С какво ви дразнят свекървите? – 168

Не ти трябват свръхестествени способности, за да разбереш какъв човек е отсреща за няколко минути. А като прибавим факта, че някои свекърви те оценяват още при първата среща… Животът понякога ни принуждава да поддържаме някакви човешки отношения с различни хора – било то снаха, колега или съсед. За мен всяко отклонение от нормалното поведение е прекрачване на граница. И липсата на отношение също е отношение.

Е те и в обществото не всички блестят с идеални комуникативни способности.

Много бързо, дори светкавично би трябвало да се промени ако НВ снахата бъде така любезна, искрена, честна и нелицемерна, да ѝ обясни ясно отношението, желанията и предпочитанията си.
Ако аз бях на нейно място и по някакъв начин научих от форума например, всички тези неща които се разказаха тук, бих забравила моментално за съществуването на снахата.

Ами аз няколко пъти написах, че трябва да се каже като има проблем. Аз бих казала – лигавщините са ми проблем дори и при деца, а при възрастен съвсем.

Или много бързо и светкавично може да се превърне от лигла в злодей. Аз си мислех, че мога да седна и да поговоря с моята, да ѝ обясня още преди да имаме открит конфликт, но последва такъв театър, че дори в Балшой биха завидели.

MissBabyJane спокойно , говоря по принцип и от лично отношение. Не съм  заинтересувана от живота на син и снаха. Каквото споделят знам. Как е  бременността когато беше питах сина си. Видях  я за последно бременна на 5 месеца ,после не съм. Не съм питала  и за имена.  Упрекът към мен е  точно на незаинтересувана и  го предпочитам пред другото.

@ Ninnanikolina, когато собствената ми майка прекали, просто спрях всички контакти и я изключих от живота си за известно време. Имаше ефект.
Още по-лесно би било със свекървата.

Нашите пък се интересуваха като бях бременна, но само от неща, за които могат да се зачекнат и заядат.
"Момиче е!"
"А, добре. Кажи сега защо Гугъл не ще да роди в Тина Киркова? Значи ще хвърляте пари като милионери по частни болници, а майка ти едно време те ражда където свари, при който доктор е там. Голямото добрутро сте вие"

"Мина втората Фетална морфология и всичко е наред, изместиха термина с няколко дни"
"Хубаво, ама няма ли къде да оставите кучето, някъде там го метнете. То не може с куче и бебе бла бла бла"

... и все в тоя дух. 😀

Ако е нещо хубаво, пас. Или мхм. И си каканижат по техните си теми. За какво ми бил скрининг, защо не роди там, защо не кърми от гърда, КУЧЕТО и тн. 😀

Ами, изключването на свека всъщност не е по-лесно от това да изключиш майка си, защото поне при мен съпругът ми не беше съгласен с това до последния ни „разговор“ с нея. Аз обаче вече я бях изключила, въпреки неговото непрестанно мрънкане за „подобряване на отношенията“. Тя дори беше публикувала пост за мен във Facebook, при което аз я блокирах – когато няма публика, няма и сцена.
За да напомни за присъствието си, ми изпрати съобщение във Viber, приложение, което рядко използва, но понеже е забелязала, че съм я блокирала във Facebook, реши да ми честити рождения ден – не ѝ отговорих. Ограничила съм и достъпа ѝ до дома ми, забранила съм ѝ да идва, нито аз ходя у тях. Но определено не е по-лесно да изключиш свека  пред майка ми. Никой няма да ми отправи упрек, че съм я изключила. Просто спирам и не се обяснявам на никой.

И моята свекърва е от по-любвеобвилните, аз не особено, ама просто й е такъв характера, доколкото мога съм свикнала (от 6 години ми е свекърва официално). От 6 месеца имаме бебче, аз все едно съм била инкубатор, няколко случки:
1. Още преди раждането се завихри един пазар от нейна страна, то и аз искам нещо да купя, а не обичам да се трупат много неща, а и в днешно време като ти тряба нещо бързо се намира. Та накупиха доста дрехи към 6-7 месец, но влязох в болница за няколко дена, поне спряха с пазара.
2. Бебето беше на около 2-3 седмици и го кърмя на гърда, тя идва и го целува по главата, тоест направо си навря нейната глава в цицата ми 😃 аз поне съм малко непукист и ми стана по-скоро смешно, казах на мъжа ми после, се посмяхме, не знам дали нещо е говорил с нея.
3. Всяка седмица трябва да види бебето. Ако е заета и пропусне почват едни възклицания "Ама тя колко е пораснала!"
4. Срещаме се веднъж навън, тя говори по телефона и вижда че идвам и в чувам как казва "Ще затварям, че (името на бебето) дойде" - все едно само тръгна да се срещат.
5. Сега за 6тата месечинка настояваше да вземе торта, от тези със специална украса, аз не исках, бях взела един топер и щях да взема нормална и щяхме само с мъжа ми да го "отпразнуваме", ама сега като взе трябваше и тях да каня.
6. Нейна колежка взела акумулаторна количка на внучето си, и тя щяла да вземе на нашето дете. То хем няма място в нас, хем това дете ще се учи да върви ли или да се вози пак.

Няма да изпадам в подробности със съвети за обличане, вода, къпане, то всеки е минал от там.

Според моя личен опит свекървите често проявяват своята ‘любов’ по начин, който всъщност не зачита теб като личност. С времето разбрах, че ако аз самата не поставя ясни граници, това поведение не само че няма да спре, а дори ще се задълбочи. Истината е, че всяка жена, станала майка, има нужда да усети собствената си роля и да си изгради увереност в решенията си за детето. Когато свекървата (или някой друг от семейството) постоянно настоява, купува без да пита, организира празници или раздава съвети, това несъзнателно подкопава сигурността ни и оставя усещане, че не сме достатъчно добри в очите ѝ. А всъщност всичко, което едно ново семейство има нужда, е подкрепа и уважение към техните избори.

Затова за себе си реших, че не мога да променя нейната натура – дали ще е по-емоционална или ще има нужда да демонстрира колко е полезна, това си е нейният характер. Но мога да променя начина, по който аз реагирам. И започнах да казвам ясно и спокойно какво приемам и какво не. Тогава обаче последваха злобни излияния и изсипване на помия по мой адрес – неща, които никога не съм си и представяла, че ще срещна в този живот.

Най-важното, което научих, е че границите не са липса на уважение, а точно обратното – те са основата на здравословните отношения. А който ги прекрачва, показва, че не ме уважава. За мен това поведение е контрол, маскиран като грижа. И колкото по-рано човек го разпознае, толкова по-малко болка и разочарование ще си причини. В крайна сметка уважението и хармонията в едно семейство трябва да са взаимни – ако липсват, по-добре е да държиш дистанция, отколкото да допускаш токсичност в собствения си дом.

Дистанцията е най-доброто оръжие срещу такива хора. Ако отвръщаш на тяхното поведение, те се хранят с това — защото когато не са приети, се озлобяват и изпадат в отчаяние, което ги кара да вършат много грозни неща и дори да развалят семейства. Затова, за да защитиш себе си и своето дете, понякога най-мъдрото и силно решение е именно да поставиш дистанция.

Моята майка, когато ми звънне , първият въпрос  е как е правнучката. Не аз, не децата ми , а правнучката.
  Така , че тук ми се вижда нормално.
   Когато идват децата с внучката у нас, ние винаги казваме Ааа, я виж кой ни идва на гости- името на детето. Леле,баби/деди, колко си пораснала и колко си хубава. На баба златото, слънчицето ми!
  Защото тя наистина ми е злато,съкровище.
   За другите неща мисля,че с право се ядосвате. Но откъде накъде тя ще е при теб докато кърмиш, къпеш или нещо друго?

В момента сме в жилище, в което стаите са разделени със стъклена преграда, вече щеше да си ходи и минава да каже чао на внучката 😃. Но след това явно се усети и седи в другата стая и докато не приключа не идва.

За покупките се разбрахме вече че изрично трябва да харесам нещо, за да го вземе.

И за тортата ме пита като дизайн, вкус какво искам.

Сетих се и за друга случка, която забравих да напиша. Раждах секцио и се знае коя дата и си говорим, тя естествено взела почивен ден и щяла да чака отпред пред отделението (навън, дори не е в самата болница). Аз й казвам, че няма нужда, но щом в решила така, добре, защото няма да види бебето, няма смисъл. Тя веднага почна да обяснява как познава някаква работничка от болницата, а то даже от друг корпус и те щели да я вкарат да я види. Викам й "То детето нали трябва да си лежи в кошчето къде ще го вадят да ти го показват" и тя се разсърди. Ами то не е някаква кукла на всеки да разнасят и показват.

После всеки ден идваше на свижданията и понеже ни задържаха малко по-дълго последните дни казах на мъжа ми че искам само той да дойде, вика ми "Ще се постарая".  Казах му ако не е сам няма да изляза и дойде сам.

Ами, изключването на свека всъщност не е по-лесно от това да изключиш майка си,
[/quote]

Да бе

Според мен тортата си е твой ангажимент и тя изобщо не трябва да взема отношение. Да е купувала на нейните деца, ако не – твоето дете не е инструмент да компенсира за лични емоционални липси. Датата на секциото изобщо не съм казвала – единствено тя каза: „На еди-коя си дата е починала майка ми, ако е възможно, не избирайте нея.“ Мисля, че това е резонно и го уважих. За това да ми идват други хора, освен мъжа ми, в родилното – изобщо и дума да не става. Но пък на изписването дойдоха нашите и свека с мъжа ѝ. Като си мислех, че ще го видят пред болницата и ще си ходят, но свека се самопокани, при което аз поканих и нашите. Свека ми вися цял ден вкъщи, нашите дойдоха за половин час и си тръгнаха.Въпрос на усещане и тактичност. Какво висиш при новото семейство цял ден? Остави ги да се порадват на детето си. Да, ама не.
Случката с раждането е показателна – вместо да уважава факта, че това е твой момент и твоето бебе, тя търси начин да влезе „през задния вход“ да постигне своето.