Августовски бебета 2024г - Тема 6

Вятър и мъгла като тръгне на ясла, ще отдъхваш на работа. Поне аз така бях с първото, сигурно бях най-щастливият служител известно време, нищо не ме трогваше и се радвах на тишината, при все че при нас не е тихо и постоянно звъни телефонът.

Приоритизирай задачите. Пералня, прахосмукачка и подобни уреди вече не ги броя за труд - по междудругото са ми. Включвай таткото да ти помага, когато е вкъщи. Мий съдове веднъж на ден. Отивай до wc сама, казвай на детето къде отиваш и какво ще правиш, ще пореве пред вратата ден-два-три и ще спре.
Истината е, че адаптацията на родителите е по-трудна от тази на децата, според мен.
Вкъщи оправям и след 10 минути не си личи. Но ще мине...след 3-4 години. Баткото ако не друго и да ми помогне може и неговите неща да си оправи също.

Към написаното от Вятър мога да добавя, че се чувствам излъгана. Цял живот слушам “каква благословия е да имаш деца”, а аз толкова сдухана, ядосана, зависима, изнервена и изтощена не съм била никога. Вярно, че спрямо миналата година по това време има голям напредък, като се сетя в каква дупка бях тогава. Искам си свободата обратно!

Също така добавям, че ми е противно излизането по площадки, градинки и генерално навън -  писна ми да гледам и газя мизерията и кочината и да се опитвам да опазя детето да не пипа или изяде фас, ла**о или каквато друга гнусотия докопа. Често с цената на тръшкане и сцени, физическа борба и отчаяние от моя страна. В стария ми начин на живот не ми е хрумвало да се мотая толкова навън в този отвратителен град, бързо минаване по улицата за да стигна до където съм се запътила и това е.

Няма да купувам монтесори кула. Моята маймунка се катери навсякъде, скоро ще се усети и че може да си мести столовете и да достигне наистина всичко. На този етап не ми трябва на плота, само бели ще прави, ама по-опасни - ножове, стъкло, врящи темджари - не, мерси!

Герка, моят хулиган откри номера с местенето на стола и качването навсякъде…по цял е борба и тръшкане като е във фаза “КАТЕРЕНЕ”.
Обичам си децата, но на моменти се задушавам в ежедневието си, защото нямам никакво лично време. Дъщеря ми беше и е спокойно дете и можех да свърша доста неща с нея, включително и да отида на фризьор, на кафе с приятелки, обаче този малкият е тазманийски дявол, не можеш да се обърнеш за 2 мин, не стои мирен и за секунда. Нищо не мога да свърша докато е буден. От 3 дена не мога да сгъна прането, като се захвана да ги сгъвам почва един рев, иска да ги докопа, качва се на леглото почва да дърпа дрехи, да ги хвърля по земята….Свикнала съм домът ми да е подреден и чист, откачам като гледам какво е навсякъде. Зареждам миялната вечер и/или на обяд като заспи. През останалото време гледам препълнената мивка и се дразня. За готвене да не говорим..
Изнервям се от най-малкото, чувствам се постоянно уморена..ей така искам един ден да си полежа до късно в леглото и да не правя нищо..
Мисля да се взема някакви хранителни добавки тип билкови “антидепресанти”, защото усещам как изпушвам, особено вечер. Дразнят ме силни шумове, ярки светлини..

Направо се чудя само аз ли съм така, как хората си гледат децата и не изглеждат изперкали.

Не ме дразнят никакви силни светлини и шумове, дразнят ме обикновените лампи в хола и кухнята. Като някакъв брейн фог ми се получава и това сто процента е от недостиг на витамини и минерали, от ниското атмосферно налягане и всички останали фактори, които ги знаете. Просто не ми достига акъл да си пия хран добавки. Може би защото е зает да готви, а малкият човек да не иска да яде каквото се сервира, а нещо пето различно

Мерси за съветите за монтесори кулата

Някой път си мисля да пусна линк за онлайн среща, да се съберем да си викаме през викащите сладурчета все по две изречения ще разменим и ще си погостуваме виртуално. Пускам примерно в 11 и който може, влиза. Ко шъ кайте?

И аз се причислявам повече към мнението на  Вятър, Гери и NI_CI. На моменти си мисля, че съм ужасна майка като кресна, когато е на път да хване нож, да пипа пуснатата фурна или да си омазва кучешко лайно по себе си.

Не знам как бих имала хладнокръвието никога да не повиша тон. Влизам в обяснителни режими, но рядко. Като цяло всичко се перифразира с две изречения, то и няма време за повече. Вярвам, че ме разбира, но съм сигурна, че не ме слуша.

Да се върна много на работа не изгарям от желание, но ще ми се наложи. Моята професия и мястото, на което работя, са съпроводени със зверско напрежение и нямам никаква представа как ще се съчева с майчинството и бягане по ясли, още по-малко с боледуванията на детето. И мислите за това “розово” бъдеще също ме ужасяват, особено като виждам колко са близки. Имам чувството, че ситуацията ще се влоши страшно с менталното ми здраве.

Вятър, аз мисля, че имам окр за чистенето и подреждането. Може сготвено да няма, но подът ми преди винаги блестеше и въпреки че имаме котка от осем години у нас не може по нищо да се разбере, че има животно. Даже котката не прави поразии. Ами след Лъчезар ми иде да избягам някои дни. Когато не се занимавам с него или чистя пода, или прибирам сушилня, или мия чинии или зареждам поредната пералня, сменям чаршафи..списъкът е безкраен. Писна ми да си пия кафето студено, да си мия зъбите на обяд и да не мога да отида до тоалетната. Знам, че времето лети, но и аз явно съм имала очаквания да е по-лесно.

Никакви добавки не пия, не мисля к че ще се сещам и да имах такива. Ще ми се да имах време за спорт, защото физически се чувствам зле. Върнала съм се в старата си форма, по нездравословен начин и тялото ми подобно на вашите оплаквания, ми дава ясно сигнали, че трябва да се взема в ръце, но… кога ли? Наистина не знам мамите с повече от едно как се оправяте, евала ви правя.

Аз съм в родния ми град и се радвам на хубавото време. Малко позаредих, защото сме навън и не духа и вали нон стоп.

И аз да се включа за Монтесори кулата. Това е любимото място на малката, защото се качва и гледа как готвя, мия и т.н. Слагам я на да кажем педя-две от плота, за да не прибарва всичко и съответно от страната на мивката, не на котлоните.
Нашата съм я пускала в темата, но последно  не беше налична в амазон. Едната ѝ страна е черна дъска, на която да рисува с тебешири, а се и спуска като малка пързалка, а на другите две страни има други активности (часовник, обувка с върви). 13кг е цялата кула, има противоплъзгащи лепенки отдолу, за да не се плъзга кулата по пода и отделно там, където се катери детето да не се хлъзне. При всички тези предпазни мерки, малкото все пак успява да я клати и мести.
Този сгъваем вариант мисля, че успешно би я обърнала..

Забелязвам, че точно мамите на момченца са доста изнервени и изморени.
С трепет очаквам да разберем какво ще е второто. Не че няма свръхактивни момичета де.

Светлина в тунела има, днес хвърлих малката на баба и и изчистих, заредих миална, пералня, а баткото играеше с кенетичен пясък и си говорехме, чудесна компания ми е. Отидохме с него пеша да напазаруваме, та и разходка и движение имахме и после приготвихме заедно обяд. Той е на 3,5, а подобни неща са абсолютно възможни около втората годинка, малко остана!
Полът не е ключов, но май има значение, при мен и двете са диви, пакостливи, а малката е и страшна катерачка. Аз лично зареждам миална вечер след лягане или сутрин, докато закусват, гледам да направя някаква заготовка за закуска от вечерта и така денят тръгва по-леко. Обаче е разхвърляно почти постоянно, не е перфектна чистота, кафето си го пия докато чета детска книжка обикновено, второто е на спокойствие след като заспят на обяд.
Мен също ме убива това ежедневие, след като реших, че ще се върна на работа, по-рано, само за това мисля и нямам търпение. В понеделник отиваме до яслата, дано се харесаме, не е тази на баткото, но имам добри отзиви и е близо до градината му.
Като тръгнете на работа ще си влезете в  режим и всичко се променя, не знам как се оправят тези, които не могат да взимат болнични или да си седят вкъщи обаче, защото боледуванията в яслена възраст са.. постоянни при повечето. Моята работа също е доста динамична и стресова, спомням си след първото майчинство ме болеше главата първата седмица, мозъчните ми клетки се бореха да се пренастроят жестоко като прескочих обаче този критичен момент, всичко си влезе в релси. Сега успях да си договоря перфектни(за мен) часове за работа, като част ще са до по-късно нощем, но ме устройва перфектно - хем ще мога сутрин да ги гледам, ако са болни, хем след градина да им обърна внимание.
На фитнес тръгвам след като изчистя веднъж основно къщата, което предполагам ще ми отнеме седмица, а туко виж някой се разболял през това време

Кукличка, моят личен проблем с момченцата, или да кажем конкретно с моето, си има няколко аспекта: първият е, че явно ще се окаже вярно, че момиченцата се развиват по-бързо в детска възраст и е адски угнетяващо, когато някой ти каже или видиш какво умее да прави дъщеря му, а твоето дете даже и признаци на интерес не показва. Така беше с надигането на главата, когато стоенето по коремче беше на дневен ред, след това преобръщането, храненето, пълзене, ходене, катерене, пиене от чаши и т.н. и т.н. Веднъж обаче като научи нова активност преминавам във фазата "що ли ми трябваше!?" На моменти си мисля, че детето си е супер, ама не е случило на майка. Хората около мен са супер дзен - няма проблем децата да се плескат с боклуци, да разучават опасни за тях предмети и да се търкалят по стълбищата... Аз обаче имам проблем с всички тези неща. Синът ми е палав и активен, а аз просто искам да го опазя жив и здрав на първо място, и един ден, дай Боже - да го възпитам като добър човек. Та колкото и да се опитвам да не сравнявам, ами няма как да стане. Не че детето е тъпо, дори напротив. Просто в близкия ми кръг има случай на дете с аутизъм и живея с мисълта, че това не е от нещата, които се случват само на другите, но не и на мен. Имам нужда постоянно да се уверявам, че всичко е наред, колкото и нездраво да звучи отстрани.

Не знам дали е до пол. Юлия проходи преди месец на 1г2м.
Тук четях доста отдавна как ходят, бягат, прощапулници и т.н.
Според мен всяко си има силни и слаби страни както всички хора.
Затова и съм твърдо против сравняването, но особено с близки приятели е неизбежно.
А откакто стана на 3 месеца баба ѝ все ѝ бъркаше в устата да гледа за зъби, защото на еди си кое дете му били тръгнали зъбите на 3м.

Моите наблюдения (естествено непредставителна извадка) са, че момиченцата са по-лесни на тази възраст и че се развиват по-бързо ментално - което продължава някъде до пълнолетието. Неслучайно баловете за прием в елитните гимназии са значително по-високи за момичета. Тази преднина е напълно естествена и е резултат от физиологични разлики на мозъка между половете.
Естествено има изключения, а и характерът и темпераментът явно се проявяват много отрано.

Момчил се развива изключително бързо двигателно, но пък ментално не. Имам приятелка с момиченце, по-голяма е от него с 3 седмици, казва много думи вече. Включително и неговото име, съвсем осъзнато!

Вятър, истината е, че всички всъщност искаме мноооого повече от това просто да ги опазим живи. Така си говорим, ама драмата е, че искаме идеални деца (по нашите критерии) в идеални условия, което не съществува. Искаме хем да се развиват по учебник, хем веднага да ни разбират и да ни “слушат”, хем да са самостоятелни, да се занимават с играчките си, да спят и ядат по учебник..за да можем ние да живеем и да ни е спокойно.
Разсъждавам си по темата. Нито аз, нито мм сме предполагали какво на практика означава отглеждане на бебе, както и какви са периодите на развитието му. Може би ако бяхме подготвени поне малко за реалистичната картина, нямаше да сме чак толкова изнервени и ядосани. За физическото изтощение, продължаващо години, няма как да се подготви човек.

Аз лично не съм спала нормално (т.е. 8 часа без прекъсване) от точно 1 година и 5 месеца 🙄 Колкото повече говоря с родители и се информирам по темата отглеждане на деца, толкова повече се убеждавам, че реалистично погледнато липсата на нормален сън най-вероятно ще продължи още 2-3 години 😂

Много ми е забавно баба ми като ме попита “слуша ли детето?”. Не, естествено, че не слуша, той е бебе и няма как да е послушен. Не е дете на 7г, което е добре възпитано и мислещо, че да очакваме да се държи прилично.

Това с развиването е строго индивидуално.
Имам 2 приятелки с момиченца на същата възраст като дъщеря ми/ разликата им е 2-3 дни/. Ами те почнаха да казват думи много преди нея. Едното момиченце на година и 3 месеца имитираше животни, как прави влака, колата, показваше на колко е годинки и.н…а дъщеря ми общуваше с две срички/идеално си се разбирахме/ В някакъв следващ етап, обаче тя напредна много в лексика и умения и ги изпревари. Така, че не се вглеждайте чак толкова.
Явчето пие сам от обикновена чаша и не се залива с вода, за мен това е голямо постижение спрямо сестра му, но може да е напълно нормално умение.

За сравненията, мен ми е най-неприятно, че сравнявам брат и сестра, но това май е неизбежно.. Иначе съвсем не съм съгласна, че момчетата изостават, поне според моите наблюдения.
Бояна имитира звуците на крава, куче, коте, пате, трака като конче и знае основни думи - “дай”,”да”,”не” “мама”,”баба”,”тати”,”бати”,”тара”(кучето),”чао”,”вода”,”зайче”(само разнася едни плюшени) и това е, батко и по това време знаеше доста повече. Еднакво добре комуникираме обаче, не мисля че е от такова значение на каква възраст казват първите думи, защото обикновено се отприщват много бързо.
Не ми се е случвало някой да дойде да си ги мерим, бабите неволно сравняват, но аз не го приемам с лошо, по-скоро нямат търпение и нашите малчовци да говорят вече. Поне така избирам да го приема, че всичко ако вземах навътре, хич няма да му излезе края.
Гери, спането пак е относително, аз след 2рата година започнах да поспивам, но пък забременях и сега пак съм в джаза.
А преднината в класиранията, мисля, е на база броя кандидатстващи от всеки пол, което за мен все още е супер абсурдно, защото за медицинските специалности пак на този принцип се класират момчета с 4ки и момичета с 5.5 отпадат.

Минавам да се оплача, че в прехвалените ботуши на Bundgaard се е образувала малка пукнатина и днес крачето се беше намокрило. Ботуши, струващи 70 лв и носени по-малко от 2 месеца, само когато е валяло 🤬 Направо не мога да повярвам! Утре ще говоря с магазина, нямам големи очаквани предвид къде живеем, но ще опитам.
Някой случайно да има опит с лепене на гумени ботуши?

За обувките е много важно кога са произведени, а не марка и т.н. една обувка на 5-6 години може да изглежда перфектно и като започне да се носи започват проблемите /цепене или люпене на кожа, ронене или спукване на подметка/.

За гума нямам идея с какво може да се залепи ефективно.