Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

Ето, и аз ще се изкажа "против". Авторката определено е тръгнала по пътеката на "силната жена" - има собствено жилище, има кола, има работа, прибрала е един мъж, направила си е дете.
В някакъв момент този мъж се е усетил, че са му взети всички мъжки роли и е решил да се докаже с последното нещо, което може - името на детето. Но и там е ударил на камък, естествено.
В неговата глава няма полезен ход - просто седи, цупи се и прави напук.

Другаде е заровено кучето. Не е името. То е повод. Колкото и да се цупи за името,нямаше да стои на сухо толкоз време. Кой го знае с приятели ли излиза,  или с приятелка. И прави всичко възможно тя да го разкара, да не кажат хората,че я е зарязал , с бебе на ръце.
10 години живее в чуждо жилище, сега се сетил да си отстоява правата на мъж. Като спи в другата стая и обижда.
Сега, не изключвам и варианта да не е друга жена, а авторката да го е тормозила по някакъв начин, и името да е капката, преляла чашата.
Ама аз тук брак вече не виждам. Хората се карат, бият, сдобряват и пак, и пак,ама не спират да правят секс

Авторката изчезна.

Кой й ръкопляска? Хората я посъветваха да се раздели с мъжът й, защото тя го описва като агресивен, истеричен и общо взето, че живеят с детето й в психически тормоз. Освен да й кажем да си седи с него, за да няма самотни майки, а?

Ако има друга е по скоро следствие, а не причина, освен това до сега щеше да се е чупил отдавна. На никой не му пука чак толкова за хорското мнение, че да стои при някой, който не може да диша буквално.
Сори, ама прекалено рязка и брутална промяна в отношенията, мисля наистина причината е в името. Защо държи толкова само той си знае, но мисля тук са се счупили нещата или е било последната капка. Никой не би се мъкнал по клиники и плащал доста пари да има дете от някоя, която не може да понася изначало

Ръкопляскането е, че за името, щото свекъра не бил дал, пък тъста бил и подобни, това видях в много коментари, не съм чел всичко и задълбочено

А може да не е плащал той, или причината да е в него.
Както и да е, пак казвам, и да се сърди, мълчи, или крещи за името, все щеше да го досърби за толкова време, и при наличие на жена покрай него щеше да я уважи. Освен ако не е станал импотентен покрай това име.
Авторката е на линия , да каже, питала ли го е, защо не правят секс?

От тел съм и не ми се търси, но някъде в първите й постове пишеше, че тя е била готова на компромис, той - не. Ами като не иска компромис, значи няма компромис. От мъжа тръгва цялата глупост, нейното поведение е логично следствие. Тя не може да му опре.пистолет в главата да направят компромис.

Аз не видях ръкопляскане, точно обратното. Опитахме да доуточним традициите, защото, някак си, беше важно да се кръсти на свекъра, ама останалата част от традицията се замете удобно под килима - така де, ако ще се спазват традиции нека да е в цялост: свекър и свекърва подсигуряват младите, тя не работи и гледа деца, както е било едно време, осигурява ѝ се издръжка и жилище.
Поне 85% от постовете ѝ казаха, че не е права и че трябва да се намери компромис,  тя уточни, че или на баща му или на баща му. Отказ от дискусии.

Аз бих казала още няколко неща тук.

Няма по-грозно нещо да притискаш бременна жена да върви срещу себе си, още повече когато става дума за дълго чакано дете. За мен това е форма на садизъм, буквално. Бременността и раждането са огромен стрес за една жена и е време, в което тя трябва да бъде обгрижвана, глезена и пазена, а не тормозена.

Името не прави човека. Такива изисквания за кръщаване трябва да бъдат обсъдени предварително, даже още преди бременността да е факт. Една бременност разбутва яко хормоните, жените стават силно емоционални и чувствителни. Раждането е стрес и риск, има приказка, че иде ли жена да ражда е с единия крак в гроба. Звучи брутално, но е факт. Затова е и нужно жената да бъде спокойна и щастлива.

Не си струва да си развалиш отношенията заради име. В крайна сметка, аз мога да разбера, че в някои родове това е важно, но кръщаването на свекър и свекърва само по себе си е компромис за много жени, защото за всеки човек са най-важни собствените родители, а не чуждите - свекърът и свекървата за снахата за чужди хора. Затова е нужна огромна доза уважение към снахата, а не да ѝ се набива от ден първи как не знае колко мазнина да сложи в манджата и да бъде нон-стоп критикувана. Такова отношение наистина не е мотивация да кръсти детето на родителите на съпруга си. За протокола - имам много приятелки, приети и уважавани снахи, които настояха да кръстят децата си на свекър и свекърва.

Този мъж е трябвало да разбере едно: жена му не е придатък на семейството му, тя не влиза там, така че майка му да я напътства и насолява, а той създава собствено семейство със съпругата си. Даже в Библията се казва - човек ще забрави майка си и баща си и ще застане до жена си. Не може като мъж да позволяваш неуважително отношение и критики към съпругата ти, която е твой избор, не може да позволяваш майка ти да се вихри и да дава акъли, щото и на теб ако ти дойде тъста и почне да ти дава акъли как да си подредиш багажника, мазето, как се държи отвертка, да те критикува, че не можеш един ключ или контакт да направиш ... и ти ще откачиш, ще се настроиш и няма да искаш да го виждаш.

За протокола - не съм самотна майка, не съм кръщавала деца на никого и въпреки че имаше очакване и от двамата  бащи (светла им памет и на двамата), никога не са се държали зле, неуважително, както и съпруга ми.

На мен пък изобщо не ми пука за никакви традиции и не спазвам нищо. И детето си има свое име, не е кръстен на никого. Аз вярвам, че кръщавайки детето на някого, заедно с името, взема и част от неговата карма. А само светците са с чиста карма, не хората. Както и да е, стана много философско.

Никого не го интересува как е било и как е при вас. Тук се представя конкретна ситуация, в която и двете страни са засегнати.  Тя си харесала мъж, за когото са важни неща, които очевидно за нея не са. Вашите работи нямат никакво значение, защото те се отнасят само за вас, няма смисъл да четем дълги обяснения за това, че имало начин.

Брака имам предвид. Чия е вината няма да коментирам, само резултата. Тук реанимация няма да помогне...

Десет години брак, сто премеждия за да се стигне до успешна бременност и накрая - последната секунда се решава името.
Не е нормално.
За жилището - жената казва, че е на нейно име, но това не значи, че тя непременно е собственик от преди брака.
И още нещо - тук се изтъква, че жената има право да кръсти детето, защото тя го носи, тя го ражда. Тогава защо са им мъже на жените, защо не отидат някъде за материал, да си направят процедурите и да са единствени "собственик" на това дете. Компромис е думата. Но истински, не инат, не с рогата, без козове като "традиции", "ама кой колко жертвал", кой колко голяма тежест имал. И да го направят преди да кажат "работим за дете".
Нито един не оправдавам. Щото не виждам нито едната страна да е направила компромис. Или баща ми, или баща ти. Никакви други опции.

Ох малеее... ако вие мъжете износвахте бебе 9 месеца и се разцепвахте докато раждате, щяхте да оревете света... защо винаги се подценява това, че жената ражда, голяма работа било. Ми не е малка... да, бащата е важен също, ама нито неговото тяло се променя, нито носи всички негативи и последствия от една бременност. Мъжете ревете от 37.5 температура, та айде моля признайте ни го това геройство раждането. И както се каза няколко пъти, детето взима като второ и трето име името на баща си, дядо си/ фамилията на бащата. Голяма драма, ако първото име си го избере майката.

Авторката изчезна, но и от малкото, което написа, ми се струва, че тя се държи по абсолютно същия начин, по който и мъжа ѝ. А после се чуди защо нещата между тях не работят. Относно името - той си бил такъв, консервативен. Да, обаче тя е кръстила детето на нейния баща. Разбирам да е искала неутрално име, или име на някой светец, който да бъде символичен покровител на това дете. Но явно на неговия баща не може, на нейния да.

Причината? За 10 години тя от този свекър нищо добро не била видяла. Свекървата и тя ужасна, разбира се. Той не уважавал нейните родители, а тя неговите уважава ли ги?

Не че не помагал, ама не било достатъчно, не било 50/50. Ами жената за това след като роди две години не ходи на работа.

А, да, и авторката била готова винаги да говорят и да обсъждат нещата. Само че при някои хора говорене и осъждане реално означават "чакай да ти обясня защо АЗ съм прав".

Почти никога не съм съгласна с мненията на Абуто, но тук и смятам, че разводът е коз. Оттам и странната чуденка дали ще я вземе друг. Както писаха и други потребителки, жена, която вече не може да понася мъжа до себе си, мисли как ще подреди живот без мъж, само за нея и детето. Но тя такъв живот изобщо не иска и не е готова да си представи. И се чуди има ли магически начин да накара някой друг да я вземе с детето, ако нейният се съгласи на развода и се прецака.

Вие или не четете.
Или не разбирате, това което четете.
Изборът на име трябва да е избор на двамата. Не трябва да е някакво мерене, някакви заслуги, някакви предимства за единия или другия. Щото като е с "козове"  - има теми като тази.