⚠️"Скритата истина в една детска градина" ⚠️

Още не съм гледала третата част. Има ли отговори на някои от въпросите, за които се чудехме по-рано в темата. Има ли повече факти или е като в първите две части?
Чудя се дали въобще има смисъл да гледам.

От страницата на Тина:
Прочетох много коментари във връзка с гласността и телевизиите.
Защо случаят в Каблешково не се излъчва по телевизиите?
Може да попитате хората, които работят там, но ще се опитам и аз да отговоря.
Предвид опита, който имам — около 12 години в телевизия, 10 от тях в Нова ТВ и 2 в bTV, бих казала, че ако това разследване беше телевизионен материал, независимо дали мой или на друг колега, то щеше да бъде във всички емисии, блокове и новини. Щеше да „счупи рейтинга“ и всички щяха да са доволни от гледна точка на рейтинга, разбира се.
Но тук не става дума за рейтинг, а за едно дете.
Проблемът е, че родителите на детето не се съгласиха да разкажат още няколко пъти историята пред репортери от телевизията или пред водещи на блокове.
Затова двете големи телевизии не излъчиха нищо по темата, освен опровержението на Районна прокуратура – Бургас и част от последвалите протести.
С мен се свързаха продуценти и колеги. Казах им, че няма проблем да ползват нашето видео, разбира се, с логото на медията, в която работя. Това обаче не се случи.
За тези, които не знаят, това, което се е случило с детето, е трудно за разказване от всеки родител и човек.
Знаем за случая още от началото на март, когато криминалният психолог Тодор Тодоров се свърза с мен и се срещнахме с екипа му. Самият той обяснява това и в материала.
Аз и екипът ни работим не само журналистически, но и оперативно. Съдействаме при разследвания и не само, когато е необходимо. Когато Тодоров се свърза с мен, на дневен ред не стоеше въпросът дали случаят ще е медиен.
Той стана медиен, защото се наложи, само и единствено заради това, че прокуратурата в Поморие и Бургас щеше да го приключи със заключение, че няма данни за насилие.
За да стане още по-ясно, ще дам конкретен пример.
Докато вървеше брифингът на прокуратурата в Бургас, говорех с продуцента на сутрешния блок на една от телевизиите, когото познавам отдавна. Макар и не директно, той ми се обади с идеята дали родителите на пострадалото дете няма да говорят и пред тях.
Докато разговаряхме, районният прокурор обяви, че „няма достатъчно данни за упражнен сексуален тормоз над детето“.
Думите на продуцента отсреща бяха:
„А, прокуратурата опроверга, не ми трябват вече.“
Ето този пример казва всичко, което се опитвам да обясня дотук.
Много хора ме питат:
„Защо не те гледаме вече в НОВА и bTV?“
Реших да отговоря и на този въпрос с този пост, за да се запознае всеки, който има желание.
Телевизията ме е научила на много — и в положителен, и в отрицателен смисъл. Научи ме технически как се работи в такъв вид медия. Научи ме също и каква не искам да съм.
Най-важното, на което ме научи през последните години, е, че в рамката на екрана много истории остават недоизказани.
Всяка секунда ефир е ценна, а всяка дума се „претегля“ — първо от продуценти, после от юристи, после пак от продуценти и пак от юристи. И така, докато ефирното време не остане твърде малко за истинско разследване.
И не защото по принцип ефирът е кратък, а защото някои истории и личности са с „приоритет“.
Голяма част от хората, които решават кое и как да бъде излъчено, нямат нито един ден работа на терен.
Ако имат, то е било като стажанти, за да отразят някое събитие.
Тези хора нямат представа как се работи извън сградата на телевизията. Не говоря за разследване, дори за отразяване на събитие.
През всичките тези години съм се борила с това.
Може би и затова не станах „любимка“ на никого от тях.
По-голямата част от тях — продуценти, юристи — не ги интересуват хората, които снимаш, онези, на които разказваш историите, или тези, които преследваш, за да покажеш какво са направили.
Мнозина нямат смелостта да покажат истината такава, каквато е. И го казвам най-отговорно: на по-високо ниво проблемът не е цензурата, а автоцензурата.
Моето мнение е, че нито на едната, нито на другата от двете водещи телевизии им трябват разследвания.
И не говоря за самите телевизии, а за хората, които управляват процеса в тях.
Те предпочитат да не носят отговорност и да им е удобно там, където са.
Защото да премълчиш е най-лесният избор и не изисква характер.
Затова на този етап избирам да работя извън телевизиите или поне извън тези условия.
Защото няма смисъл.
Смисълът е в резултатите.
Аз и екипът ни никога не сме се водили от това кое ще се гледа или ще носи рейтинг.
Сигналите и случаите, по които работим, винаги са били в полза на хората, с идеята да помогнем.
В над 90% от случаите сме имали успех.
По останалите продължаваме да работим до крайния резултат.
Благодаря на Александър Апостолов за доверието! Благодаря на екипа на GlasNews.bg и TrafficNews.bg за работата ни заедно!

Относно случая в Каблешково, мисля, че се даде достатъчно гласност и без телевизиите.
Сезирани са всички компетентни институции.
След като делото вече не е в Бургаския съдебен район, по мои наблюдения се работи.
Работим и ние до крайния резултат.
Очаквайте в петък, 24.10.2025 г., трета част от разследването:
„Скритата истина в една детска градина“.

Хронологията и логиката в трите части тотално се изгуби. Леля Иринка хем кара детето да каже на майка си да го заведе на лекар, хем бърше кръвта на детето докато го бият и пере гащички, след като са го изнасилили. Целият персонал в градината прикрива зверствата уж, а пък после се обяснява как насилника знае как да си заличи следите. Е, какво да заличава? Нали всички я пазят?
 Значи майката не видяла следи от ударите по носа, не видяла следи от изнасилванията, не усетила нищо, после разбрала за физическо насилие, а три месеца след това за сексуално...
Както вече казах, за мен майката в желанието си да помогне на детето го е тласнала към тези истории с насочващите си въпроси.

Аз съм се удряла преди 4 г. в затворена врата и носът ми шурна на фонтан. Даже се наложи на лекар да ида от болка и заради неспиращата кръв. Нищо не ми пролича, само леко ми подпухнаха очите и изглеждах недоспала 1-2 дни.
На децата пък още по-лесно им минава. Аз самата изпуснах едната си дъщеря като бебе. Разби си устната и челото. Ама с открити рани. Наду се ужасно. След 2 часа вече имаше само коричка и лек оток. На другия ден и още няколко дни беше леко синкаво.
А на друга от дъщерите ми често ѝ тече кръв от носа, когато плаче или има хрема. Т.е. не от разбит нос, а от слаби капиляри. Не съм я била през носа, но сигурно и тогава би ѝ текло, а след това може и да не личи, защото 5 Мин след спиране на плача или ден след хремата вече няма дори и корички.