Променят ли се хората (25+), и до каква степен?

Някои неща се променят, други - не. Темпераментът не се променя, флегматиците са си флегматици, нерваците - нерваци, романтичните също и т.н. ... Най-много човек може да се научи с годините да контролира тази или онази черта. Възгледи обаче се променят, понякога - диаметрално. Трупа се опит, сменят се приоритети. С годините малко по малко настъпва известна консервативност, после и закостенялост, а накрая (за които доживеят) - вдетиняване и връщане към началото. Кръгът на живота.
Коренни промени - напр. дълбоко безотговорен човек да си наложи дисциплина и да се вземе в ред - са доста редки, но има дори такива мотивирани индивиди. Повечето обаче се пускат/ме по течението.

Общо взето, никой не може да живее с крайности дълго време, защото просто ще умре.

Всичко това е вярно, и също, който не смята че действията му/и имат последствия - не забелязва последствията от действията си, и съответно не събира и не се сдобива с житейски опит и/или мъдрост. Тоест дори и някога това да се промени (локуса на контрол и/или осъзнатоста), тепърва има да се научава кое до какво води; това важи и за нещата които водят до позитивни последствия или резултати, не само за нещата които водят до негативни резултати.
Също и това не е черно-бяла ситуация, защото например човек може да е осъзнат за някои неща, но да не е осъзнат за други - включително дребни неща като например как се реагира на емоционално ниво в определени ситуации (как гледа/какво изражение има/какви емоции показва без да знае).

И аз го мисля това за промяната при кризи, то и науката го твърди. Но се чудя дали кризата променя човека или просто вади от него истинската му дълбока същност, каквато той е имал винаги, но не са се появявали обстоятелства да се реализира. Имаме/имахме в приятелския кръг един мъж, който беше наистина светстен, добър съпруг, баща, абе добър човек, и при сериозна болест на жена му я заряза насред лечението, хвана млада любовница и т.н. Все едно някой му смени мозъка буквално. Винаги като се сетя за него се чудя такъв ли е бил винаги или нещо изчатка от събитията.

Тук опираме до понятията лош човек/добър човек, справедлив човек/несправедлив човек.
Днес за пръв път от 3 месеца се засичам с една колежка /със здравословен проблем, съжалявам/. Но явно този здравословен проблем я кара да е хипер активна, ядосана, непрекъснато "трябва" да се върши нещо и внася напрежение в целия магазин, та чак клиентите забелязаха.
Вероятно, според нея, ние останалите, сме лошите и мързеливите, а тя е добра и справедлива.
От наша гледна точка, тя внася супер напрежение и вече всички сме с главоболие.

Всеки път като направи впечатление този нейн начин на работа, мислено й пожелайте здраве и спокойствие.
Звучи странно като съвет, но съм чувала от сериозни хора, ча помага.
От всички изброени възможности да промяна, само последната ми изглежда възможна.

Възможно е човек, който като по-млад много е обичал да хойка с различни, да се промени до такава степен, че вече въобще да не иска да има нищо общо с противоположния пол. Но не е възможно човек рязко да си промени характера, от сприхав да стане кротък като агне или пък емоционален инвалид да се превърне в емпатичен тип, бликащ от емоционална интелигентност.

Добре де, ако човек не се нахойка на млади години (и после да се кротне), то кога? Да не би да предпочитате обратната ситуация – на млади години спало, после вече семейно и с деца тръгнало да наваксва?

А защо трябва да се противопоставят двете като единствени алтернативи?
Има хора, които и като млади не се въргалят наляво и надясно и спазват някаква хигиена на отношенията.

Ти ги противопоставяш – „въргалят“...
Няма нищо друго по средата?

"Хойкам" в българския език е синоним на "блуждая" и носи негативна конотация.
Та няма противоречие в поста ми.

Хората се променят, но трябва да минат поне 10 години за да го видят. Когато си на 27 няма да видиш промяната от това, което си бил на 25. Но като станеш на 35 и погледенеш 25-годишното си "Аз" ще видиш промяната. Като станеш на 45 ще видиш, че не си оня човек преди десет години.
Ако промениш мястото, където живееш, особенно ако вече е извън България ще видиш допълнителна промяна. При жените е особенно видно.
А ако те облъска и живота - тогава на 45 може да имаш нещо съвсем различно от онази 25 годишна персона.
Говоря само за характера. Много хора стават много по-меки и дипломатични, много стават абсолютни гъзове.

Той не се е променил. Останал си е човек, който обича да живее със здрава партньорка. Жена му и битието и са се променили, променили са неговия живот към по-лошо и се е махнал за да си живее по старому.

Хич не е единствения. Подобно се стекоха нещата при братовчедката на баба ми, братовчед на майка ми, първата ми любов и много други хора. Колкото е по-млад партньорът/партньорката и по-прясна връзката, толкова е по-голяма вероятността да изоставят разболелия се, инвалидизиран или умиращ партньор и това дори когато раздялата ги ощетява много сериозно финансово.

На майка братовчедът се разболя от лимфома на Ходжкин в казармата. Уволниха го по болест и се ожени за приятелката си. Не щеше да се лекува, а и лечението си беше тежко тогава, преди около 50г. Беше единствен син. Родителите му бяха му купили голяма къща на хубаво място в град Кърджали, хубава западна кола. Жена му отказа да имат общо дете и когато се разбра, че лечението не действа, го напусна и подаде молба за развод. Това съвсем го срути. Нейните родители, живеещи в някакво село, я бяха посъветвали да не се развежда. Знаеше, че не му остава много, но подаде молба за развод и го получи. Ако не се беше развела, щеше да наследи къщата, вместо да се вре у родителите си на село, в къща с кенеф на двора. Явно на подсъзнателно ниво не е искала да преживее смърт и болести. Същото направи жената на първата ми любов, а имаха и малко дете.

Единият ми родител работеше в онкология по едно време. Често се случвало при млади двойки, хем тогава преживяемостта беше ниска.

Примерът не е пример за промяна. Промяна няма. Би имало ако следващата се разболее тежко и се залежи, а той вземе, че я обгрижва и седи с нея, но надали.

Да, реално така погледнато има резон. Просто понеже за мен това като постъпка е доста психоптаско, а преди не е давал индикации да е такъв човек, го регистрирам в главата си като голяма промяна.

Да искаш да живееш със здрав партньор не е точно ценностно качество от типа вид персона. То си е желание. Виж, съвестността намалява шанса за такива истории.

Мен ме учудват примерите за познати, колеги, които много се били променили. Реално, вие сте виждали 1/10 от това, което демонстрират като семейни ценности и любов към партньора, но на затворени врати единствено човекът, който живее с теб, знае за какво става дума.