Имаха молба свекърът и свекървата да не е кръстено на тях детето (момиче), че не си харесват имената. Имаха 2 внучета вече и никое не е кръстено на никой от тях и поради тази причина. Майка ми също не държеше да е на нея, понеже има една племенница и една внучка, кръстени на нея. Баща ми е починал, пък и няма добри спомени, свързани с него, така че имах пълната свобода да кръщавам, както си искам, без да се съобразявам с наранените чувства на нечия рода. Докато не се обади свекървата, че проучвала нумерологично, че било добре в името на детето да има "Р", за да е здраво и силно като характер. И мъжът ми се запъна, че трябвало да има "Р", а на мен женските имена с "р" в тях ми звучат повечето доста г-р-р-убо. И двамата искахме име, което да се вписва интернационално, но и в България да е приемливо, затова повече гледахме имена от гръцки!/латински произход. Имаше предложения от страна на мъжа ми за Деметра, Персефона, Електра, по едно време и Кикимора даже се завъртя, не знам защо, сигурно от творческо безсилие, но май прехвърлиме повечето митология и императори, хем да не е много рядко, хем да не е много често срещано, хем да има "р"... Представям си, ако трябваше да го мисля и да започва с някоя буква или сричка от имена на баби или дядовци.
- Публикувана: 6 септ. 2025, 16:24 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2025, 15:16 ч.
Как избрах име на бебето?
Че какво им е на Ирина, Маргарита, Вероника, Елеонора, Лора, Нора, Катрин/ Екатерина/ Катерина?
Никога не ми е минавало на ум да кръщавам децата си на роднини. Взела съм предвид какво ми е насърце. Имам две момичета. Още докато бях бременна сънувах, че първото е червенокосо и зеленооко (не е пълна фантазия - аз съм със зелени очи, светла кожа и кестенява коса с червеникави отблясъци). И реших, че името трябва да е самодивско или поне славянско. Кръстихме я Дивна. Второто момиченце трябваше да продължи самодивския род и се казва Магда (в нашия фолклор има такава самодива покровителка на билкарите). Даже имам име и за трета мома - Сирма, но в този живот ще се въздържа да я родя 
А само как хубаво щеше да звучи - Дивна, Магда и Сирма!
А само как хубаво щеше да звучи - Дивна, Магда и Сирма! 
Бях тийн още, когато знаех, че ще имам момиче и момче и момичето ще е първо. Харесах си и две имена, които с годините продължиха да са ми любими. Когато започнах да излизам с мъжът ми се случи да се отвори темата за деца и имена. И аз си казах кои имена са ми любими. Тогава той ми каза, че името за момиче много му харесва, а името за момче е същото като на баща му, което е абсолютно съвпадение. Когато забременях с дъщеря ми, реших все пак да предложа и други имена, за да има и той думата, но той твърдо си беше харесал името, за което бяхме говорили и така си я и записахме. Със сина ми беше ясно, че също остава същото име, но в един момент реших, че ни трябва за всеки случай и за момиче, та падна доста чудене, защото нищо не ни харесваше. Накрая мъжът ми каза, измисли нещо с моята буква, но не да е изцяло моето име. Та някъде четох нещо и попанах на име, което ни допадна, но в крайна сметка родих момче и ми се сбъдна всичко, което усещах още години преди да срещна мъжът ми.
Дете № 1 - момиче, до последно нямахме име, като се роди решихме да е със З, защото имената и на баща ми и на свекървата започват с тази буква. Минахме през Зарена, Зарина, докато остана само Зара, кратко и ясно.
Дете № 2 - момче, за него знаехме отрано, че ще е Никола, име с традиции и в двете семейства.
Дете № 3 - момче, там бащата се запъна за Стефан, но е със същата фамилия, а на мен ми се струва много скучно да имаш еднакво име и фамилия. Затова предложих да запазим буквата С (тя е и моя), но да е различно име. От всички със С най-много ми хареса Самуил и така се казва.
Имам и 2 внучки, там беше голяма дилема. В Канада не е прието да се кръщава на някой, така че дъщерята търси имена, които и харесват, така първата се казва Лианна (Lyanna), а нашата голяма изненада, която се роди само 10 месеца и 5 дена след това е Леонни (Leonny). Дъщеря ми искаше да има нещо общо в имената и затова и двете са с Л, имат У и двойно Н.
Дете № 2 - момче, за него знаехме отрано, че ще е Никола, име с традиции и в двете семейства.
Дете № 3 - момче, там бащата се запъна за Стефан, но е със същата фамилия, а на мен ми се струва много скучно да имаш еднакво име и фамилия. Затова предложих да запазим буквата С (тя е и моя), но да е различно име. От всички със С най-много ми хареса Самуил и така се казва.
Имам и 2 внучки, там беше голяма дилема. В Канада не е прието да се кръщава на някой, така че дъщерята търси имена, които и харесват, така първата се казва Лианна (Lyanna), а нашата голяма изненада, която се роди само 10 месеца и 5 дена след това е Леонни (Leonny). Дъщеря ми искаше да има нещо общо в имената и затова и двете са с Л, имат У и двойно Н.
Темата е хубава. Но много от вас изглежда не искат да споделят с интересните си истории и имената, които са избрали. А на мен ми стана много любопитно.
Разбира се, това е право на всеки.
Моята дъщеря се казва Изабела,казвала съм много пъти.
Много трудно го избрахме. Колебаех се до последно. Но така и категорично не можах да се спра на друго име.
Баща й го избра след като не се съгласяваше на никое друго и нищо не му харесваше.
Аз четях именници по цели дни.
Имах няколко изисквания - да е име на кралица (обичам историята),да не е българско, не от стремеж да съм оригинална, а защото от малка харесвам испански, италиански и изобщо нежни, мелодични имена, но чужди.
И изобщо сред нашите си харесвам много малко женски такива, а пък мъжки още по-малко.
Не искахме да е на никого, не харесвам тази традиция и също така не смятам, че едните са заслужили повече от другите. Бях много крайна по този въпрос и още от началото казахме, че няма да кръщаваме на никого.
Сега, осем години по-късно малко си промених мнението и вече съм склонна да кръстят на някого. Но то е защото свекър ми има хубави име, а и ако го избера, ще оцеля с един куршум два заека(понеже мама е с подобно име).
Другите два варианта за момиче бяха Анджелика и Елизабет.
Но щяха да се водят кръстени съответно на бащата и дядото и се отказахме.
Ако се навия на второ в скоро време понеже съм убедена, че ще бъде момче (не знам защо) вероятно ще е или Валери(дословно на свекъра, но и на майка ми,която е Валентина.
А ако момиче - пак ще е нещо аристократично и кралско. 🙂 но не и съвсем изкелеферчено, а по-скоро възприето у нас, класическо и универсално.
Разбира се, това е право на всеки.
Моята дъщеря се казва Изабела,казвала съм много пъти.
Много трудно го избрахме. Колебаех се до последно. Но така и категорично не можах да се спра на друго име.
Баща й го избра след като не се съгласяваше на никое друго и нищо не му харесваше.
Аз четях именници по цели дни.
Имах няколко изисквания - да е име на кралица (обичам историята),да не е българско, не от стремеж да съм оригинална, а защото от малка харесвам испански, италиански и изобщо нежни, мелодични имена, но чужди.
И изобщо сред нашите си харесвам много малко женски такива, а пък мъжки още по-малко.
Не искахме да е на никого, не харесвам тази традиция и също така не смятам, че едните са заслужили повече от другите. Бях много крайна по този въпрос и още от началото казахме, че няма да кръщаваме на никого.
Сега, осем години по-късно малко си промених мнението и вече съм склонна да кръстят на някого. Но то е защото свекър ми има хубави име, а и ако го избера, ще оцеля с един куршум два заека(понеже мама е с подобно име).
Другите два варианта за момиче бяха Анджелика и Елизабет.
Но щяха да се водят кръстени съответно на бащата и дядото и се отказахме.
Ако се навия на второ в скоро време понеже съм убедена, че ще бъде момче (не знам защо) вероятно ще е или Валери(дословно на свекъра, но и на майка ми,която е Валентина.
А ако момиче - пак ще е нещо аристократично и кралско. 🙂 но не и съвсем изкелеферчено, а по-скоро възприето у нас, класическо и универсално.
Не съм влагала чудене и обсъждане надълго и широко с имената, предложих - прие се и толкова.
За едното дете от генетичните тестове знаех, че ще е момче и ще бъде Иван.
За другото веднага го сложих в шарено - момиче и викам Бояна
Да, но още след първата фетална категорично две момчета. На първия завой в колата името беше стъкмено. Прехвърлих имената на всички племенници да не се повтаряме и приключихме с избора
Оня ден ги питат как се казват, единия вика аз Тиян, а това е той е, и сочи брат си
Другия аз Нан и тати Нан
Често оставям с усмивка хората сами да си гадаят за имената по описание от децата
За едното дете от генетичните тестове знаех, че ще е момче и ще бъде Иван.
За другото веднага го сложих в шарено - момиче и викам Бояна
Да, но още след първата фетална категорично две момчета. На първия завой в колата името беше стъкмено. Прехвърлих имената на всички племенници да не се повтаряме и приключихме с избора
Оня ден ги питат как се казват, единия вика аз Тиян, а това е той е, и сочи брат си
Другия аз Нан и тати Нан
Често оставям с усмивка хората сами да си гадаят за имената по описание от децата
И понеже видях "котва" за моята трета история ето и нея.
Бебе намер 3 беше непланирана изненада. Бях убедена, че ще е момче и ще се реванширам на историята като дадем трите имена ня смекъра... докторите и техниката обаче бяха на друго мнение.
Питах децата за предложение. Синйтхказа, че ще е Ема (още няма разумна обяснение на този порив). На мен ми трябваше начална буква В - на татко... и така се появи Валерия... драма голяма - дума да няма... имахме си една Валя в детската градина, която тормозеше сина - той като писна... сестра Валя не искам... Брат ще ми родите... та хайде още мялко мислене и Валерия нагалено стана Лери...
Бебе намер 3 беше непланирана изненада. Бях убедена, че ще е момче и ще се реванширам на историята като дадем трите имена ня смекъра... докторите и техниката обаче бяха на друго мнение.
Питах децата за предложение. Синйтхказа, че ще е Ема (още няма разумна обяснение на този порив). На мен ми трябваше начална буква В - на татко... и така се появи Валерия... драма голяма - дума да няма... имахме си една Валя в детската градина, която тормозеше сина - той като писна... сестра Валя не искам... Брат ще ми родите... та хайде още мялко мислене и Валерия нагалено стана Лери...
Понеже на ММ бащата е починал, мислехме за име по неговото. Майка му обаче нещо му е споменала, суеверно. Отказах се от това име и започнахме да редим други имена, но до шести месец - седми, нищо не избирахме. Реших едно име с буквите на моя баща и неговата майка.. греда.. бившата му така се казвала😀😀😀 почнахме да мислим други.. накрая се върнахме на първото - оказа се, че няма общо с името на баща му. Накрая си остана то. 🥰
Моята история е след кръщаването вече. Майка ми е Ефтима и се чудех за Евтим, на галено Тими. Баща ми беше починал отдавна, майка възрастна, други внуци няма да има. Но тя не си харесва името и отказа категорично. Имаше безумни идеи, някои от които повтаряха имената на други деца в рода. Тотална липса на въображение. И тогава тя каза: "Защо не го кръстиш Емил? Винаги си харесвала това име." Факт, от малка си мечтаех за син Емил. Та така имам си Емил. Среща я една комшийка:
- Здрасти
- Здрасти
- Честит внук. Как се казва?
- Емил.
- О, на теб кръстен. Честито.
- Не на мен, а на Емил Димитров.
Разправя ми майка историята, а аз реагирам с "Що реши, че е на Емил Димитров? Тогава е и на Емил Чакъров, Емил Табаков, Емил Костадинов, Емил Кременлиев, Емил Спасов..." Той наистина много обичаше класическата музика и диригентите като малък, тренира футбол и по едно време му виках, че ако се бях сетила за Емил от Льонеберя нямаше да се казва Емил. 🤣
- Здрасти
- Здрасти
- Честит внук. Как се казва?
- Емил.
- О, на теб кръстен. Честито.
- Не на мен, а на Емил Димитров.
Разправя ми майка историята, а аз реагирам с "Що реши, че е на Емил Димитров? Тогава е и на Емил Чакъров, Емил Табаков, Емил Костадинов, Емил Кременлиев, Емил Спасов..." Той наистина много обичаше класическата музика и диригентите като малък, тренира футбол и по едно време му виках, че ако се бях сетила за Емил от Льонеберя нямаше да се казва Емил. 🤣
Много интересна тема!
Като тийнейджърка много си бях харесала имената Мартин и Виктория и бях убедена, че един ден така ще си кръстя децата. Да де, ама като се оженихме с мъжа ми тези имена вече бяха толкова масови, че категорично се отказах от тях. И двамата не искахме да кръщаваме децата си на баби и дядовци (поне първите две
), така че като забременях, седнахме с мъжа ми по отделно и си направихме списъци със женски и мъжки имена. Искахме да са красиви, да имат някакво значение, и да имат кратък вариант. Четохме после, задрасквахме, писахме, и стигнахме до консенсус за Теодор (от гръцки Божий дар) и Йоанна (от еврейски Бог е милостив, богопомазан, верен на Бог) - таткото държеше да е с двойно н. Резервите бяха Добромир и Симона, ако евентуално имаме и други деца (Симона щеше да е все пак на двете баби, Сийка и Милка). Така че сега си имаме Теодор (Тео) и Йоанна (Йо), все още много им харесвам имената, празнуваме и рождени, и именни дни поотделно. 
Като тийнейджърка много си бях харесала имената Мартин и Виктория и бях убедена, че един ден така ще си кръстя децата. Да де, ама като се оженихме с мъжа ми тези имена вече бяха толкова масови, че категорично се отказах от тях. И двамата не искахме да кръщаваме децата си на баби и дядовци (поне първите две
), така че като забременях, седнахме с мъжа ми по отделно и си направихме списъци със женски и мъжки имена. Искахме да са красиви, да имат някакво значение, и да имат кратък вариант. Четохме после, задрасквахме, писахме, и стигнахме до консенсус за Теодор (от гръцки Божий дар) и Йоанна (от еврейски Бог е милостив, богопомазан, верен на Бог) - таткото държеше да е с двойно н. Резервите бяха Добромир и Симона, ако евентуално имаме и други деца (Симона щеше да е все пак на двете баби, Сийка и Милка). Така че сега си имаме Теодор (Тео) и Йоанна (Йо), все още много им харесвам имената, празнуваме и рождени, и именни дни поотделно. 
Решението за името на детето се взе на 100% от мен и мъжа ми, не сме коментирали предварително нищо с роднини. Не е и кръщавано на тях. Коментирахме имена, които харесвахме, аз даже си направих списък, но имаше само едно, което харесваше и на двама ни. Съответно другите отпаднаха. Роднините го приеха добре, а и друга реакция не би била толерирана, та сигурно и да са имали претенции, не биха посмели да ги изразят 
С името не сме се опитвали да угаждаме на никой друг, освен на нас двамата.
С името не сме се опитвали да угаждаме на никой друг, освен на нас двамата. 
Преди няколко години мислихме женско кратко име със С. Симона и София категорично отпаднаха, нито аз, нито бащата ги харесваме. Въртеше ми се нещо от сорта на Силвина, Славея. Но после бързо взехме решение за Сиана, и двамата го одобрихме веднага, друго не сме коментирали.Седнах, написах трите имена и супер много ми хареса съчетанието, и в трите има повторяемост на едни и същи букви, стои много стегнато като го прочета. Празнува имен ден на 6 февруари и 6 август. Родена е на хубава дата, която е символ на светлина, ново начало и сияние. Така че при нас всичко се подреди.
Моята история е кратка 😀
С мъжа ми много бързо ни се случиха нещата да заживеем заедно, обаче пък с бебето не толкова.Имах 1 спонтанен аборт, една биохимична и един мисед в рамките на около 5 г.Хубаво, ама след 25-6 г вече мисля по-различно от колкото на 21-22 г и си викам време е за по-сериозни изследвания и при двама ни.Та след един куп изследвания и за двамата и една лапароскопска операция при мен, решихме че няма какво да чакаме, ами е време да посетим репродуктивна клиника.
Та запазих аз час (естествено той за след 3-4 месеца) и някак в мен се настани едно чувство за спокойствие 😀 Наближава часа (след 5 дни) и една Неделна сутрин се събуждам и виждам 2-3 пъпки по торса си.А, изненада-варицела! 😂 Звъннах да отменя часа, обясних защо и жената каза, че като минат 2 седмици ще ми се обади, ако така извънредно се освободи друг час, за да не запазвам нов, че ще е пак след месеци.Та мина ми карантината, върнах се на работа и един ден на майтап реших да си направя един тест.Понеже се чувствах подута, закъсняваше ми с 2 дни, викам си "Знам, че ще е отрицателен, ама ей така за спорта" 🙂↕️
Направих го и се облещих, бременна бях!
И двамата с мъжа ми бяхме шокирани 😂
След първата ФМ решихме да кажем на семействата си.Още тогава заявих, че ще е Божидара или Божидар! Свекъра няколко пъти подхвърли, че можело да си променя мнението, но му казах, че няма как да стане и вече е решено 🙂↔️
И на 01.09.23 с близо 2 месеца по-рано се появи нашата Божидара ❤️
С мъжа ми много бързо ни се случиха нещата да заживеем заедно, обаче пък с бебето не толкова.Имах 1 спонтанен аборт, една биохимична и един мисед в рамките на около 5 г.Хубаво, ама след 25-6 г вече мисля по-различно от колкото на 21-22 г и си викам време е за по-сериозни изследвания и при двама ни.Та след един куп изследвания и за двамата и една лапароскопска операция при мен, решихме че няма какво да чакаме, ами е време да посетим репродуктивна клиника.
Та запазих аз час (естествено той за след 3-4 месеца) и някак в мен се настани едно чувство за спокойствие 😀 Наближава часа (след 5 дни) и една Неделна сутрин се събуждам и виждам 2-3 пъпки по торса си.А, изненада-варицела! 😂 Звъннах да отменя часа, обясних защо и жената каза, че като минат 2 седмици ще ми се обади, ако така извънредно се освободи друг час, за да не запазвам нов, че ще е пак след месеци.Та мина ми карантината, върнах се на работа и един ден на майтап реших да си направя един тест.Понеже се чувствах подута, закъсняваше ми с 2 дни, викам си "Знам, че ще е отрицателен, ама ей така за спорта" 🙂↕️
Направих го и се облещих, бременна бях!
И двамата с мъжа ми бяхме шокирани 😂
След първата ФМ решихме да кажем на семействата си.Още тогава заявих, че ще е Божидара или Божидар! Свекъра няколко пъти подхвърли, че можело да си променя мнението, но му казах, че няма как да стане и вече е решено 🙂↔️
И на 01.09.23 с близо 2 месеца по-рано се появи нашата Божидара ❤️
Най общо казано, аз информирах мм как ще се казват децата му и той хареса идеите😅
Много исках първата ни дъщеря да се казва Елла на прабаба си Елка и майка си Елица, но не звучи добре в държата в която живеем и се отказахме.
Имената които избрахме на края нямат общо с ничее име.
Много исках първата ни дъщеря да се казва Елла на прабаба си Елка и майка си Елица, но не звучи добре в държата в която живеем и се отказахме.
Имената които избрахме на края нямат общо с ничее име.
Препоръчани теми