Здравейте. Изключително трудно ми е да избера име за момиче. Термина ми е на 14.04 и тази година се падат тогава Великденските празници. Освен това се двоумя изобщо да го кръстя ли на някой или не. Вие как избрахте имената на децата ви?
- Публикувана: 18 ян. 2026, 18:04 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2026, 02:23 ч.
Не мога да избера име...
Какво да Ви кажа. От една страна, понякога е по-добре детето да не е кръстено на никой и съответно да се избере неутрално име. Поне за момиче сякаш е по-лесно. Тъй като, преди Великден е Цветница, може да се ориентирате към нещо подобно. Имена на цветя има много. Все пак нямате ли нещо в предвид?
По предложение на съпруга ми, синът ни е кръстен на майка ми. Аз измислих името като взе само първата буква, не цялото име.
Също по негово предложение дъщеря ни е кръстена на покойната му майка с изцяло същото име.
Аз държах да са имена, които честват имен ден, да имат разпространено галено име, и за сина - от галеното име да е ясно, че е момче. (Да не е Алекс примерно и да се чудиш ли момче ли е, или момиче).
Радвам се, че го послушах да кръстим децата си на майките ни, иначе аз исках да са на никого и особено за сина ми идваха на акъла само разни изкелиферчени
Също по негово предложение дъщеря ни е кръстена на покойната му майка с изцяло същото име.
Аз държах да са имена, които честват имен ден, да имат разпространено галено име, и за сина - от галеното име да е ясно, че е момче. (Да не е Алекс примерно и да се чудиш ли момче ли е, или момиче).
Радвам се, че го послушах да кръстим децата си на майките ни, иначе аз исках да са на никого и особено за сина ми идваха на акъла само разни изкелиферчени
Нашето момиче е кръстено на баща ми и на свекърва ми - не от криворазбрана лоялност или старомодни възприятия, а защото на мен ми харесват и двете имена (малката е родена в САЩ, където често първото и бащиното име са всъщност две първи имена). Аз ги избрах, мъжът ми знаеше само за производното от името на татко, много му харесваше и на него, но и много се развълнува, когато му сервирах второто - на майка му. На всичкото това отгоре, детето реши да ни изненада и да си дойде с името 😊. Баща ми е Христо - аз винаги много съм харесвала името Христиана - ето първото. Свекърва ми е Патрисия - още едно любимо име - ето и второто / бащиното. Така стана, че трябваше да се роди февруари (датата беше на баща ми рождения ден), а диването реши, че ще е Коледно бебе и се появи 6 седмици по-рано, няколко дни преди Коледа.
Не е кръстено на никого нашето дете. Първо вярвам, че трябва името да си е само на детето, а не да е наречено на някого и второ имам някакво чувство, че ако го кръстя на някого ще има неговия характер и съдба.
Не сме избирали име според датата, защото не се знае дали няма да се измести с няколко дни напред или назад. Общо взето много бързо го решихме. Всеки от нас предложи по 1-2 имена, които другия отхвърли. Мъжът ми предложи име, което ми хареса и някак много го почувствах и така го избрахме.
Великден се мени. Иначе имен ден и рожден ден с малко отстояние един от друг си е доста тегаво. Имам такъв пример. Човека се родил 2 дни след празник и са га кръстили с това име. Празнува имен ден и след 2 дни рожден ден. То имен ден се празнува на самия ден. Виждам, че малко става прекалено. Напоследък даже не празнува имен ден.
Не сме избирали име според датата, защото не се знае дали няма да се измести с няколко дни напред или назад. Общо взето много бързо го решихме. Всеки от нас предложи по 1-2 имена, които другия отхвърли. Мъжът ми предложи име, което ми хареса и някак много го почувствах и така го избрахме.
Великден се мени. Иначе имен ден и рожден ден с малко отстояние един от друг си е доста тегаво. Имам такъв пример. Човека се родил 2 дни след празник и са га кръстили с това име. Празнува имен ден и след 2 дни рожден ден. То имен ден се празнува на самия ден. Виждам, че малко става прекалено. Напоследък даже не празнува имен ден.
Ох, злодеида, нали с теб бременеем заедно и си делим даже общ термин. Аз понеже е около великден мислех за Велина/Велислава. Мислех за Лазара, което кара мъжа ми да припада.
В крайна сметка решихме да е на свекър ми. Той заслужава, а и с него съм близка. Да кажа - никой не ме е притискал с нищо, не ми е подарил палат и не ми е опрял нож в гърлото. Просто много се разбирам с него и много се уважаваме.
В крайна сметка решихме да е на свекър ми. Той заслужава, а и с него съм близка. Да кажа - никой не ме е притискал с нищо, не ми е подарил палат и не ми е опрял нож в гърлото. Просто много се разбирам с него и много се уважаваме.
От една страна, е хубаво детето „да си дойде с името“. От традиционна гледна точка и като оправдание пред близките, които имат претенции за име. 
От гледна точка на детето обаче... Толкова близо един до друг имен и рожден ден, дори на една дата понякога, може да е удобно за близките – да минат с един подарък, но за самото дете – едва ли. По-добре е да си има 2 отделни празника, по различно време, за да им се наслади пълноценно.
От гледна точка на детето обаче... Толкова близо един до друг имен и рожден ден, дори на една дата понякога, може да е удобно за близките – да минат с един подарък, но за самото дете – едва ли. По-добре е да си има 2 отделни празника, по различно време, за да им се наслади пълноценно.
Разбирателството в семейството е едно, а изборът на име е съвсем друго. Аз също съм в отлични отношения с родителите на съпруга ми, но решихме, че бебето трябва да си има свое име, а не да е "повторение" на някого. Беше ни трудно, като избирахме почти до края, но се спряхме на нещо по-рядко срещано и със смисъл. Според нас името е първата стъпка към индивидуалността на един човек.
В рода ни винаги са кръщавали с ново име, при ММ - също. И то от няколко поколения - бабите и дядовците ни са били с напредничави възгледи и са дали различни и по-модерни имена. Ние избирахме също нови имена. Може би и подсъзнателно не сме искали децатат ни да са натоварен със съдбата на човека, на когото са кръстени. Мое мнение.
Ох, злодеида, нали с теб бременеем заедно и си делим даже общ термин. Аз понеже е около великден мислех за Велина/Велислава. Мислех за Лазара, което кара мъжа ми да припада.
В крайна сметка решихме да е на свекър ми. Той заслужава, а и с него съм близка. Да кажа - никой не ме е притискал с нищо, не ми е подарил палат и не ми е опрял нож в гърлото. Просто много се разбирам с него и много се уважаваме.
В крайна сметка решихме да е на свекър ми. Той заслужава, а и с него съм близка. Да кажа - никой не ме е притискал с нищо, не ми е подарил палат и не ми е опрял нож в гърлото. Просто много се разбирам с него и много се уважаваме.
Относно празника, аз вече имам дъщеря родена на 16.08, която се казва Мария и празнува два дни поред имен ден и рожден ден, не е болка за умиране, получава големи подаръци.
Подаръците зависят от близките, не от празника! Аз съм родена на Ивановден и не съм на светеца. Обаче като съм близо до Коледа.. моята стисната майка винаги ми правеше общ подарък, най-вече нещо нужно. Е, нали сега имаш и рожден ден, айде общо нещо там се купува и да влезе в употреба. Не е било до бедност, а до манталитет. Така че и на същия ден да е, пак ще зависи от мама и татко как ще се празнува. Освен това Великден е плаващ, не е всяка година на една и съща дата.
Аз не съм старомодна, не знма защо кръщаването е често изтъквано като някаква там отживелица. Занимавам се с родова терапия и много неща знам, които не искам да натрапвам. Като цяло децата наследяват и характер, и травматичности без значение как се казват.
Аз празнувах имен ден с баба ми и баща ми. Баща ми е с друго име, не сме адаши, но на същия ден му беше имения ден. Беше голяма радост вкъщи, винаги се събирахме с баба и татко. Сега ми е много празно като го няма. Като мислех за име, винаги си казвах, че трябва да има хубав имен ден, защото в семейството всички имаме и харесвам подобни празници. Не съм имала най-щастливото детство, но това помня с хубаво.
Аз не съм старомодна, не знма защо кръщаването е често изтъквано като някаква там отживелица. Занимавам се с родова терапия и много неща знам, които не искам да натрапвам. Като цяло децата наследяват и характер, и травматичности без значение как се казват.
Аз празнувах имен ден с баба ми и баща ми. Баща ми е с друго име, не сме адаши, но на същия ден му беше имения ден. Беше голяма радост вкъщи, винаги се събирахме с баба и татко. Сега ми е много празно като го няма. Като мислех за име, винаги си казвах, че трябва да има хубав имен ден, защото в семейството всички имаме и харесвам подобни празници. Не съм имала най-щастливото детство, но това помня с хубаво.