КГБ = Клуб на Готините Баби - 239

Здравейте скъпи! Грейна малко слънчице и настроението се вдигна тук. Обаче вятъра може да те събори, затова набързо се разходихме в обедната почивка.
Ранела, приятно изкарване! Пусни още снимки. Любопитно ми е.
КАГ, навсякъде е подобно отношението към задълженията, не само в училищата. Просто ти виждаш нещата в твоята област. И чиновниците, и лекарите претупват нещата. Естествено има и свестни, но чак се учудваме, когато попаднем на такива. Дано стават повече, но не съм голям оптимист.
Браво на Тетка и всички, които си почиват.
Аз онзи ден попитах внука ми дали знае колко са 4 месеца. Не знаел. Обясних му, че след толкова време ще имаме много повече време заедно. Той се чудеше защо след като съм приключила работа и съм се прибрала у дома, той не е с мен.
Пожелавам на всички ви слънце и достатъчно време за вас си!

Днес в Ница.

Преди залеза на слънцето:



Спокойна вечер баболинки!

Ранела, приятно изкарване и на следващата среща да разказваш.

Здравейте, момичета мили! Чета ви, но нямам сили да пиша редовно. Убита съм от работа. Като се прибера и се приземявам на дивана. Не е лесно, след като се наслаждавах 3 месеца на друг ритъм. Пък и много се престаравам. Ама каквото сабя покаже...
Да сме живи и здрави! Другото ще се нареди.

Дана, наново място си, нормално е в началото да ти е по - натоварено. Важното е да си удовлетворена от работата. Надявам се, че постепенно напрежението ще намалее и ще остане хубавото!
Момичета, тази вечер трябва да стиснем палци за Карлос Насар!
Мързелански, как ви мина деня?

Моят ден мина чудесно Луди игри - криеница, гол гол, скачане в квадратчета, бой с възглавници, няколко приказки за почивка. Баба се измори, малкия няма умора, иска още и още. След обяд се показа и Слънчо. Имах обаждане от две колежки, казаха, че им липсвам и искат да ги посетя. Стана ми приятно. Зарадваха ме, че е минало оценяването на персонала, което се прави за всяка учебна година и аз също съм оценена, за което ще получа и бонус.
Такива неща при мен днес. Вие сте на ред

Момичета,  пропуснах да ви питам нещо. Тази вечер ми се обади диетоложката, с която започнах режима от който отслабнах доста. Този режим е според здравословното състояние на човек, а и докторската работи с екип ендокринолози съвместно. Имат нова програма и предлага на нейни пациенти  на които е помогнала да препоръчат приятел, на който да изготвят абсолютно безплатен режим за един месец, като след този месец ще иска човека да запише кратък видеоклип с отзив за програмата и да и го изпрати. Всичко е онлайн, както и първоначалното събеседване и изпращане на медицински изследвания за анали във връзка със съставяне на режима.
Остава да ми кажете дали някоя от вас има нужда от това, за да я препоръчам.

Пипи, до кога е срока на диетоложката?
Иначе деня ми мина прозаично. Сутринта студ, малко пазар.
Доставих го в къщи, междувременно изгря слънце, смених якето с по-тънко и втори тур. Главно по аптеките ходих да си търся лекарството за кръвно. Намерих го, намерих и 20 лв. на улицата - двоен късмет. После малко подготовка за мрънчоците,  смяна на чаршафи, пране. Пл. и той преизпълнил плана - сложили му зимни гуми, изморил се да чака. Но като примерен ученик си направи и упражненията за крака.
Ани е сополива и болна от вчера. Твърди, че пие лекарства, но не може да ми каже как са им имената...

Пипи, не, че нямам нужда, но хич не ме бива с диетите. Не съм твоят човек - нямам воля.

Касс, и моите колежки са се сетили за мен.
Днес получих покана за тържество по случай годишнина на ДГ, в която ми мина животът. Трябваше да е пролетта, но ги подкара шарка, после дойде лятото....  Та по този повод се присетих за едно пролетно тържество, за което с моята група бяхме почти готови, но плъзна някакъв грип и докато децата оздравеят, дойде време за друг празник. Така и не успяхме  да подготвим както трябва и да покажем как се танцува валс от душа и сърце.
Ще ви го пусна. Със сигурност сте го слушали, ама си заслужава пак.

Може ли някой да ми обясни защо Антъни Хопкинс е с шапка? Малко непочтително ми се вижда.
Дали защото е "сър" или....???

Лека и спокойна нощ и нека на всяка сънят, дори и кратък, да е достатъчен!

Уловката е ,че става публично, но ползите си заслужават. Индивидуален режим  имаше синът, свали , ама после   май  яде  доста и пак има корем, но не е както беше тръгнал, доста време  задържа. Само че не ми хареса слаб,   тениските висеха , лицето остаряло някак ,сбръчкано. Той си решава,  обикновено за море слабее. Килограмите са баласт  понякога.  Смело,  опитайте, който чувства нужда, не   каприз. Струва си. Защото всяка жена се мисли за дебела, а не е , според възраст ,конструкция и други фактори не се нуждае от терапия, но някои  имат нужда. на мен ми тежат моите 67 дето държа години вече.

Пипи,
Тук е за теб.
Пълно с лавандула във всякакви форми.
Ти ги разбираш
Та си мисля... КГБ трябва да се побратими с този район:-)

П.п.
Пипи, разкажи ми на лично за тази диетоложка. Имам нужда.

Ранела, написах ти на лични.
Айша, разбрахме се с лекарката, че ще ми се обади във ввторник в 17,00 за да и препоръчам човек.

ПИПИ, разултатът ти наистина е умопомрачителен. Поздравления! Аз бих питала щерката дали би се наела, но сега вече е късно, та ще я попитам утре. Дори да не стане сега, за по-нататък може да вземем координати. Определено има нужда и то излишните килограми не са 5 - 10, а повече.
Днес, отивайки в пенсионерския клуб, за миг изпуснах рейса. Седнах на една пейка до един малчуган. Щях да чакам 15 мин. следващия. Мислех да си ровя в телефона. Е да, ама не.
Получих неочаквано предложение: Ае, да си приказваме. Искаш ли? Искам, отговорих. Да се запознаем. Мартин, и подаде ръка. Подадох му ръка и аз и си казах името. Жена не се пита това, ама на колко години си? Голяма съм. На 74. Последва възклицание: уау. И баба ми е на 74, но ти изглеждаш по-млада. Казвам му - айде, бе. Млада... така ти се струва, защото съм гримирана. А той - не е от грима. Разбирам ги аз тия неща. Тук вече не издържах и се разсмях, а той продължава да ме разпитва. Какво работиш? Зъболекарка съм. Последва отново Уау, много пари изкарваш, нали? Много, отговарям му. Замисли се.  Сега вече аз започнах да задавам въпроси. Какъв искаш да станеш? Мама иска да стана журналист. Казвам му - давай. Ти затова ли ме интервюираш така? Тренираш за журналист? Не. Баба казва, че съм много любопитен. А ти какъв искаш да станеш? Аз искам да съм офицер. Казвам му - браво, стани такъв, какъвто ти искаш. Има такава професия - да защитаваш Родината си. Питам го - А как си с компютрите? Е може ли да ме питаш това? Кое дете не е добре с телефона и компютъра? Пак му задавам въпрос - А спортуваш ли? Отговаря ми много сериозно - Нямам време, ходя на английски и на цигулка,  а и къде да спортувам? В градинката е пълно с баби, с деца и кучета. Автобусът ми дойде. Дай пет, каза моя нов познайник. Плеснахме си ръцете и така се разделихме с петокласника Мартин - височък, слабичък, с рошава къдрава косичка, с грейнали очи и много усмихнат. Пожелах му на ум дано никога не се налага да защитава Родината ни. Истински ме развесели това дете.
В Клуба на пенсионера също беше голяма веселба, след като им прочетох лекцията  Любовта от Ромео и Жулиета до наши дни. Изобщо днес беше един много хубав ден!
На всички пожелавам Лека нощ и спокойни сънища!

Фло, ти си като магнит за хората, привличаш ги! Радвам ти се!
Лека нощ, баболини!