- Публикувана: 12 апр. 2007, 11:35 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 02:05 ч.
Номинации за Муньо - 2007
Не разбирам защо получавам нападки. Опитах се в синтезиран вариант да разкажа за един скъперник, но от друга класа. По- голям егоист от този не бях виждала. Но тъй като някои от вас не са попадали в такава среда, ви прощавам.
. Но наистина само за ските си права според мен. 20 000 лева за нещо, което би облякла еднократно и на мен ми се вижда неприемлив разход. От където и да го погледнеш. Колкото и пари да има човек не значи, че е стиснат, само защото не угажда на суетата си в такива размери. 
Не разбирам защо получавам нападки. Опитах се в синтезиран вариант да разкажа за един скъперник, но от друга класа. По- голям егоист от този не бях виждала. Но тъй като някои от вас не са попадали в такава среда, ви прощавам.
Просто човекът си е преценил, че не си заслужава да ти купи това нещо.
Или не е бил влюбен, а си била просто поредната в милионерския му списък. Ако тръгне да се раздава за всяка бройка... няма да е милионер.
А за средата и прошката
... много благородно от твоя страна, но явно и твоето място не е там, щом се чувстваш като Пепеляшка, и не можеш да си позволиш сама да си купиш нещо, която явно всички останали имат. 
... Но тъй като някои от вас не са попадали в такава среда, ви прощавам.
Печовска, май за теб тази "висока" среда е нехарактерна, щом толкова се стягаш и подчертаваш. Иначе сама щеше да си купиш палто, нали така?
Не разбирам защо получавам нападки. Опитах се в синтезиран вариант да разкажа за един скъперник, но от друга класа. По- голям егоист от този не бях виждала. Но тъй като някои от вас не са попадали в такава среда, ви прощавам.
Такива разсъждения за средата не са никак точни, ама айде да не остане тема не оспамена 
. Мъжът е този, който трябва да даде (дава) среда на съпругата си. От каквато и среда да идва тя. И съответно съпругата се съобразява със средата - нова за нея или не. Не знам дали сте забелязали, но обикновено всички семейства се събират с приятелите на мъжете, а жените си излизат отделно със своите приятели/приятелки.
И хайде стига, Печовска сигурно вече съжалява, че е споделила
...
. Мъжът е този, който трябва да даде (дава) среда на съпругата си. От каквато и среда да идва тя. И съответно съпругата се съобразява със средата - нова за нея или не. Не знам дали сте забелязали, но обикновено всички семейства се събират с приятелите на мъжете, а жените си излизат отделно със своите приятели/приятелки.И хайде стига, Печовска сигурно вече съжалява, че е споделила
... 
Определено съжалявам, че споделих, но това ще ми е като обица на ухото. Иначе, за мен той е Муньо №1, при положение, че му бях годеница. Може би с това трябваше да започна, но не исках да "пускам" лични подробности. За мен не е нормално, човек с финансови възможности и положение да изпада в такива крайности. При него се оказа патология. Но приключвам с тази тема. Явно, никой не е изпадал в такави ситуации и за това ще остана неразбрана.
Такива разсъждения за средата не са никак точни, ама айде да не остане тема не оспамена . Мъжът е този, който трябва да даде (дава) среда на съпругата си. От каквато и среда да идва тя. И съответно съпругата се съобразява със средата - нова за нея или не. Не знам дали сте забелязали, но обикновено всички семейства се събират с приятелите на мъжете, а жените си излизат отделно със своите приятели/приятелки.
И хайде стига, Печовска сигурно вече съжалява, че е споделила ...
. Мъжът е този, който трябва да даде (дава) среда на съпругата си. От каквато и среда да идва тя. И съответно съпругата се съобразява със средата - нова за нея или не. Не знам дали сте забелязали, но обикновено всички семейства се събират с приятелите на мъжете, а жените си излизат отделно със своите приятели/приятелки.И хайде стига, Печовска сигурно вече съжалява, че е споделила
... Айде стига бе, три пъти прочетох поста , докато се убедя, че си сериозна, "утепа" ме направо. И аз съм чела доста романи
, но никога не съм очаквала мъжът да ми "даде средата", а и нямам позната или приятелка, която го прави. Всеки би трябвало да си има своя среда, в която да се чувства удобно с половинката си или сам и понякога става така, че с някои си допадат повече с други не. а относно муньото мога да споделя за финалните реплики на един, с който загубих 4 години. Попаднах в една зверска катастрофа с колата му, имаше и жертви, просто извадих страхотен късмет. Обаждам му се да му кажа и той ме пита" Ти какво правиш там?", малко по-късно давали кадри от катастрофата по новините, звъняха ми приятели, роднини, гледам и той звъни, викам си сигурно се е притеснил много, обаче "Видях новините, абе да вземеш да събереш частите от огледалото, че не знам дали иначе ще ми го признаят като щета"
Разделихме се и след време ми звъни да ми сподели, че е катастрофирал и само аз съм щяла да го разбера и утеша. 
Ти уби коня с лопата!
Такива разсъждения за средата не са никак точни, ама айде да не остане тема не оспамена . Мъжът е този, който трябва да даде (дава) среда на съпругата си. От каквато и среда да идва тя. И съответно съпругата се съобразява със средата - нова за нея или не. Не знам дали сте забелязали, но обикновено всички семейства се събират с приятелите на мъжете, а жените си излизат отделно със своите приятели/приятелки.
И хайде стига, Печовска сигурно вече съжалява, че е споделила ...
. Мъжът е този, който трябва да даде (дава) среда на съпругата си. От каквато и среда да идва тя. И съответно съпругата се съобразява със средата - нова за нея или не. Не знам дали сте забелязали, но обикновено всички семейства се събират с приятелите на мъжете, а жените си излизат отделно със своите приятели/приятелки.И хайде стига, Печовска сигурно вече съжалява, че е споделила
... Тука си безкрайно права....забелязвам го както по себе си така и по родителите ми и ... останалите семейни двойки
...Не знам дали сте забелязали, но обикновено всички семейства се събират с приятелите на мъжете, а жените си излизат отделно със своите приятели/приятелки...
А, зависи чия среда е по-приятна. Защото при нас се получи обратното. И на повечето нови познанства май аз съм инициатор.
....А, зависи...
. И, свършиха ли муньовците, че станахме толкова сериозни?
Ууу не ви четох няколко дни и сега виждам, че сте се разсъскали 
Я стига сте поучавали мацката, ами като се хванеш с милионер кво да очаква подарък от магазин за един лев ли 
Давайте разкажете нещо друго интересно 
А сетих се една случка от пубертетските ми години! Не се случи с мен, а с приятелка, аз го раздавах съветничка
Та приятелката ми прочита писмо публикувано във вестник "Всичко за жената" /или нещо от сорта - тогава бе бума на подобни издания/, в което младеж описва как попада все на ужасни жени, как не го разбират и използват и т.н. и накрая небрежно вметва, че е мургав, зеленоок, тъмнокос и висок. Мисля, че оня ред със зеленоокството е бил решаващ и приятелката ми му пише мило писмо чрез редакцията. Последва бърза и пожароопасна кореспонденция, която бе многократно препрочитана от нас двете и обсъждана барабар със запетаите
/лирическо отклонение - за кореспонденцията, чакането на пощажийката и дните прекарани в ежеминутно проверяване на пощата могат да ме разберат момичетата дето сме изкарали пубертета преди ерата на интернет 
/ Та стигна се до ключовия момент с искането на снимка. Тя праща прецизно избрана такава и иска и тя да получи фото на любимия. И нещата се подреждат така - приятелката ми ми звъни в 10 вечерта и шепнейки ми казва, че вечерта звъннал телефона, за щастие тя вдигнала и я питали дали ще приеме обаждане за нейна сметка от някъде на майната си. Приятелката ми се досетила кой е и приела, младежа и казал, че е решил вместо снимка да дойде собственофизиономно 
Трябва да го чака на следващия ден /петък/ на жп гарата под разписанието в 10 сутринта. И така факта, че по това време трябва да е на училище налага да разкрие писмената си връзка на баба си, която да и помогне с обаждане до класната, но дори и разбраната баба поставя условие да отиде да го посрещне да го настани в хотел и да отива на училище. Идва въпросния ден петък, приятелката ми се наконтва и плахо тръгва към ЖП гарата. Сърцето и тупти, бузите руменеят, а Купидон вее голи кълки нейде около нея и си размахва там каквото може да размахва 10.30 часа ми звъни телефона /аз съм втора смяна/ и приятелката ми почти в истерия ми казва, че звъни от уличен телефон. Отишла до гарата и под разписанието я чакал "пигмей циганин с вид на селянин" Беше ужасена бил нисък, доста мургав и зализан, а за капак панталоните му били над глезените. Бързо решаваме, че неможе да го остави да виси на гарата и тя хлопва телефона. Пигмея т.е. младежа носел голям букет с рози. Приятелката ми го повела към хотела където запазила стая и тогава той казал, че си е изхарчил всичките пари за розите и ъъъъ очаквал, че ще спи в тях 
. Ок тя платила хотела, настанила го и бегом на училище. Прибрала се вечерта и телефона пак звъни, пак обаждане за нейна сметка. Младежа си отишъл в родното село. Бил усетил, че тя не го харесала. Тя питала защо поне не е останал в хотела, че така и така го е платила /той работел в сферата на ЖП-то и пътува безплатно/, а той и казал че се отказал от стаята и МУ върнали парите. После се получи дълго и сърцераздирателно писмо, което към края започваше да става нападателно и да я заплашва, че ако не откликне на чуствата му ще разкаже всичко във весник 'Всичко за жената" и ще се самоубие. Ние мислихме дълго и решихме тя да не му отговаря.
П.П. Мила Л. ако си познала твоята история звънни един телефон да се чуем
Я стига сте поучавали мацката, ами като се хванеш с милионер кво да очаква подарък от магазин за един лев ли Давайте разкажете нещо друго интересно А сетих се една случка от пубертетските ми години! Не се случи с мен, а с приятелка, аз го раздавах съветничка
Та приятелката ми прочита писмо публикувано във вестник "Всичко за жената" /или нещо от сорта - тогава бе бума на подобни издания/, в което младеж описва как попада все на ужасни жени, как не го разбират и използват и т.н. и накрая небрежно вметва, че е мургав, зеленоок, тъмнокос и висок. Мисля, че оня ред със зеленоокството е бил решаващ и приятелката ми му пише мило писмо чрез редакцията. Последва бърза и пожароопасна кореспонденция, която бе многократно препрочитана от нас двете и обсъждана барабар със запетаите
/лирическо отклонение - за кореспонденцията, чакането на пощажийката и дните прекарани в ежеминутно проверяване на пощата могат да ме разберат момичетата дето сме изкарали пубертета преди ерата на интернет / Та стигна се до ключовия момент с искането на снимка. Тя праща прецизно избрана такава и иска и тя да получи фото на любимия. И нещата се подреждат така - приятелката ми ми звъни в 10 вечерта и шепнейки ми казва, че вечерта звъннал телефона, за щастие тя вдигнала и я питали дали ще приеме обаждане за нейна сметка от някъде на майната си. Приятелката ми се досетила кой е и приела, младежа и казал, че е решил вместо снимка да дойде собственофизиономно Трябва да го чака на следващия ден /петък/ на жп гарата под разписанието в 10 сутринта. И така факта, че по това време трябва да е на училище налага да разкрие писмената си връзка на баба си, която да и помогне с обаждане до класната, но дори и разбраната баба поставя условие да отиде да го посрещне да го настани в хотел и да отива на училище. Идва въпросния ден петък, приятелката ми се наконтва и плахо тръгва към ЖП гарата. Сърцето и тупти, бузите руменеят, а Купидон вее голи кълки нейде около нея и си размахва там каквото може да размахва 10.30 часа ми звъни телефона /аз съм втора смяна/ и приятелката ми почти в истерия ми казва, че звъни от уличен телефон. Отишла до гарата и под разписанието я чакал "пигмей циганин с вид на селянин" Беше ужасена бил нисък, доста мургав и зализан, а за капак панталоните му били над глезените. Бързо решаваме, че неможе да го остави да виси на гарата и тя хлопва телефона. Пигмея т.е. младежа носел голям букет с рози. Приятелката ми го повела към хотела където запазила стая и тогава той казал, че си е изхарчил всичките пари за розите и ъъъъ очаквал, че ще спи в тях . Ок тя платила хотела, настанила го и бегом на училище. Прибрала се вечерта и телефона пак звъни, пак обаждане за нейна сметка. Младежа си отишъл в родното село. Бил усетил, че тя не го харесала. Тя питала защо поне не е останал в хотела, че така и така го е платила /той работел в сферата на ЖП-то и пътува безплатно/, а той и казал че се отказал от стаята и МУ върнали парите. После се получи дълго и сърцераздирателно писмо, което към края започваше да става нападателно и да я заплашва, че ако не откликне на чуствата му ще разкаже всичко във весник 'Всичко за жената" и ще се самоубие. Ние мислихме дълго и решихме тя да не му отговаря. П.П. Мила Л. ако си познала твоята история звънни един телефон да се чуем
ПП. Ако на някоя ССФ, мъжът и е фен на попарата, да си каже веднага
Моят
, обаче никакъв муньо не е 
- много си ми е готин (пу-пу)
Това просто е култова история за сваляч на спирката на "Попа". Чакам автобус 94, за да се прибера в любимата стаичка 2х2 в Студентски град, където живеех с бъдещия си съпруг (оставаха 2 седмици до сватбата). Та чакам си аз облечена прилично, с пола под колената, права, вдигната коса, прибрана (бабешка му работа 
) и изведнъж от някъде излиза един дядка започва неангажиращ разговор с мен. На мен ми е супер тъпо и решавам да си лафя с дедето, що’т скучно на спирката, два автобуса един след друг "за гараж" 
Човека ме разпита каква съм, какво работя и като разбра, че се занимавам с научна дейност... ей богу.. този човек сякаш видя перфектния начин за манипулиране. Защо? Защото той е професор по хуманитарни науки... и бил даже консултант в министерството, видите ли! Аз се подсмихвам на хвалбите му и си премълчавам. Изведнъж започва да ми обяснява колко съм красива и колко ме харесвал и как искал да му стана любовница 
"Чш, ало!"-мисля си аз-"на мен геронтофилията не ми е в природата" (по-късно каза, че е едва на 74 години) Аз упорито обяснявам, че съм омъжена и че не мога да си го представя дори, а той:"Понякога е хубаво човек не само да е задоволен в леглото, има необходимост и да проведе с някого интелигентен разговор!" 
Е то мно'о ясно, че с него друго освен разговор да се води не може да се случи, а това дали е интелигентен се замъгляваше от тематиката (т.е. "стани ми любовница") 
. Кошмар! Качи се и седна до мен в автобуса, а дори не можеш да му теглиш една... защото доброто възпитание те спира. 50 мин. с този човек - плачеше ми се накрая, като непрекъснато обясняваше, че златни врати щял да ми отвори и как участвал в телевизионни предавания, и как можел да ми уреди каквото си поискам Всеки път когато обяснявах, че съм омъжена, той настойчиво искаше телефона ми 
: Разбира се отказвах.
) и изведнъж от някъде излиза един дядка започва неангажиращ разговор с мен. На мен ми е супер тъпо и решавам да си лафя с дедето, що’т скучно на спирката, два автобуса един след друг "за гараж" Човека ме разпита каква съм, какво работя и като разбра, че се занимавам с научна дейност... ей богу.. този човек сякаш видя перфектния начин за манипулиране. Защо? Защото той е професор по хуманитарни науки... и бил даже консултант в министерството, видите ли! Аз се подсмихвам на хвалбите му и си премълчавам. Изведнъж започва да ми обяснява колко съм красива и колко ме харесвал и как искал да му стана любовница "Чш, ало!"-мисля си аз-"на мен геронтофилията не ми е в природата" (по-късно каза, че е едва на 74 години) Аз упорито обяснявам, че съм омъжена и че не мога да си го представя дори, а той:"Понякога е хубаво човек не само да е задоволен в леглото, има необходимост и да проведе с някого интелигентен разговор!" Е то мно'о ясно, че с него друго освен разговор да се води не може да се случи, а това дали е интелигентен се замъгляваше от тематиката (т.е. "стани ми любовница") . Кошмар! Качи се и седна до мен в автобуса, а дори не можеш да му теглиш една... защото доброто възпитание те спира. 50 мин. с този човек - плачеше ми се накрая, като непрекъснато обясняваше, че златни врати щял да ми отвори и как участвал в телевизионни предавания, и как можел да ми уреди каквото си поискам Всеки път когато обяснявах, че съм омъжена, той настойчиво искаше телефона ми : Разбира се отказвах.
Бисквитено, подобна история с побъркан дядка съм имала и аз, но моят не беше професор, а бизнесмен.
Та значи, леля ми има магазин за обувки, в който през свободно време работех и аз. Беше преди 6 години, тъкмо завършила средно. Влиза в магазина някакъв дядка (тогава така ми се стори, да е бил към 60 годишен) и уж си търси обувки. Мери едни, втори, трети, нещо не му допадат и след като се мота порядъчно около 20 минути си излезе. Аз почти не му обърнах внимание, тъй като четях по него време за кандидат-суденстки изпити и се бях унесла съвсем.
След 5 минути някой влиза в магазина, чувам стъпки, но не си отлепям погледа от учебника, та да видя кой е. И тъкмо да се размърдам и хоп-пред мен (аз зад щанда седях на един стол) изниква някакво одърпано букетче, съчетаващо листа от орех, някакви тревички и 2 глухарчета. И чувам репликата: "Невероятно красива си, не мога да се отделя от теб , цял ден те следя през витрините , имам едно предложение към теб!" И аз, запазвайки самообладание да не избухна в смях му викам: "Да чуя предложението". Чичката като почна, малеееее.. бил спечелил много пари, имал сериозен бизнес, имал двама сина на мойта възраст, имал жена, но не бил щастлив с нея и като ме видял си казал "Ето това девойче ще ме направи щастлив." Бил готов да ми даде колкото пари си поискам, само да отидем някъде и той да ми се бил порадвал малко. Само да определя сумата, щял да се съгласи на всичко- 10 бона, 100 бона- нямало проблем за него 
Аз го поогледах иззад щанда- копринена ризка, плетени обувки (от ония дето всички пенсионери носеха), запотено чело, червени бузи, противен и мазен един такъв и отказах доста грубо на офертата. Оня като почна да се моли- ужас, не мога да го изгоня, а клиенти влизат и слушат, но никой не се сеща да ми помогне да го разкарам. Увещава ме половин час, какви ли не суми ми предлага, стига да отидем някъде, не можел да си представи живота отсега нататък, как ще заспива до жена си, незадоволен и отритнат 
и т. и т.н. По едно време, тамън бях взела да се обаждам на баща ми да идва да ме спасява и влиза втори такъв "бизнесмен" и като го почна "моя"- "Айде бе Данчо, бе, къде се моташ толкова време, стъмни се, кога че си пътуваме за село, нощна смена сме днеска, що работиш тука, та не идваш, аз те чекам пред колата, барем да я беше отключил, айде тръгвай!" И Данчо смотолеви нещо на "колегата" и се изнесе без и една въздушна целувка да прати на любимата си.
Като си тръгнаха аз излязох след тях, за да видя моя обожател, дето даваше сто бона, за да изляза с него, с каква лимузина е дошъл- москвич, оранжев, не можа да запали в началото, та колегата побутна надолу по улицата....
Та значи, леля ми има магазин за обувки, в който през свободно време работех и аз. Беше преди 6 години, тъкмо завършила средно. Влиза в магазина някакъв дядка (тогава така ми се стори, да е бил към 60 годишен) и уж си търси обувки. Мери едни, втори, трети, нещо не му допадат и след като се мота порядъчно около 20 минути си излезе. Аз почти не му обърнах внимание, тъй като четях по него време за кандидат-суденстки изпити и се бях унесла съвсем.
След 5 минути някой влиза в магазина, чувам стъпки, но не си отлепям погледа от учебника, та да видя кой е. И тъкмо да се размърдам и хоп-пред мен (аз зад щанда седях на един стол) изниква някакво одърпано букетче, съчетаващо листа от орех, някакви тревички и 2 глухарчета
. И чувам репликата: "Невероятно красива си, не мога да се отделя от теб , цял ден те следя през витрините , имам едно предложение към теб!" И аз, запазвайки самообладание да не избухна в смях му викам: "Да чуя предложението". Чичката като почна, малеееее.. бил спечелил много пари, имал сериозен бизнес, имал двама сина на мойта възраст, имал жена, но не бил щастлив с нея и като ме видял си казал "Ето това девойче ще ме направи щастлив." Бил готов да ми даде колкото пари си поискам, само да отидем някъде и той да ми се бил порадвал малко. Само да определя сумата, щял да се съгласи на всичко- 10 бона, 100 бона- нямало проблем за него Аз го поогледах иззад щанда- копринена ризка, плетени обувки (от ония дето всички пенсионери носеха), запотено чело, червени бузи, противен и мазен един такъв и отказах доста грубо на офертата. Оня като почна да се моли- ужас, не мога да го изгоня, а клиенти влизат и слушат, но никой не се сеща да ми помогне да го разкарам. Увещава ме половин час, какви ли не суми ми предлага, стига да отидем някъде, не можел да си представи живота отсега нататък, как ще заспива до жена си, незадоволен и отритнат и т. и т.н. По едно време, тамън бях взела да се обаждам на баща ми да идва да ме спасява и влиза втори такъв "бизнесмен" и като го почна "моя"- "Айде бе Данчо, бе, къде се моташ толкова време, стъмни се, кога че си пътуваме за село, нощна смена сме днеска, що работиш тука, та не идваш, аз те чекам пред колата, барем да я беше отключил, айде тръгвай!" И Данчо смотолеви нещо на "колегата" и се изнесе без и една въздушна целувка да прати на любимата си. Като си тръгнаха аз излязох след тях, за да видя моя обожател, дето даваше сто бона, за да изляза с него, с каква лимузина е дошъл- москвич, оранжев, не можа да запали в началото, та колегата побутна надолу по улицата....