Стрес, изпускане на нерви, детенце...

  • 5 007
  • 72
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте! Изглежда съдбата и на мен ми поднесе интересна изненада и ето ме вече година и половина със сина ми живеем у майка ми, мъжа ми е постоянно в чужбина, постоянно нямаме пари. Последният месец и настоящия съвсем съм закъсала. Както и той... Майка ми предлага помощ, но колкото и да ме обича и да твърди, че после няма да се изтъква – правила го е. Казва, че не я разбирам правилно, но доста често след това си признава, че всъщност тя се е изказала грешно. Усещам, че съм си на пределите. Няма как да търся професионална помощ, защото това ще ме възпрепятства след година, когато си получа дипломата да работя по специалността си. Посещавах психолог известно време, но в момента, както споменах сме доста финансово затруднени. Вкъщи често никой не ми помага – всички са уморени, доста често се чувствам като чистачка. Детето ми (на година и половина) от два месеца след едно гости стана нетърпимо – преди обяснявах спокойно и той ме разбираше и действаше, сега е изключително раздразнително, рита ме, пищи и се дърпа при смяна на памперс, дрехи, приспиване, съответно престана да заспива само, заспиването става много трудно и колкото и да ме боли да призная, аз вече почти ежедневно си изпускам нервите върху най-милото ми, защото ако не кресна, (а след дълго подтискане на чувствата и напрежението викане звучи много грозно и крайно), разтрисам го, за да не го ударя, и прекалено често започнах да го стискам за крачето или да го шляпам по дупето, за да спре да реве и да бяга, мрънка, да се мята и дърпа, за да мога да го приспя... През нощта се събужда по ~5 пъти, може би повече...
Аз се превръщам в онзи тип родители, които наричаме изроди... С всеки изминал ден все повече се мразя, чувствам се безсилни и не знам по какъв начин да контролирам този стрес, по какъв начин да успокоя детето си, когато то абсорбира моя гняв.
Роднините ни откакто баща ми почина ни се качиха на главите... Там където намирах подкрепа, в семейството на мъжа ми, се оказа, че ми се говори зад гърба. Баба ми постоянно дава акъли и напъва да сме си купили апартамент, само че отстрани всеки може да диктува... Детето има нужда от обувки, аз нося големи – на сестра ми... Мъжа ми се справя със стреса като се шегува със ситуацията, само че на мен вече изобщо и никак не ми е забавно. Детето тръгна на ясли, не му дават вода... И най-вече това заспиване, което просто ме съсипва, защото част от насъбраният ми стрес се излива върху детето. А то няма вина. Страх ме е, че вече се образува травма...
Моля, не давайте съвети от порядъка "стегни се", ясно ми е, но как?! Благодаря!

# 1
  • Мнения: 2 165
Колкото и да не ви се вярва, животът е труден и сложен , и всеки човек минава през такива етапи, както в момента сте вие.
В тази потдисната среда е трудно човек да остане жизнерадостен. Същото важи и за детето ви, което е променило държанието си, на него му влияят същите неща. И като вижда, че вие сте подтисната, раздразнителна, нещата стават още по-зле.
Излизането от такова състояние е трудно и бавно, стъпка по стъпка. Но истината е, че ако не си помогнете, няма кой да ви помогне.
Търсете радост в малките неща като за начало. Намерете си хоби - гледайте цветя, шийте гоблен, намерети си хубав сериал, каквото ви е приятно.
През деня се опитайте да прекарвате повече време навън, правете дълги разходки - така ще се махнете за няколко часа от токсичната среда, ще се измаряте физически, детето ще играе, ще се измаря и то, а физическата умора намалява стреса.
В парка да отидете пари не ви искат, така че няма проблем.
Ако вие не започнете сама да си давате почивка и време за себе си, никой друг няма да го направи.
Прекарвайте време с приятелки, ако нямате, намерете си на детската площадка други майки с деца. Говорете с тях. Ще се изненадате, колко хора минават през трудни етапи от живота си, а парите все не стигат.
Най-важното помнете, че няма да е все така.
Все някога нещата ще тръгнат към по-добро.

# 2
  • Мнения: 1 215
Как? Мъжа ти се прибира, изнасяте се и драмата приключва.

# 3
  • Мнения: 2 165
То хубаво се изнасят, но все пак финансовият въпрос е първостепенен. Тя още учи, детето е малко. Мъжът май не може да намери хубава работа.

# 4
  • София
  • Мнения: 35 205
Е, с това не може да не са били наясно като са избрали да създават семейство.
Реално авторката получава сериозна помощ – живее при майка си, което спестява наема на нея и мъжът ѝ. Щом авторката е студентка, майка ѝ вероятно ходи на работа, при това положение няма как да се очаква да участва в гледането на детето ѝ.

# 5
  • Мнения: 1 215
То е ясно, че пари няма. НО. И в чужбина да е, пак няма. Така че, връща се, изнасят се (детето започва ясла, доколкото разбрахме), намират си работа, 1 заплата за квартира и сметки, 1 за тях. Драмата приключва.  Не е толкова сложно, стига да има желание.

# 6
  • Мнения: 1 983
Здравейте! Изглежда съдбата и на мен ми поднесе интересна изненада и ето ме вече година и половина със сина ми живеем у майка ми, мъжа ми е постоянно в чужбина, постоянно нямаме пари. Последният месец и настоящия съвсем съм закъсала. Както и той... Майка ми предлага помощ, но колкото и да ме обича и да твърди, че после няма да се изтъква – правила го е. Казва, че не я разбирам правилно, но доста често след това си признава, че всъщност тя се е изказала грешно. Усещам, че съм си на пределите. Няма как да търся професионална помощ, защото това ще ме възпрепятства след година, когато си получа дипломата да работя по специалността си. Посещавах психолог известно време, но в момента, както споменах сме доста финансово затруднени. Вкъщи често никой не ми помага – всички са уморени, доста често се чувствам като чистачка. Детето ми (на година и половина) от два месеца след едно гости стана нетърпимо – преди обяснявах спокойно и той ме разбираше и действаше, сега е изключително раздразнително, рита ме, пищи и се дърпа при смяна на памперс, дрехи, приспиване, съответно престана да заспива само, заспиването става много трудно и колкото и да ме боли да призная, аз вече почти ежедневно си изпускам нервите върху най-милото ми, защото ако не кресна, (а след дълго подтискане на чувствата и напрежението викане звучи много грозно и крайно), разтрисам го, за да не го ударя, и прекалено често започнах да го стискам за крачето или да го шляпам по дупето, за да спре да реве и да бяга, мрънка, да се мята и дърпа, за да мога да го приспя... През нощта се събужда по ~5 пъти, може би повече...
Аз се превръщам в онзи тип родители, които наричаме изроди... С всеки изминал ден все повече се мразя, чувствам се безсилни и не знам по какъв начин да контролирам този стрес, по какъв начин да успокоя детето си, когато то абсорбира моя гняв.
Роднините ни откакто баща ми почина ни се качиха на главите... Там където намирах подкрепа, в семейството на мъжа ми, се оказа, че ми се говори зад гърба. Баба ми постоянно дава акъли и напъва да сме си купили апартамент, само че отстрани всеки може да диктува... Детето има нужда от обувки, аз нося големи – на сестра ми... Мъжа ми се справя със стреса като се шегува със ситуацията, само че на мен вече изобщо и никак не ми е забавно. Детето тръгна на ясли, не му дават вода... И най-вече това заспиване, което просто ме съсипва, защото част от насъбраният ми стрес се излива върху детето. А то няма вина. Страх ме е, че вече се образува травма...
Моля, не давайте съвети от порядъка "стегни се", ясно ми е, но как?! Благодаря!

Обърнете внимание на болднатото.
Не допускайте подобно поведение към детенцето. Разтрисането може да има отрицателни последствия, а стискането на крачето е агресия..

За стреса ви по-добре ще ви се отрази природата, зеленината, спокойствието в парка, тишината, медитация (ако знаете как), отколкото шумни компании с други майки с палави деца.

За детето е добре да се измори през деня в приятна, стимулираща игра с вас, придружена с много обич, гушкане, плацикането с вода успокоява много малките деца, водата по принцип, но да сте непрекъснато до него.

Останалото - съпруг, работа, жилище, майка, сестра и каквито и да е трудности с тях, идват след това.
Те ще минат, но отношението ви сега към детето ще остави следа за цял живот.

Успех!

# 7
  • Melmak
  • Мнения: 9 246
Майка ти явно те издържа, а като ти го каже ти побесняваш? Защо? Защото не ти е изгодно!
Решила си да си играеш на семейство и си се сетила, че е трудно. Детето щом ходи на ясла, ти почвай работа. Мъжът ти да мисли къде ще е по-изгодно да работи - тук или в чужбина. Ако трябва да се връща, изнасяйте се на квартира и си налягайте парцалите.

# 8
  • София
  • Мнения: 5 027
Знам, че етрудно, но или стискаш зъби и мълчиш (което досега правиш и се вижда, че изпускането на агресията е върху детето) или се стягате и излизате на квартира, даваш детето на ясла, започваш каква да е работа, за да можеш да плащаш квартирата и се успокояваш. Да, чисто битово ще ти е по-трудно, но емоционално и психически ще се успокоиш и оттам и цялостно. Между другот детето съвсем естествено минава през този период, като добавим и стреса вкъщи, то съответно реагира така.
Това е.
Очевидно 1вият вариант не работи.
Тогава търсиш втори.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 38 437
Аз нещо не схванах. Детето ходи на ясла, но майка му не работи. Защо? Дори и да учи, все може да захване сезонна работа през лятото, когато ни ученици, ни студенти учат. Мъжът в чужбина, те живеят при нейната майка, не прочетох детето да има някакви специални нужди или проблеми и все пак парите не им стигат. Тоя мъж тогава да се прибира тук да работи. Щом там не успява да изкара една прилична заплата, с която да издържа жена и дете, значи да идва тук. Пак няма да работи за кой знае колко, но поне ще присъства в картинката и ще може да поеме част от грижите за детето си преди майката да изтрещи съвсем. Изглежда обаче, че на него му е удобно това положение. Бачка далече, няма отговорности, няма задължения, а накрая вдига рамене, че няма и пари. Съжалявам, авторке, ако звучи обидно, но точно така изглежда отстрани, освен ако няма нещо недоизказано от теб в цялата ситуация. Майка ти предлага помощ. Приеми я преди да си се сринала. Щяла била да натяква, много важно. Натякването ще го преживееш по-лесно отколкото травмите, с които би могла да бележиш детето си с такова поведение. Свивай перките на мъжа да идва тука и да си поема ролята на мъж и баща. А ти започвай работа. Половината ти проблеми са от липса на нормална среда и общуване, а другата половина от липса на пари. С работа ще решиш донякъде и двете. Предполагам, че си студентка, защото пишеш за работа по специалността, значи не е невъзможно да съвместяваш работа и учене. Времето, когато някой е бил длъжен да те гледа, е минало. Сега ти си длъжна на детето си, така че прецени възможностите и действай.

# 10
  • Мнения: 1 677
Намери си работа. Детето е на ясла. Няма да е лесно. Направи си бюджет. Следи си разходите. При двама работещи е срамота да разчиташ на родителите си.

Остави ги да си гледат старините.
Периода не е лесен..Чувала си за Ужасните две вероятно. Период е. Не гледай назад. Гледай как ви стъпки да предприемеш към независимост.
В чужбина е мъжа ти, а не праща ли пари?

# 11
  • Мнения: 9 275
Майка ти те издържа, доколкото разбирам. Защо не работиш? Сега има работа колкото искаш. Не ми стана ясно за мъжа ти, работи в чужбина и нищо не печели ли? Странна история.

# 12
  • Мнения: 14 866
Погледни реално ситуацията. Ти си последна година студентка, с дете на ясла и без пари, но пък с майка, готова да помага. Просто приеми помощта. Не си в позиция много да подбираш, щом се чувстваш на ръба на силите си.
С този мъж се разберете. Изглежда, сякаш то е избягал от вас, прави не ясно какво в чужбина, казва, че пари няма и му е весело. И как не, ангажименти той няма. Не можеш да ме убедиш, че всъщност не се забавлява и че не си харчи парите за каквото си иска извън семейството.
Дано да можеш да се справиш без него, само с помощта на майка ти. Не мисли за баба ти и кой ти говорел зад гърба. Гледай си ученето и детето. Една година само е, завърши си и догодина всичко ще е различно. Ако искаш нещо успокоително или за проблеми със съня, говори първо с личния си лекар. Той / тя също може да ти предпише нещо, без да ходиш на психиатър. Не ми изглежда наистина да имаш сериозен психиатричен проблем, по-скоро си преуморена и изнервена. Колкото и да си натоварена, осигурявай си почивка, а това може да се случи само, ако се включи и майка ти.

Стискам палци да се справиш.

Последна редакция: пн, 08 сеп 2025, 16:05 от Uncommon

# 13
  • Мнения: 676
Работа, допълнителен доход и все пак говорете с лекар (не психолог). На мен нещата ми приличат като на една (започваща) депресия.

Абсолютно неприемливо е поведението ви към детето. Съжалявам че ще ви го кажа, но май имате нужда да го чуете, за да се вземете в ръце - това е насилие над детето и лесно ескалира. Поставяте детето в риск.

Да се допълня… понеже работя с хора, които също губят право да работят ако имат диагностицирани ментални проблеми и приемат лекарства, знам че много тежи и ви разбирам. Но често без лечение нещата ескалират толкова, че те пак не са в състояние да си вършат работата…

Последна редакция: пн, 08 сеп 2025, 17:06 от изгубен-щъркел

# 14
  • Мнения: 10 430
Ако детето е на година и половина или по-малко, вероятно му растат кътници или други зъби по 2 на веднъж и затова не може да спи. Период е и ще отмине. Ако мъжът ти не изкарва достатъчно в чужбина и не праща пари, да се прибира и да работи тук.

Общи условия

Активация на акаунт