Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

Нищо не е създал, създала го е майка му, 9 месеца в тялото си.

Детето носи презимето и фамилията на баща си, достатъчно е. Освен това е и момиче, по вашите архаични разбирания тя ще продължи рода на бъдещия си мъж, не на баща си. Няма смисъл да се цупи мъжът на авторката.

Това е емоционално. Фактите говорят друго.
https://www.egmontinstitute.be/app/uploads/2016/03/EPB42.pdf
https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/00324728.2022.2152478

Западняците са още по-малко склонни да се обвързват с жена с дете.
Това не е мнение, а статистика. Правилата не ги определям аз.

Един доста точен коментар. Поздравления от мен.

Компромис може да се прави когато насреща си имаш човек с когото можеш да проведеш спокоен разговор.
Когато насреща имаш човек чийто аргумент в подобна ситуация е цитирам "не го е усетила".
От едната страна имате човек който почита традициите които тук масово отричате, но които са в предавани през толкова много поколения. Тези традиции и ценности са ни помагали поколения наред да оцелеем като народ
От другата страна имате човек който действа спрямо усет.
Може би не се досещате но след като тя действа спрямо усет в подобен момент то това не е изключение а правило.
Вселената говори, настроенията диктуват вместо реалността.
С много лека ръка вярвате на всяка нейна дума, но ако оставим настрана настроенията и емоциите и поглледнем фактите то единствената негова глупост е че не е усетил по-рано с каква жена се е захванал.
Получил е суров жтейски урок. Надявам се да си е взел поуките.

Силна и независима жена, с жилище, осигурена материално, с непреклонно его, безкомпромисна.
Той просто е бил прибран, използван и захвърлен защото вече е ненужен.
Сега знае какво се случва - ще бъде изолиран от собственото си дете, ще бъде изкаран злодей и демонизиран в очите на собственото си дете точно както това се случва тук.

Питах ви няколко пъти:
Кое ви изглежда по-добре - да се спази вековна традиция или да се действа защото така го е "усетила"?
Жените също имате традиции които настоявате мъжете да спазват, но ако откажем защото така сме го почувствали няма да ви хареса.

Като иска да спазва вековната традиция вождът, да направи зависещото от него - т.е. да осигури покрив и стабилност на жена си и да ѝ направи син, а не да се тръшка и да блъска, че е неспособен и на двете. Жената не му е крива и за двете неща. Ако ли не, да е благодарен, да папка и да слушка.

А, той да продължава да се държи като злодей, да се цупи като в детската градина, да не се обръща към детето си, да чупи чаши и да хвърля дистанционни, пък после някой друг щял да го изкара, че е такъв, мхммм.
Какво значение има какво ще му каже майка му на това дете, като то го вижда с очите си?!

За съжаление (на родителите) какво се случва понякога... Детето изобщо да не си харесва името. И изобщо не го е еня на кого са го кръстили, и дали двамата родители са го избрали с любов или със бой. Търпи и ненавижда името си до момента, в който може да го смени законно. И всичките кълбета и търкалета, през които родителите са минали отиват на кино.
Повярвайте ми. Видяно от много близко.

Е, то това е по-скоро изключение. Хората масово НЕ си сменят имената и в повечето случаи си ги харесват, най-малкото свикват.

Зад историята за детето, което си мрази името, не стои просто нехаресване на едното име. Вероятно не харесва семейството, средата, в която живее и изборите, които родителите са направили за него. Но това е друга тема.

Заповядай, ще ми бъде интересно да прочета мнението на лекари по въпроса.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1814363.new#new

Не, въобще не е това темата. Защото и сега няма семейство, нито този човек си гледа детето. Та той дори не го нарича по име. И въпросът не е дали този или друг мъж, но като се освободи от този има поне шанс за друг, не е нужно да е веднага. Но ако остане с този реално си прецаква живота. Изобщо не е нормално да имаш подобни взаимоотношения с малко бебе, когато първо на майката й трябва спокойствие и второ трябва да сте щастливи и да се напасвате с новия член на семейството. А то детето ще израства с вина... ще се чувства виновно как се казва и за отношенията между емоционално незрелите си родители. Нацията ни е пропита от вина и емоционално проблемни хора, които неглижират. Изумявам се как някой може да познава една кола или компютър отвътре, всяка малка част, а никога не се поинтересува да бръкне в съзнанието и скапания си мозък, да се поинтересува от къде му идват проблемите и да спре да ги повтаря и програмира така и децата си.

Шеф? В добра връзка няма "шеф“. Но има граници. Да искаш компромис с жена, чийто аргумент е "не го усещам“, е толкова безсмислено, колкото компромис с мъж, който бие.

Но нека видим силните и независими жени които работят и изкарват пари и поведението им което има отношение към този случай.
В предишни постове ви пуснах нагласата на един мъж когато има стабилна работа и дом и огромната разлика с една жена която има доход и дом.
Мъжа  търси семейство жената или не търси нищо и чуваме гръмкото "мъже не са ми нужни" или си търси точно служител на когото да е шеф.
Да постигнеш компромисно решение с подобна жена е почти невъзможно.
Обратното също е валидно - да постигнеш компромис с мъж който обича да бие компромис не може да има.
Само че жената понеже доста трудно може да бие - тя действа с други похвати.
Или вие изключвате че има жени които са еквивалента на мъж склонен към насилие?
Насилието е в друга форма.
Силната независима жена няма нужда от мъж. Има нужда от служител.
Точно както насилника има нужда от жертва.

И грешите, че не харесваме подобни жени. Просто мъжете с интелект ги избягват.
Подобна жена не може да има връзка с мъж тъй като иззема ролята му това няма как да се получи.
Властна и независима жена е равносилна на мъж насилник само че насилието не е физическо а емоционално.
В случая този мъж е служител който очаква да бъде уволнен.

Това дори не се нуждае от коментар.
Предполагам че не съм единствения който изпитва съжаление за вас ...

Е що решихте, че не си гледа семейството?
Авторката е написала, че помага ама не е 50:50. Не било достатъчно!
Не викал на детето по име - веднага решихте, че не го забелязва или му вика "Ей, Шу!", що да не и вика "Бонбонке, Бебке, На тати момичето" и т.н.?"


Ясно е, че авторката няма да изтропоса тя какви ги вършее или приказва /ако - все пак има ако/. Но е споменала кога той избуха - когато му кажела, че излиза за кафенца, когато му намилала, че не помага достатъчно т.е. когато го напада. Авторката не е жертва - не се страхува да влезе с него в караница, докарва го до истерия ...
Лика прилика са си!

Де да можеше човешкия мозък да е като компютър или кола. Там има логика. Работи или не работи, нула или еденица, истина или лъжа.
Понеже последните 50 години човечеството дръпна изключително много, нещата като семейство, възпитание на деца, вземане на решения станаха много по различни не само между две поколения, ами даже и при хора със само десетина години разлика. Стотици години преди това отношенията и семейните модели между две, че и три поколения са се припокривали в почти 80-90 процента. Сега имаме две деца с пет години разлика и те даже не могат да играят с едни и същи играчки. Като, че ли умните хора създадаха един свят, който върви с много по-голяма скорост от колкото умът на обикновенните хора може да работи.

Както физическите насилници - мъже създават семейства, така и манипулативните контролиращи жени го правят. Подобни хора се срещат с хора, които търсят точно това. Ако се намерят, всеки си реализира психичната нагласа успешно и семейството си върви. Проблемът възниква, когато не са намерили човек с подходящата нагласа и парньорът започва да се съпротивлява на наложения модел. Тогава се разделят.

Излиза, че силната жена е средностатистически мъж.

Аз не виждам лошо, че жената е постигнала нещо в живота и няма нужда изкуствено да забавя темпото.
Основният проблем е, че тя е нарушила доверието и предвидимостта, след като еднолично е дала име на детето. Както казах, има консервативни хора, които държат на името и за тях такова действие се възприема като държавна измяна. Хубаво е тези неща да се говорят предварително.

Но според мен в случая са. Моя интерпретация, но най-вероятно са обсъждали името месеци наред и бам - изненада в родилното, майката си е променила мнението и си прави каквото си иска. Такава жена би предала и би изневерила, аз не бих и вярвал повече за нищо, щом взема такива решения на своя глава без да се съобразява.

Просто на мъжът му липсва смелостта да я напусне и седи там заради някакъв втълпен дълг, затова дава минимума от себе си, киселее и се цупи, но не си тръгва, както е редно да направи. Тази жена сама е подпечатала присъдата на брака си.

Чети бе, Мексиканец! Написала е и кога е казала, че бебето ще е на баща и, и че той за това се е държал като кретен последните месеци от бремеността и.
Общо взето е е казала "Това бебе е МОЕ и ще си правя каквото реша сама.", а той "Ами тогава аз ще ходя и няма да си играя на баща!" и от тогава в тоя дух го карат.