С какво ви дразнят свекървите? – 168

Хич не е нищо някой да ти стои на гърба и да паразитира.
Не знам какви са ви доходите, но гарсониерите започват от 170-80к лв. Ще има да си я гледате во веки. Ако искате деца, всички тези пари могат да отидат за тях.

За съжаление, знам, че сте много много права. Аз навремето като говорех когато апартаментите бяха с по-нормални цени, никой не ме слушаше.
С наближаването на детето, най-много аз да си събера чантата и да седи бабата там да си гние с "Ергена" по цял ден на дивана.
Аз ли съм гледана по друг начин, не знам . Ама баща ми навремето, гледаше от рано за мен винаги да има. Да, разглезил ме е. Но ме научиха родителите да мога и сама. Когато почина, аз си поех всички разходи. Майка ми навремето не работеше, имаме причини за това. Гледаше мен. Сега до ден днешен си помагаме с нея по всякакъв начин.
Тук виждам как само бабата иска да не е сама. Майка ми сама живее. И тя не иска да е сама, но живота не винаги е такъв какъвто го искаме.
Да се оставиш без нищо и да висиш на гръб на другите е безумно

Мили хора, сега от позицията на моите 54 г. и крайно и никога независеща от свекърва ми, изключително съжалявам, че изхабих толкова нерви като по-млада. Ядове, ядове от приказките й, вече зная, че човекът не може да се промени, този конкретно. И да, мисля, че е сама. И големият нещо се обиди и не й звъни, за мъжа ми вече казах. Отблъсна всички приятели с действията си. За нея се грижи зълва ми.

Асе, говори с мъжа ти, защото накрая наистина ще искаш да се изнесеш и ще си разбутате семейството заради нея.
Нашата за 6-7 месеца живот вкъщи успя да ни опъне доста нервите.  Да кажем, че лятото пътувахме много. Реалното ни съжителство беше 1 месец - септември.  Откакто е на квартира не е попитала за внучка си, сякаш детето е виновно за ситуацията.

Ace.D много ще е трудно да я отделите, тя вече е свикнала и ще има драма.

При мен, свекървата с която винаги сме се разбирали, в последните 2 години си стана класическата бабичкаи все по-трудно се трае. Напоследък се е изучила да заявява директно какво да правим, кога ще идва при нас (в чужбина) и тн.
Няма искате ли, не искате ли.
Пример: Като правите сватба, ще я направите заедно с кръщенето. Точка.
Или:
Като родиш, аз ще дойда. Точка.

В смисъл... 🙄
Има много много други примери, но мисля че разбрахте.
Ще трябва по някакъв начин да й дърпам юздите, защото ще ни направи луди.
Зълвата даже ме предупреди: Да знаеш, че ще имаш сериозни проблеми с майка, като родиш. 😳😆

Не знам, не знам.... Трябва да мисля какво ще правя.

Според мен е безпредметно да се дават акъли за болници и тн на бременни и родилки. Ясно, че всеки иска да е полезен. НО не е. Повечето бременни жени изчитат тонове мнения, препоръки и инфо, и се срещат с по няколко лекари преди окончателно да вземат решение къде точно ще родят. И всяка си има определени представи как се надява да станат нещата при нея - понякога е абсурд да се осъществят в държавна болница. Аз имам много добри отзиви от познати за Тина Киркова, така де, Св. София. ОК, радвам се за тях, че са доволни и имат добри спомени от ражданията си - чудесно. Само че аз исках неща дето ги има буквално в 2 болници в София. И си избрах едната. Раждането, поне според мен, си е един особено специален и адски важен момент в живота на жената, защото след този момент тя вече никога не е същата. Затова тя сама трябва да си усети хората, мястото, своите лични приоритети и да прецени къде (и с кого) иска да бъде. От там насетне някой дружелюбен съвет (ако не е настойчив) е ОК, но натякване, намилане, камо ли държане на сметка или скандали и обидни вметки са крайно нежелателни.

Иначе акъли много и Pandora, СВИКВАЙ. Мненията за раждането са едва началото. Роди ли се, тогава вече ще чуеш какво ли не. Аз даже успях най-сетне да получа заветното "Ама сложи му една шапка на това бебе" (oт съсед), за което в Майко мила има статия. А, че бебето е изминало в ръцете ми 10 метра от колата до входа без шапка... е това е само оправдание.

Ace, изтеглили сте ужасно къса клечка... Аз дори съвет нямам. За мъжа ти е трудно също с такава майка.

Аз сега като чета какво сте писали, да взема и аз да ви питам нещо — може пък да ми е полезно някое мнение.
От около 6 месеца нямаме никакъв контакт със свекърва ми – нито аз, нито мъжът ми, нито детето. Причината е, че тя доста прекали и се стигна до пълен разрив.
Наскоро обаче се случиха някои здравословни проблеми (не с нея, а с член от тяхното семейство) и мъжът ми много се разстрои. Реших да направя крачка и ѝ писах с предложение да опитаме да се разберем. Тя се съгласи, но засега не сме се виждали – предстои да отидем у тях. Друго не сме си говорили.
Сега обаче почвам да се чудя дали не направих грешка…

не си направила грешка, даваш шанс. Пък нататък каквото стане.
 Само да не е  по сто пъти.

А за мен е грешка. На тези години хората не се променят. Не дава шанс, подава пръст. Мое мнение.

Аз не съм тръгнала да я променям, ясно ми е, че това не зависи от мен. Но все пак се чудя дали не си е направила някакъв анализ на поведението и не си е дала сметка за нещата. Все пак шест месеца е имала.


Да, Боряна, повече не бих направила подобна стъпка, ако не се оцени.

Това е разговор,  не задължава. Щом мъжът и  е притеснен ,поне той може да възстанови връзка, не  е задължително да е топла. Щом го  е направила е  имала нужда от това.
 От прекъснати отношения  и учтиви такива  има разлика. Както от близки отношения  с посочените вече. Не   е нужно да скочи и да се прегърне.

Не, със сигурност няма да се възстановят отношенията, каквито бяха преди.
Няма да тръгна да я прегръщам и да се държа така, сякаш нищо не е било.
Даже се притеснявам, че ако я допусна отново, тя може пак да започне със същите неща, които ни доведоха дотук.
Чудя се само дали дистанцията ми, въпреки че аз направих първата крачка, няма да се тълкува погрешно – в смисъл, тя да реши, че съм се отказала от позицията си и съм приела, че тя е била права и в същото време като види, че съм по-студена да си каже тая уж иска да се помирим, а продължава да се държи така.
А всъщност не е така – просто направих компромис, но това не означава, че границите ми вече ги няма или че нещата са както преди.

Ти си направила крачката. Не питаш да я направиш ли.
 Каквото стане. "Служебни отношения" са едно, пълен  отказ от такива е друго. Почнала си , извърви пътя. Поискай просто да си говорите, не да сте близки ,  изкажи го, пък времето ще покаже.
 Познавам хора ,дето все едно нищо не е ставало и други ,дето са разбрали , че грешат. Не   е промяна някаква, разум  е, ако го има ,ще се прояви. Но без големи надежди.

Да, в крайна сметка, ако всичко се върне в изходна позиция, просто отново ще прекратя контакта с нея – и този път завинаги. Благодаря за мнението.

Защо ще чакате за кредити и покупки на имот, а не вземете нещо под наем. Прахосвате си най-хубавите години с това бабе. Голяма работа че не е собственост, а е под наем. Кое е по-важно... Парите или нервите и спокойствието.
Не бих я търпяла един ден.