Арас Булут Ийнемли и Мелис Сезен след "Deha" * Приятели и колеги * Тема № 9

Визията и образа на Енгин в "Казвам се Фара" за мен бяха изненада, но адски сполучлива изненада.
Джан е ясен, има ли жена която не го харесва?🤔🤩
Един от фаворитите ми, който също игра с Демет, беше Ибрахим Челикол в "Домът в който си роден е твоята съдба", изключително тежък филм по истински случай, а Демет ме накара много да плача и страдам с образа й.
Приятелка ми подари книгата с истинската история, ами и на нея плаках.
Демет от някои е оплювана че преиграва, че била жадна за внимание и какво ли още не... Но аз лично ме интересува как ме кара да се чувствам образа на актьора/ актрисата.
Много пъти ме е карала да преживявам болката на образите й, смяла съм се до пръсване с други нейни роли. Не съм фанатичен фен, но я харесвам.
Не ми харесва когато някой до толкова се вманиачи, че лепва някакви качества, или липсата на такива у актьорите.
Те са хора като всички нас и за тях това е работа. Представете си всички ние докато работим, постоянно да сме под обстрел за това как го правим и как трябвало да го правим. Какви хора сме, с кой сме спали, какъв характер имаме, или пък изобщо нямаме...
Смятам, че до сега със всичките й партньори им се получава, определено успяват да изиграят усещането за химия помежду им.Стоят чудесно на екран заедно.Това е важното, лично за мен де.🙃

Писах на сценариста на Чукур, Гьокхан Хорзум. Реших да го направя главно заради въпроса с книгата, дали има вероятност да бъде издадена от в България.
Но не му спестих информацията как е въздействал Чукур върху зрителите в България. Как е превърнал доста хора в чукурхолици и че нищо не е същото след филма. Как са ни нашарени улиците с знака на Чукур, колко татуировки има с него... Подчертах, че лично за мен се бяха събрали екип от висшата лига и показаха на всички как се прави.
Момичета, той ми отговори.
Написа ми, че е получавал съобщения от много страни за Чукур, но това е първото от България. Думите ми го направили изключително щастлив.
Знаел,че Чукур ще докосне и повлияе на хората в България, тъй като сме близки като народи. А и все пак е вкарал " български наркокартел" в сценария.
Благодари относно комплиментите ми за работата им в Чукур. Това било най-голямата награда и признание за него като сценарист. Каза,че от 2017 до сега не спира да получава добри отзиви за Чукур и това го кара още повече да намира смисъл в работата си.
Обичал Чукур и за него не било просто сценарий, а нещо което заема огромно място в сърцето му.
Аз страшно много се развълнувах, защото мислех че просто ще види съобщението и до там. А той ми е писал толкова дълго съобщение...🥰
Върнах му отговор естествено, подчертах въпроса за книгата, понеже той ми е основно водещ да вляза в контакт с него.
Ще видим какво ще отговори, иии дали въобще ще го направи втори път.

Арас: Започва новият ни сериал, какво си мислиш? Как се чувстваш?

Чаатай: Първо, много благодаря, че участвам в това предаване.

Арас: Моля Ви, няма за какво, г-н Чаатай. (смеят се)

Чаатай: Разбира се, че съм развълнуван. Още като прочетох сценария за първи път и като прочетох същността на героя ми Сарп, видях, че е много прецизен и изпълнен с чувства. Най-много ме въодушеви това, че въпреки болките и трудностите, които е преживял, Сарп е силен, решителен и здраво стъпил на земята. Запитах се: "Как след всичко преживяно остана толкова свестен и добър?" Всички характери са много дълбоки, имат свое място и цел и много силна история. Харесах героя и започнах да задавам въпроси.

Арас: След завръщането си от Америка веднага започна да се готвиш за ролята. Какво направи, за да се подготвиш?

Чаатай: Всъщност подготовката започна преди 5-6 месеца. Докато бях в Америка взех кратки уроци, за да се ориентирам в ролята. Промених си визията, подстригах си косата. Знаеш, че двамата с теб взехме уроци по стрелба и ръкопашен бой. (смее се)

Арас: Много добри учители имахме, наистина много весело време беше.

Чаатай: От тук искам да поздравя нашият учител Четин Саръкартал, много ни помогна.

Арас: Наистина е така. Аз искам да споделя нещо от уроците ни по стрелба. Един ден отидохме на стрелбището.
Аз за първи път взимам оръжие в ръка. Учителят ни беше много добър. Изведнъж гледам ти‚ „бум, бум“, уцелваш 12-ката от раз! Казах си „Боже, Боже! Какво прави това момче?“ Ама мисля, че ти имаш някакво минало, опитен си в стрелбата.

Чаатай: Аз от 14-годишен ходя да стрелям на полигон, за това ръката ми е свикнала.

Арас: После и мен ме научи. Учителю!

Чаатай: Ама и ти си много добър. Може досега да не си ползвал оръжие, но пресъздаде много различни образи. А какво те привлече в Мерт?

Арас: Мерт е много самотен човек. Израснал е без обич. Като много малък е бил отвлечен, бил е принуден да проси. Да не издаваме историята, но се съсредоточих върху въпроса: "как намираш мотивация, ако си израснал без обич?" Стана ми много интересно. Какво е изживял като са го отвлекли, докато е просил по улиците... Как е превъзмогнал това... Тези неща исках да разбера. Мерт води постоянна битка със самотата. Надсмива се на всичко, защото е живял труден живот и ако гледа назад, няма да може да изплува. Казват, че смехът е едно от най-успокояващите неща. Мерт се справя със ситуациите с насмешка.

Чаатай: Това му е механизма за защита, наистина.

Арас:  Разбира се. Това е маска. Мерт има голяма рана и всячески се опитва да я затвори. Понеже не познава обичта, казва „Човек и без това се ражда сам“. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха в образа му. Има голямо умение да оцелява. За това понякога може и да измами. Всички характери са изградени в дълбочина, историите им имат изненадващо и вълнуващо развитие. Помниш ли когато дойде сценария на 3-та серия, всички попитахме: "Няма ли да има 4-та серия? Кога ще дойде сценария?"

Чаатай: Важно е това, че Мерт израства без любов. Всички сме били деца, опитвали сме се да се докажем, „И аз съм тук, вижте ме“… Но при децата, израснали с липса на обич, желанието да се доказват е по-силно. Понеже се опасяват, че тези липса е очевидна за околните, се появява желание да се самодоказват. И Мерт винаги се стреми да се докаже. Сарп е пълна противоположност – получил е цялата майчина обич, научил се е да се опира на майчината любов. Видял е какво е любов и вярва в нея. Заедно с майка му се се борили. Затова и той не изпитва потребност да се доказва на света. Той е идеалист, решителен. Върви със сигурни крачки към целите си. И довършва всичко до край.

Чаатай: Какво беше твоето детство?

Арас: Аз бях много послушен. Майка ми работеше, сестра ми ми беше като втора майка. До 8-9-годишен ме е гледала тя. Например ми казва: „Не излизай никъде, чакай тук“ и аз стоя и чакам. Дори и като се върне, аз пак съм си седял и съм чакал. Сестра ми още ми се подиграва за това… (смее се)

Арас: Ти непослушен ли беше?

Чаатай: Да, бях много палав. Всяка седмица имаше родителска среща. (смее се). По време на началното училище не признавах граници. И тази хиперактивност беше причината от малък да започна да се занимавам със спорт. На 7-8 години започнах да се занимавам с баскетбол. Изразходвах много енергия и като се прибирах, вкъщи нямах сили. 7-8 години едновременно ходех на баскетбол и на плуване. Баскетбола не съм го изоставил, още се занимавам.

Арас: Спорта със сигурност прави човека щастлив.

Чаатай: Прави човека по-спокоен. Подготвя го за живота. Примерно в бойните спортове трябва за най-кратко време да направиш най-добрия ход. Според мен това е много важно от гледна точка на живота и при взимането на решения.

Чаатай: В сериала играем двама братя. Какви са отношенията ти с реалния ти брат?

Арас: Аз имам и брат и сестра. Брат ми е с 11 години по-голям, а сестра ми с 15. Нямам по-малък брат, но имам племенници. Разбира се с такава разлика във възрастта, растеш малко по-зрял. Нали има един тест за доверие – затваряш си очите и се оставяш да падаш назад? Според мен да имаш по-голям брат или сестра прилича на това. Може да си затвориш очите и да се оставиш на тях.

Арас: И ти имаш брат, нали?

Чаатай: Имам по-малък брат, на 17 години е. Тази година отиде да учи в Лондон. Да си по-голям брат е голяма отговорност, който има братче знае. Имаме разлика от 8 години, нещо като ранно бащинство е за мен. Да поемеш всичките отговорности около него, първите вълнения… „Аз ще му сменям пелените, ще го приспивам … “ И според мен, както каза ти, братството е доверие, сигурност. Да знаеш, че има някой, който стои плътно зад теб, че неговото щастие е над твоите тревоги. Много е ценно.

Арас: Каза „нещо като ранно бащинство“, много хубаво казано.

Чаатай: Наистина така го усещам…

Чаатай: Сестра ти много се е грижила за теб. Кои са другите важни жени в живота ти?

Арас: Е, разбира се майка ми. Красивите ни майки, които полагат най-големи грижи за нас. Те са тези, които винаги са до нас – в болките и радостите ни. Нали казват: „Половината от света са жените, другата половина са родените от жени.“ Ако са ни оставили сами, нямало е да минем отвъд лова на животни. Големите ми братовчедки, съседките, скъпите ми жени, с които съм работил, от всички тях постоянно научвам по нещо. А ако имаме любима жена, ето тя може да оцвети живота ни с всичките цветове на света.

Арас: Доколкото те познавам и ти отдаваш голямо значение на духовното. Има ли нещо, което си повтаряш винаги, което винаги звучи в главата ти?

Чаатай: Искам до края да върша работата си, без да губя уважението си към нея и ентусиазма си. И често си го напомням.

Арас: Дано винаги да намираме мотивация, да съхраним енергията си и да работим с удоволствие. И аз например вярвам в силата на това изречение: „Винаги има надежда!“ Много неща се случват в живота – успехи, неуспехи; хубаво, лошо, но надежда винаги има. Затова винаги си повтарям: „Гледай си пътя, мотивирай се, търси нещата, които те правят щастлив, стой далеч от стреса.“ Казвам си също да следвам добрите примери. И сега се наслаждавам на работата с хубави хора, с майстори в нашата професия, които си вършат работата много добре.

Чаатай: Наистина е като в университет (смее се)

Арас: Какво чувстваш, братле? Четин Текиндор, Мустафа Уурлу… Хората, с които играем, са златни имена…

Чаатай: Вече си говорихме за това, на първите сцени си казваш: „Какво ще правим?“… Трепериш, не можеш да се вземеш в ръце… Имена на доайени. Да играя с батко Четин е голяма чест. Има много неща, които да научим от него. От един месец снимаме, наблюдавам всяко негово движение. И по време на снимките, и извън тях… Гледам и си казвам: „Какво прави?“…

Арас: Това е наистина нещо безценно… Батко Четин, който сме гледали на екрана, с който сме израснали, сега играем с него. Казва например „Арасчо, как си?“, „Чааатайчо, здравей!“. Името ти знае, братле, това е толкова ценно… Както каза, това е чест.

Чаатай: Късметлии сме, наистина. Дано така да продължава.

Чаатай: Ти наистина си човек отдаден на работата си. Влагаш всички усилия и сърцето си в нея. Какви са бъдещите ти цели? Имаш ли мечти за след 5 или 10 години?

Арас: Слава Богу, участваме в много хубави проекти. Работим с хубави хора, с добри екипи. Нямам точен отговор като „След 10 години искам да се видя ето там“, но искам да участвам в международен проект. Според мен е много хубаво да мечтаеш, прекрасна мотивация е. Защото ако можеш да мечтаеш, можеш да го направиш.

Арас: Какви са твоите мечти?

Чаатай: Сега например, гледам 10 години назад, в училище… Ако кажеш: „Как изглежда оттам сегашния момент?“, всъщност, никак не изглеждаше  (смее се.)  Не съм мечтал да работя това. Защото през ум не ми е минавало да бъда актьор. Ето защо наистина не знам какво ще правя след 10 години, но и аз вярвам в силата на това да мечтаеш. Ще направим най-доброто, което зависи от нас.

Арас: Ти например искаш ли да участваш в международен проект?

Чаатай: Разбира се, че искам, считам себе си за гражданин на света, знаем при какви условия се работи там. Защо да не стане? Защо и някои от нас да не станат световно известни? Това не са невъзможни неща.


Арас: Коя е повратната точка в твоя живот?

Чаатай: Всеки човек има повратна точка. Според мен, всяко взето решение, всяко решение за ново начало, е една повратна точка. Моята повратната точка, оказала най-голямо влияние, е решението ми да участвам в конкурса Best Model of Turkey. Оттам тръгна продължението. И с плановете ми за кариерата е така – важните решения, които съм взел. Ако избереш друг проект, вместо този, които си избрал, може и да се случи нещо съвсем различно.

Арас: И моята е интересна. Докато учех авиационно инженерство, играех в реклами. Режисьорът на „Времето лети“ ме видял в една и ме извика на прослушване. Отидох на срещата и се получи!

Чаатай: Добре, че е станало така.

Арас: Да, наистина. И това е моята повратна точка.

Чаатай: Добре, сега ще ти задам един напълно репортерски въпрос, имаш ли някаква отличителна черта, която хората не знаят? И на мен ми е интересно…

Арас: (смее се.) Обикновено пиша с дясната ръка, но баскетбол, бокс играя с лявата. Лявата ми е добра. Например, левият ми удар е по-мощен. Добре ли е, зле ли е – не знам, но имам ето такава особеност.

Арас: Каква е твоята отличителна черта, която не знаем?

Чаатай: Всъщност имам една особеност, която напоследък забелязах, много обичам да стоя на тъмно. Осъзнах, че всички решения, които съм взел във връзка с живота и кариерата си, всичките си планове за бъдещето съм направил, стоейки на тъмно. Странно, но на тъмно мисля по-добре. Светлината, която блести, се вижда по-ясно, когато си на тъмно, в тъмнината и аз по-ясно виждам светлината вътре в мен, показваща ми пътя.

Арас: Харесва ли ти да пазаруваш? Ти си мъж, които се облича добре, следиш отблизо модата.

Чаатай: Имаме си свои собствени методи.  (смее се.) Все пак работата ни е видима, опитвам се да следя модата, тъй като погледите са винаги върху нас, като на витрина сме… Искаме или не, длъжни сме да следим модата, длъжни сме да познаваме тенденциите. Когато имам възможност, преглеждам списанията.

Арас: Например, ти създаде свой собствен тренд, аз нямам такъв.

Чаатай: Всъщност обличам това, което ми харесва, в което се чувствам по-удобно. Не се опитвам да съм различен, а да се обличам така, както се чувствам по-удобно. И не трябва във всяко нещо да търсим: „Какво ще си помисли отсрещната страна?“.

Арас: И аз съм такъв. Харесвам израза: „Ако ти смяташ, че ти отива и другите ще смятат, че ти отива“ и мисля, че е така. Всъщност, важното по въпроса с облеклото е да се чувстваш добре.

Арас: Хареса ли ти да правиш репортаж?

Чаатай: Когато се срещаме с журналисти и правим репортажи, искаме или не слагаме предпазен щит. Но после забелязах, че си бил ти, ти си бил (смее се). Малко се успокоих.

Арас: В началото започнахме малко напрегнато, не знаехме какво ще кажем. Опитахме нещо интересно, изпитахме голямо удоволствие. Според мен, беше сладко и искрено.

Чаатай: И на нас ще ни остане спомен, за пръв път правим нещо такова. Надявам се, че ще се чете с удоволствие.

Арас: Харесва ли ти музиката? В „Див мед“ например, свиреше на барабани.

Чаатай: Барабаните бяха инструмент, които много исках, благодарение на филма се научих. Трябва да отделям време за барабаните, но докато свиря невероятно много се освобождавам от стреса. Сам се научих да свиря на китара. Добър слушател на музика съм. Винаги слушам музика, докато започвам деня.

Арас: А аз докато работя върху всяка роля, намирам песни. И за този герой намерих песни, които да съответстват на вътрешния му ритъм, направих си списък. Слушам ги, преди да влезна на някоя сцена. И аз много харесвам музиката, дрънкам на китара.

Чаатай: Да посвирим заедно на китара и барабани някой ден …

Арас: Да го направим, наистина.

Арас: Добре, харесват ли ти социалните мрежи?

Чаатай: Не ги използвам много. Още не мога да свикна. Специално по време на сериал влизам, за да анализирам емоциите на хората, да премеря пулса, чета коментарите. Благодаря им, добре, че ги има, пишат много хубави неща…

Чаатай: Ти обичаш ли ги?

Арас: Обичам да споделям снимки в Инстаграм, следвам други потребители. Изобщо не харесвам Twitter обаче.

ИЗТОЧНИК: https://cagatayulusoysite.wordpress.com/

_____________________________________