За случайните

  • 3 447
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 24 693
Аз пък се прецакаха, защото от заглавието реших, че става въпрос за случайните мъже, а които сме правили секс.

Но темата не е толкова глупава,  всъщност е много тъжно,че има родители, които казват на децата си, че са се появили случайно. Дори и да е било така, колко трябва да си тип, та да го изтресеш на   дете. На собственото си дете при това.
Пред злощастието да растеш с такива хора ми се струва, че да си бил як сперматозоид не е голяма утеха. Но адмирирам старанието на авторката да измисли нещо приятно за мъжа си.

# 31
  • Мнения: 2 666
Не мисля , че става въпрос да си тъп. Родители са за първи път. Едва ли се казва с цел нанасяне на травми. Всеки казва неща, които едно дете може да разбере по различен начин. Все пак техния мозък разбира нещата различно.

# 32
  • Мнения: 17 968
В случаите, когато са ти повторили едно и също нещо с едни и същи думи десетки пъти в продължение на години, надали става дума за грешна интерпретация от малко дете.

# 33
  • Мнения: 3 385
И "случайните" казвания без цел за нанасяне на травма не знам как се случват. "Подай ми торбата с лук. Ох, тя се скъса! Точно като презерватива, когато забременях с теб!"

# 34
  • Мнения: 2 666
Е аз ви дадох пример със себе си, нашите не са го приказвали по този начин както Ентер казва. Разказвали са просто, че са имали опити три години, родил се е брат ми, две години не са правили опити за второ дете и баба ми е дала съвет да пробват за второ, за да се имаме един друг. Обаче моя мозък как го разбира - брат ти много желан, тебе, ако баба ти не беше казала нямаше да те има, ето, виж, за него тефтер със записки има, за тебе - няма. Еми не е така.
Че аз съм с първо бебе на два месеца и не съм довършила дневника за бременността, какво остава с второ бебе да съм.
Но не смятам моите родители за тъпи или за лоши родители, нито себе си за лош родител.

# 35
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 2 151
Кажи ми, че си човек без никакви проблеми, на когото му е скучно, без да ми казваш, че си човек без никакви проблеми, на когото му е скучно.

Последна редакция: пт, 10 окт 2025, 09:26 от Preggo

# 36
  • Мнения: 2 895
Азара, ти не си случайно дете, а планирано. Как си интерпретираш причината е друга работа. Сега си представи да ти кажат, че е станала беля с теб и е трябвало да останат само с брат ти…

# 37
  • Мнения: 24 693
Е аз ви дадох пример със себе си, нашите не са го приказвали по този начин както Ентер казва. Разказвали са просто, че са имали опити три години, родил се е брат ми, две години не са правили опити за второ дете и баба ми е дала съвет да пробват за второ, за да се имаме един друг. Обаче моя мозък как го разбира - брат ти много желан, тебе, ако баба ти не беше казала нямаше да те има, ето, виж, за него тефтер със записки има, за тебе - няма. Еми не е така.
Че аз съм с първо бебе на два месеца и не съм довършила дневника за бременността, какво остава с второ бебе да съм.
Но не смятам моите родители за тъпи или за лоши родители, нито себе си за лош родител.

Това не е случайно дете, нали са пробвали за второ, независимо по чий съвет.

Случайно дете е например, "с баща ти се напихме на Нова година и ти се роди след девет месеца, не му беше времето, ама"... И/или - презервативът се скъсал, бях още студентка,  страх ме беше да направя аборт, толкова се пазихме, но на -  всякакъв друг вариант да осведомиш едно дете, ча зачеването му е било неочаквано,  с контекст на по-скоро неприятна изненада.
Наистина акълът ми не побира как и най-вече защо съобщаваш нещо подобно на дете, но го правят. Някаква криворазбрана откровеност, или де да знам и аз.

Последна редакция: пт, 10 окт 2025, 09:52 от Iris04

# 38
  • София
  • Мнения: 15 887
Според мен няма значение едно дете дали е планирано или дори желано, а дали е обичано. Ако е обичано, другите две не би трябвало да имат особено значение. Аз май не съм била планирана, но майка ми винаги ми е казвала, че съм нейното чудо, защото с мен е имала много лека бременност след големи трудности преди това. Та няма как да се почувствам зле. Знам за дете, което е трябвало да бъде аборт, а сега е вече голямо и родителите му го обожават. То май не знае и може би няма да му е приятно, ако научи, но и такива неща се случват, и видно не са попречили после да бъде обичано. Нашето дете си е планирано, желано и много обичано, но и случайно да беше станало, не мисля, че нещо щеше да се промени. Тоест, ако детето е обичано, драмата е само в неговата глава или има корени на съвсем друго място.

# 39
  • Мнения: 7 718
От написаното в първия пост от авторката не става ясно дали мъжът и не е бил обичан, чувствал се е нежелан и обвиняван от родителите си, че им е провалил живота с появата си. Всъщност ако имаше нещо такова съм убеден, че щеше да бъде упоменато изрично. Така че всичко това са си само интерпретации на коментиращите ( конкретно в тази тема, иначе горните неща са достатъчно сериозни травми за всеки), а въпросния мъж сам се вкарва в някви несъществуващи драми.

# 40
  • Мнения: 17 968
Някои съвсем реално смятат, че детето им пречи. Обикновено са 3в1 - ощетени интелектуално, нямат пари и им е важно какво ще кажат другите. Биха си изхвърлили детето като чувал с боклук, ако действието не се преследваше от закона и не се гледаше с неодобрение от общността им.

# 41
  • Мнения: 2 666
Не мисля, че при мъжа на авторката говорим за такива родители. Не отричам, че ги има, де. Пак казвам според мен става въпрос за грешна интерпретация от детска възраст, бякои деца приемат нещата много буквално. Админката на безопасна красота каза в пост, че синът й започнал да й казва изведнъж често, че е много красива, че е най-хубавата майка, после се разбира, че тя често споменавала на шегаа, че е стара и детето свързва думата стар с грозен.
Така че не мисля и че този случай е на лоши родители, а просто на несъобразяване от страна на родителите и интерпретация на дете.

# 42
  • Мнения: 24 693
Или на съвсем правилна интерпретация на детето на несъобразителността на родителите му.
Примерно, има случаи, и във форума съм чела - "моето забременяване  стана непланирано и доста ни изкара от релси, не можах да си завърша образованието/да заминем за чужбина/да получа по-добра работа. Но после така си заобичах детето, че не мога да си представя да не се беше родило". Това е чест случай, и споделен между други възрастни хора и особено родители, може да предизвика само одобрително кимане с глава. Обаче детето, ако е обектът на това откровение, чува, че се е появило случайно, а не е било планирано, чакано и желано. После са го заобичали, нали, но то и куче като си вземе някой без особено желание, после си го заобичва. Друго е да си искан и чакан. Затова, според мен, не е уместно да се споделят - или да се допуска децата да ги чуят - такива работи.

Аз не съм случайна, доколкото нашите като са се оженили не са се пазили, с ясното съзнание какво се получава при такава практика, но безумната ми майка веднъж ми каза как аз съм била бебе и тя е трябвало да си остане в къщи, пък баща ми ходил постоянно по разни обекти и живял на най-красивите места в страната, което е вярно, той беше минен инженер. Аз бях в пубертета и адски се обидих как, разбираш ли, съм и попречила да ходи с мъжа си. Още повече, че щом излезе от майчинство тя ни раздаде по баби и едва ли е била ограничена особено точно в този аспект.

Последна редакция: пт, 10 окт 2025, 20:43 от Iris04

# 43
  • Мнения: 4 539
Хем съм случайна, хем нежелана, а и необичана като дете. Комплекси за това нямам никакви. Не е моя вината, че възрастни хора не са съумели да вземат мерки.
Сега, факт е, че отношения с единия нямам никакви, с другия се виждаме веднъж на високосна и това се дължи на тяхното поведение. Вече са възрастни и искат внимание и отношение, но аз давам само това, което получавам. Т.е. в този слчай е едно голямо нищо и така ще е до края.

От друга страна моето дете  стана случайно, но от момента в който разбрах съм го искала и чакала и съм го отгледала с много внимание и любов. Той знае, че не е бил планиран, не виждам това да му създава комплекси.

Изобщо, странна причина е това да се комплексира човек. Явно всичко друго му е наред Satisfied

# 44
  • Мнения: 2 555
А защо въобще трябва да се споделят такива неща на едно дете? Бил си планиран, непланиран, това едва ли е нещо, което детето иска да знае, по-скоро възрастният иска да си изохка. Особено ако е постоянно зает с детето и/или е трябвало да "жертва" студентските си купони. Ок, човешко е, но такива излияния можеш да си вентилираш с приятели, телевизора и т.н., вместо да се изповядваш на детето.

Общи условия

Активация на акаунт