С какво ви дразнят свекървите? – 168

Нина, много е гадно, когато животът те събере с пълна твоя противоположност. Без значение дали в личен или професионален план!

Аз не бих мълчала, пък нека съм лошата. То аз и все повече гледам да не мълча, ако нещо не ми хареса, без значение кой ми е насреща! Нямам проблем да съм проклетата, лошата и т.н. Аз съм си, де. Но съм само, когато по някакъв начин съм провокирана, иначе не. Но хората се засягат, а не мислят те как са се държали първо. Но ми е все тая, даже ми е кеф, ако се наложи да се озъбя!

Добре де, Нина, мъжът ти мие ли си ръцете? На него не му ли прави впечатление, че стои с мръсни ръце?
Иначе не се заричай каква свекърва ще си, бая вицове има по този въпрос.

Избягвам конфликтите. Винаги съм вярвала, че истината рано или късно излиза наяве, дори без да я защитаваш.
На работа имах колежка, която с всякакви средства се опитваше да ме очерни. Търпях. Мълчах. И в крайна сметка – животът си свърши работата. Тя сама се постави в лоша светлина и я уволниха.
С годините се научих да отсявам хората около себе си. Да пазя енергията си.
Когато се сблъсках със свекърва ми, влязох във връзката с нея с чисти намерения – с открито сърце. Вярвах, че щом мъжът ми е толкова стойностен човек, значи и тя е такава. Все пак го е отгледала.
Е, не точно.
Но тя ми даде уроци, които никой друг не  ми даде – научи ме да отстоявам граници, да не се разпадам, когато ме провокират, да пазя психическото си здраве. Че по едно време бях залитнала леко. Много ги преживявах нещата. Уроци – за моя сметка. Но нали няма нищо безплатно в този живот. Някои хора  ми казват , че съм се променила. Може би да. Просто вече не съм им удобна явно. На нея не и мълча, не се и обяснявам нямаме контакт. Прекъснахме го цялото семейство. Само ми е тежко за мъжа ми. Знам, че и той го мисли. Че му се иска нещата да не бяха така.



Боряна, мие си ги.
Вкъщи това вече е нещо като навик — все се питаме един друг, като се приберем: „Изми ли си ръцете?“
Прави му впечатление, ако някой пропусне. Дори ако не съм аз, той ще ѝ каже: „Изми ли си ръцете?“ — особено щом я види, че тръгва към бебето.

Когато по-рано се самопоканваше у нас, винаги я питаше: „Здрави ли сте?“ — и знам, че това ѝ беше неприятно.
Иначе не се заричам… но ми се иска да не съм такава.

Тези прочувствени постове не ги ли четохме вече няколко пъти в темата?

Малко в повече ми идва като снахите се жалват с приятелки и по форуми, а пред свекървата и маминия ѝ златен правят мили очички и се мазнят. Елементарно и абсолютно приемливо е да си кажеш точно и ясно това - да, а това - не. Другото е лицемерие и клюки.

Защото никой не бива да се оплаква от други хора, нали така. Айде по-спокойно

Ами звъни се на вратата, отключва се, свекървата влиза и тръгва към бебето. Снахата къде е била през това време та не я е пратила в банята да се измие? Свекървата като е... , да кажем невъзпитана, снахата защо си трае?

Кой е казал, че си трае? Четете. Не си трае и затова свекървата мрънка

Вероятно, защото това са деликатни теми и дипломацията изисква да встъпиш възпитано в тях. Мен, честно, неудобно би ми станало да обяснявам на ХХ години по-възрастни хора да си мият ръцете. Не, че в такава ситуация, няма да го намекна (натъртя), но разбирам защо темата е неудобна.

От няколко дни ми се върти още една постъпка на нашенката. Преди няколко години, в началото на връзката ни, като част от подаръка за рожденият му ден, му бях изкарала десетина наши снимки. На всяка снимка, отзад , бях написала по нещо мило и лично , любовни излияния. Тогава живеехме с тях за кратко и снимките са останали у тях . Нашата ми ги праща онзи ден , една по една , отпред и отзад и ми вика “ Виж какви хубави неща му беше писала “. Е тва нормално ли е?! Да, не е някаква строго крита тайна, та да не искам на всяка цена да ги чете друг, но все пак са доста лични нещата, които са написани и са между нас двамата. Подразни ме, че ми ги праща и коментира. Не и отговорих нищо, не знам дали трябваше, но предполагам се досети, че не ми стана приятно.

Добре де, Нина,след като нямате контакт със свекървата, както казваш, тв що идва у вас с лидълските торби?
    Или това е преди и вече не идва?
   Ралислава, ми радва ти се жената, мило й е , че имаш такова отношение към мъжа си- нейния син. Разбирам защо се дразниш.

Това беше преди, и то не у нас, а когато сме ходили у тях на гости (примера с торбите). А когато тя е идвала у нас — същото: от вратата ми дърпа бебето от ръцете, без да се измие или да попита може ли. Всичко, което описах, се е случвало преди да спрем контакт.


Ралислава, за мен това е навлизане в личното пространство.

Ако са толкова лични тия снимки, да си ги бяха прибрали вкъщи, а не да ги размятат по чуждите домове.

   Тогава защо дълбаеш ? Постигнала си каквото смяташ за добре, съпругът е на твоето мнение, показали сте какво може и какво не. Гледайте си щастието и живота , не се занимавайте със свеки.
    За снимките- важните неща при вас. Не живеете там, оставили сте ги в нейния дом. Само на теб ли ги е пратила, или публично в социалните?

Абсолютно си е навлизане в личното пространство. Тя, като че ли понякога иска да е част и от връзката ни . Трябва ли да реагирам в такива ситуации, трябва ли да се жалвам на мъжа си или само ще излезна лошата ?
НинаНиколина, много добре си направила, че си спряла контакт. Мир на душата най-на края. Но доста траен отпечатък ти е оставила, щом още ѝ се ядосваш, дори като не я виждаш.
Марулета, то пък бивало и в социалните да ги качи. Както казах, не са някаква голяма тайна, като ги е видяла, да се зарадва и да си трае. Но да ми ги праща и да очаква да го коментираме е крайно нагло. Аз не бих си позволила да коментирам нейни лични моменти с нейният мъж