Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

Здравей авторке!
Много добре те разбирам, само където аз съм на твоите години, но нямам деца, за сметка на това имам инертен мъж. С години се тровех вътрешно, че нищо не измисля, че трябва винаги и всичко сама аз да измислям, да предлагам. С времето просто приех нещата. Друго има, че и двамата сме интроверти и не обичаме много хора, гори планини, спортове и разни активности. Така че всеки е различен и е хубаво да си намериш твоите си неща.
Като ми доскучае изляза сама, да пия едно хубаво капучно и да се разходя в парка или с майка ми по магазини, зарибих се да си гледам на таро и да чета книгите на една авторка, гледаме с мъжа ми "Игри на волята" и предаването "Traitors". Свикнах да не се самоизяждам, за да ми е по-леко. Майната им на другите къде ходят, ти гледай себе си. Намирай време за себе си и не се идентифицирай с мъжа или децата. Не чакай те да запълнят твоите липси, защото няма да стане. Бъди си самодостатъчна и щастлива сама и така няма да ти е нужен друг. Не можем да променим хората, можем да променим само начина, по който реагираме. И приемайки ситуацията, олеква много. Да- мъжът ти е по-пасивен, но ако пък беше активен, нямаше да е много други неща, които е- например отдаден и грижовен баща и т.н. Да, скучно е, но има много хора, които живеят в насилие, болни са или имат много тежки животи и имат ежедневни битки. За тях да имат скучен ден е мечта.
Така че такъв тип мисли ми помагат.

Това е супер, но какво правите заедно?
Вечери, филми?
Все пак има някакъв минимум време прекарано заедно (гледане на ТВ докато вечеряме не се зачита 🤣), за да се поддържа връзката все пак.
Като минат 1-2 седмици, в които по разни причини не сме били сами заедно и се изнервям.

За хора, които нямат деца такова ежедневие звучи като смърт. Но ако и двамата са такива, тогава не би трябвало да се очаква от мъжа да измисля и изобщо жената да е разочарована, щом на нея също й се гледа само тв.
Но пасивен и инертен мъж не означава грижовен баща, според мен би бил същия като такъв или ще трябва да се побутва и моли, да гледа собственото си дете.
А проблемът на авторката не е само, че няма време за себе си, а тя го няма, защото започва втора смяна у дома, а не е сама в домакинството, а най-вече тоталната липса на време с мъжа и романтика. То колко и време остава след работа преди лягане де, но все пак, за да върви тази връзка трябва време за теб в спорт, четене или каквото обичаш, ясно че не винаги може всеки ден, но никога да го нямаш... но трябва и време само с партньора, не в гледане на тв и вечеряне само.

В случая изобщо не става дума за отдаден човек, щом вечер той си пуши спокойно и си лежи, а авторката оправя децата за лягане.
Без деца наистина не тежи стоенето у дома, но да се затвориш с децата пред телевизора може да докара до лудост и много интроверти, особено с очакването те да правят всичко у дома.

Ще бъда анонимна. Живеех точно като теб, авторке. Години. Накрая си хванах ...'приятел' меко казано и почнах да летя. Точно на твоите години.
Жената има нужда от внимание, романтика, даже да лежиш в скута му и той да те гали по главата каква емоция минава през тялото.
Като видях моя че е такъв темерут, а вече с две деца нямах избор и за развод, намерих това решение. После защо жените изневеряват...
Младостта минава бързо, после като дойдат болежките няма да ти е нито до излети, нито до вълнения.

Често го забравям, но явно си е факт, че неромантичен мъж няма как да се промени. В началото на връзката ни получих спонтанно комплект бижута и цвете в саксия, след някоя година готин годежен пръстен и при едната бременност парфюм. За 13 години само това помня. По празници ми взима цвете, не е като да не се сеща. По принцип си е спестовен, да не прозвучи пести/свиди му се за мен специално. Той не се е променил, явно аз с годините съм и ми се приисква нещо по-така. ВЛизам в някакви такива фази, осъзнавам го, самата аз се дразня на себе си, затова исках да прочета мнения и съвети. Далеч не съм случила на лош/ прост/ мързелив мъж, просто иска наистина побутване. Умората и живеенето в коловоз също си казват думата. Тръгнах на моите си хобита, обаче просто работата ми остава за след тях, т.е. като се върна няма кой друг да ми сготви или да проверява уроци. Последно бързах след работа да направя заготовки, метнах във фурната, след час  и малко се прибрах, аха да загори сложеното, залях с предварително подготвената заливка и приключих вечерята. Хем ме кефи такова стиковане на дейности, хем ме смачква такова бързане. Но явно с малки деца е така. След 2-4 г. може наистина да е по-лежерно. Но както някои ме разбраха не ми е само до натоварване, а някак убегналата емоционалност, душевна връзка между мен и мъжа ми. Сега и ремонт правим, което също заема доста от свободното време и финанси. СОц. мрежи знам са нож с две остриета - гледаш някой на почивка или снимал луксозен подарък, но знам че често нещата не са, както изглеждат, не ме имайте за толкова наивна. Познавам хора пред развод, показващи "щастливи общи снимки", а други са ми признавали колко са врънкали за златно бижу и после с уговорката, че това им е за 5 години напред подаръците.

Показаното в социалните мрежи в повечето случаи е фейк. Нещо нагласено, нещо режисирано специално за пред хората. Всички знаем, че е така и все пак отвреме навреме се повлияваме 🙂

Не е нужно да готвиш всеки ден. Проверка на уроци също (аз лично съм го правила само първи срок на първи клас, следващата една година - епизодично, след това - изобщо). Поне аз така процедирам. Но всеки си знае домочадието и кое е най-доброто за него. Просто лека-полека трябва да отпускаш юздите и да оставяш другите да вършат някои неща сами.

Не може ли да му делегираш на твоя мъж малко домашни задължения? Колкото повече отлагаш това, толкова повече ти ще трупаш умора, разочарования, негодувания, докато любовта към него, която очевидно я имаш, ще изчезне, отделно, че с времето все по-трудно ще стане да го накараш да прави нещо. Домашни и уроци с детето може и той да проверява. Вечерята може да е нещо по-просто и пак вкусно и здравловно. Изобщо, търси начин да си щастлива, а не да си идеалната майка и домакиня.

Здравей, J@bche! Първо искам да те прегърна и да ти кажа, че няма да е все така! Децата растат,  с всяка следваща година ще стават все по-самостоятелни. И аз имам две деца, и на мен ми беше трудно, докато бяха малки. Каката беше много ревливо бебе. Чак се дереше. Излизаме в парка с мъжа ми и нея в количка, както се хили първите минути и изведнъж започва да се дере и няма успокояване. Но мина. Проходи, проговори и стана малко по-лесно. После се появи синът ми, малко по-кротко бебе от сестра си. Каката много ми помагаше и сега също ми помага. Карай голямото дете да се включва с грижите за по-малкото. Споменаваш свекърви. Не може ли за малко да им оставяте децата? Като поотраснат повече, може и вкъщи сами да останат за няколко часа или да излизат само да играят. Дотогава дори ходенето до кварталната площадка за нас си беше събитие.
Моят съвет е да започнеш с малки разходки цялото семейство. Първо предложи да отидете в най-близкия парк. Приготви няколко сандвича или изяжте по един хотдог и сладолед и се насладете на природата. Постепенно увеличавай периметъра. Пък и не е нужно всеки уикенд да се излиза. Може да си изкарате и вкъщи с филм, а защо всяка неделя обядвате със свекърите? Може да предложиш да излезете всички заедно и да обядвате навън.

Искам да ти кажа, че напълно те разбирам за всичко! Буквално за всичко!

 Според мен мъжа ти е свикнал малко или много да е така лежерен и трябва бааавно и методично да го вкараш в другия коловоз. Дали с трикове или с директен разговор и поставени задачи.
Знам, че някои мъже са темерути и ако седнеш като човек и кажеш, че ти идва в повече, няма да има никаква реакция и емпатия. И това е защото знаят, че за да ти олекне на теб, ще трябва на него да му притежи да свърши нещо.
Просто не разбирам защо майките ни не ни казват истината за това, какви з@дници са повечето мъже и директни инструкции как да ги дресираме НАВРЕМЕ, за да не ревем после..
Така ми липсва такъв инструктаж.

Спри да се стремиш всичко да е идеално, защото ще се съсипеш. Опитай да промениш каквото можеш.

И знай, че няма да е все така! Знам, че сега ти изглежда сякаш си на въртележка от която няма слизане, но повярвай ми само още малко и ще видиш че има светлина в тунела. Няма да е все така!

Много хубав анонимен съвет, макар че не разбрах защо няма избор за развод.
Авторката сподели, че има моменти на гняв, умора и т.н - и не закъсня страхотната възможност да си търси любовник. Като се изплющи някъде по чуждо ще я закарат уйкенда на разходка в планината ли. Ще се крият някъде по двучасовите хотели, на задната седалка на някоя кола или в къщата на Бонго-Бонго като внимават да не ги видят бабите от блока.
И ще е прекрасно. Към гнева, умората и скуката ще се добави и малко стрес и гузна съвет.

Така е, но има мъже, които подаряват подаръци и готвят, и гледат децата. Причина за толкова уморена жена не са децата; а че ги гледа сама, въпреки че уж има мъж за пред хората.
Мисля че голяма част от проблема е в самите жени, мъжете изобщо не са никакви задници, а просто хора. Но ако си се нагърбил години с всичко; привличаш такъв мъж, който реално си е бил такъв и в началното; и очакваш някак той да гадае как си без да му го казваш. Отделно той вече е свикнал, само че теб те е изцедило, но грешката е на този; който сам тръгва в определен коловоз да се нагърбва сам с всяка задача; било то домакинска или решение за семейството.

И мъжът, и жената си имат характери и особености. Добре би било да си ги напаснат преди децата, но сега важното е да решат как продължават напред и да намерят начин да се съхранят като двойка. Децата растат и в един момент тръгват по пътя си, докато обичайно партньорите остават и не е добре всеки да си гледа само собствения егоизъм, защото това трупа неудовлетворение и гняв.

Аз затова писах анонимно. Не всички ще ме разберат. Така както го виждам този мъж няма да се промени. И моя е такъв, домошар. Не е само плющенето, имахме дълги разходки с колата, пък седнем да хапнем, ходихме край някоя река, релакс...Винаги извън града, по-далеч, нямаше криене. А нямах избор за развод, първо защото беше добър баща и второ ми беше казал, че ако се разделим няма да погледне ни мене, ни децата. Какво го правиш такъв? Хич нямах гузна съвест.