Как избрах име на бебето?

  • 3 874
  • 68
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 062
Привет момичета,
Поразгледах темите за имената на бъдещите бебоци (моя близка ще има детенце - пол неизвестен по нейно желание), та се вайкаше как да избира измежду две баби и двама дядовци.
Разказвах и историята за имената на нашите три деца и така се роди идеята за тази тема.
И като съм казала А, да кажа и Б.
Дете номер 1. Пол неизвестен. Идеи за име нула... идеи за мъжко име - още
по-малко.  Поради едни притеснения дружно искаме да е Теодора (на никого кръстена)...  дните минават, ние започваме да се колебаем... ами яко е дебеличка, децата са жестоки, ще.и.викат Теди беър... отказваме се. Пак нямаме име. Даговаряме се, ще вземем буквата на свекърва ми - трябва отправна точка. Тук се появяват Симона от мен и София от таткото. Консесусът невъзможен. Артументите и на двете страни - тежки.
С-то остава, име няма... искам да е късо, че да не ги изменят всички в обкръжението. Бях изчела всички такива теми в дир.бг (май в 2002 нямаше бгмамма, малко по-късно мигрирахме насам)... и попадам на тема с именник - открих го... Светослава... (е не е кратко, но и двамата го харесахме от пръв поглед)... и така си имаме Ети...
.
Вие сте на ред. Аз имам още два разказа по темата.

# 1
  • Мнения: 17 300
Вариант 1:
Да се уговарят помежду си предварително - момче на едната страна, момиче - на другата.
Ако има баба или дядо с подновено вече име да отпадне от избора.
Вариант 2:
Да теглят жребий между бабите и дядовците.
Вариант 3:
Двойно име, на не всички се комбинират успешно.
Моите деца не са кръстени на никого. Името на дъщеря си го сънувах години преди да я имам, името на сина ми ми е любимо от малка. Не е имало кой да ми се бърка, имах свободата аз да реша как ще се казват.
П.п
Светослава е прекрасно име, не съм го срещала сред децата. Поздравявам Ви за избора.

# 2
  • Мнения: 6 458
А първото ни дете имахме пол на да кажем 99,99 % тъй като бях правила амниоцентеза. Там изборът беше лесен, защото знаехме пола.
И понеже децата ни са кръстени на себе си, нямахме драми с баби и дядовци.
С второто ни дете ни казаха пол около 4 ти месец. На следващите прегледи се потвърди. Бяхме решили още преди да разберем пол, че детето ще се казва Александър/Александра. И след като ни казаха момиче, имахме готово име. Голямито ни дете е момиче, Магдалена. Решихме, че и двете имена много си подхождат за две сестри.
Е, да, ама не.
На операционната маса, след като извадиха бебето, сестрата ме накара да го погледна, естествено. Аз бях твърде заета да обяснявам на анестезиолога, че ще правя плитки до пенсия с тези две дъщери и раждайки второ дете на 39 години. Горкия, явно ме съжали, или беше сестрата, не знам. След като не я отразих с върпоса й, реши пак да ме занимава с бебето. И пак, тъй настоявайки ми го показа, почти в лицето (нали се сещате с коя част 😁). Викам си, какво пък толкова има да му гледам, бебе като бебе. То Александър било.
Искаше ми се да видя изражението на мъжа ми, който чакаше пред операционната, обаче доктора ме изпревари да му каже 😁😁
Аз съм за вариант две имена, производни, мъжко и женско.

# 3
  • Мнения: 10 765
Прекарах един цял ден в Народната библиотека с Честотния речник на българските имена.
Избрах си няколко, писах ги  като визитна картичка: Име, Презиме, Фамилия, да видя как изглежда.

А трябваше да ги пиша и на латиница!

# 4
  • София
  • Мнения: 8 330
Имах 3 варианта, след анкета във форума ги редуцирах до две. Тъкмо бяхме решили, че ще хвърляме монета, защото и двете ни харесваха еднакво, оказа се, че на деня, в който се роди, има имен ден едната от опциите. Решихме, че си е дошъл с името.

# 5
  • Мнения: 1 774
За пръв път чувам, че ще казват на Теодора - “Теди беър” и то като обида. 😳

# 6
  • София
  • Мнения: 44 814
Яка тема.
Тъй, номер едно. Единодушно решаваме, че няма да го/я кръщаваме на никого. Докторката ни излъга, че "чувала мъжки тонове" и ние мислихме за мъжки имена. Последно се спираме на Едуард. Е да ама Едуард се оказва женски. Аз в пълен шок в момента на раждането! След това 24 часа не ми дават да я видя и аз хептен загубих ума и дума. В следващите два дни набързо прехвърляме по телефона разни идеи за женски имена, като всички се отхвърлят... Тю, детето седи без име!
И сядам аз да гледам сериал на телевизора в болницата. Латино сериал. Актрисата се казваше Габриела Спаник. Ами - Габриела ще е!

После ще разказвам за номер две.

# 7
  • Мнения: 410
Големият ми е Стоян (да остане) - пожелателно име заради проблеми при раждането.
Малкият е Тодор, че се роди на Тодоровден (трябваше да е Дамян).   Grinning

# 8
  • София
  • Мнения: 3 062
За пръв път чувам, че ще казват на Теодора - “Теди беър” и то като обида. 😳
Ами 2002 - 2003 така ни изглеждаше... знам ли откъде сме го измислили. Може някоя анимация да сме гледали.

# 9
  • Мнения: 900
ММ си реши проблема много лесно и метна топката в моята градина. Казана мен и свекърва ми, че той като родял, щял да измисли име. Който ражда, той дава името Simple Smile Кръстих дъщеря ни на любима героиня от приказка на Андерсен.

# 10
  • София
  • Мнения: 3 062
Второ издание - за него бързо казаха момче. Разиграваха се Никола и Александър. Първото ще повтори 100 процента имената на свекъра и ще ни скара завинаги със свекървата, второто любимо и за ММ и за мен. До последно нещата са на кантар... и се забъркват още повече от термина, определен за 20.09...
"но сигурно ще е по-рано".
И така започваме - не трябва да е на 6ти, дано не е на 9ти... ох, ми не искам Кръстьо или Кристиян, прескочих 14ти... на 15ти стискам - да ти имам рождения ден на първия учебен ден, то бива, ама после е само 16ти (ама бгмамма форумки събираме тетрадки в градската градина за деца в неравностойно положение - как няма да отида), и идва Вяра, Надежда, Любов... ох и Любомир не искам... и докато такива едни ги редя, току посред нощите между 15 и 16 зараждах... през деня инструкции на ММ пращам - да отнесе тетрадките тук и там... за име хич не питам, то мъжко по-зор се раждало... по ранен следобяд се роди Той... и как ще го пишем... ММ вика ми ти реши - той между майка си и баща си наникъде... ааа, викам, то А е на мама и така си получи името юнакът Александър... Точно неговото си е, но когато забременях с третото до последно бях убедена, че е момче и ще дадем на свекъра и трите имена. Нямаше ни 3Д, ни друга техника способна да ме убеди, че ще е момиче... е момиче е и татко се сдаби с буква.
Следва продължение...

# 11
  • Мнения: 3 471
В 9 клас в учебния материал беше включена поема. Аз уча много бързо наизуст и тази след две прочитания вече я знаех и ме завладя. Мъжкото име от там ми стана пълен фаворит. Казвала съм го много пъти на мъжа ми, той също много го хареса. Не съм имала никакви съмнения, че ще бъде момче, така че името направо си беше готово. Обсъждахме и други, но не се спряхме на никое. До ден днешен ми е най-любимото мъжко име. Даже като се роди на Гергьовден и акушерките изпаднаха в екстаз, че си "бил дошъл с името" им казах, че много ясно, че си е дошъл с името, аз отдавна съм го избрала. Не се казва Георги, което пък е едно от най-непредпочитаните за мен имена.
Втората бременност за голяма моя изненада ни донесе момиче. Поотделно си харесвахме имена, после заедно ги намалихме до 4-5. Клоняхме към едното уж, но всички ни харесваха еднакво. Накрая питахме сина ни, който беше на 2 1/2 г. тогава. Той много убедено и без никакво колебание каза едното име. След седмици питах пак, той си го помнеше и твърдеше, че това е името. Така и я кръстихме сестра му.

# 12
  • Мнения: 5 302
Аз много, много рано разбрах, че очаквам момче и името го предложи майка ми. Харесах го и така остана.

# 13
  • Мнения: 24 372
Имаха молба свекърът и свекървата да не е кръстено на тях детето (момиче), че не си харесват имената. Имаха 2 внучета вече и никое не е кръстено на никой от тях и поради тази причина. Майка ми също не държеше да е на нея, понеже има една племенница и една внучка, кръстени на нея. Баща ми е починал, пък и няма добри спомени, свързани с него, така че имах пълната свобода да кръщавам, както си искам, без да се съобразявам с наранените чувства на нечия рода. Докато не се обади свекървата, че проучвала нумерологично, че било добре в името на детето да има "Р", за да е здраво и силно като характер. И мъжът ми се запъна, че трябвало да има "Р", а на мен женските имена с "р" в тях ми звучат повечето доста г-р-р-убо. И двамата искахме име, което да се вписва интернационално, но и в България да е приемливо, затова повече гледахме имена от гръцки!/латински произход. Имаше предложения от страна на мъжа ми за Деметра, Персефона, Електра, по едно време и Кикимора даже се завъртя, не знам защо, сигурно от творческо безсилие, но май прехвърлиме повечето митология и императори, хем да не е много рядко, хем да не е много често срещано, хем да има "р"... Представям си, ако трябваше да го мисля и да започва с някоя буква или сричка от имена на баби или дядовци.

# 14
  • 🌊
  • Мнения: 1 284
Аз имах дяволски късмет с името.
Името просто ми се появи в главата след като разбрах, че родителите ни имат еднакви инициали. След това запонах да го проучвам и все повече и повече пасваше. Кратко, ясно, мелодично, подхожда си с фамилията, познато в България , започва с буквите на дядовците и има сричка от бабите. Няма да има проблем с това как се пише нито на българки, нито с транслитерация.
Казах го на баща му и на него му хареса и така имахме име на кандидат бебето 3 седмици след като се обвръзахме. Вече и самото кандидат бебе много ни помогна, че на пренаталния излезе с кореспондиращия пол, защото за противоположения и двамата седяхме, чудехме се и нищо не заспиваше по същия начин.

Общи условия

Активация на акаунт