Какво е за вас "изневярата" ?

Че това да не е мандра.
Измекярщини могат да си позволят само плебеите. Да споделят мъж/жена с всеки.
//
Не е нужно да гледа само мен мъжа, мъжете са ловци по природа, въпросът е как го отиграва с другите "плячки". Нека да гледа, само да не пипа.

Е, така си е.
Аз говоря да изпиташ ревност в някакви провокиращи ситуации. Примерно знаеш, че е на парти с приятели и може и да има някоя жена...
Може да се направиш на желязна, ама все пак ти цъка отвътре....

Е, баш па да ми цъка, че имало жена. Не жена, женИ има обикновено по партита. Ако ще се тормозя, че не съм единствена на Земята, по-добре хич да не си причинявам отношения.
Съгласна. Но пак - не защото навън съществуват и други жени.
Има го и случая (наблюдавала съм го при мъже) - не е влюбен, няма силни чувства, но види ли внимание към жената до себе си и изведнъж проявява ревност. Собственическа ревност.

Това със собственическата ревност не е ли прерогатив на един определен тип мъже? Особено, ако не е влюбен, а просто си пази територията.
При мен ревността не се изразява на общо основание (дотолкова съм егоцентрична, че не се занимавам с другите и не ме интересуват), а при конкретни поводи или поведение от страна на мъжа. Също така – нямам отношение към поведението на други жени към него (нека си го харесват, не е моя работа), а на неговото към тях и към мен съответно.
Двете ми най-дълги и сериозни връзки са били именно в двете крайности мъже – много ревнив и без капка ревност. И тези крайности макар да не бяха решаващи, изиграха важна роля да се разделя с тези мъже.

Кофти е и без никаква ревност. Имах такава връзка. Просъществува 5-6 месеца.

Защото не сте живяли в тормоз и преследнане на всяка крачка.
Да нямаш свободата да излезеш с приятелки, да даваш обяснения за всяка секунда, да те излага по купони пред приятелите ви, защото някой те поканил на танц, или те гледал...
Мани, не е живот с такива болни психопати.
По- добре да не ме ревнуват и да си разполагам с времето и свободата, разбира се в рамките на нормални и спокойни семейни отношения.

Хепи, краят на брака ми беше белязан от абсолютно ненормална ревност. Може би затова след това се хванах с този човек - изглеждаше ми толкова спокоен. После се оказа доста хлъзгав, но това е друга история.

Тук трябва да се внесе важно уточнение - аз / вероятно и възрастта си казва думата, като бях по-млада, бях по-емоционалнна/ не смятам, че притежавам някого. Напротив. Всеки е свободен, да бъде каквото иска или да не бъде.
За мен любовта е свобода, именно когато съм влюбенна се чувствам свободна, щастлива, летяща.
Никога не съм ревнувала вниманието, което мъжа предизвиква към себе си. Когато смяташ себе си и мъжа/ жената до себе си за свободен човек, с право на свободни избори, наистина любота се превръща в летене.
Изневерявали са ми, с цел да ме контролират, смятали са, че флирта с друга ще повдигне моето внимание, но това само ме е отегчавало и ме е карало да ги презирам. Презирам евтината манипулация.

Какво е ревността? Остра болка, страх, че си заменим, че не си най-добрият, най-ценният, най-важният за човека, който обичаш, това е вътрешен тормоз, който изсипваш върху себе си, за да задържиш нещо, което не смяташ дълбоко в себе си, че заслужаваш.
Е, вероятно не алчността, а дълбокото ми убеждение, че аз съм цар, т.е. тщестлавие и егоизъм не са позволили на ревността да пусне корен.
Аз съм най-великата и който не иска да е с мен прав му път - малко лъвско, царско самочувствие. И не е престоренно. Вероятно типично за обожаваната дъщеря, което се разви с годините.
Но съм притежателна - рачешка мания за вкопчване - или един мъж е мой или не и няма никакво средно положение. Но е и свободен да прави каквито си иска избори и пак казвам - флиртове, увлечения, дори секс с друга мога да простя, ако срещтна искренно разкаяние. Била съм с мъже тип плейбой, който от самото начало постави това като условие и аз го приех. Изкарахме известно време заедно и честно казано това беше една от най-веселите и забавни връзки, които съм имала. Радвах се даже на неговият ентусиазъм да разбира, преследва и овладява жените, даже и съвети съм му давала. Беше едно близнашко увеселително влакче, като излезеш от тъмните скорпионски тунели на обсебването.

Уау. Е те това е пълна каша. Точно свобода не е. Слободия е.
Ревността не е страх, че си заменяем, аз също съм с високо самочувствие, а че ще загубиш нещо, което обичаш и те обича. Че ще даде любовта си на друга. Ще загубиш любовта му. Разбира се, няма как да контролираш човека и той сам прави избор, но това е ирационално чувство – човърка те. Биохимии.

За мен ревността е едно от най-отблъскващите неща в една връзка, на сходно ниво с тормоз и насилие да речем. Не толерирам.

Любовта не се губи, само се трансформира.
Мъжете, които са ме обичали в миналото, дори когато станахме възрастни хора, дори след като се изженихме и ни се народиха деца, пак държим едни на други и винаги се чуваме с топло чувство.
Да обичам един човек, това за мен означава да ми е винаги мил и драг / да не се бърка, че ще отида да му легна на секундата / - помагали сме си в много ситуации, споделяли сме си житейските драми и така. За мен любовта остава завинаги.
За това е толкова ценна и за това всеки мечтае да я намери. И не само хората, даже домашните любимци, които съм обичала трудно преживявах и след смъртта им.

Ако един мъж ме е обичал, но после е заобичал друга и иска да е с нея, честно си признавам, че сърце няма да ми даде да съм зла с него. Винаги искам той да е добре, да е щастлив. Само една приятелка скорпион имам дето е същата като мене - както казваше за един нейн бивш - той щом е добре и аз съм добре. За мене това е любовта.
Не мога да изпитвам лоши чувства към обичани хора, дори когато те не са постъпили добре / имала съм и такива ситуации/ - става ми мъчно, но им прощавам. Не искам да влача в душата си черна карма, за това и Бог ми е дал много щастие. И съм щастлив човек.

Е тормоз е крайната ревност. Хората разбират под ревност много крайни такива прояви : да ти вдига циркове, забранява да излизаш и т.н. Може просто вътрешни да ти стане неприятно, че някоя му хвърля око и до там. Пак е вид ревност.

То това дали на теб ще ти остане с мило човека в сърцето зависи И от него, не само от теб. Така съм и аз с някои от бившите. БД ми така и не ми е простил, не се мразим, но и не контактуваме. Радвам се за него и не му мисля лошото, разбира се.
С другия ми бивш си поддържаме контакт и се уважаваме, също имам мило чувство към него, така и ще остане, защото сме имали любов, да. Губи се любовта за вас като двойка. В юниверса не се губи.
А с един бивш – ами, обичала съм го, но не му мисля доброто. И няма начин да му простя, но да кажем съм великодушна и приемам, че е характеропат и социопат. Мил няма как да ми бъде.

Сега, ако човекът те разлюби, няма какво да се пънеш, пускаш го и си стискате ръцете.
Но и да съм твърде ларж и да го оставя да опрашва напред-назад щото нале, много се обичаме ние двамата въпреки всичко, няма как да стане. За мен любовта е моногамия. Не полигамия.

Там е работата, че сякаш жените сме по-подредени. Зарязване единия, разлюбваме го и после чак започваме с другия.
А пък доста мъже съм забелязала, че хем искат да задържат майката на детето си, хем да ударят нещо странично, че ако може и двете някак да ги водят /за носа/.

Все едно аз съм го писала. Но не с всеки бивш съм така, не, че имам много, но само с тези, дето наистина ни е свързвало духовно, дет' се казва - вибрирали сме на еднакви честоти (и вибрираме;)))