С какво ви дразнят свекървите? – 168

Представи си, че има хора, които са възпитани, не влизат умишлено в конфликти, дори и с хора, които не са им приятни и това не ги прави лицемери, а само спазващи добрия тон и доброто възпитание. Има и такива, които се чудят кого и за какво да захапят, без значение, че обектът им само може да диша, без да говори или прави нещо. И последните са си такива, не могат и ден без да си излеят злобата и вътрешните им комплекси. Та не е задължително винаги и двете страни да са виновни.

Аз например не се държа зле с хората, дори и да не са ми приятни, а възпитано и дотам. Та ако някой ми се дразни, че съществувам, защо да търся грешката в себе си? И какво да направя по въпроса? Да легна и да умирам ли? Ми не, като му е толкова капацитетът, да се дразни!

Аз отново да напомня - колкото и да демонизираме другата рода, много често главният виновник е милото.

Аз лично недоумявам, как в присъствие на милото, ще наричат избранницата му глупчака и няма да реагира. И не говоря да каже на родителите си, че са <епитет по избор>, а простичко да им заяви, че съпругата му е негов избор, партньор, с когото да прекара живота си и обидите приема лично. Както и е изумен, че те не приемат неговия избор и преценка.

Има всякакви хора, има такива, които обичат да се налагат, има такива, които са приятна компания, има и откровено зли и недотам възпитани.Вярвам, че един интелигентен човек може да намери подход и да се справи интелигентно с всякаква ситуация. Не казвам да преклони главица, а че не е нужно винаги да се влиза с бутонките, а с малко хитрост и финес да се справи със ситуацията.

Мъжът е виновен за това, че не реагира, но няма как да носи отговорност и вина за чужди думи.

Съгласна!

Точно така, но реакция навреме ще стопира последващи ескалации.

Е, да, има такъв момент.

То може да се напъваш колкото си искаш да има мир и разбирателство, ама някои хора не са научени на това и изпитват кеф от скандали и напрежение. Прави им дните по-смислени и приятни. Нашите свекъри са от този тип. Този случай съм разказвала и преди, но ми беше направил толкова силно впечатление, че ей на - 10 г по-късно още се сещам. Местя се от апартамента ни с мама - отиваме под наем с ММ. И преравям библиотеки, шкафове за неща, които искам да са ми под ръка. Открих изключително запазена и много красива историческа енциклопедия вероятно с антикварна стойност, но с твърди корици и във великолепно състояние. Моментално се сетих за свекър ми, който е вманиачен на тема история и помолих ММ да му я подари. Не съм искала някакви метани или не знам и аз какво, просто веднага се сетих, че сигурно ще я хареса и ще се зарадва. Ами ММ я върна. Свекър ми му вдигнал скандал как така съм му носила боклуците ни и не било подарък, купен за него специално, а нещо си дето съм намерила. Онемях ви казвам. Аз, девойка на около 22 г, тотално вярваща, че хората изначално са добри и само трябва да се намери подход към тях. И се надявам, че ще зарадвам бащата на милото с хубав жест без повод. Повече не съм опитвала.

Честно казано, и моята логика е такава.
Ако ще подаряваш на някого по интереси, иди, купи като бял човек и подари, а не като си разчистваш апартамента. И съм го казвала на познат, който искаше да ми подарява книга от разчистването на апартамента си. Някои хора влагат доста мисъл в избора на подарък.
Със сигурност не смятам жеста за съкровен, нежен и красив, нито отказът за черен, осъдителен и алогичен, както хиперболизирано са противопоставени.

Това да се държи задължително подаръкът без повод да е нещо ново си е чиста консуматорска култура и префърцуненост. Това да се разкрещи човек заради подарък, който не му харесва, е признак на лошо възпитание

Не говоря за скандала. За мен също е обидно да се подарява нещо, което просто разчистваш, без да е специално избрано за човека и няма общо с консумирането, а точно с мисълта зад подареното.
В примера на Гугъл има някакво осмисляне за интересите на човека, със сигурност не заслужава скандал, но и отказът да прибереш нечии вещи не те прави автоматично черен. Нито подаряващия супер дупер добронамерен.

Ами скандалът е проблемът

#сътезателна свекърва
Здравейте, дами! Чела съм доста истории на тема отношенията свекърва-снаха и уви, сякаш често се случва да искаме това, което нямаме.
Моята свекърва е онези, желаещи ако може да дишат вместо детето (нейното и моето едновременно! 😀) и както се досещате, аз пък съм от снахите, които хич не им се нрави това.
С мъжът ми сме заедно от 10г, през които с нея сме държали винаги добри отношения, топлещи се от факта, че живеем далеч 👌🙌
Тя е човек с крайно различен манталитет от моя - няма проблем да се пазари, нахалства, клюкари без филтър. Ако не беше майка на мъжът ми, определено не бихме имали контакт. Да се чуди човек как е възпитала мъж, който пък да ми харесва 😀
Шегата настрана, наистина не ми харесват много неща от отношението и към живота. Детенцето ни вече е в активна фаза на говорене. Тя има гигантическото желание да помага. Не ни е необходимо, но ОК, разбирам.
Нека бъда баба. Но мисълта за това как ще нормализира пред детето ми поведение, което крайно не харесвам много ме натоварва. Убедена съм, че ще го разпитва за "какво правите вкъщи". Споменах, обича си клюките. Че ще обсъжда пред него неподходящи за дете теми и т.н. Усещам как съзнателно опитвам да създам препятствия към оставянето им насаме.
Другият ми проблем ме е срам да призная, но затова съм кръстила публикацията така. Ревнувам си детето от нея. Постоянно се чувсвтам на състезание за него. Когато сме заедно опитва до такава степен да поеме всички грижи, че буквално ме е избутвала физически, докато го преобличам, за да довърши тя. (Бях облякла блузата на главата, тя ме бутна деликатно и му сложи ръкавите 😀). Разбирам помощ, ама чак пък.
Не ме разбирайте погрешно, аз искам детето ми да обича и да бъде обичано от много хора, особено най-близките. Далеч съм от обсебващото желание да е мой и само мой. 😀
Но и понякога мисля, че тази нейно грижа и любов ще ме изместят в очите на детето с времето. Аз на работа, той с бабата след градина, болен и т.н
Давам си сметка, че проблемът е в моята глава и подсказва за неувереност като майка, щом ревнувам от друга жена. Не искам да се чувствам така, наистина.
Би ми било полезно, майките на по-големи дечица да споделят опита си с подобни "състезателни" баби и отношенията им с внуците през годините.
Няма да ми го откраднат, нали? Хахах
Хем се надсмивам над себе си, хем хич не ми е смешно понякога.

За подаръка,който Google76 е направила на свекър си -разбирам я.Искала е да го зарадва.Обаче стара ениклопедия  в много запазен вид и вероятно с антикварна стойност не е за всеки и не може да бъде оценена от човек,който нищо не разбира.Има хора ,които търсят и изкупуват такива енциклопедии.

Приятелка ми беше подарила много стара готварска книга -също намерена в къщата на баба и.Книгата почти се беше разпаднала.
Но на мен ми хареса и съм я запазила.

Galelana,това не е състезание .Ревнуваш детето от свекървата?
Казваш,че тя се опитва да поеме всички грижи.
Грешката ти е ,че ти си допуснала тази ситуация.
Ти си майката и трябва да поставиш ясни граници.
Да,тя е баба на детето.Нормално е да иска да го вижда,да иска да се занимава с него.Нека да помага щом иска-но да помага с каквото има нужда.Ти ще и кажеш с какво .
 Да те избутва не е нормално.И тук тя е минала границата и ти трябва да си твърда и да и кажеш директно да не те бута и да те остави да го облечеш.,,Не ме бутай,аз ще облека детето,ти ако обичаш направи еди си какво...,,
Няма нужда две жени да обличат дете.
Като иска да помага-намери и друга работа -да му изглади дрешките например, помоли я да стои при детето,докато ти си в банята или искаш да отидеш на фризьор примерно или да го заведе тя на разходка,а ти да свършиш нещо.

И аз имах такива моменти със свекървата и първото ми дете Ама някакси с времето ми мина, особено като започнах да се изморявам от недоспиване към една година и тя започна да го взима отвреме-навреме
Няма да се измести, децата са силно мама-центрични

За мен няма стара книга. Даже са интересни  и ценни стари издания.
 Имаше едни издания на "Труд",  първите/че има и втора колекция/ купувах по желание на сина си, помоли,  за мен бе разход, очаквах като има дом да си ги прибере. Не ги искат, нищо ,че са  не отваряни някои, други съм прочела  веднъж, не личи . Яд ме е  защо си давах парите, винаги не достигат. Мисля си, че дом без книги  няма. Той купува   за работата си, не художествени.  И цена нямат хартиените да ги продам, няма смисъл.  Имам в кашони, няма място, кой да знае, че електронните ще се появят . Тези са във витрина, с надеждата да си ги прибере. Може пък някой ден и това да стане.
 Щях да разбера този свекър,  ако не са му в интересите, нещо съвсем не негово, но Гугъл казва , че са,  любител е на такива тематики.  Може да откаже , но не по повод ,че  е стара или употребяван боклук.  Той   е такъв с държанието и реакцията си.
 Няма ползи от непоискано добро, и  по друг повод се убеждавам, не се цени.