- Публикувана: 20 септ. 2025, 14:49 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2025, 13:38 ч.
Студенти в Нидерландия - 27
Да допълня темата за сривовете .
Това е една история, която в началото изглежда като сбъдната мечта за всеки родител.
Четири години бакалавърско обучение, преминали през обичайните предизвикателства – нито нещо повече, нито нещо по-малко.
Още от втори курс започва работа по специалността си онлайн. В трети курс, когато идва моментът за стажа, сама избира да го направи в същата фирма, в която вече работи. Това ѝ дава възможност да пътува по света, докато работи – възможност, от която се възползва. Работодателите ѝ адаптират натоварването спрямо ангажиментите в университета; поема точно толкова, колкото може.
Наближава моментът за дипломиране.
Дипломният ѝ проект печели награда, която ѝ дава право на участие в изложба, както и парична подкрепа. Успоредно с това, тя вече има сигурна работа – чакат я да завърши, за да започне на пълен работен ден. Междувременно я канят и на още една, още по-престижна изложба.
Дотук всичко звучи прекрасно, нали?
И тук приказката прекъсва.
Започват поредица от сривове. Многото възможности, които се разкриват пред нея, се превръщат в тежест, вместо в ресурс.
Само за кратък период изчезва структурата, която години наред ѝ е давала посока – задължителната програма, ясните срокове, постоянните задачи.
В подобни моменти човек остава сам пред сложен вътрешен въпрос: „Какво следва оттук нататък?“
Тя не иска да ходи на изложбите.
Често говори за огромна умора.
Това е умора от непрестанно вътрешно напрежение, от страха да направи избор, който може да я отклони от някоя от многото възможни посоки.
Не знам какви съвети да ѝ давам – и може би точно това е честният отговор. Понякога най-важното е просто, че споделя.
Вместо да живея в приказка , всеки ден съм със свито сърце .
"Майката е щастлива колкото най-нещастното си дете "
Това е една история, която в началото изглежда като сбъдната мечта за всеки родител.
Четири години бакалавърско обучение, преминали през обичайните предизвикателства – нито нещо повече, нито нещо по-малко.
Още от втори курс започва работа по специалността си онлайн. В трети курс, когато идва моментът за стажа, сама избира да го направи в същата фирма, в която вече работи. Това ѝ дава възможност да пътува по света, докато работи – възможност, от която се възползва. Работодателите ѝ адаптират натоварването спрямо ангажиментите в университета; поема точно толкова, колкото може.
Наближава моментът за дипломиране.
Дипломният ѝ проект печели награда, която ѝ дава право на участие в изложба, както и парична подкрепа. Успоредно с това, тя вече има сигурна работа – чакат я да завърши, за да започне на пълен работен ден. Междувременно я канят и на още една, още по-престижна изложба.
Дотук всичко звучи прекрасно, нали?
И тук приказката прекъсва.
Започват поредица от сривове. Многото възможности, които се разкриват пред нея, се превръщат в тежест, вместо в ресурс.
Само за кратък период изчезва структурата, която години наред ѝ е давала посока – задължителната програма, ясните срокове, постоянните задачи.
В подобни моменти човек остава сам пред сложен вътрешен въпрос: „Какво следва оттук нататък?“
Тя не иска да ходи на изложбите.
Често говори за огромна умора.
Това е умора от непрестанно вътрешно напрежение, от страха да направи избор, който може да я отклони от някоя от многото възможни посоки.
Не знам какви съвети да ѝ давам – и може би точно това е честният отговор. Понякога най-важното е просто, че споделя.
Вместо да живея в приказка , всеки ден съм със свито сърце .
"Майката е щастлива колкото най-нещастното си дете "
Това е успешно, смело момиче!
Същото е и в Хага. Подали сме доискане, платили сме солидна такса, но дали ще стане - юни месец ще разберем. Отгоре на всичко от 2026 г. разпределянето ще бъде по нови критерии - не само "първият печели", а предимство се дава на студентите с кратък престой - обмен или магистри, ако остане нещо - тогава. Поне така го разбрах.
Да, благодаря! Видях го и това. В момента тече регистрацията за пролетния семестър на 2026-та. Изчаквам да мине 8-ми декември, когато им е крайния срок и ще се регистрираме за кандидатстване за септември. Няма гаранция, че ще намерят, а притеснението ми е че отговор, положителен или отрицателен, се получава през юни, когато вече може да е късно да търсиш сам.
Писали сме много пъти - Фонтис осигуряват квартира за първата година, заявете, че искате те да ви намерят. Приятелка на моята девойка така направи преди 2 години и всичко беше точно.
Да, благодаря! Видях го и това. В момента тече регистрацията за пролетния семестър на 2026-та. Изчаквам да мине 8-ми декември, когато им е крайния срок и ще се регистрираме за кандидатстване за септември. Няма гаранция, че ще намерят, а притеснението ми е че отговор, положителен или отрицателен, се получава през юни, когато вече може да е късно да търсиш сам.
Здравейте и от мен! Радвам се, че ви има. Добре че сме майките, че.... 
)))
Нова в тази група, с новоприет студент все още далеч в бъдещето, но знам колко бързо ще дойде, така че опитвам да се ориентирам възможно най-рано. Синът ми е приет да учи във Fontys, в Айндховен от септември 2026. Та, разбира се, започвам с регистрации в сайтове и търсене на стаи и апартаменти.
Направихме регистрация вече в https://rooms.vestide.nl, но когато дам apply ми казва, че адресът ни трябва да съвпада с този в общината.
"The address on your Vestide registration must be equal to the registration with the municipality. If this does not match, you cannot rent the accommodation."
Въпросът ми е, предварително си залагате, че уж сте там, а не истината
Или просто тези стаи/апартаменти не предоставят договор, чрез който да можеш да се регистрираш в общината?
И още, към тези които са минали през първата квартира вече, наясно съм че ще трябва да плащаме някакъв период, в който няма да ни е необходимо това жилище. Но колко по-рано е реалистично? Естествено майката е готова и от декември да започне да плаща за идния септември само и само детето да не спи на улицата, ама.....
Това е само началото на безкрайното ми питане, така че отново да кажа....благодаря!
)))Нова в тази група, с новоприет студент все още далеч в бъдещето, но знам колко бързо ще дойде, така че опитвам да се ориентирам възможно най-рано. Синът ми е приет да учи във Fontys, в Айндховен от септември 2026. Та, разбира се, започвам с регистрации в сайтове и търсене на стаи и апартаменти.
Направихме регистрация вече в https://rooms.vestide.nl, но когато дам apply ми казва, че адресът ни трябва да съвпада с този в общината.
"The address on your Vestide registration must be equal to the registration with the municipality. If this does not match, you cannot rent the accommodation."
Въпросът ми е, предварително си залагате, че уж сте там, а не истината
Или просто тези стаи/апартаменти не предоставят договор, чрез който да можеш да се регистрираш в общината?
И още, към тези които са минали през първата квартира вече, наясно съм че ще трябва да плащаме някакъв период, в който няма да ни е необходимо това жилище. Но колко по-рано е реалистично? Естествено майката е готова и от декември да започне да плаща за идния септември само и само детето да не спи на улицата, ама.....
Това е само началото на безкрайното ми питане, така че отново да кажа....благодаря!
И живот и здраве, ако ви се наложи да търсите стая през Вестиде, когато вече живее в Холандия, пак трябва да си смени адреса с холандския, защото правят проверки и развалят договори, ако адреса не отговоря.
kavas, при моето момче след едно сериозно претоварване помогна почивката и това, че беше ваканция му даде възможност да се откъсне за малко от всички ангажименти, ако случайно не беше в къщи нямаше и да разберем, че е достигнал точка на кипене:), защото през цялото време твърдеше, че всичко е наред и се справя.
Според мен изслушването винаги помага.
Според мен изслушването винаги помага.
Да допълня темата за сривовете .
Това е една история, която в началото изглежда като сбъдната мечта за всеки родител.
Четири години бакалавърско обучение, преминали през обичайните предизвикателства – нито нещо повече, нито нещо по-малко.
Още от втори курс започва работа по специалността си онлайн. В трети курс, когато идва моментът за стажа, сама избира да го направи в същата фирма, в която вече работи. Това ѝ дава възможност да пътува по света, докато работи – възможност, от която се възползва. Работодателите ѝ адаптират натоварването спрямо ангажиментите в университета; поема точно толкова, колкото може.
Наближава моментът за дипломиране.
Дипломният ѝ проект печели награда, която ѝ дава право на участие в изложба, както и парична подкрепа. Успоредно с това, тя вече има сигурна работа – чакат я да завърши, за да започне на пълен работен ден. Междувременно я канят и на още една, още по-престижна изложба.
Дотук всичко звучи прекрасно, нали?
И тук приказката прекъсва.
Започват поредица от сривове. Многото възможности, които се разкриват пред нея, се превръщат в тежест, вместо в ресурс.
Само за кратък период изчезва структурата, която години наред ѝ е давала посока – задължителната програма, ясните срокове, постоянните задачи.
В подобни моменти човек остава сам пред сложен вътрешен въпрос: „Какво следва оттук нататък?“
Тя не иска да ходи на изложбите.
Често говори за огромна умора.
Това е умора от непрестанно вътрешно напрежение, от страха да направи избор, който може да я отклони от някоя от многото възможни посоки.
Не знам какви съвети да ѝ давам – и може би точно това е честният отговор. Понякога най-важното е просто, че споделя.
Вместо да живея в приказка , всеки ден съм със свито сърце .
"Майката е щастлива колкото най-нещастното си дете "
Това е една история, която в началото изглежда като сбъдната мечта за всеки родител.
Четири години бакалавърско обучение, преминали през обичайните предизвикателства – нито нещо повече, нито нещо по-малко.
Още от втори курс започва работа по специалността си онлайн. В трети курс, когато идва моментът за стажа, сама избира да го направи в същата фирма, в която вече работи. Това ѝ дава възможност да пътува по света, докато работи – възможност, от която се възползва. Работодателите ѝ адаптират натоварването спрямо ангажиментите в университета; поема точно толкова, колкото може.
Наближава моментът за дипломиране.
Дипломният ѝ проект печели награда, която ѝ дава право на участие в изложба, както и парична подкрепа. Успоредно с това, тя вече има сигурна работа – чакат я да завърши, за да започне на пълен работен ден. Междувременно я канят и на още една, още по-престижна изложба.
Дотук всичко звучи прекрасно, нали?
И тук приказката прекъсва.
Започват поредица от сривове. Многото възможности, които се разкриват пред нея, се превръщат в тежест, вместо в ресурс.
Само за кратък период изчезва структурата, която години наред ѝ е давала посока – задължителната програма, ясните срокове, постоянните задачи.
В подобни моменти човек остава сам пред сложен вътрешен въпрос: „Какво следва оттук нататък?“
Тя не иска да ходи на изложбите.
Често говори за огромна умора.
Това е умора от непрестанно вътрешно напрежение, от страха да направи избор, който може да я отклони от някоя от многото възможни посоки.
Не знам какви съвети да ѝ давам – и може би точно това е честният отговор. Понякога най-важното е просто, че споделя.
Вместо да живея в приказка , всеки ден съм със свито сърце .
"Майката е щастлива колкото най-нещастното си дете "
Това е успешно, смело момиче!
Съвсем скоро четох една книга "Парадоксът на избора". Става дума точно за умората и депресията, до която безкрайните възможности на днешното време могат да ни доведат. В изключително шарения ми живот имам известен опит по темата и мога да споделя, че освен изслушването винаги са ми помагали думите на майка ми, при поредния разговор и труден избор, когато сама трябваше да си взема решението.
"Не се притеснявай, избери това което искаш в момента, не го мисли чак толкова. Пък ако не е се получи, аз винаги ще съм тук да ти помогна и винаги можеш да си дойдеш вкъщи. Каквото и да става."
Та да ми е жива и здрава! Тези думи дават криле.
Здравейте, и ние ще търсим студио в Ротердам, Делфт или Хага от декември. Сградата на настоящата квартира на младежа е обявена за реновиране и пак сме в приключения. Няма проблем и да е необзаведено!
Моля на лични за информация, благодаря!
Моля на лични за информация, благодаря!
Писах ти, в Holland2stay има някакви опции
Здравейте, и ние ще търсим студио в Ротердам, Делфт или Хага от декември. Сградата на настоящата квартира на младежа е обявена за реновиране и пак сме в приключения. Няма проблем и да е необзаведено!
Моля на лични за информация, благодаря!
Моля на лични за информация, благодаря!
Писах ти, в Holland2stay има някакви опции
[/quote
Благодаря Ви !
Някой чувал ли е за студентски студия от сайта hicondo.nl? Имало свободно студио, но ме притеснява да не е измама.
Легитимни са, сред дейностите им е и отдаване под наем на търговски и жилищни площи. Може да проверите на сайта на Търговската камара: https://www.kvk.nl/zoeken/
Качиха за помощите за наем възможност за пробно изчисление за 2026г.
https://www.belastingdienst.nl/wps/wcm/connect/nl/toeslagen/cont … ekening-toeslagen
Припомням, че правилата са нови. Ако студентът живее в студио (има собствена баня и кухня, също така вратата му се заключва), направете пробно изчисление и през януари пускайте апликация.
Успех!
https://www.belastingdienst.nl/wps/wcm/connect/nl/toeslagen/cont … ekening-toeslagen
Припомням, че правилата са нови. Ако студентът живее в студио (има собствена баня и кухня, също така вратата му се заключва), направете пробно изчисление и през януари пускайте апликация.
Успех!
Здравейте,моят първокурсник успя да си намери работа.Сключил е временен трудов договор с една агенция.През тяхна платформа може да заявява,че ще работи по техни обяви за почасови събития.Но може би някои месеци няма да успява да работи,защото офергите са за цялата страна и няма да му е възможно да пътува далеч.
Като си превеждам договора,малко звучи като нашите граждански договори.
Та питането ми е за здр.застраховка.При такъв договор,в който няма гарантирано заплащане и заетост, пак ли трябва да сключва застраховка?
Като си превеждам договора,малко звучи като нашите граждански договори.
Та питането ми е за здр.застраховка.При такъв договор,в който няма гарантирано заплащане и заетост, пак ли трябва да сключва застраховка?
Здравейте,моят първокурсник успя да си намери работа.Сключил е временен трудов договор с една агенция.През тяхна платформа може да заявява,че ще работи по техни обяви за почасови събития.Но може би някои месеци няма да успява да работи,защото офергите са за цялата страна и няма да му е възможно да пътува далеч.
Като си превеждам договора,малко звучи като нашите граждански договори.
Та питането ми е за здр.застраховка.При такъв договор,в който няма гарантирано заплащане и заетост, пак ли трябва да сключва застраховка?
Като си превеждам договора,малко звучи като нашите граждански договори.
Та питането ми е за здр.застраховка.При такъв договор,в който няма гарантирано заплащане и заетост, пак ли трябва да сключва застраховка?
Здравейте и ние имахме такъв казус и като се разчетох в сайта на данъчните власти и CAK , изискването е да има здравна застраховка, дори и някои месеци да има 0 часа и в случай на нулев договор.
Ще им хареса, ние такива давахме предния път и си беше ок. Сега пак такава сме дали.
Ако има братя/сестри ученици(дори от друга връзка/брак), е хубаво да се даде преведено уверение от училище, защото така се разделя правилно дохода.
Ако има братя/сестри ученици(дори от друга връзка/брак), е хубаво да се даде преведено уверение от училище, защото така се разделя правилно дохода.