Как може умен и работлив човек от бедно семейство да успее в България?

  • 2 463
  • 147
  •   5
Отговори
# 60
  • Мнения: 5 645
Защото е в природата на всеки човек да се стреми към нещо повече.
Представи си, че може би съкровеното ми желание е било да изкарам някакво висше образование в Германия и да работя сладка и хубава работа на бюро, ама няма кой да ми го плати това.

# 61
  • Мнения: 591
Реално погледнато, истинският успех е вътрешно състояние на духа, удовлетвореността на човек от това, което е постигнал. За разлика от външния успех, този, който е заради другите хора, който се мери по реакциите на околните. Затова се споменават и скъпият апартамент, и новата кола, и частното училище. „Гледайтиии, завиждайтиии...“. В този смисъл успял човек няма. Винаги ще се намери някой, който има повече пари от теб, който е постигнал повече материални блага и който ще те гледа отвисоко и с презрение, че в сравнение с него си едно нищо. И на когото диво да завиждаш. И какъв е смисълът от целия зор тогава?
Затова гледай да постигаш нещата за себе си, не за това какво ще кажат хората.


Авторът (може и авторка да е) е млад и наивен.

Може да не е млад. Може да е бедният родител, който се интересува как детето му да успее. Само че... На бедния човек и мечтите му са бедни.

Все едно ми взимаш думите от устата. От години съм на този принцип - не се сравнявам с никога (ама не ме и интересува какво имат другите де) и често ме гледат странно близките и роднините. Примерно нямаме автомобил (а спокойно можем да си позволим доста от автомобилите на пазара) и сме и двамата със съпругата ми с колела втора употреба за по 200 лева. Реално най-скъпото колело (около 700 лева) има 3-годишният ни син. И това предизвиква постоянно въпроси: "Ама защо не си вземете кола?", "Ама как така, то без кола не може" и т.н. и т.н. Хората имат една определена представа за успех и стандарт и ако имаш хубава работа и не влезеш в този калъп, почват въпросите. Или ако не задават въпроси, но не могат да си го обяснят, просто казват "Еми стиснат е" и готово. А аз съм щастлив, много даже. Имам прекрасно дете и съпруга. Прекарваме страшно много време заедно, докато караме колелата примерно. Малкият разказва неща от градината, парите ни отиват за пътувания, вместо коли, скъпи телефони и т.н. И не съм в калъпа, не пасваме често на близките в представите им , ама сме си намерили нашето щастие. Което имахме и когато не изкарвахме толкова пари, а бяхме студенти.

# 62
  • София
  • Мнения: 19 468
А, боже, в България имало опашки за айфон Simple Smile Прятелката ми е във Виена тая седмица и оня ден ми изпрати снимки с егати опашките на айфон. У центъра на Европата Simple Smile Моля ви се.
Хубаво, мразиш България, избягала си, недей да даваш акъли в тема за съвети за живота в България.

# 63
  • Мнения: 1 146
Навсякъде има опашки за луксозни стоки по света. Не само за телефон. Пред магазините с чанти по 5000 евро се чака на опашки по света. Не сме само ние мераклии. Хубаво е, че според статистиката 90% от новите милионери са самоизградени, а не с наследствени пари. Т.е. МОЖЕ МОЖЕ. Как ще го постигнеш обаче тук във форума няма да разбереш. Питай чат-а по-добре. Laughing

Едно само ще ти кажа. Когато такива като теб започнат масово да се нанасят в някой от кварталите, за които мечтаеш, местните (онези, които изграждат културата на живот в тези квартали) започват масово да се изнасят. Такива квартали има вече доста в София. Гледах един блок в южен столичен квартал, в който блок абсолютно всички собственици са от Хасково. Мечтали са, спестили са, купили са. Живеят. Да са живи и здрави. Такава реалност те очаква в новото строителство тук, у Софето. Може да се окажете съседи с бившите ти съседи на село. И пак да сте си същите, но в нов блок в София.
Та така....

# 64
  • София
  • Мнения: 19 468
В смисъл е нещо лошо съседите да са ти от Хасково?

# 65
  • Melmak
  • Мнения: 8 661
Преди няколко месеца бях командировка в Щатите, работя в американска технологична компания. Бях в град, на час път от столицата на щата. Основният поминък в това градче - ИТ (нашата огромна фирма има офис там) и медицина (има огромна болница), много добра и хора от други щати и Канада ходят да се лекуват там. Брутално висок стандарт на живот и качество на живот. Медицински работници и ИТ-та живеят там. Чисто, подредено, квартали с типичните им къщички, с тревичката, с голдън ретривърите, спортуващи хора навсякъде. Местните ограничават пушенето почти навсякъде от уважение към болните хора, идващи да се лекуват там.
Няма гето, всички едни възпитани и учтиви, чистота, като по филмите. Не съм се интересувала колко струва една къща там. Обаче, който работи в нашата фирма там или в болницата спокойно може да си плаща моргиджа. И вероятно американската мечта може да е това, красива къща, отлична перспектива за работа, високо качество на живота. И да ме вържеш там, не бих стояла, защото не е моята мечта, не е моята среда, не е моето нещо. Просто не мога да бъда щастлива там. Това не го натрапвам на никого като мнение, разбира се, че който желае да живее такъв живот е в правото си.

Слънчезара го каза добре, че ако нямаш с кого да споделиш щастието си, то не е пълно щастие.

За мене много важно е какво “наследство” дават родителите като начин на мислене.

# 66
  • Мнения: 5 137
Защото е в природата на всеки човек да се стреми към нещо повече.
Представи си, че може би съкровеното ми желание е било да изкарам някакво висше образование в Германия и да работя сладка и хубава работа на бюро, ама няма кой да ми го плати това.

Представям си. Ако искаш ще го постигнеш. Образованието Германия не е златно. Имаш къде да живееш, подкрепящ мъж, свекърва, която инвестира финансово във вашето добруване. Измисли си план и действай.

# 67
  • Мнения: 7 076
Ама ние от Хасково и на морето сме изкупили един комплекс и в Гърция половин село. И нямаме нужда съседите ни да са местни.

# 68
  • Мнения: 1 146
Ами чудесно. Ето, дай съвет на момичето как да постигне тази своя мечта. Недей само да се хвалиш със съседите си. Wink

# 69
  • Мнения: 7 076
Еми тя не иска да живее до не престижни селяни бедняци като нас.
Ние никога не сме работили в София.

# 70
  • Мнения: 1 146
Съчувствам. Темата ще ти е полезна в такъв случай. Успех.

# 71
  • Мнения: 17 862
Хубаво е, че според статистиката 90% от новите милионери са самоизградени, а не с наследствени пари. Т.е. МОЖЕ МОЖЕ.
В САЩ пък имат най-много милионери на глава от населението, защото всеки, който е спестил пари за пенсиониране, реално има милиони. Ама не са особено цъфнали.

Ние се сравняваме с другите и не бягаме като дявол от тамян от това сравнение. Обаче - сравнението стига до вкус и комфорт. Примерно няма да вземем нещо, само защото друг го има, ако не го преценим като приятно за нашето око и комфорт. В тоя дух не виждам лошо в сравнението.

# 72
  • Мнения: 50 666
Фрау К, нямам намерение никъде да се връщам.
Или може би трябва да си зарежа уреденият живот и да се забия в мръсната София, за да доказвам нещо на някого?
Айде няма нужда.
Достатъчно ми е като се прибирам веднъж годишно и виждам упадъка на държавата ни.

Всъщност упадък се вижда в Германия. Помня какво беше преди 35 години и виждам какво е сега. Докато в България има подобрение и напредък. Може би недостатъчни, но трендът е нагоре.

# 73
  • София
  • Мнения: 19 468
Конкретно за Германия четох тези дни, че в момента тенденцията е обърната и повече хора се връщат от Германия в България, отколкото заминават натам.

# 74
  • Мнения: 1 146
Хубаво е, че според статистиката 90% от новите милионери са самоизградени, а не с наследствени пари. Т.е. МОЖЕ МОЖЕ.
В САЩ пък имат най-много милионери на глава от населението, защото всеки, който е спестил пари за пенсиониране, реално има милиони. Ама не са особено цъфнали.

Да, така е. То милионер вече не е много богат човек и в Европа. И май никъде не са цъфнали хората в момента, не само в щатите.

А в Германия аз не бих могла да живея. Имах предложение за работа в Берлин преди 15г. и стоях там два месеца. Не ми хареса точно специфичната култура на тоя град. Не съм по алтернативната мода, не съм по бирата и техно музиката, по фалафелите и т.н. Опитах, не ми допадна. А в момента една моя приятелка живее в едно малко градче в Германия (по любов е там), с красива архитектура и природа. На центъра има един много красив фонтан и около него клечат български роми (от град Левски) и люпат семки. Като седнеш на кафе на това площадче, виждаш хези хора. Променя се много света, много!

Общи условия

Активация на акаунт