Рядко ми се е случвало през живота ми, за мой късмет. Но тотално съм я мразела винаги - и като млада, и сега. Не правя сцени, просто този мъж ми изстива веднага и завинаги.
- Публикувана: 2 окт. 2025, 15:36 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2026, 20:41 ч.
Какво е за вас "изневярата" ?
Не знам как в съвремието, при всички комуникации и при (псевдо-) равенство между половете можем все още да сме толкова чувствителни към флиртовете или изобщо изневерите?
Скрит текст:
Задавам го като лека провокация. Защото сега всеки работи някъде, всеки се доверява или поне усмихва на някого, обсъждат се лични теми. Някой се захласва по някого, идва парти или командировка или някои кабинети се заключват отвътре, да не говорим за колата-природата/ мотела. Даже сред природата е толкова вълнуващо, ако партньорът вкъщи не слиза от дивана или не излиза от спалнята.
Имаме ли право да сме толкова чувствителни на всичко това? Не важи ли разбирането "всички го правят"? Или всеки от нас мечтае да бъде изключителен ("ексклузивен") за партньора си?
Може би трябва да развием някакви други критерии за изневярата - напр. венерически болести или бременности/ деца от други. Може би това да е новият праг, а не просто сексът с други?
Имаме ли право да сме толкова чувствителни на всичко това? Не важи ли разбирането "всички го правят"? Или всеки от нас мечтае да бъде изключителен ("ексклузивен") за партньора си?
Може би трябва да развием някакви други критерии за изневярата - напр. венерически болести или бременности/ деца от други. Може би това да е новият праг, а не просто сексът с други?
.
Но я кажи какво имаш предвид под псевдоравенство? Кое е псевдото на равните права? Гласувам, както мъжът ми, работя, както и той, получавам възнаграждение за труда си, маса жени са шефове на фирми и имат собствен бизнес. Какво му е на равенството? Иначе, ясно, ако жените имат самочувствие, че също са хора, значи могат да взимат решения за живота си, в това число да изневеряват. Но това го правят и жените без самочувствие.
След като грехът е на една ръка или един пръст разстояние, трябва ли толкова да му се ядосваме?
Отворена връзка да е просъществувала дълго... не мисля, че има.
Отворена връзка да е просъществувала дълго... не мисля, че има.
Всеки решава за себе си колко да му се ядосва. За мен е важно колко обичам човека до себе си, а не колко лесно му е да изневери. Няма да ми пука, ако не го обичам, но няма и да съм с него. Другите имат право на техните си критерии по въпроса.
ПП: и на мен ми е интересен отговорът на въпроса на Uncommon
Аз не бих искал да измествам темата или фокуса и върху мен.
Обикновено изневярата е, когато има силно усещане, че нещо в основната връзка липсва, но и не може да се коригира, смята се, че при дадените обстоятелства и ниво на комуникация, няма изгледи в близко бъдеще да се подобрят нещата относно важни аспекти - внимание, разбиране, сексуалност.
Но не се избира раздяла, защото други аспекти са много важни - социален имидж, финанси, удобство, придобивки, а също и страх от бъдещето.
За псевдо-равенството на половете сме го говорили много в други теми. Просто Бг е страна, преживяла много бърза индустриализация и урбанизация, при които масово селско население се премества в градовете и започва да живее по относително модерен начин. Но старата патриархалност се показва и напомня за себе си, а и остава на ниво правна регулация - основно при последиците от развода и упражняването на родителските права, издръжката и ползването на семейното жилище. Аз твърдя, че при тях уредбата е стара и все още съдържа отражение, влияние от строго-патриархалните разбирания.
Равенството, правата и свободите предполагат отговорност по равно и реално спазване на правата и на двата пола. У нас това все още далеч не се случва.
Иначе - отношението към изневярята, разбира се, е лично.
И аз да питам - колко е вярна старата приказка, че хубавата жена е само 25% "собственост" на мъжа си, а 75% на обществото? 🙂 Т.е. обществото има право да се радва на нейните прелести.
Обикновено изневярата е, когато има силно усещане, че нещо в основната връзка липсва, но и не може да се коригира, смята се, че при дадените обстоятелства и ниво на комуникация, няма изгледи в близко бъдеще да се подобрят нещата относно важни аспекти - внимание, разбиране, сексуалност.
Но не се избира раздяла, защото други аспекти са много важни - социален имидж, финанси, удобство, придобивки, а също и страх от бъдещето.
За псевдо-равенството на половете сме го говорили много в други теми. Просто Бг е страна, преживяла много бърза индустриализация и урбанизация, при които масово селско население се премества в градовете и започва да живее по относително модерен начин. Но старата патриархалност се показва и напомня за себе си, а и остава на ниво правна регулация - основно при последиците от развода и упражняването на родителските права, издръжката и ползването на семейното жилище. Аз твърдя, че при тях уредбата е стара и все още съдържа отражение, влияние от строго-патриархалните разбирания.
Равенството, правата и свободите предполагат отговорност по равно и реално спазване на правата и на двата пола. У нас това все още далеч не се случва.
Иначе - отношението към изневярята, разбира се, е лично.
И аз да питам - колко е вярна старата приказка, че хубавата жена е само 25% "собственост" на мъжа си, а 75% на обществото? 🙂 Т.е. обществото има право да се радва на нейните прелести.
И аз да питам - колко е вярна старата приказка, че хубавата жена е само 25% "собственост" на мъжа си, а 75% на обществото? 🙂 Т.е. обществото има право да се радва на нейните прелести.
никога не съм я чувала, а уж имам нелоша обща култура. Не би ми хрумнало дори, че която и да е жена, хубава или не, е собственост на когото и да е, освен на себе си. Никой няма право над никого. 
Ами моят опит във връзките е, че когато аз съм пожелала изключителност и съм дала любов, съм получила същото отсреща. 20 г брак и всички сериозни връзки, които съм имала.
Имах една кратка връзка, в която и аз и той бяхме в положение "сложно е", но така сме се намерили в онзи момент, никого не обвинявам.
Имах една кратка връзка, в която и аз и той бяхме в положение "сложно е", но така сме се намерили в онзи момент, никого не обвинявам.
Тази приказка я чух преди години от възрастен човек. Много стара е.
Не всички изневеряват. Просто тези истории са много шумни. Мой роднина изневери на жена си с друга жена. Събра се с любовницата, изневери й с жена си (бивша вече). Накрая се събра с различна жена и й изневери с четвърта, която го мислела за необвързан. Така един мъж изневерява, а има четири жени, на които са им изневерили.
Да, някои мъже просто са си такива. Цял живот не се променят. Така че, като усетиш, че е такъв изначално, въобще не се хващаш с него. Просто е.
Чакай, че се сетих от темата за запознанствата. Точно обвързани мъже са се запознавали с мен на обществени места, в общи компании също, много галантно, много възпитано, много интересно. Само че, в момента в който разбера, че си имат жена вкъщи - бягам.
Чакай, че се сетих от темата за запознанствата. Точно обвързани мъже са се запознавали с мен на обществени места, в общи компании също, много галантно, много възпитано, много интересно. Само че, в момента в който разбера, че си имат жена вкъщи - бягам.