Как може умен и работлив човек от бедно семейство да успее в България?

Знам защото и той тръгна с голямата кошница като авторката и се нагълта с вода (разказвал ни е за пътя си).
Не риторично.
Живее средностатистически живот, а не както би живял Тръмп (например).

След този коментар, поставящ незнайно защо и Доналд Тръмп в каринката, не мисля, че има какво да е добави

Ариел как знаеш как е в България?
Не е ли по удачно да си наясно с немския живот?
Тук няма проблем да се изкарват пари, ако не те мързи да учиш и работиш.
Пълно е вече с българи, които пълнят курортите по света, децата им учат в чуждестранни платени университети. Значи може.

Естествено, че може. Имам множество примери около себе си. Труд, работа и малко предприемчив дух. Със сигурност познавам повече така успели и далеч по-малко хванали богатият чичко. От толкова компании, в които съм била, с толкова жени директори, нито една не е женена за милионер, в общи линии са на едно професионално ниво с мъжете си.

И от най-перспективните специалности и а завършили, които не се реализират добре, та няма гаранция.

Нека не забравяме, че освен връзките и материалните активи (или липсата им) човек наследява от семейството си и качества като работливост, упоритост, предприемчивост, склонност да рискува, далновидност и виждане на нови възможности..(или липсата им) - къде генетично като наследствени черти на характери, къде като мироглед и резултат от средата, в която е израснал

Повечето хора си се възприемат като работливи, дори и мързеливите, но в днешно време, с днешните възможности за придобиване на умения и изкарване на някой лев и в ученическа възраст, един работлив и упорит човек вече би имал някакви успехи и преди завършването на училище. Съдейки по това, че се чака готова рецепта за успех и реализация, лирическият герой едва ли е от най-предприемчивите и виждащи възможностите. Та аз съм на мнение, че максимумът, който мъже да постигне, е да използва преместването си в по-голям град заради студентството в някоя специалност неизискваща подпиране от родителите, и да гледа да започне работа възможно най-рано като студент и оттам да трупа опит и да се мести на по-високо платена работа, за да може, като завърши, да не е с нулев опит, да работи вече квалифицирана работна с по-високо заплащане и да има някакви спестявания, за да заживее на свободен наем.

Аз не познавам нито една, която да е успяла с богат чичко.
Но пък около нас е пълно с хора, живеещи добре, без да се милионери, но и без да се лишават от нищо. Златната среда - хубави професии, добри доходи, собствено жилище, вила, нова кола, няколко деца в добри училища/университети, редовно пътувания и почивки, безпроблемно осигуряване на всичко необходимо,без да се изхвърлят и така. Даже някои имат лодки, яхти, басейни, а не са богаташи. Работят, трудят се. Не са уредени с връзки, не са политици. Дори и да са били препоръчани някъде, после да се доказали сами и са постигнали с честност всичко.
И в началото всички тръгнахме от сходно ниво. Кой малко по-добре осигурен от родителите,кой не, кой от провинцията, кой от столицата. Даже тези с по-осигурения старт постигнаха по-малко, защото имаха по-малко да надграждат, а другите бяха по-амбицирани. Но всички сме на около 50 и дърпането нагоре се получи някъде след 35+. Преди това сигурно става, но с поднесен на тепсия разработен бизнес или нещо подобно, а при нашите познати не е имало такива.
Хората обикновено се събират със себеподобни, докато захаросаните истории са за розовите романи.

Е разбирам защо Ариел обсеби темата да говори за Германия и Америка.

В България може. Единствено не знам каква специалност да кажа, защото ми се струва, че няма особено значение, с всякаква специалност може или да успееш, или да не успееш. До амбиция и работливост е.

Препрочетох първия пост отново. Стана ми интересна визията за успех:
"... причисляване към високата средна класа в столицата. Просторен апартамент модерно строителство в хубав квартал, нова, но не твърде помпозна кола (не порше), деца в частно училище и прочие."

Защо в столицата? И защо частно училище? И защо "нова" кола?
Ако имаш хубава работа или бизнес в Пловдив (например), това не се ли счита за успех? Ако детето ти се пребори и завърши хубаво държавно училище, това не е ли успех? И колко нова трябва да е тази кола? Тристаен ЕПК в Бъкстон към неуспехите ли се числи?

Според мен, когато човек се стреми към такива за мен надути "успехи", вечно нещо няма да му достига. Винаги може да ти е на по-луксозно място апартамента, с малко по-голям басейн в комплекса, малко повече конски сили колата. Удовретворението е индивидуално нещо и много зависи от настройката към живота.

Мисля че зададените параметри не съответстват на отговорите.
По какво се квалифицира тази класа, ние нямаме класово разделение в в БГ, но по доходите. Годишните им доходи са между 117 000 и 150 000 долара.
Между другото това че ще постигнеш определени неща като кола, апартамент и т.н. не означава, че стандарта на живот ше ти е добър. Ще продължиш да дишаш същия мръсен въздух, да се возиш по разбитите улици и т.н.
Тристаен ЕПК в Бъкстон, споделена детска и баня, това не е американска мечта.
Не знам според автора какво е американската мечта?
Според мен това е къща и минимум три спални, минимум две бани, две нови коли. Ако редовите къщи се считат за къща, защото са твърде малки за американските стандарти и имаш съседи,  преди 10 години струваха 200 000 евро.
Сега не знам. Сега един двустаен е толкова.

Зависи от бизнеса и от начина на живот, но в повечето случаи отговорите са ясни.
В столицата има повече възможности за бизнес развитие, когато работиш с клиенти. И повече възможности за разнообразен социален живот извън работата. Но не е задължително. Имаме близък, който успешно работи за чужда компания от малък черноморски град и при нужда от разнообразие само пали колата или купува самолетен билет и не му е пречка да ходи по концерти, изложби и подобни, които визирам под социален живот. Обаче за търговия, за юридически услуги, за специфични сфери на медицината и др. в малките градове не може да се развият на ниво като в многомилионен град.
Частните училища и аз не ги разбирам. Имам преки наблюдения и наистина има деца, за които са страхотен старт, но в повечето случаи не са най-доброто. Не бих избрала такова за мое дете, без да ми е проблем да го плащам. Има невероятни държавни училища, които дават добър старт, но пак повечето са в столицата, уви.
Нова кола означава сигурност най-вече. Тя е нова, изпитана и в гаранция. Сигурен си, че не е превъртян километражът, че не е удряна, че няма скрити повреди, които са премълчани и т.н. Не е нужно да я сменяш често, но има огромна разлика дали караш 10 години нова кола или караш 10 години такава, която си купил след 10-15 години ползване неясно как и от кого. Все пак от качеството на автомобила ти зависи животът на пътя. Пък на новите имаш и включена поддръжка първите години. В лицензиран сервиз, а не при Бат'Пешо в съседния гараж.
Тристайният в Бъкстон е добре, но му липсва удобството на големия двор и самостоятелността или обгрижването и добрият външен вид и чистота на затворения комплекс.
Нали идеята е висока средна класа, а не просто средна класа.
Явно авторът скоро е чел статиите в блога на една журналистка и бивша съфорумка.
Българската мечта едно време беше двустайна панелка, Жигули, работа в администрацията, деца в НГДЕК или френската/немската, баба на село и 2 седмици на море. Сега вече се развиват целите.

Фокусът ми беше по-скоро върху представите за успех и това, че и по-малки неща може да те удовлетворят.
И не, но говорим за крайности - панелката и жигулката. Говорим за "самообричането" - ако не съм висока средна класа, а просто средна, значи не съм успешен. Целите са много хубаво нещо, но те служат за да работиш по тях и да се стремиш. Ако са прекалено високи, стават трудно достижими и това води до усещане, че не се справяш достатъчно добре. И в крайна сметка не оценяваш това, което имаш и което на практика вероятно ти стига.

Сетих се и за друг начин да успееш в живота, но и там се иска много труд, дори без много учене – спортът.
Ставаш шампион по нещо си (или по-добре футболист) и рогът на изобилието се изсипва върху теб.
И с изкуство може да се успее, но там е малко по-трудно, а и обикновено творците стават успешни едва след смъртта си, малцина имат късмета да се радват на добри доходи приживе.

Защото авторката е поредната изгладняла провинциалистка без всякакви качества и умения решила да превзема света.
Ако не може да се похвали на роднините от село със скъпият апартамент и частното училище или пък с айфон 17 не е "успяла".

Не слагайте апартамент и  американска мечта в едно изречение. Никой не желае апартамент. Това е възможно най-ниската топка.

Ноеми, субективизъм се нарича.
Всеки има различни представи що е то успех.
Неслучайно за един е да яде всеки ден на ресторант, а за друг е да може да посещава редовно операта във Виена.
Апартаментът, независимо къде е, не е точно успех. Даже в други страни се смята за сериозно заробване и пречка пред свободата.
Езиковите гимназии вече далеч не са добър старт, когато не са насока към по-сериозно учене.