все ни е страх да не се изложим пред някой, я определям като характерна за нашият манталитет.
Или казано накратко, същите вътрешни противоречия имат и чужденците и цитираните по-горе пиеси, го потвърждават.
Често в тази тема чета: "Тази пиеса ме стисна за гърлото", аз пък си казвам: "Дано не стана никога такава отровна за себе си и семейството си".

Звънче, на мен тази тема ми е любима. Смятам я за най-интелектуалната в целия форум, понеже книги не чета, не следя литературната, но във всички останали теми, дето съм чела, преобладава заяждането и битовизма, тази тема ми е най-извисена над дребното, елементарно съществувание...така че и аз харесвам всички списващи тук.

Според мен си отива "Синът", което ще е много жалко.  Една година вече не се играе, в Захари ли е причината, не знам, ама ще е направо срамота, ако падне.

На мен "Синът" ми хареса много повече от "Бащата". Но аз съм пристрастна, обичам си децата много повече от родителите и по мога да разбера и да съчувствам на родител, които се чувства отговорен за детето си, отколкото дете, което се чувства отговорно за родителя си.
Едно, че детето не е искало да ражда, а родителят го е искал, тоест родителят е длъжен на детето си, и второ: децата са бъдещето, и е нормално и естествено родителят да остарява, боледува и да умира. И в това няма никаква драма, болка и вина, а просто е естествения ход на живота.

Аз също не съм виждала "Синът" в програмата не помня откога, а много искам да го видя, нищо че знам, че ще ми бръкне в душата.
Моля ако някой гледа "Деветдесет" в МТ да даде отзиви.

Не съм гледала Синът, но допускам, че Бахаров прави фасони или поне със сигурност е опитал/иска да дръпне представлението в Артвент, но има пречка заради авторски права. Вероятно и затова пада или липсва от афиша толкова време.

Лит, аз и преди съм споделяла, че гледах "Синът" с моя син, който беше на възрастта на лирическият герой. И толкова се впечатлих, как моето дете изобщо не разбра болката на другото дете. Каза ми, че пиесата била абсурдна, че повечето му съученици са деца на разведени родители и никой не драматизира така. Всеки си живее живота. И точно тази реакция ме успокои, че каквито и катаклизми да предстоят, явно въпреки, че навсякъде ни се втълпява, че отглеждаме едно презадоволено и неспособно да оцелява поколение, това не е така. Смятам, че съвременните младежи, не носят в душата си нашите страхове, които са ни втълпявани и от обществото и от нашите родители, защото ние не отглеждане децата си със страх. Точно тази пиеса ме накара да смятам, че сегашните родители, са много по-успешни, отколкото бяха нашите, когато драмата и болката и срамът си бяха норма на възпитание.

Синът ми хареса много, както и на всички с които бяхме заедно.
Бащата не ми допадна особено.

След няколко дни сме на Орфей и малко се притеснявам дали няма да ме бият (😃 шегувам се) за избора на точно това представление.

Самата сценография е изключително сложна, с една въртяща се окръжност с различни стаи, та според мен дори и да иска, е технически неосъществимо да се играе в аулата на УАСГ.
Иначе "Синът" за мен е най-докосващото представление, което съм гледала през последните 2 години (60+ спектакъла съм посетила за това време и нищо не успя да надхвърли онази емоция). На много други великолепни постановки все намирам по някакъв дребен недостатък, но "Синът" е тоталният ми театрален идеал. Така трябва да въздейства това изкуство.

Съгласна за "Синът"
Една от най-добрите постановки.