Истинската изневяра е извършването на половия акт, но за изневяра мога да счета да обръщаш повече внимание на друго човешко същество за сметка на вниманието ти към "любимия човек"
- Публикувана: 2 окт. 2025, 15:36 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2026, 20:41 ч.
Какво е за вас "изневярата" ?
Не можеш да гарантираш, че всички го правят. Само можеш да го използваш за лично оправдание.
Също така не може да се гарантира, че всички верни са наистина такива. Може само да се твърди, че не са хванати
Нали имаше приказка - требе да си верваме, щото ако не си верваме ке почнеме да се следиме, а почнеме ли да се следиме, ке се фанеме...
За изневярата - какво чувства Петканчо или Драганчо, репективно Петканка и Драганка няма абсолютно никакво значение за Стоянчо/Стоянка, да речем, ако последните не приемат поведението.
Всякакви оправдания от каквото искате естество няма да сработят при по-собственически настроен човек, а в същото време на хора, приемащи отворена връзка, нищо няма да им пречи.
Няма единен стандарт какво е и какво не е. Ако единият от партньорите не е съгласен с дадено поведение (например флиртове с други хора, чатове с хора от противоположен пол и т.н), то другият, ако му е важна връзката, трябва да се съобрази. В противен случай трябва да е готов да загуби тази връзка, толкова е просто.
Тук не говоря за патологична ревност, забрана за излизане, мания, че нон стоп гледаш настрани - това са болни хора и трябва да се лекуват.
Всякакви оправдания от каквото искате естество няма да сработят при по-собственически настроен човек, а в същото време на хора, приемащи отворена връзка, нищо няма да им пречи.
Няма единен стандарт какво е и какво не е. Ако единият от партньорите не е съгласен с дадено поведение (например флиртове с други хора, чатове с хора от противоположен пол и т.н), то другият, ако му е важна връзката, трябва да се съобрази. В противен случай трябва да е готов да загуби тази връзка, толкова е просто.
Тук не говоря за патологична ревност, забрана за излизане, мания, че нон стоп гледаш настрани - това са болни хора и трябва да се лекуват.
Нали имаше приказка - требе да си верваме, щото ако не си верваме ке почнеме да се следиме, а почнеме ли да се следиме, ке се фанеме...
След като грехът е на една ръка или един пръст разстояние, трябва ли толкова да му се ядосваме?
Отворена връзка да е просъществувала дълго... не мисля, че има.
Отворена връзка да е просъществувала дълго... не мисля, че има.
И какво значение трябва да има дали е на една ръка, на един пръст или на каквото и да е там разстояние за каквото и да е? Те много неща са някъде си. И?
За мен не е проблем на живот и смърт. Напълно окей съм. Знам за поне десетки изневери, мисля, че съм ги простила даже. От гледната точка на 50-те ми години, честно казано въобще не ме интересува тази тема 
Напълно излишни драми на млада възраст, напълно. На този акъл не бих си го причинила да го мисля, страдам, ревнувам, търся обяснения...
Напълно излишни драми на млада възраст, напълно. На този акъл не бих си го причинила да го мисля, страдам, ревнувам, търся обяснения...
За мен не е проблем на живот и смърт. Напълно окей съм. Знам за поне десетки изневери, мисля, че съм ги простила даже. От гледната точка на 50-те ми години, честно казано въобще не ме интересува тази тема
Напълно излишни драми на млада възраст, напълно. На този акъл не бих си го причинила да го мисля, страдам, ревнувам, търся обяснения...
Напълно излишни драми на млада възраст, напълно. На този акъл не бих си го причинила да го мисля, страдам, ревнувам, търся обяснения...
На мен пък на 20 изневярата не ми се виждаше кой знае какво. Бях от тези, които си казват: "Аз не бих си развалила семейството заради една изневяра". И наистина го мислех.
Сега на 50 г. ми е напълно неприемлива и изобщо не бих проявила съвсем никаква толерантност. Просто не виждам причина да го правя. За мен това е край и не че няма да простя, ами просто не бих останала със същия човек занапред. Иначе съгласна съм, че е безсмислено да се "страда, ревнува и търсят обяснения"
Сега на 50 г. ми е напълно неприемлива и изобщо не бих проявила съвсем никаква толерантност. Просто не виждам причина да го правя. За мен това е край и не че няма да простя, ами просто не бих останала със същия човек занапред. Иначе съгласна съм, че е безсмислено да се "страда, ревнува и търсят обяснения"
