Работещите майки

Ясно, мислех, че може да има жена, която да не е възрастна, а да е склонна да работи като детегледачка. Тоест жените не работят масово?

Ползват майчинство. После ясла . А аз съм от типа - да имам час на ден за фитнес и ака може 2 часа примерно за чистене на дома и да съм сама. Не че не мога и с децата но е по трудно и бавно.
Омръзна ми да се обяснявам че това че искам дя се грижа за себе си по 2 часа от 24 не ме прави лош родител. Лошото е че нама и дневни центрове с почасова грижа за малките .

Мен досега за грижата за себе си не са ме осъждали. Даже са ме апелирали. Обаче за работата...

Ами аз имах желание на тренирам. Да речем 3-4 пъти седмично . Фитнесът е на 25 м от нас 40-50 м тринировка и толкова обратно.
Когато си разделих в бащата на първото си дете, това беше основен упрек, че е изгледал детето.. съм днешна дата той е страхотен баща (имаме споделено родителство) , на мен много ме яде това му разбиране . Жената е малка и основна грижа за детето, но нали сме и хора. Много пъти съм се мислила това прави ли ми лош родител. Работенето също. Ако осигурявам финанси за детето , но понякога отсъствам или работа на масата, а той си играе там покрай мен...

А да бе. А после "Ма виж я как се е запуснала, кога роди, още е 100 кила". Ако чакаш обществото да одобри... Аз започнах да си правя тренировки на 20тия ден нищо, че още не можех да седна. Сега остава за 40-50 мин да не можеш да оставиш бебето настрани или докато изчистиш (все едно е спа почивка търкането на хладилника). Бащата в крайна сметка за какво е? Нали и той трябва да е родител.
Лош родител е човек, който изначално не е искал дете или го третира зле, или не се отзовава на нуждите му и тн. Такива стават хората, когато тотално изпушат, защото нямат време за себе си изобщо.
Аз не мисля, че въобще може да се угоди на масата, защото обществото си има своите възгледи (често крайни):
- от зачеването (А кога? Няма ли вече? Проблем ли има? А кога второ?);
- през самата бременност (Дали да спортуваш в този период - ако да, рискуваш си бебето; ако не - ще се залежиш, няма да можеш да родиш нормално. Дали да ядеш за двама или за 1.5, или за трима - ако да, ще станеш 100 кила, не е полезно за бебето; ако не - ще се роди хилаво, не получава достатъчно нутриенти. Дали да ходиш на допълнителни изследвания - ако да, харчиш пари за глупости, едно време и ехограф нямаше; ако не - е, не ти ли пука за бебето?)
- за раждането (Естествено! Естествено, че естествено, ама наистина естествено - без упойки и тн лигавщини!)
- за кърменето (Веднага, на мига, задължително от гърда! - Ако кърмиш 3-6 месеца, как така? То се кърми поне година, детето не получава веществата... Ако кърмиш над 1 г - ама то вече е голямо, няма ли да го отбиеш вече?)
- а за гледането просто няма смисъл да се започва даже.

Та въпроса с работата на майката и кога, и как попада точно в тази зона, в която все някой ще ти каже, че не си прав.

Може би защото минавам 40г и толерантността ми към глупости рязко е намаляла, но рядко се впечатлявам от коментари на хората. Моето разбиране е, че всеки има мнение за различни житейски въпроси, аз също имам такова и ми правят впечатления действия на други хора. Обаче възпитанието е това, което слага една граница между мнение и непоискани съвети и вмешателство.

Сигурно, ако бях по-млада повече щях да се влияя от средата, но вече съм доста дзен. Родих секцио по желание, тренирам от втория месец след операцията, излизам с приятели и имам хобита, детето ходи на ясла, а аз на работа. Нямам нищо против жените, които избират точно обратното за себе си.

Smoke и аз съм така, а още нямам 40. При мен вече категорично изчезна това желание да угодя на хората и да се интересувам от мнението им, след като родих. Вече въобще не ме интересува кой какво мисли. Единствено, ако имам колебания, ще е спрямо детето ми - например - дали пък не трябва баш сега да съм изцяло отдадена на него: той има ли нужда от това или все пак му е ок и когато мама работи и излиза и го оставя с тати или леля М. (бавачката). Обаче размишленията ми са свързани единствено и само с това той как се чувства и как това влияе на него, а не какво си мислят другите. Изобщо не ме интересува, нито ме впечатлява.
Аз още не намирам време и за фитнес, а така ми се иска. Но и това ще стане. Обаче, аз го приспивам по 3 пъти на денонощие, докато е гьшнат в мен и през това време правя по 50-100 клека. Отделно и р ръцете като се носи - краката са ми станали камък, даже имам и плочки на корема, а ръцете са се стегнали, вкл. И отдолу на "крилата". Беше ужасно там тази зона. Бричът още си го има от бременността, не знам дали някога ще изчезне. Но е намалял значително, 1/3 е от което беше. Аз имах едни 4 кг, които влачех, ей тоя кантар се закотви на 63.5 от 4ти месец натам и не мърда. Правих детокси, як калориен дефицит с месеци наред - не мърда. И сега нещо се бях отпуснала от 2 седмици и си хапвах. Обаче в същото време усещам, че нещо дрехите ми са по-отпуснати и талията сякаш по-тънка. Качвам се на кантара - 61.6. Лелеее, кеф. Качих се 5 пъти, да няма грешка - няма, толкова съм. Даже в момента пак съм със задържани течности и подути крака, което значи, че сигурно съм и около кг надолу. Направо съм супер щастлива

КПП, разбира се, че ще имаш размисли относно дали дадено нещо е Ок или не. Психически здравият човек анализира, претегля, взема решения с оглед на обстоятелствата.

Има и нещо важно - повечето хора автоматично изхождат от себе си и на тази база правят заключения за другите. Обаче хората сме с различен темперамент, характер и житейски бекграунд. Моето ниво на енергия винаги е било високо и аз винаги съм носила не по две, аа по дванайсет дини под една мишница и това ми е окей. Ако се затворя само вкъщи с детето, ще си докарам някое психотично състояние.
И обратното - ако човек с по-ниска енергия го сложиш в ситуация на по-висок стрес и мултитаскинг, го обричаш на невротичност и му слагаш тежест, която няма да му е окей.

Затова да слушаме себе си, нуждите си и да съдим по-малко околните.

Отговарям директно на авторката без да съм чела предишните мнения.

Имам частен бизнес, не мога да не работя.
Когато родих, работех от болницата ( намален обем работа разбира се, но писах мейли, няма какво да се лъжем).
След това не съм спряла да работя, все пак като са новородени спят по цял ден почти - поне моето беше така. Така че, докато спеше, аз работех доколкото можех и се справях. Мъжът ми винаги е помагал в домакинството и вечер с къпането, но всички знаем, че особено с новородено основното се пада на мама.
Тъй като бизнесът си е мой, а и вие сте така, доколкото разбирам, имам възможност да работя колкото и когато преценя. Работила съм и в 23:00 вечерта, и в 19:00, и в 12 на обед. Когато мога.
Докато разхождах бебето в количката съм говорела по работа по телефона. Не съм имала бавачка.
Нещата се съчетават при добро желание, даже ако не работех, считам, че щеше да ми остава и твърде много свободно време.
Не се чувствайте виновна, ако имате сила да го направите, гледайте си бебето и работете, защото клиенти се събират трудно и с години и не е лесно толкова работа да се загърби.
Моето дете е вече на 5 години и имаме страшно силна връзка, не считам, че моето работене докато тя спи или се е занимавала сама с нещо, и се е отразило.

Много благодаря за последното мнение! Много ми е ценно такова, от човек с по-голямо дете. За бавачката дори не се притеснявам, защото те имат толкова силна връзка. Той, като я види и и се радва, както се радва на мен и баща си. Гали я, пее и, спокоен е с нея. Тя е страхотна. Сега му изплете вълнени чорапчета и шапка. Мисля, че и напомня за нейния син, като е бил бебе и затова имат с моето дете наистина специална връзка.

Иначе и аз в болницата работех и водя разговори с клиенти, докато сме навън. В момента пак работя. Влязох във форума за малко разсейване

Радвам се, че не сме малко и си даваме стимул. Темата стана страхотна, със страхотни хора

Работа по време на майчинство или обучения колкото да останеш фит в професията си са едно, връщане след 2 месеца е съвсем друго. ЗА първото съм, ако става дума детето като поотрасне или докато спи по няколко часа да правиш нещо за интелекта си, професията си, обучението си. Другото (оставяне на детето на друг, ходене на работа като преди и като цяло приоризиране на работата след раждането), за жалост по наблюденията ми често има не толкова приятни последствия. Ясла от 1 година по 8-10-11 часа на ден е брутално, а камо ли в бебешката възраст. Лошата съвест, която майките започват да изпитват, за жалост е алармиращата истина как децата се чувстват. Послушайте я. Източникът ми: наблюдения на такива семейства и моето собствено детство, но само от части последното. Темата ми създаде доста кофти чувство.

Офф.

Обществото се развива като предоставя условия всички негови членове да работят и допринасят, а това няма как да стане без качествена професионална грижа за децата под формата на ясли и градини. Някои майки се връщат на работа рано, защото издържат семействата си, защото професията им не позволява дълго отсъствие, по финансови, емоционални и всякакви други причини. Да гледаш дете по 2-3 години вкъщи е лукс, който не всеки може да си позволи. А някои и не го искаме.

Имате ли деца и кариера? Не ми отговаряйте.

Flowers, ако нямате деца или собствен бизнес, за съжаление не можете да дадете обективно мнение. Темата не е за връщане на офис работа, а за майки, които имат нещо свое (в повечето случаи) или са на много висока позиция в офис работата (c-level и т.н.). А има и майки, които нямат избор, разбира се. С едно майчинство и без друго родител, дете не се отглежда и първата, и втората година.

А защо трябва да е само за пари и позиция?
Разбира се това е много важно, но ако позволява помавога рацотай редуваща се с хоум офис и има кой да гледа детето, а вие да сте спокойна, какво лошо има майката да работи?
Тя трябва да е пълноценен човек и физически и ментално, нищо че е станала майка. Това не я прави лош родител. Омръзна ми от тези стигмш в обществото.
Какво каза една мама преди мен, аз така съм решили, вие ака искате да гледате детето на 15 , ще уважа желанието ш няма да ви порицая. То толерантност трябва да се усеща и в двете страни

На мен ми е много любимо като се почнат едни легенди за това как горките малки деца сме ги изоставили на градина и ясла да си гледаме работата и кефа и какви последици имало върху психиката им, ами няма такива. Децата са адаптивни, когато някой се грижи с любов за тях те го разбират.