Любители на котки - Тема 210

  • 30 528
  • 764
  •   2
Отговори
# 495
  • Мнения: 1 883
На колко години е красавицата Шуша? Май когато започнат да остаряват, нещо им става на мускулите, които прибират ноктите навътре. На 17-годишния Мъро накрая започнаха чак да му се забиват във възглавничките. Това стана, когато се разболя, но няколко години преди това "тропкаше" по паркета и плочките и му се смеехме, че ще го чуят всички мишки. Simple Smile Забелязвам, че и на Рижко, който стана на 13 г, започнаха да не му се прибират съвсем навътре. Sad
О, не е голяма Шуша - на 7 години е. Нищо и няма на мускулите - малко са и пораснали ноктенцата, както написах, а и когато се качва на стола ми /скоро се научи/, започва да подрасква с тях. Нали знаеш как си точат ноктите по мебелите? Аз на стола не разрешавам, но тя все се пробва, уж случайно Wink . Тропкането започва когато и пораснат ноктите и спира веднага след като ги изрежа.

Таня, ако не режеш ноктите на Рижко, подрежи връхчетата и проследи дали пак ще тропка. Поне пробвай, за да видиш дали е от мускулите или просто ноктите са пораснали и имат нужда от скъсяване. Може като по възрастен вече да не може  сам да ги подкъсява.

Същото е възможно да се е случило с Мъро, не е можел сам да ги подкъсява с възрастта, растели са, растели и накрая са се забили във възглавничките. Забиването във възглавничките става точно така, когато пораснат прекалено много ноктите.

Едно видео - "Как да режем ноктите на домашния си любимец" - нагледно показано и обяснено

Последна редакция: пт, 07 ное 2025, 05:04 от Sweta

# 496
  • Мнения: 4 981
Света, красавица е Шуша!

# 497
  • Мнения: 1 883
Мерси, Шарлот! Flowers Hibiscus

# 498
  • Мнения: 6 514
Как да не е дебел, като след обилно  похапване, е само така

Едва се качва на втория етаж, къси крачета, дебело дупе. Joy

# 499
  • София
  • Мнения: 15 490
Как да не е дебел, като след обилно  похапване, е само така
Едва се качва на втория етаж, къси крачета, дебело дупе. Joy
Всяка уважаваща себе си котка трябва да полегне след ядене. Полезно е за храносмилането. Wink

Sweta, редовно режех ноктите на Мъро. Той беше кротък и добричък и го правех без проблем. Много му се закачаха по платове и дамаски. Въпреки това чаткаше по паркета. В последните 1-1.5 месеца гледах да не го закачам много и затова се подвиха много. А и той почти не се движеше.

Сегашните съм ги оставила без да им оправям маникюра. 😃 Много са и трябва само с това да се занимавам. Joy Но и тъй като няма как да им ги режа на всички в един ден, винаги ще има някой, на когото съм му отнела "оръжието". 😃 Непрекъснато има лека размяна на "любезности" и точно кротките, които са ми позволили да отрежа, ще са в неравностойно положение. 😃

# 500
  • София
  • Мнения: 925
Като казахте дебело дупе…

# 501
  • Мнения: 6 514
А ето го и Клечо Joy, т.е. Сина

Не мога да се вредя да седна на собственото си кресло, все някой кот го е заел.

# 502
  • София
  • Мнения: 35 442
Нещо си се объркала - то не е твое, те ти го отстъпват понякога.

# 503
  • Мнения: 3
Здравейте,

Пиша това, защото не знам какво да правя и се чувствам напълно изгубена.

Моето коте е на 11 години. През последните седмици тя започна да не яде, да повръща и постоянно да ходи до тоалетната, но почти без резултат. Обикалях по ветеринари, сменях храни, следях всяко нейно движение, дишане, апетит… по цели нощи не спях и гледах дали е добре.

Във вторник разбрахме какво е — тумор, който е обхванал няколко органа. Не може да се премахне. Обхванал е част от гръбнака и пикочния мехур.

Казаха ми, че няма много, което може да се направи, освен да ѝ осигуря комфорт, да се грижа за нея и да следя кога качеството ѝ на живот започне да се влошава. В този момент трябва да взема решение, което ме разкъсва: евтаназия, когато стане необходимо.

В момента тя е будна, има апетит понякога, търси нас и иска да бъде гушкана.

Виждам живот в очите ѝ. И точно това ме кара да се чувствам, че ако взема решение твърде рано, ще я предам.

А ако изчакам твърде дълго — ще я нараня.

Чувствам огромна вина, че не съм открила тумора по-рано. Вината ме изяжда. Не мога да го приема. Не мога да си представя, че един ден няма да е до мен. Тя е моето семейство.

Как се живее с подобна диагноза?
Как взехте решението кога е моментът?
Как намерихте сили да не се обвинявате?

Искам да направя всичко правилно за нея. Искам да живее, но не да страда.

Ако имате съвет, опит или просто думи — моля, споделете.

Последна редакция: сб, 08 ное 2025, 21:21 от Alex2929

# 504
  • София
  • Мнения: 7 175
Много съжалявам, че ви се случва това. Не се обвинявай, правиш, каквото можеш. Мисля, че ще разбереш дали и кога трябва да вземеш най-тежкото решение. Докато котето показва желание за живот, и аз не бих се месила, само можеш да го облекчаваш.
Късмет и прегръдки!

# 505
  • Мнения: 22 500
Подкрепям мнението на лято.
Hug

# 506
  • Мнения: 3
Благодаря ви. Просто беше като гръм от ясно небе и някак си целият ми живот се преобърна. Гледам я от бебе, а това са 1/3 от живота ми до този момент … не мисля, че бях чувала нещо толкова страшно до този момент. Имам болни членове на семейството, но винаги е имало решение с операция или диализа и други неща, а тук просто няма изход и това ме депресира изключително много.

# 507
  • Свети Влас
  • Мнения: 4 444
Много съжалявам за котето ви. Знам, че не е свързано с котета, но баща ми преди време имаше зайка, която приспаха и на нея бяха й открили някаква болест, която не можеха да я излекват с лекарства, мисля беше тумор. Не знам дали не е по-добро решение да я приспите ( за нейн комфорт и да не се мъчи). Знам, че е тежко решение, но все пак помислете и за този вариант.

# 508
  • Варна
  • Мнения: 7 052
Аlex2929, много ми стана мъчно!
Сега най-важното е да не допуската писанката да изпитва страдание. Да я облекчавате, ако има болка. Ветеринарят ще ви посъветва. И в определен момент е милостиво да прекратите страданията. Много тежки моменти са тези, и на мен се случи преди няколко месеца. Много кураж пожелавам!
Водихме Женя и Мага на профилактика.
Кръвните изследвания са добре, като за 13 и 12 годишни. Само Женя има 1 завишен чернодробен и ще пие малко добавки. Вчера и днес ѝ биха инжекции и засега не е повръщала. Но да се има предвид, че 24 часа я подложих на глад, за да си почине стомахът. А, и не трябва да я пускаме навън няколко дни, че да не пасе трева и да раздразним стомаха.

# 509
  • Мнения: 6 514
Ние тази година така се разделихме с кучето ни. Той беше на 19 години. Изведнъж, буквално в един момент сдаде. Не можеше да стане сам,плачеше,  аз го повдигах и го поддържах, за да пие водичка дори. Много тежко решение, но милостиво. Има различни мнения, но ние решихме,че ще му спестим мъките и ще му позволим да си отиде без болки, с любов. Осемнадесет години беше с нас.

Последна редакция: сб, 08 ное 2025, 17:55 от cardhu

Общи условия

Активация на акаунт