Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте,
от много години живея в състояние на абсолютен отказ – отказ да приема собственото си съществуване, отказ да поема отговорност за себе си и живота си. Чувствам се в тежка депресия и нямам желание или сили да правя дори най-малки, елементарни неща.

Има ли други хора преминали през подобни състояния и са успели да намерят изход, аз се чувствам изгубена и сама.
Пиша тук, защото търся подкрепа, съвети и истории от хора, които са се справили с нещо подобно. Как сте излезли от този „отказ“? Как сте започнали да правите малки стъпки напред?

Благодаря на всеки, който ще отдели време да сподели опит или да даде насока.

# 1
  • Мнения: 2 257
Много хора има в такова състояние. Животът е много напрегнат за всички. Хората са се затворили, общуването е трудно. Има завист, конкуренция, че и желание да натопиш другарчето си, за да си добре ти. В такава среда депресиите са много. Медиите ни облъчват денонощно с негативни новини - катастрофи, убийства и т.н. И към това като се прибавят личните проблеми и имаме една цялостна картина на сивота, напрежение, обща тревожност и депресивни настроения.
Началото е осъзнаването на проблема, личното решение да се направи нещо по въпроса, за да се излезе от това състояние и да се намери облекчение.
Опитайте се да си намерите радост в малките неща - в слънчевите лъчи сутрин, в хубавото кафе, в тишината вечер, в аромата на цветята. Научете се да се грижите за себе си, да се глезите, намерети си хубава книга, хубав сериал. Започнете дълги разходки, физически упражнения - физическата умора намалява нивата на стрес. Намерети си хубаво хоби - дори в началото да е трудно да започнете - може да е отглеждане на цветя, шиене на гоблени, рисуване - каквото ви носи радост - неща, които сте обичали да правите преди това състояние, в което сте в момента.
Помислете сериозно за посещение при психолог, невролог или психиатър - в тази последователност. Наистина е важно в този момент да намерите професионална помощ.

# 2
  • Мнения: 1 185
Тежка задача. Трудно е да се справите, дори с огромна подкрепа от близките, които често не осъзнават, че има проблем, а мислят, че се глезите, мързелувате и т.н.
Мисля, че влезе ли се във втората фаза на депресията, без лекарства е почти невъзможно измъкването, дори да е възможно ще продължи години и винаги може да паднете "в дупката".
Тежкият период е свързан не само с нежеланието да направите нещо, а с пълно разпадане на личността и уменията. Бих казала, че е близко до състоянието на "замръзване" - неспособност и несигурност при извършване на елементарни физически дейности (готвене, чистене, подреждане), емоционален ступор и безразличие - изобщо не е до гледане на филми и четене на интересни книги, в тежкия период няма такива.
Депресията има няколко фази и при всеки човек се проявява различно и е много страшно и коварно състояние защото външни промени няма, налудничеви действия - няма. Човекът в депресия осъзнава се абсолютно всичко, разсъждава трезво, но не може да промени нещата и да изплува от състоянието.

Като човек, преминал през тежка депресия, бих казала, че са важни превантивните действия. Когато почувствате, че сте тревожни без да има (може и да има) съществени причини, посягате към алкохола без причина и разбирате, че ако продължавате така ще влезете в лапите на депресия, вземате веднага мерки. Тогава все още можете да я прогоните -  разходки, филми, слънце, книги, позитивни срещи, успокоителен чай, билкови хапчета и отвари.

Установила съм, че при депресията има "пусков механизъм". При мен е само при една ситуация и като знам това, гледам да стоя далеч от нея.

Общи условия

Активация на акаунт