Но семейството му не вижда нищо от тези пари, нали така. Все пак мама и кака не са му семейство, жена му и детето - да.
- Публикувана: 8 септ. 2025, 13:22 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2025, 09:29 ч.
Стрес, изпускане на нерви, детенце...
Всеки си решава кой му е семейство.
Именно. Затова авторката трябва да зададе някои въпроси на мъжа си, за да си изясни нещата. А това дали мъжът евреин, който следва техните традиции, или не, не е най- важното. Важно. Кое е семейството му, към което има задължения, според него. След като не изкарва толкова, че да огрее навсякъде.
Здравейте, Ellieee,
стотици жени всеки ден ходят на работа, отглеждат по повече от едно дете, перат, чистят и готвят, без това да ги води до депресия и да ги кара да проявяват агресия. Мисля, че проблемът не е в това, което Ви се случва, а в начина, по който Вие реагирате на случващото се. Предлагам да потърсите в интернет кратки системи от прости упражнения, които да изпълнявате сутрин за тонус, а вечер за релакс. Упражненията отнемат не повече от 10-15 минути, но намаляват нивата на хормоните на стреса (като кортизол) и повишават нивата на ендорфини – естествените "хормони на щастието". Това подобрява настроението и качеството на съня. Още по - добре ще бъде, ако използвате система "мама и бебе" и изпълнявате кратка програма заедно с детето, която да доставя удоволствие и на двама ви.
И още нещо - щом домакинската работа Ви носи негативни усещания, постарайте се да я сведете до здравословния минимум. Правете само това, което е наистина необходимо. Никой няма да се разболее, ако не миете прозорци всяка събота и не перете пердета всяка неделя. Познавах жена, която всяка вечер взимаше пантофките на детето си от яслата, за да почиства подметките им с белина и всяка вечер миеше терасата. Неща, които аз намирах за излишни. Опитайте се да откриете удоволствие за себе си и детето в прости неща, които не изискват пари и много време.
Успех!
стотици жени всеки ден ходят на работа, отглеждат по повече от едно дете, перат, чистят и готвят, без това да ги води до депресия и да ги кара да проявяват агресия. Мисля, че проблемът не е в това, което Ви се случва, а в начина, по който Вие реагирате на случващото се. Предлагам да потърсите в интернет кратки системи от прости упражнения, които да изпълнявате сутрин за тонус, а вечер за релакс. Упражненията отнемат не повече от 10-15 минути, но намаляват нивата на хормоните на стреса (като кортизол) и повишават нивата на ендорфини – естествените "хормони на щастието". Това подобрява настроението и качеството на съня. Още по - добре ще бъде, ако използвате система "мама и бебе" и изпълнявате кратка програма заедно с детето, която да доставя удоволствие и на двама ви.
И още нещо - щом домакинската работа Ви носи негативни усещания, постарайте се да я сведете до здравословния минимум. Правете само това, което е наистина необходимо. Никой няма да се разболее, ако не миете прозорци всяка събота и не перете пердета всяка неделя. Познавах жена, която всяка вечер взимаше пантофките на детето си от яслата, за да почиства подметките им с белина и всяка вечер миеше терасата. Неща, които аз намирах за излишни. Опитайте се да откриете удоволствие за себе си и детето в прости неща, които не изискват пари и много време.
Успех!
Е, как що. Щото учи социална педагогика, ся ще бъде 5 курс. Това е тежка и отговорна специалност, почти като даскал по физическо.
Описаното поведение е типично за дете на възрастта на вашето. Да го стискате, шляпате , тресете е отвратително. След като ходи на градина, защо вие не работите?
От цялата тази история, особено дразнещият елемент за мен е мъжът. Семейството му не е добре, жена му е на предела на силите си, а той гледал весело на положението, пък и не мислел скоро да се връща... На мястото на авторката бих започнала с решаването на този проблем и някакъв по-сериозен разговор с конкретен план за истинско семейство и кога... Семейството затова е от двама и периодите с гледането на малки деца са едни от най-тежките за всяко семейство, заради умората и недоспиването...
От цялата тази история, особено дразнещият елемент за мен е мъжът. Семейството му не е добре, жена му е на предела на силите си, а той гледал весело на положението, пък и не мислел скоро да се връща... На мястото на авторката бих започнала с решаването на този проблем и някакъв по-сериозен разговор с конкретен план за истинско семейство и кога... Семейството затова е от двама и периодите с гледането на малки деца са едни от най-тежките за всяко семейство, заради умората и недоспиването...
Ели, на твое място ще зарежа цялата домакинска работа и ще се занимавам основно с детето. Навън колкото може повече, разходки, игри, да бяга, да скача, води го на различни места всеки ден. Така хем ще изразходва енергия, хем ще вижда нови места и няма да му доскучава. Това ще реши проблема със спането. Ти също ще си по-спокойна.
Домакинстването трябва да е само колкото ви е минимално необходимо.
Ти имаш доходи, живееш без да плащаш наем. Наемът или ипотеката са основно перо в едно домакинство. Защо не ти стигат парите?
Другия проблем и то по-сериозен според мен е мъжът. Хубаво, че отишъл да работи в чужбина, но не е хубаво, че парите които изкарва явно ги разпилява в други посоки, а вие и двамата мизерствате. При това положение няма смисъл той да стои там. Докато е в чужбина майка му и сестрите му ще гледат на него като на дойна крава и за вашето семейство парите никога няма да ги има. На твое място ще му поставя ултиматум да се прибира моментално и да си намира работа тук. Така ще можеш да имаш контрол върху финансите на вашето семейство, да направиш бюджет и да следиш да се спазва. Нямате възможности да пилеете пари, не сте милионери, а дори и да сте, тези решения пак трябва да са съвместни.
Вече са писали, но в никакъв случай не трябва да биеш, друсаш и щипеш детето, както и да му крещиш. Всичко това може да има само негативни ефекти и сега и по-нататък във времето.
Домакинстването трябва да е само колкото ви е минимално необходимо.
Ти имаш доходи, живееш без да плащаш наем. Наемът или ипотеката са основно перо в едно домакинство. Защо не ти стигат парите?
Другия проблем и то по-сериозен според мен е мъжът. Хубаво, че отишъл да работи в чужбина, но не е хубаво, че парите които изкарва явно ги разпилява в други посоки, а вие и двамата мизерствате. При това положение няма смисъл той да стои там. Докато е в чужбина майка му и сестрите му ще гледат на него като на дойна крава и за вашето семейство парите никога няма да ги има. На твое място ще му поставя ултиматум да се прибира моментално и да си намира работа тук. Така ще можеш да имаш контрол върху финансите на вашето семейство, да направиш бюджет и да следиш да се спазва. Нямате възможности да пилеете пари, не сте милионери, а дори и да сте, тези решения пак трябва да са съвместни.
Вече са писали, но в никакъв случай не трябва да биеш, друсаш и щипеш детето, както и да му крещиш. Всичко това може да има само негативни ефекти и сега и по-нататък във времето.
Колкото и да не ви се вярва, животът е труден и сложен , и всеки човек минава през такива етапи, както в момента сте вие.
В тази потдисната среда е трудно човек да остане жизнерадостен. Същото важи и за детето ви, което е променило държанието си, на него му влияят същите неща. И като вижда, че вие сте подтисната, раздразнителна, нещата стават още по-зле.
Излизането от такова състояние е трудно и бавно, стъпка по стъпка. Но истината е, че ако не си помогнете, няма кой да ви помогне.
Търсете радост в малките неща като за начало. Намерете си хоби - гледайте цветя, шийте гоблен, намерети си хубав сериал, каквото ви е приятно.
През деня се опитайте да прекарвате повече време навън, правете дълги разходки - така ще се махнете за няколко часа от токсичната среда, ще се измаряте физически, детето ще играе, ще се измаря и то, а физическата умора намалява стреса.
В парка да отидете пари не ви искат, така че няма проблем.
Ако вие не започнете сама да си давате почивка и време за себе си, никой друг няма да го направи.
Прекарвайте време с приятелки, ако нямате, намерете си на детската площадка други майки с деца. Говорете с тях. Ще се изненадате, колко хора минават през трудни етапи от живота си, а парите все не стигат.
Най-важното помнете, че няма да е все така.
Все някога нещата ще тръгнат към по-добро.
В тази потдисната среда е трудно човек да остане жизнерадостен. Същото важи и за детето ви, което е променило държанието си, на него му влияят същите неща. И като вижда, че вие сте подтисната, раздразнителна, нещата стават още по-зле.
Излизането от такова състояние е трудно и бавно, стъпка по стъпка. Но истината е, че ако не си помогнете, няма кой да ви помогне.
Търсете радост в малките неща като за начало. Намерете си хоби - гледайте цветя, шийте гоблен, намерети си хубав сериал, каквото ви е приятно.
През деня се опитайте да прекарвате повече време навън, правете дълги разходки - така ще се махнете за няколко часа от токсичната среда, ще се измаряте физически, детето ще играе, ще се измаря и то, а физическата умора намалява стреса.
В парка да отидете пари не ви искат, така че няма проблем.
Ако вие не започнете сама да си давате почивка и време за себе си, никой друг няма да го направи.
Прекарвайте време с приятелки, ако нямате, намерете си на детската площадка други майки с деца. Говорете с тях. Ще се изненадате, колко хора минават през трудни етапи от живота си, а парите все не стигат.
Най-важното помнете, че няма да е все така.
Все някога нещата ще тръгнат към по-добро.
Аз само ще допълня към хобитата - може да си поставите цел като влизане във форма например. Може да ви рпозвучи лигаво, но дори по 10 мин повтаряща се рутина на ден, може да ви подейства като успокоително и нещо към което да се стремите, а после и да се радвате на резултатите си. По принцип бих ви посъветвала да е в група - защот човек така се разсейва и отмаря още повече, а не седи в мислите си, обаче вие споменавате финансови проблеми.
Гобленът според мен може допълнително да ви натовари - като че ли тези детайлни и по-прецизни занимания са за хора с тихо ежедневие, иначе според мен обострят нервите и раздразнителността, че някой ви е прекъснал или слухът ви може да се обостри, докато сте се фокусирала, и да се ядовате повече.
Съветът за парка и малко разговор с другите на пейката също е много адекватен. Аз бих допълнила, не се старайте да сте близка приятелка с хората там, а само да си отпуснете малко мислите в разговор. Ще се учудите, че и на някои други може да имат сходни с вашите проблеми. То звучи гадно, но хората така сякаш виждат, че не са сами и съответно не е толкова драматично. Като с това не намеквам, че преувеличавате.
Хора и с повече комфорт също се ядосват на децата си. Не прекалявате със самокритиката. Вие вече сте осъзнала, че трябва да коригирате нещо в поведението или възприятието си.
Истината е, че понякога след време се връщаме назад в мислите си и се оказва, че "ами я колко добре сме се справили, ама как сме успели и ние не знаем." Успех!
... Детето ми (на година и половина) от два месеца след едно гости стана нетърпимо – преди обяснявах спокойно и той ме разбираше и действаше, сега е изключително раздразнително, рита ме, пищи и се дърпа при смяна на памперс, дрехи, приспиване, съответно престана да заспива само, заспиването става много трудно
Чувам те, и искам първо да ти кажа: не си „изрод“, не си лоша майка. Това, което описваш, е буквално изтощение до крайност, а когато човек е на този предел, нормално е нервите да избухват, а грижата за себе си и детето да се усеща непосилна. Това не означава, че си лоша или че не обичаш детето си – означава, че си прекалено натоварена, и всяка майка би се почувствала така при същите обстоятелства.
Няколко неща, които може да ти помогнат да си малко по-спокойна и да намалиш усещането за вина, без да се налага да харчиш пари за професионална помощ - от личен опит :
Плачът, раздразнението, гневът са нормални. Първата стъпка е да си позволиш да ги признаеш без вина. Може да си кажеш наум: „Аз съм изтощена. Това е човешко. Не съм лоша.“
Дори 1–2 минути, в които да се оттеглиш в друга стая, да поемеш дълбоко въздух, да изключиш за момент света – помагат за успокояване на нервната система. Ако детето е в безопасно място (легло, кошара), остави го за 1–2 минути.
Потупване по възглавница, ритане на възглавница, кратка разходка с детето в количката, тананикане или пеене – всичко, което ти позволява да освободиш напрежението без да го насочваш към детето.
Липсата на сън е един от най-силните фактори за избухливост. Ако е възможно, помоли майка си за 1–2 часа през деня, в които да поспиш. Ако няма кой да помага, опитай да промениш някаква част от нощната рутина: например постави водичка до детето и го остави да пие сам, за да не ставаш всяка вечер.
Когато детето се мята или плаче, дълбоко дишай и използвай физическа дистанция без насилие: хващане за ръка, обгръщане с ръка или седене до него, вместо стискане на крачето или шляпане. Детето усеща, че си стабилна, без да получава болка.
Дори само едно човешко присъствие, което може да те изслуша без критика или да вземе детето за 10 минути, е огромна помощ. Ако приятели или роднини са възможност, не се срамувай да поискаш.
Дори 5 минути със слушалки и музика, топла напитка, кратка разходка, дишане на открито – всяка малка практика за себе си помага да се намали гневът и тревожността.
Моментите, когато усещаш, че ще удариш или стискаш детето, са знак, че трябва да се отделиш за секунда – остави го в безопасно място и излез за малко, вместо да насочваш стреса към него. Това ще предотврати образуването на травма и ще ти помогне да запазиш връзката с него. Децата усещат нашите настроения и отговарят със същото.
Също така, имаш ли нужда от нещо за детето? На каква възраст е, ако мога да помогна?
Няколко неща, които може да ти помогнат да си малко по-спокойна и да намалиш усещането за вина, без да се налага да харчиш пари за професионална помощ - от личен опит :
Плачът, раздразнението, гневът са нормални. Първата стъпка е да си позволиш да ги признаеш без вина. Може да си кажеш наум: „Аз съм изтощена. Това е човешко. Не съм лоша.“
Дори 1–2 минути, в които да се оттеглиш в друга стая, да поемеш дълбоко въздух, да изключиш за момент света – помагат за успокояване на нервната система. Ако детето е в безопасно място (легло, кошара), остави го за 1–2 минути.
Потупване по възглавница, ритане на възглавница, кратка разходка с детето в количката, тананикане или пеене – всичко, което ти позволява да освободиш напрежението без да го насочваш към детето.
Липсата на сън е един от най-силните фактори за избухливост. Ако е възможно, помоли майка си за 1–2 часа през деня, в които да поспиш. Ако няма кой да помага, опитай да промениш някаква част от нощната рутина: например постави водичка до детето и го остави да пие сам, за да не ставаш всяка вечер.
Когато детето се мята или плаче, дълбоко дишай и използвай физическа дистанция без насилие: хващане за ръка, обгръщане с ръка или седене до него, вместо стискане на крачето или шляпане. Детето усеща, че си стабилна, без да получава болка.
Дори само едно човешко присъствие, което може да те изслуша без критика или да вземе детето за 10 минути, е огромна помощ. Ако приятели или роднини са възможност, не се срамувай да поискаш.
Дори 5 минути със слушалки и музика, топла напитка, кратка разходка, дишане на открито – всяка малка практика за себе си помага да се намали гневът и тревожността.
Моментите, когато усещаш, че ще удариш или стискаш детето, са знак, че трябва да се отделиш за секунда – остави го в безопасно място и излез за малко, вместо да насочваш стреса към него. Това ще предотврати образуването на травма и ще ти помогне да запазиш връзката с него. Децата усещат нашите настроения и отговарят със същото.
Също така, имаш ли нужда от нещо за детето? На каква възраст е, ако мога да помогна?