На мен ми е интересно дали руснаците направиха втори сезон на вратата...първият им беше провал, дпоред мен...
Май направиха, но с друг актьор.
Нали смениха актьора, който играеше ролята на Серкан, заради някакви скандали. - Публикувана: 12 септ. 2025, 20:01 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2025, 20:16 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 Любов и сълзи 💫 Сърцебиене /Тема 51/
Май направиха, но с друг актьор.
Нали смениха актьора, който играеше ролята на Серкан, заради някакви скандали. 
Изгледах новия епизод на Сърцебиене и искам да Ви благодаря за труда и бг буквичките! Прекрасни сте пчелички! Благодаря!! 
А сега за епизода:
Направи ми впечатление специалното отношение на Метин към Рейхан. Може би е имало нещо между тях, а ако е нямало - то занапред ще има. Не ми харесва Мерием, надявам се да се отървем от нея.
Хюлия - много интересен персонаж и определено беше нейният епизод.
Личи си, че ревнува от Рейхан, личи си и че има съвест и обича малко или много децата си, но явно егоизма й е в повече. Не знам защо, но може би ще стане добра и съвестна след някой и друг епизод. Имам лошото предчувствие , че ще си получи заслуженото и Окан яката ще я изиграе и ще я остави на улицата. За такива неща не се доверяват току така на хората, а тя прави тази грешка. Децата й са виновни, а вярва на един м*** с извинение....
Сезин много ми хареса и ми се издигна в очите. Много точни и на място неща казва.
Хареса ми, че Мелике е можела да има нещо с Арас, но Арас май чак сега зацепва, че тя наистина го е обичала. А той нея - очевидно не.
Да видим трети епизод какво ни готви..
А сега за епизода:
Направи ми впечатление специалното отношение на Метин към Рейхан. Може би е имало нещо между тях, а ако е нямало - то занапред ще има. Не ми харесва Мерием, надявам се да се отървем от нея.
Хюлия - много интересен персонаж и определено беше нейният епизод.
Личи си, че ревнува от Рейхан, личи си и че има съвест и обича малко или много децата си, но явно егоизма й е в повече. Не знам защо, но може би ще стане добра и съвестна след някой и друг епизод. Имам лошото предчувствие , че ще си получи заслуженото и Окан яката ще я изиграе и ще я остави на улицата. За такива неща не се доверяват току така на хората, а тя прави тази грешка. Децата й са виновни, а вярва на един м*** с извинение....
Сезин много ми хареса и ми се издигна в очите. Много точни и на място неща казва.
Хареса ми, че Мелике е можела да има нещо с Арас, но Арас май чак сега зацепва, че тя наистина го е обичала. А той нея - очевидно не.
Да видим трети епизод какво ни готви..
Аз слизам от балкона за да кажа, че Ханде и Керем са публикували по едно и също време красиви снимки в близък план.
Знам, че граничи с невъзможното, НО аз си мисля, че рано или късно ще се съберат. Прекалено много неща ги свързват в момента, въпреки различните проекти, в които участват.
Знам, че граничи с невъзможното, НО аз си мисля, че рано или късно ще се съберат. Прекалено много неща ги свързват в момента, въпреки различните проекти, в които участват.
Да споделя и аз мнение за Любов и сълзи.
Само по картинки не става ясно, първо да благодаря за превода на епизода
Сравнения с корейския няма да правя, сценария дотук действително е почти 1:1, но... различни са като манталитет корейците и турците, оттам идва и необходимостта да променят някои сцени. Хайде, Той е мъж под чехъл ама да реве постоянно и Тя да му обещава, че няма да го разплаква. Тц, това не би се възприело нормално. Дано да греша, но сякаш трудно ще се хареса сериала на масовия турски зрител и е под въпрос дали ще имат възможността да следват първоначалния замисъл или ще го финализират преждевременно.
Каквото и да си говорим зависими са от рейтинга, а конкуренцията в петък май е доста сериозна...
Браво Линде, Пеперудке, Златна! Хубаво е когато човек е "необременен" - без очаквания, сравнения и чужди впечатления да си формира собствено мнение.
Разбираемо е аз и Дилеми да сме със смесени чувства - странно ми е с други актьори, мъжете косясали и брадясали, турската реч, различната музика... Обаче според мен не беше зле като за начало - провлачено, но не заспах.
Имах опасения заради Баръш, но засега се изпариха. Казах, че няма да сравнявам, но не мога да отрека, че в турския ми липсва свежият хумор от корейския. Да, има няколко забавни реплики, но другото са го изрязали - при психолога например докато разказваше колко сплотено семейство са и как прекарват голяма част от времето си заедно вкъщи и на работа, имаше едно много готино обяснение от рода на "жена ми е мой шеф, тъстът ми неин, а неговият баща е начело на бизнеса" и след прегръдката на тръгване психолога побърза да звънне на жена си по телефона и да ѝ благодари, че я има или беше просто така, без да доуточнява 
За поведението на Мейра и Селим има обяснение и разбираемо е като не говорят за проблемите да охладняват и да се отдалечават един от друг. В момента всеки търси причината за проваления им брак в другия и си мисли, че го ненавижда, но истината естествено е друга.
Усеща се по колебанието на Селим докато разнася със себе си омачканата молба за развод, както и копнеещата за близост Мейра... Не може с него, не може и без него, но непременно чака той да направи първата крачка... Никой освен нея не може да се държи зле със Селим, за завещанието което е написала също има оправдание. Тя е послушна ама не съвсем щом е постигнала своето.
Дилшах,
оф, наивно до глупост, но предположенията ти са правилни Пеперудке.
Лелята е откачалка, но със силна интуиция и чиста душа. Ще ви стане любимка.
И надявам се да продължат умело да преплитат миналото с настоящето, понеже се очакват ретроспекции и нататък.
Само по картинки не става ясно, първо да благодаря за превода на епизода
Сравнения с корейския няма да правя, сценария дотук действително е почти 1:1, но... различни са като манталитет корейците и турците, оттам идва и необходимостта да променят някои сцени. Хайде, Той е мъж под чехъл ама да реве постоянно и Тя да му обещава, че няма да го разплаква. Тц, това не би се възприело нормално. Дано да греша, но сякаш трудно ще се хареса сериала на масовия турски зрител и е под въпрос дали ще имат възможността да следват първоначалния замисъл или ще го финализират преждевременно.
Каквото и да си говорим зависими са от рейтинга, а конкуренцията в петък май е доста сериозна...
Браво Линде, Пеперудке, Златна! Хубаво е когато човек е "необременен" - без очаквания, сравнения и чужди впечатления да си формира собствено мнение.
Разбираемо е аз и Дилеми да сме със смесени чувства - странно ми е с други актьори, мъжете косясали и брадясали, турската реч, различната музика... Обаче според мен не беше зле като за начало - провлачено, но не заспах.
Имах опасения заради Баръш, но засега се изпариха. Казах, че няма да сравнявам, но не мога да отрека, че в турския ми липсва свежият хумор от корейския. Да, има няколко забавни реплики, но другото са го изрязали - при психолога например докато разказваше колко сплотено семейство са и как прекарват голяма част от времето си заедно вкъщи и на работа, имаше едно много готино обяснение от рода на "жена ми е мой шеф, тъстът ми неин, а неговият баща е начело на бизнеса" и след прегръдката на тръгване психолога побърза да звънне на жена си по телефона и да ѝ благодари, че я има или беше просто така, без да доуточнява За поведението на Мейра и Селим има обяснение и разбираемо е като не говорят за проблемите да охладняват и да се отдалечават един от друг. В момента всеки търси причината за проваления им брак в другия и си мисли, че го ненавижда, но истината естествено е друга.
Усеща се по колебанието на Селим докато разнася със себе си омачканата молба за развод, както и копнеещата за близост Мейра... Не може с него, не може и без него, но непременно чака той да направи първата крачка... Никой освен нея не може да се държи зле със Селим, за завещанието което е написала също има оправдание. Тя е послушна ама не съвсем щом е постигнала своето.
Дилшах,
оф, наивно до глупост, но предположенията ти са правилни Пеперудке.Лелята е откачалка, но със силна интуиция и чиста душа. Ще ви стане любимка.
И надявам се да продължат умело да преплитат миналото с настоящето, понеже се очакват ретроспекции и нататък.
Добро утро, прекрасни момичета! 
Здравейте, 🌞
Çarpıntı ще бъде представен на MIPCOM 2025 в Кан.
Kерем, „Mavi Mağara“ (Синята пещера) и „Şımarık“ (Разглезен) са номинирани на тазгодишните награди Kristal Deer Awards
Актьор на годината: Керем Бюрсин
Най-добър дигитален филм: Mavi Mağara
Филм на годината: Şımarık
Успешен ден на всички 😃
Çarpıntı ще бъде представен на MIPCOM 2025 в Кан.
Kерем, „Mavi Mağara“ (Синята пещера) и „Şımarık“ (Разглезен) са номинирани на тазгодишните награди Kristal Deer Awards
Актьор на годината: Керем Бюрсин
Най-добър дигитален филм: Mavi Mağara
Филм на годината: Şımarık
Успешен ден на всички 😃
Лиана Гриба и Кирил Дицевич на плаката и трейлъра на „ПОЧУКАЙ НА ВРАТАТА МИ В МОСКВА 2“
Вторият сезон започва месец след събитията от първия: Саша се завръща при Стилард и се опитва да започне наново, въпреки предателството на Градски. Междувременно връзката им е неочаквано прекъсната от бабата на Саша, която е разкрила семейна тайна.
ПРЕМИЕРА 20 ОКТОМВРИ ПО OKKO И PREMIER
Вторият сезон започва месец след събитията от първия: Саша се завръща при Стилард и се опитва да започне наново, въпреки предателството на Градски. Междувременно връзката им е неочаквано прекъсната от бабата на Саша, която е разкрила семейна тайна.
ПРЕМИЕРА 20 ОКТОМВРИ ПО OKKO И PREMIER
На мен ми е интересно дали руснаците направиха втори сезон на вратата...първият им беше провал, според мен...
Гупсе за Керем:
„Керем е мой съсед. Преди този проект изобщо не го познавах. Мислех си, че е някой, когото бих обикнала отдалеч. Оказа се наистина невероятно мил човек. Съжалявам, че не сме приятели от много години. Той е луд. Толкова е интересно да се говори с него, толкова е забавен.
Той е невероятно осведомен за всичко и енергията му е завладяваща. Ако кажете: „Ще изследваме пещера този уикенд, елате“, той веднага ще бъде там.
Обожавам го. Беше прекрасна фотосесия. Ядохме шамфъстъци с черупките им, смяхме се с часове и се забавлявахме страхотно, играейки.“
Керем за Гупсе:
„Когато се срещнахме за първи път, си помислих: „Добре, двама луди хора са се намерили, ще се забавляваме толкова много.“
„Керем е мой съсед. Преди този проект изобщо не го познавах. Мислех си, че е някой, когото бих обикнала отдалеч. Оказа се наистина невероятно мил човек. Съжалявам, че не сме приятели от много години. Той е луд. Толкова е интересно да се говори с него, толкова е забавен.
Той е невероятно осведомен за всичко и енергията му е завладяваща. Ако кажете: „Ще изследваме пещера този уикенд, елате“, той веднага ще бъде там.
Обожавам го. Беше прекрасна фотосесия. Ядохме шамфъстъци с черупките им, смяхме се с часове и се забавлявахме страхотно, играейки.“
Керем за Гупсе:
„Когато се срещнахме за първи път, си помислих: „Добре, двама луди хора са се намерили, ще се забавляваме толкова много.“
Снощи са пуснали онлайн статията за "Платоничен" в Magnet Quarterly 
https://www.magnet.blog/post/platoniksayisi-kerembursin-oykukarayel-gupseozay
Платоничен: Gupse Özay, Kerem Bürsin, Öykü Karayel
В нашия брой „Платонически“ изследваме не само недостижимата страна на любовта, но и историята, създадена от срещата на различни гледни точки. Приветстваме тримата главни актьори от сериала на Netflix „Платонически: Хотел „Синя пълна луна““: Гюпсе Йозай, Керем Бюрсин и Йокю Карайел. Тези трима актьори идват от различни кариерни пътища и различни подходи към актьорството, но се оказват в един и същи свят. „Платонически: Хотел „Синя пълна луна““ е проект, който стои на пресечната точка на комедията и драмата, наивността и чара, автентичността и преувеличението. С тази история на корицата разглеждаме не само историята на сериала, но и методите на производство, връзката, която установяват с публиката, и личните им подходи към актьорството. Свидетели сме на нова „Платонична“ история, оформена от общата основа на тези три влиятелни фигури.
https://www.magnet.blog/post/platoniksayisi-kerembursin-oykukarayel-gupseozay
Платоничен: Gupse Özay, Kerem Bürsin, Öykü Karayel
В нашия брой „Платонически“ изследваме не само недостижимата страна на любовта, но и историята, създадена от срещата на различни гледни точки. Приветстваме тримата главни актьори от сериала на Netflix „Платонически: Хотел „Синя пълна луна““: Гюпсе Йозай, Керем Бюрсин и Йокю Карайел. Тези трима актьори идват от различни кариерни пътища и различни подходи към актьорството, но се оказват в един и същи свят. „Платонически: Хотел „Синя пълна луна““ е проект, който стои на пресечната точка на комедията и драмата, наивността и чара, автентичността и преувеличението. С тази история на корицата разглеждаме не само историята на сериала, но и методите на производство, връзката, която установяват с публиката, и личните им подходи към актьорството. Свидетели сме на нова „Платонична“ история, оформена от общата основа на тези три влиятелни фигури.
Скрит текст:
Гюпсе Озай
Започнахте кариерата си като писател, а след това добавихте и актьорско майсторство към нея, създавайки произведения, които са предизвикали голям интерес у публиката. Какво е чувството да продуцираш, особено в жанр като комедията, където публиката развива бърза реакция?
Честно казано, комедията винаги е била областта, в която съм оказвал влияние върху хората още от детството си. Израснах, виждайки усмихнати лица. Свикнал съм да разсмивам хората и това винаги ми е било невероятно приятно. Така че, с увеличаването на броя на усмихнатите лица, съм изключително щастлив. Звукът на смеха и сълзите, течащи от очите, са любимите ми неща.
Трудно ли е да се пише комедия във време, когато вече можем да достигнем до всички емоции чрез образи, когато реагираме почти еднакво както на катастрофални новини, така и на споделена радост, които ни сполетяват с едно-единствено докосване? Възможно ли е да сме в добро настроение през цялото време, докато пишем?
Късметът ми в това отношение е, че мога да управлявам времето си. Сигурна съм, че не бих могла да пиша комедиен сериал всяка седмица. Защото, както всички останали, съм дълбоко засегната от лоши събития. Никога не посягам към клавиатура или химикалка. Ето защо имам възможност да отлагам през тези моменти. Преследвам моментите, в които се чувствам добре. Понякога се опитвам да пиша, за да се чувствам по-добре, особено през това време. Създаването на друг свят и вдишването му също е метод.
Както диалозите, така и героите ви са толкова живи и реалистични. Как улавяте тази енергия в писането си? Например, рутинен ли е процесът ви на писане или просто сядате, когато му дойде времето?
Честно казано, не съм рутинен човек. Аз съм човек, ориентиран към целите. Ако реша да напиша история, тя започва да се върти в главата ми. След известно време започвам да се кикотя на сцените, които се въртят в съзнанието ми. След това се вълнувам, един ден сядам и бързо я записвам. Не обичам да я оставям недовършена; нетърпелива съм. Ето защо нямам процес на писане, който да отнема години или месеци. С възхода на TikTok в социалните медии, сега знаем през какво преминават напълно непознати хора ежедневно, техните кавги с любовниците им и техните семейни занимания.
Мислите ли, че тази неограничена зона за взаимодействие насища публиката?
Не мисля, че това удовлетворява публиката. Но това, което публиката вижда сега, изисква нещо близко до реалността. Зрителите не намират за привлекателни сцени, които са прекалено преувеличени или далеч от реалността. С други думи, те трябва да бъдат или напълно абсурдни, или напълно реалистични. Освен това, навикът да се гледат кратки видеоклипове е намалил търпението да се следи дълга история. Като продуценти, ние трябва да бъдем много прецизни в преценката си за темпо, ритъм, емпатия, топлина и въздействие.
Винаги ли смехът е ефективно оръжие?
Силните емоции, които предизвикват реакция у хората, винаги са мощно оръжие. Независимо дали карат хората да крещят и крещят, да са тъжни и да плачат, или да се смеят и смеят. Сред тези емоции комедията е най-позитивният метод за освобождаване. Затова, според мен, тя е най-мощната.
Как постигнахте баланса между героите в „Platonic: Blue Full Moon Hotel“ по време на процеса на писане? Променихте ли нещо за себе си, докато писахте героя си, Гюлтен?
Всъщност, от дисбаланса между героите в тази поредица се получи прекрасен баланс. Поставихме герои, които никога не биха могли да бъдат заедно, един до друг. Така че писането на диалозите между тях беше много забавно. Гюлтен донякъде преувеличава жените в последните филми за грим и красота. Манията по красотата стана необуздана и макар че е забавно да се пише за нея, тя ме натъжава като жена. Недрет, от друга страна, преувеличава ритуалните хора в последните духовни филми. Когато адаптирах Гюлтен към собствения си стил, добавих лека грубост и суровост. Не съм наивен човек по отношение на енергията, но това ѝ отива.
Желанието на героя за красота е много познато на публиката. Какво мислите за това безразсъдство, което понякога може да доведе до някои, доколкото намираме, безумни резултати?
Както казах, макар че комедията може да бъде забавна тема, всъщност е нещо, което ме тревожи и депресира като майка на дъщеря. Фокусирането единствено върху външния вид кара човек да се чувства слаб вътрешно. Да се опитваш да бъдеш стереотипна жена или да изглеждаш като всички останали, за да бъдеш приет, е ужасно нещо, според мен. Когато казваме, че комедията е мощен инструмент в това отношение, сме прави. Можем да предадем малки послания на публиката в забавна за гледане история, без да сме скучни или фини.
Платоничните връзки понякога могат да бъдат дори по-силни от човешките взаимоотношения. Изпитвали ли сте някога платонични чувства? Създавали ли сте някога платонична връзка не само с човек, а с нещо, идея или мечта?
Абсолютно. Мога да се влюбя във всичко. Например, имам платонична любов към луната. Купих си телескопи и постоянно я наблюдавам. Но това не бива да се комбинира с мания. Защото обсесивната, платонична любов губи време. Дистанцирах се от луната. Не е нужно да я гледам всяка вечер. Тя вече ме вижда.
Какво беше да играеш с Ойкю и Керем?
Беше невероятно. Ойкю вече е моя скъпа приятелка. И тя е актриса, на която се възхищавам безкрайно много. Дори когато Ойкю говори, се губиш в нея. Беше толкова вълнуващо да работим заедно по проект, който написах, но не ѝ го казах. Беше трудно да я убедя, но... Убедихме я със заплахи и скрити мотиви и тя дойде и действаше, за щастие. Керем е моя съседка. Изобщо не я познавах преди този проект. Той беше някой, когото си мислех, че ще обичам отдалеч. Той наистина беше невероятно мил човек. Съжалявам, че не сме приятели от години. Той е луд. Толкова е забавно да се говори с него и е толкова забавен. Той е невероятно компетентен по всичко и енергията му е завладяваща. Ако кажеш: „Ще разгледаме пещерата този уикенд, ела“, той ще дойде веднага. Обожавам го... Беше прекрасен сет. Ядохме черупки от шамфъстък, смяхме се и се забавлявахме страхотно, свирейки с часове.
След дълго време искрено исках герой да намери истинската любов. Мотивацията на героя за промяна, по-специално, се усещаше много искрена. Мислехте ли за нещо за живота на Гюлтен след последния епизод? Или го оставихте така?
Задгробният живот на всички герои е в ръцете на нашия режисьор и мен. Всички те са наши деца; не можем да ги оставим недовършени. Може би продължават живота си някъде другаде или може би чакат ние да напишем и режисираме, кой знае.
КЕРЕМ БУРСИН
В кариерата ви, обхващаща Холивуд и Турция, е имало периоди, в които сте били мост между културите. Промени ли се вашият поглед върху актьорството между тези две различни естетики и стилове на разказване на истории?
С напредването на възрастта, натрупването на опит и житейски опит, моята перспектива за актьорството неизбежно се променя. Всъщност това е много органичен процес; тъй като е живо същество, то непрекъснато се развива заедно с теб. Но когато се замисля дали има някакви константи, мисля, че вълнението и ентусиазмът, които изпитвам, когато получа страхотен сценарий, никога не се променят. Интересът ми към този герой, времето, което прекарвам с него, процесът, в който се впускам, остават същите.
Добавихте комедия към кариерата си, наред с драмата. Смяната на жанрове може да бъде рисковано за актьорите. Какво мислите за това разнообразие?
Какво е допринесло работата в различни жанрове за актьорската ви кариера? Не знам; зависи как подхождате към нея. Аз съм актьор. Да, кариерите са важни и смяната на жанрове може да бъде рисковано. Но по същество върша тази работа заради актьорството. Гъвкавостта е много важна за мен. Обичам както комедията, така и драмата. Така че смяната на жанрове е ценна за развиването на тази гъвкавост. Ето защо я обичам. Да се придържам към един жанр или да стоим в един и същ жанр през цялото време наистина ме отегчава. Аз съм човек, който лесно се отегчава така или иначе. Ето защо обичам да изследвам нови неща и да създавам нови неща. Бих искал да продължа да се местя от жанр в жанр.
Героинята, която играете в „Platonic: Blue Full Moon Hotel“, е невероятно уверена и много добре осъзнава собствения си чар. Всъщност тази увереност понякога може да достигне нови висоти. Мислихте ли за тези въпроси, докато се подготвяхте за героя? Как се подготвихте за героя?
Първата ми мисъл, когато го прочетох, беше, че е красиво написан сценарий. Това е наистина забележително постижение на Гупсе и Онур. Героите бяха толкова ясно дефинирани. Докато четях някои от сцените и виждах развитието и трансформацията на героите, бях откровено развълнуван. Тъй като съм човек, който обича да се подиграва с нарцистични личности, този герой беше огромна възможност за мен. Много се забавлявах да го играя. За съжаление, бях болен месец и половина по време на снимките, така че снимките отнеха два месеца. Така че все още не знам как се получи, но се забавлявах страхотно, играейки го. Красиво написаният сценарий направи всичко по-лесно за всички.
Какво ви минава през ума, когато някой ви прави комплимент в реалния живот? Вие от хората ли сте, които веднага приемат комплимент, или сте от онези, които се чувстват неудобно без причина?
Всъщност не съм човек, който може да приема много комплименти, така че приемането и прегръщането им веднага не е точно за мен.
Платоничните връзки понякога могат да бъдат дори по-силни от човешките взаимоотношения. Развивали ли сте някога платонични чувства? Създавали ли сте някога платонична връзка не само с човек, но и с нещо, идея или мечта?
Предполагам, че предимно идеи и мечти…
Какво беше да играеш с Ойкю и Гюпсе?
Ефсане беше наистина невероятно преживяване. Ойкю е невероятна актриса, все пак. Бяхме имали възможността да работим заедно за кратко и преди, но никога не ни беше достатъчно. За щастие, пътищата ни се пресякоха отново в този проект. Наистина обичах да работя с нея. Тя е едновременно талантлива и невероятно забавна. Гюпсе, от друга страна, беше актриса, с която винаги съм искала да работя. Така че исках да бъда част от нейния свят по някакъв начин. Когато се срещнахме за първи път, си помислих: „Добре, двама луди хора са се намерили, ще се забавляваме много.“ И точно това се случи. Те са невероятно талантливи и трудолюбиви, но същевременно толкова скромни. Това беше истински шанс за мен да работя с двама невероятно талантливи хора. И нашият режисьор, нашият екип, другите ни актьори... Всички бяха страхотни. Те бяха отличен екип, наистина...
Вие сте един от актьорите ни с най-висока международна видимост. Тъй като участвате в толкова много различни платформи, вероятно можете да следите отблизо динамиката на публиката. Как мислите, че публиката ще се отнесе към „Platonic: Blue Full Moon Hotel“?
Мисля, че ще им хареса. Всички свършиха фантастична работа, а сценарият и историята са наистина красиво написани. Засяга и много актуални проблеми. Така че се надявам, че това е проект, който ще забавлява хората и ще им донесе усмивка на лицето през това трудно и предизвикателно време по света.
Наскоро бяхте удостоен/а с наградата Impact за това, че използвате социалното си влияние по положителен начин. Защо смятате, че е важно известните личности да се изказват по социални въпроси? Как тази видимост влияе на чувството ви за отговорност?
Да, говоренето открито е важно. Но говоренето открито е само част от историята; не мисля, че данните са достатъчни. Всъщност, колкото и полезни да са били социалните медии в това отношение, мисля, че те също така започват да бъдат вредни, защото опростяват способността ни да помагаме и я правят още по-безчувствена. Накратко, това е значителна отговорност. В днешно време числата постоянно растат, но често този растеж отразява потреблението, а не богатството.
Как се позиционирате в тази забързана среда? Фантазирате ли някога да „оставите всичко зад гърба си и да живеете по-спокоен, по-самостоятелен живот“?
Абсолютно, имам такава мечта. Всъщност, това дори не е мечта; това е моята цел. Световният пейзаж на потреблението и ценностите поеха странен обрат, ускорявайки се и засилвайки се, и ние преминахме към състояние на прекалено бързо потребление. Не съм сигурен какво е останало от качество, какво е ценно. Светът, в който живеем, е станал едновременно безчувствен и брутален. Човек би си помислил, че човечеството ще се съмнява в важността на това, когато точно до нас се разгръща клане, но това не е така. Потреблението продължава, животът започва оттам, откъдето е спрял, и е странно и тъжно да наблюдаваме това. За съжаление, докато светът не действа като едно цяло, ще продължим да наблюдаваме това в тази система. И все пак, ние имаме райски дом. Сякаш не само не го обичаме, но и вредим на себе си и на всичко, което живее там. Точно затова искам да изчезна в природата, да живея едно с нея; да преживея и преживея невероятните неща, които природата може да предложи.
ОЙКУ КАРАЕЛ
Винаги сме те гледали да играеш различен герой в независими филми, популярни сериали и дигитални проекти. Това съзнателен избор ли е за теб? Може ли да се счита играта на подобен герой за утеха?
Изследването на различни аспекти на работата, която обичам, ми носи радост. Чувствам се отговорна и за това, което правя. Чувствам, че трябва постоянно да се усъвършенствам и да се обновявам. Не знам дали съм добра в това, но това ме мотивира. Ролите, които ме вълнуват, обикновено са тези, които мисля, че не мога да изпълнявам, тези, които не ми подхождат. Така че, като дете, преследвам това вълнение, когато имам възможност.
Вярвам, че искаш най-доброто за всеки герой, който създаваш. Колко време отделяш, за да опознаеш един герой, когато работиш върху него? Смяташ ли, че всяко действие на героя трябва да бъде дефинирано?
Имам донякъде интуитивен подход към ролята. След това работя върху разбирането на света на човека, който пише и режисира ролята, върху установяването на връзка с него и върху посрещането на неговите очаквания. Това е процес, който се оформя по време на репетициите. Вторият въпрос е свързан с методите. Има много различни тенденции. Няма правилно или грешно; какъвто и метод да е подходящ за актьора... Зависи къде актьорът намира своята движеща сила. Когато някой разбира причините за действията на героя и създава предистория в съзнанието си, той се чувства комфортно и след това се впуска в своето пътешествие. За мен, още от училище, действието винаги е било всичко и изразява много неща само по себе си. Останалото продължава да се проявява в дълбините на съзнанието на публиката.
Може ли да се счита за нещастие и да си талантлив и в светлината на прожекторите? От друга страна, животът с отговорността за това нещо, което те спъва и ограничава, е?
Когато бях по-млад, го приемах като пречка. Но когато си млад, може да ти е трудно да поемеш отговорност за много неща, които правиш. Сега имам по-деликатен подход към славата.
Платонически: Героинята, която играете, Недрет, в „Blue Full Moon Hotel“, е невероятно наивна и чувствителна. Как се почувствахте, когато срещнахте Недрет за първи път? Какъв беше процесът на подготовка за ролята?
Първо си спомням, че казах на Гупсе и Онур: „Луди ли сте? Защо изобщо ме искахте?“ Дълго време се изненадвах, че изобщо ме обмислят за комедия. После станах свидетел на успеха на Гупсе в сформирането на екип. Изборът на актьори създаде много органично цяло. Онур ме успокои през целия процес. Когато опитваш нещо ново, искаш режисьор като Онур до себе си.
Животът наистина обича да носи забавни моменти, наред със сериозни събития и вълнения. Какво е мнението ви за хумора в ежедневието ви?
Вярвам, че хуморът е начин хората да оцелеят и да се справят с живота. Той е лечебен инструмент. Това е най-здравословният метод, който егото е открило. Сега мирът и тишината са цел, която трябва да бъде постигната. Защото, особено за тези, които живеят в градовете, няма много места, където няма да чуят шум. Как се свързвате с града? Чувствате ли се добре в Истанбул? Смяната на обстановката може да има краткосрочни положителни ефекти върху психичното здраве, но в дългосрочен план, където и да отидете, вземате себе си със себе си. Ето защо можете да се чувствате много спокойни в града, а понякога да се чувствате ограничени в откритите равнини. В днешно време създаването на безопасно убежище в себе си е от съществено значение. Не винаги е възможно да се постигне това, но когато го направите, се чувствате невероятно силни.
Платоничните връзки понякога могат да бъдат дори по-силни от човешките взаимоотношения. Изпитвали ли сте някога платонични чувства? Създавали ли сте някога платонична връзка не само с човек, а с нещо, идея или мечта?
Не знаех какво е да изпитваш платонични чувства към дадена идея. В прогимназията имаше момчета, които наистина харесвах, но никога не им казвах. Единственото нещо, което никога не успях да направя, е да се обърна към някого и да кажа: „Харесвам те.“ По-добре е да го запазя за себе си. Мисля, че страхът ми от отхвърляне винаги е бил най-силният.
Какво беше да играеш с Гюпсе и Керем?
От самото начало си мислех, че Керем е идеален за тази роля. Бяхме работили заедно и преди. Виждах, че в актьорската му игра имаше много хумор. Наблюдението на Гюпсе в действие ме научи на много. Той е невероятно смел. Никога не се срамува или страхува да експериментира. Копнеех да подражавам на неговата гъвкавост. Това е много освобождаващо пространство.
Интересът на Недрет към свръхестественото несъмнено е резултат от търсене. Каква е връзката ви със спиритизма?
Можем да кажем, че съм точно по средата между науката и спиритуализма.
Искам да завърша интервюто с една от любимите ми реплики от поредицата: „Там ли си?“ Аз винаги съм тук.
Започнахте кариерата си като писател, а след това добавихте и актьорско майсторство към нея, създавайки произведения, които са предизвикали голям интерес у публиката. Какво е чувството да продуцираш, особено в жанр като комедията, където публиката развива бърза реакция?
Честно казано, комедията винаги е била областта, в която съм оказвал влияние върху хората още от детството си. Израснах, виждайки усмихнати лица. Свикнал съм да разсмивам хората и това винаги ми е било невероятно приятно. Така че, с увеличаването на броя на усмихнатите лица, съм изключително щастлив. Звукът на смеха и сълзите, течащи от очите, са любимите ми неща.
Трудно ли е да се пише комедия във време, когато вече можем да достигнем до всички емоции чрез образи, когато реагираме почти еднакво както на катастрофални новини, така и на споделена радост, които ни сполетяват с едно-единствено докосване? Възможно ли е да сме в добро настроение през цялото време, докато пишем?
Късметът ми в това отношение е, че мога да управлявам времето си. Сигурна съм, че не бих могла да пиша комедиен сериал всяка седмица. Защото, както всички останали, съм дълбоко засегната от лоши събития. Никога не посягам към клавиатура или химикалка. Ето защо имам възможност да отлагам през тези моменти. Преследвам моментите, в които се чувствам добре. Понякога се опитвам да пиша, за да се чувствам по-добре, особено през това време. Създаването на друг свят и вдишването му също е метод.
Както диалозите, така и героите ви са толкова живи и реалистични. Как улавяте тази енергия в писането си? Например, рутинен ли е процесът ви на писане или просто сядате, когато му дойде времето?
Честно казано, не съм рутинен човек. Аз съм човек, ориентиран към целите. Ако реша да напиша история, тя започва да се върти в главата ми. След известно време започвам да се кикотя на сцените, които се въртят в съзнанието ми. След това се вълнувам, един ден сядам и бързо я записвам. Не обичам да я оставям недовършена; нетърпелива съм. Ето защо нямам процес на писане, който да отнема години или месеци. С възхода на TikTok в социалните медии, сега знаем през какво преминават напълно непознати хора ежедневно, техните кавги с любовниците им и техните семейни занимания.
Мислите ли, че тази неограничена зона за взаимодействие насища публиката?
Не мисля, че това удовлетворява публиката. Но това, което публиката вижда сега, изисква нещо близко до реалността. Зрителите не намират за привлекателни сцени, които са прекалено преувеличени или далеч от реалността. С други думи, те трябва да бъдат или напълно абсурдни, или напълно реалистични. Освен това, навикът да се гледат кратки видеоклипове е намалил търпението да се следи дълга история. Като продуценти, ние трябва да бъдем много прецизни в преценката си за темпо, ритъм, емпатия, топлина и въздействие.
Винаги ли смехът е ефективно оръжие?
Силните емоции, които предизвикват реакция у хората, винаги са мощно оръжие. Независимо дали карат хората да крещят и крещят, да са тъжни и да плачат, или да се смеят и смеят. Сред тези емоции комедията е най-позитивният метод за освобождаване. Затова, според мен, тя е най-мощната.
Как постигнахте баланса между героите в „Platonic: Blue Full Moon Hotel“ по време на процеса на писане? Променихте ли нещо за себе си, докато писахте героя си, Гюлтен?
Всъщност, от дисбаланса между героите в тази поредица се получи прекрасен баланс. Поставихме герои, които никога не биха могли да бъдат заедно, един до друг. Така че писането на диалозите между тях беше много забавно. Гюлтен донякъде преувеличава жените в последните филми за грим и красота. Манията по красотата стана необуздана и макар че е забавно да се пише за нея, тя ме натъжава като жена. Недрет, от друга страна, преувеличава ритуалните хора в последните духовни филми. Когато адаптирах Гюлтен към собствения си стил, добавих лека грубост и суровост. Не съм наивен човек по отношение на енергията, но това ѝ отива.
Желанието на героя за красота е много познато на публиката. Какво мислите за това безразсъдство, което понякога може да доведе до някои, доколкото намираме, безумни резултати?
Както казах, макар че комедията може да бъде забавна тема, всъщност е нещо, което ме тревожи и депресира като майка на дъщеря. Фокусирането единствено върху външния вид кара човек да се чувства слаб вътрешно. Да се опитваш да бъдеш стереотипна жена или да изглеждаш като всички останали, за да бъдеш приет, е ужасно нещо, според мен. Когато казваме, че комедията е мощен инструмент в това отношение, сме прави. Можем да предадем малки послания на публиката в забавна за гледане история, без да сме скучни или фини.
Платоничните връзки понякога могат да бъдат дори по-силни от човешките взаимоотношения. Изпитвали ли сте някога платонични чувства? Създавали ли сте някога платонична връзка не само с човек, а с нещо, идея или мечта?
Абсолютно. Мога да се влюбя във всичко. Например, имам платонична любов към луната. Купих си телескопи и постоянно я наблюдавам. Но това не бива да се комбинира с мания. Защото обсесивната, платонична любов губи време. Дистанцирах се от луната. Не е нужно да я гледам всяка вечер. Тя вече ме вижда.
Какво беше да играеш с Ойкю и Керем?
Беше невероятно. Ойкю вече е моя скъпа приятелка. И тя е актриса, на която се възхищавам безкрайно много. Дори когато Ойкю говори, се губиш в нея. Беше толкова вълнуващо да работим заедно по проект, който написах, но не ѝ го казах. Беше трудно да я убедя, но... Убедихме я със заплахи и скрити мотиви и тя дойде и действаше, за щастие. Керем е моя съседка. Изобщо не я познавах преди този проект. Той беше някой, когото си мислех, че ще обичам отдалеч. Той наистина беше невероятно мил човек. Съжалявам, че не сме приятели от години. Той е луд. Толкова е забавно да се говори с него и е толкова забавен. Той е невероятно компетентен по всичко и енергията му е завладяваща. Ако кажеш: „Ще разгледаме пещерата този уикенд, ела“, той ще дойде веднага. Обожавам го... Беше прекрасен сет. Ядохме черупки от шамфъстък, смяхме се и се забавлявахме страхотно, свирейки с часове.
След дълго време искрено исках герой да намери истинската любов. Мотивацията на героя за промяна, по-специално, се усещаше много искрена. Мислехте ли за нещо за живота на Гюлтен след последния епизод? Или го оставихте така?
Задгробният живот на всички герои е в ръцете на нашия режисьор и мен. Всички те са наши деца; не можем да ги оставим недовършени. Може би продължават живота си някъде другаде или може би чакат ние да напишем и режисираме, кой знае.
КЕРЕМ БУРСИН
В кариерата ви, обхващаща Холивуд и Турция, е имало периоди, в които сте били мост между културите. Промени ли се вашият поглед върху актьорството между тези две различни естетики и стилове на разказване на истории?
С напредването на възрастта, натрупването на опит и житейски опит, моята перспектива за актьорството неизбежно се променя. Всъщност това е много органичен процес; тъй като е живо същество, то непрекъснато се развива заедно с теб. Но когато се замисля дали има някакви константи, мисля, че вълнението и ентусиазмът, които изпитвам, когато получа страхотен сценарий, никога не се променят. Интересът ми към този герой, времето, което прекарвам с него, процесът, в който се впускам, остават същите.
Добавихте комедия към кариерата си, наред с драмата. Смяната на жанрове може да бъде рисковано за актьорите. Какво мислите за това разнообразие?
Какво е допринесло работата в различни жанрове за актьорската ви кариера? Не знам; зависи как подхождате към нея. Аз съм актьор. Да, кариерите са важни и смяната на жанрове може да бъде рисковано. Но по същество върша тази работа заради актьорството. Гъвкавостта е много важна за мен. Обичам както комедията, така и драмата. Така че смяната на жанрове е ценна за развиването на тази гъвкавост. Ето защо я обичам. Да се придържам към един жанр или да стоим в един и същ жанр през цялото време наистина ме отегчава. Аз съм човек, който лесно се отегчава така или иначе. Ето защо обичам да изследвам нови неща и да създавам нови неща. Бих искал да продължа да се местя от жанр в жанр.
Героинята, която играете в „Platonic: Blue Full Moon Hotel“, е невероятно уверена и много добре осъзнава собствения си чар. Всъщност тази увереност понякога може да достигне нови висоти. Мислихте ли за тези въпроси, докато се подготвяхте за героя? Как се подготвихте за героя?
Първата ми мисъл, когато го прочетох, беше, че е красиво написан сценарий. Това е наистина забележително постижение на Гупсе и Онур. Героите бяха толкова ясно дефинирани. Докато четях някои от сцените и виждах развитието и трансформацията на героите, бях откровено развълнуван. Тъй като съм човек, който обича да се подиграва с нарцистични личности, този герой беше огромна възможност за мен. Много се забавлявах да го играя. За съжаление, бях болен месец и половина по време на снимките, така че снимките отнеха два месеца. Така че все още не знам как се получи, но се забавлявах страхотно, играейки го. Красиво написаният сценарий направи всичко по-лесно за всички.
Какво ви минава през ума, когато някой ви прави комплимент в реалния живот? Вие от хората ли сте, които веднага приемат комплимент, или сте от онези, които се чувстват неудобно без причина?
Всъщност не съм човек, който може да приема много комплименти, така че приемането и прегръщането им веднага не е точно за мен.
Платоничните връзки понякога могат да бъдат дори по-силни от човешките взаимоотношения. Развивали ли сте някога платонични чувства? Създавали ли сте някога платонична връзка не само с човек, но и с нещо, идея или мечта?
Предполагам, че предимно идеи и мечти…
Какво беше да играеш с Ойкю и Гюпсе?
Ефсане беше наистина невероятно преживяване. Ойкю е невероятна актриса, все пак. Бяхме имали възможността да работим заедно за кратко и преди, но никога не ни беше достатъчно. За щастие, пътищата ни се пресякоха отново в този проект. Наистина обичах да работя с нея. Тя е едновременно талантлива и невероятно забавна. Гюпсе, от друга страна, беше актриса, с която винаги съм искала да работя. Така че исках да бъда част от нейния свят по някакъв начин. Когато се срещнахме за първи път, си помислих: „Добре, двама луди хора са се намерили, ще се забавляваме много.“ И точно това се случи. Те са невероятно талантливи и трудолюбиви, но същевременно толкова скромни. Това беше истински шанс за мен да работя с двама невероятно талантливи хора. И нашият режисьор, нашият екип, другите ни актьори... Всички бяха страхотни. Те бяха отличен екип, наистина...
Вие сте един от актьорите ни с най-висока международна видимост. Тъй като участвате в толкова много различни платформи, вероятно можете да следите отблизо динамиката на публиката. Как мислите, че публиката ще се отнесе към „Platonic: Blue Full Moon Hotel“?
Мисля, че ще им хареса. Всички свършиха фантастична работа, а сценарият и историята са наистина красиво написани. Засяга и много актуални проблеми. Така че се надявам, че това е проект, който ще забавлява хората и ще им донесе усмивка на лицето през това трудно и предизвикателно време по света.
Наскоро бяхте удостоен/а с наградата Impact за това, че използвате социалното си влияние по положителен начин. Защо смятате, че е важно известните личности да се изказват по социални въпроси? Как тази видимост влияе на чувството ви за отговорност?
Да, говоренето открито е важно. Но говоренето открито е само част от историята; не мисля, че данните са достатъчни. Всъщност, колкото и полезни да са били социалните медии в това отношение, мисля, че те също така започват да бъдат вредни, защото опростяват способността ни да помагаме и я правят още по-безчувствена. Накратко, това е значителна отговорност. В днешно време числата постоянно растат, но често този растеж отразява потреблението, а не богатството.
Как се позиционирате в тази забързана среда? Фантазирате ли някога да „оставите всичко зад гърба си и да живеете по-спокоен, по-самостоятелен живот“?
Абсолютно, имам такава мечта. Всъщност, това дори не е мечта; това е моята цел. Световният пейзаж на потреблението и ценностите поеха странен обрат, ускорявайки се и засилвайки се, и ние преминахме към състояние на прекалено бързо потребление. Не съм сигурен какво е останало от качество, какво е ценно. Светът, в който живеем, е станал едновременно безчувствен и брутален. Човек би си помислил, че човечеството ще се съмнява в важността на това, когато точно до нас се разгръща клане, но това не е така. Потреблението продължава, животът започва оттам, откъдето е спрял, и е странно и тъжно да наблюдаваме това. За съжаление, докато светът не действа като едно цяло, ще продължим да наблюдаваме това в тази система. И все пак, ние имаме райски дом. Сякаш не само не го обичаме, но и вредим на себе си и на всичко, което живее там. Точно затова искам да изчезна в природата, да живея едно с нея; да преживея и преживея невероятните неща, които природата може да предложи.
ОЙКУ КАРАЕЛ
Винаги сме те гледали да играеш различен герой в независими филми, популярни сериали и дигитални проекти. Това съзнателен избор ли е за теб? Може ли да се счита играта на подобен герой за утеха?
Изследването на различни аспекти на работата, която обичам, ми носи радост. Чувствам се отговорна и за това, което правя. Чувствам, че трябва постоянно да се усъвършенствам и да се обновявам. Не знам дали съм добра в това, но това ме мотивира. Ролите, които ме вълнуват, обикновено са тези, които мисля, че не мога да изпълнявам, тези, които не ми подхождат. Така че, като дете, преследвам това вълнение, когато имам възможност.
Вярвам, че искаш най-доброто за всеки герой, който създаваш. Колко време отделяш, за да опознаеш един герой, когато работиш върху него? Смяташ ли, че всяко действие на героя трябва да бъде дефинирано?
Имам донякъде интуитивен подход към ролята. След това работя върху разбирането на света на човека, който пише и режисира ролята, върху установяването на връзка с него и върху посрещането на неговите очаквания. Това е процес, който се оформя по време на репетициите. Вторият въпрос е свързан с методите. Има много различни тенденции. Няма правилно или грешно; какъвто и метод да е подходящ за актьора... Зависи къде актьорът намира своята движеща сила. Когато някой разбира причините за действията на героя и създава предистория в съзнанието си, той се чувства комфортно и след това се впуска в своето пътешествие. За мен, още от училище, действието винаги е било всичко и изразява много неща само по себе си. Останалото продължава да се проявява в дълбините на съзнанието на публиката.
Може ли да се счита за нещастие и да си талантлив и в светлината на прожекторите? От друга страна, животът с отговорността за това нещо, което те спъва и ограничава, е?
Когато бях по-млад, го приемах като пречка. Но когато си млад, може да ти е трудно да поемеш отговорност за много неща, които правиш. Сега имам по-деликатен подход към славата.
Платонически: Героинята, която играете, Недрет, в „Blue Full Moon Hotel“, е невероятно наивна и чувствителна. Как се почувствахте, когато срещнахте Недрет за първи път? Какъв беше процесът на подготовка за ролята?
Първо си спомням, че казах на Гупсе и Онур: „Луди ли сте? Защо изобщо ме искахте?“ Дълго време се изненадвах, че изобщо ме обмислят за комедия. После станах свидетел на успеха на Гупсе в сформирането на екип. Изборът на актьори създаде много органично цяло. Онур ме успокои през целия процес. Когато опитваш нещо ново, искаш режисьор като Онур до себе си.
Животът наистина обича да носи забавни моменти, наред със сериозни събития и вълнения. Какво е мнението ви за хумора в ежедневието ви?
Вярвам, че хуморът е начин хората да оцелеят и да се справят с живота. Той е лечебен инструмент. Това е най-здравословният метод, който егото е открило. Сега мирът и тишината са цел, която трябва да бъде постигната. Защото, особено за тези, които живеят в градовете, няма много места, където няма да чуят шум. Как се свързвате с града? Чувствате ли се добре в Истанбул? Смяната на обстановката може да има краткосрочни положителни ефекти върху психичното здраве, но в дългосрочен план, където и да отидете, вземате себе си със себе си. Ето защо можете да се чувствате много спокойни в града, а понякога да се чувствате ограничени в откритите равнини. В днешно време създаването на безопасно убежище в себе си е от съществено значение. Не винаги е възможно да се постигне това, но когато го направите, се чувствате невероятно силни.
Платоничните връзки понякога могат да бъдат дори по-силни от човешките взаимоотношения. Изпитвали ли сте някога платонични чувства? Създавали ли сте някога платонична връзка не само с човек, а с нещо, идея или мечта?
Не знаех какво е да изпитваш платонични чувства към дадена идея. В прогимназията имаше момчета, които наистина харесвах, но никога не им казвах. Единственото нещо, което никога не успях да направя, е да се обърна към някого и да кажа: „Харесвам те.“ По-добре е да го запазя за себе си. Мисля, че страхът ми от отхвърляне винаги е бил най-силният.
Какво беше да играеш с Гюпсе и Керем?
От самото начало си мислех, че Керем е идеален за тази роля. Бяхме работили заедно и преди. Виждах, че в актьорската му игра имаше много хумор. Наблюдението на Гюпсе в действие ме научи на много. Той е невероятно смел. Никога не се срамува или страхува да експериментира. Копнеех да подражавам на неговата гъвкавост. Това е много освобождаващо пространство.
Интересът на Недрет към свръхестественото несъмнено е резултат от търсене. Каква е връзката ви със спиритизма?
Можем да кажем, че съм точно по средата между науката и спиритуализма.
Искам да завърша интервюто с една от любимите ми реплики от поредицата: „Там ли си?“ Аз винаги съм тук.
Здравейте! 
"Любов и сълзи", еп.1
Марги,
Миси,
Усеща се по колебанието на Селим докато разнася със себе си омачканата молба за развод, както и копнеещата за близост Мейра...
Марги,
Миси,
Имам въпрос свързан със сериала „Сърцебиене“? 🤔
Защо Мерием се обръща към свекърва си с „мама Фиген“, а Рейхан с „како Фиген“. Те нали са снахи? Накрая да не излезе, че Юсуф (първородният ) не е биологичен син на Фиген. (Роднинските връзки в този сериал са ми много „сложни“ и една от основната причина е,че са избрали актьори за ролите, които не си съответстват на възрастта).
( Арас прилича на баща на Аслъ, Метин – син на Рейхан, Фиген – баба на всички)
Защо Мерием се обръща към свекърва си с „мама Фиген“, а Рейхан с „како Фиген“. Те нали са снахи? Накрая да не излезе, че Юсуф (първородният ) не е биологичен син на Фиген. (Роднинските връзки в този сериал са ми много „сложни“ и една от основната причина е,че са избрали актьори за ролите, които не си съответстват на възрастта).
( Арас прилича на баща на Аслъ, Метин – син на Рейхан, Фиген – баба на всички)
Имам въпрос свързан със сериала „Сърцебиене“? 🤔
Защо Мерием се обръща към свекърва си с „мама Фиген“, а Рейхан с „како Фиген“. Те нали са снахи? Накрая да не излезе, че Юсуф (първородният ) не е биологичен син на Фиген. (Роднинските връзки в този сериал са ми много „сложни“ и една от основната причина е,че са избрали актьори за ролите, които не си съответстват на възрастта).
( Арас прилича на баща на Аслъ, Метин – син на Рейхан, Фиген – баба на всички)
Защо Мерием се обръща към свекърва си с „мама Фиген“, а Рейхан с „како Фиген“. Те нали са снахи? Накрая да не излезе, че Юсуф (първородният ) не е биологичен син на Фиген. (Роднинските връзки в този сериал са ми много „сложни“ и една от основната причина е,че са избрали актьори за ролите, които не си съответстват на възрастта).
( Арас прилича на баща на Аслъ, Метин – син на Рейхан, Фиген – баба на всички)
Там дето е "како" го изтрих на повечето места, но може и да е останало
. Използва го така, защото Фиген е сестра на мъжа на Рейхан т.е. става и нейна сестра след брака.А за Мерием е "майка" , защото Фиген е свекърва на Мерием.
Рейхан е била омъжена за брата на Фиген. Това беше уточнено отдавна.
Препоръчани теми