Мисля, че също зависи и колко си харесваш работата. Моя близка е прекрасен човек, обаче мега интроверт, не се кефи на работата си. И почти не събира детето с никого, не го води с други деца. Детето е много готино, ама е много залепено за нея до някъде, защото тя на никого не го дава. И сега като вече иска, не иска ще го дава на ясла, тя самата не желае. Не иска и да работи. Еми.. ок, аз обаче съм друга и ако не отделям време за себе си, всички около мен ще страдат. Не желая да съм жертва на детето си. С това, че имам свой живот и интереси, не ставам лоша майка.
- Публикувана: 6 окт. 2025, 14:43 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2025, 00:06 ч.
Работещите майки
Макар и да не съм в същото положение, ще си позволя да изкажа своето мнение и опит.
Ако работата ми позволяваше аз да определя по колко часа на ден да работя, кои дни да работя или да бъда хоум офис със сигурност бих вършила и това с огромно желание.
Когато разбрах, че съм бременна учих магистратура и понеже бремеността ми беше не особено лека в началото много хора ме съветваха да прекъсна, честно казано и на мен самата ми минаваше тази мисъл през главата. Но знаех, че ако го направя това ще ми навреди психически и емоционално. Знаех, че контактите с колегите, обучението в което аз горя, ще ми бъдат от полза. Реших да продължа и към днешна дата не съжалявам за това си решение. Знам, че съм помогнала на себе си, а и на бебо ( разбира се, ако лекарят ме беше посъветвал да почивам по цял ден щях да го послушам, но при мен съветите за активна почивка идваха от близки и приятели).
Бебо се роди и пак продължих посещението на лекции и упражнения, което определено ми помогна да не изпадам в депресия, а и смятам, че то усеща когато мама е спокойна и удовлетворена.
Завърших преди няколко месеца и сега имам огромна нужда да правя нещо, което не е свързано с отглеждането на бебо -докато той спи, за 1-2 часа докато е с баба си или баща си.
Относно това дали го оставям да се занимава самостоятелно - да правя го. Когато го видя улисан в някоя негова си игра не го прекъсвам. В началото се бутах и аз да съм с него, но често той дори се дразнеше от това и започваше да нервничи.
Ако работата ми позволяваше аз да определя по колко часа на ден да работя, кои дни да работя или да бъда хоум офис със сигурност бих вършила и това с огромно желание.
Когато разбрах, че съм бременна учих магистратура и понеже бремеността ми беше не особено лека в началото много хора ме съветваха да прекъсна, честно казано и на мен самата ми минаваше тази мисъл през главата. Но знаех, че ако го направя това ще ми навреди психически и емоционално. Знаех, че контактите с колегите, обучението в което аз горя, ще ми бъдат от полза. Реших да продължа и към днешна дата не съжалявам за това си решение. Знам, че съм помогнала на себе си, а и на бебо ( разбира се, ако лекарят ме беше посъветвал да почивам по цял ден щях да го послушам, но при мен съветите за активна почивка идваха от близки и приятели).
Бебо се роди и пак продължих посещението на лекции и упражнения, което определено ми помогна да не изпадам в депресия, а и смятам, че то усеща когато мама е спокойна и удовлетворена.
Завърших преди няколко месеца и сега имам огромна нужда да правя нещо, което не е свързано с отглеждането на бебо -докато той спи, за 1-2 часа докато е с баба си или баща си.
Относно това дали го оставям да се занимава самостоятелно - да правя го. Когато го видя улисан в някоя негова си игра не го прекъсвам. В началото се бутах и аз да съм с него, но често той дори се дразнеше от това и започваше да нервничи.
Аз работя фриленс от втория месец. Като беше на 11 месеца детето се върнах г/д на 4 часа на нормалната ми работа. Не ми е било лесно, особено в последно време, работех във всеки един момент, в който детето спи, баща му го гледа или ако съм при нашите (лятото изкарахме два пъти по две седмици при тях) и някой се занимава с нея.
Честно казано ми дойде в повече в един момент, нямах време за себе си, гледах да излизаме тримата уикенда, гледах и на тренировки да ходя, абе луднах. Но нямаше как да мисля само за режими на сън, кога е яло детето, какво ще яде после. Това ме убиваше, еднообразието, да не си ползвам мозъка по предназначение. Аз съм много активен човек, бих казала и с кариера. Приятно ми беше да съм у дома с детето, разбира се, но САМО това да правя не беше вариант.
На 1 г. и 3 м. я пуснах на ясла, тя е много социална и бързо се адаптира. Имаше една-две седмици плач при оставяне и взимане, но тя много обича да е с деца, бързо мина. В момента я оставям с усмивка и я взимам така.
Аз се върнах фул тайм. Ами колкото и да съм изморена в края на деня, ментално по-добре се чувствам.
Честно казано ми дойде в повече в един момент, нямах време за себе си, гледах да излизаме тримата уикенда, гледах и на тренировки да ходя, абе луднах. Но нямаше как да мисля само за режими на сън, кога е яло детето, какво ще яде после. Това ме убиваше, еднообразието, да не си ползвам мозъка по предназначение. Аз съм много активен човек, бих казала и с кариера. Приятно ми беше да съм у дома с детето, разбира се, но САМО това да правя не беше вариант.
На 1 г. и 3 м. я пуснах на ясла, тя е много социална и бързо се адаптира. Имаше една-две седмици плач при оставяне и взимане, но тя много обича да е с деца, бързо мина. В момента я оставям с усмивка и я взимам така.
Аз се върнах фул тайм. Ами колкото и да съм изморена в края на деня, ментално по-добре се чувствам.
Моите са на 9 г. и на 4 г. Каката я пробвахме на 1 г. и 6 м на ясла, беше ужас, за съжаление беше от постоянно боледуващите деца, взехме бавачка за около година и половина, за да мога да започна работа, макар че реално финансово не ни беше много изгодно. Малкият тръгна на 1 г. и 6 м на ясла, Слава Богу при него нещата бяха с една идея по-добре. Аз сигурно съм единствената, която се е върнала на работа преди 2-та година при нас, а сме много хора ние. Не можех повече да си седя в нас, побърквах се. Ако имаше как да работя, докато ги гледам, сигурно щях да опитам. Нашите баби не са в града и рядко можем да разчитаме на тях.
Здравейте, много ме вълнува темата и ще споделя моя опит. Работя на свободна практика от вкъщи и много харесвам работата си. Преди да родя мислех, че нищо особено няма да се промени и ще успявам да съчетавам работата в намален обем и гледането на дете. Първите месеци що-годе се получи понеже бебето много спеше и имах по няколко часа на ден (макар и недоспала от през нощта). Обаче след 5-6 месец когато вече бебето имаше нужда от повече занимания - стимулиране да пълзи, игри, четене, захранване, и т.н. ситуацията драстично се промени. Спрях да работя, беше ми много трудно тъй като удовлетворението от работата ми липсваше. В същото време бебето ни беше дълго чакано и се чувствах виновна ако друг го гледа. Той също беше болезнено привързан към мен и след 9-я месец да го оставя на друг човек беше невъзможно. Така зарязах работата и се отдадох на майчинство докато той стана на 1.5г. Тогава ходихме при майка ми 2 пъти за по месец-два и успявах да работя докато тя го гледа (за съжаление живеем на 300км в различни градове). На 2,5г тръгна на държавна ясла - няма такъв кошмар, постоянно болен, ние с баща му също всички вируси прекарахме. Пак не можах да работя. Сега е на 3,5г. и започна детска градина - пак е със сопол от първия ден. Аз продължавам да не работя 😄 Стигнах до извода, че ако нямаш баби под ръка, най-добрия вариант ако искаш да работиш е детегледачка до 3г. Не съжалявам, че спрях да работя, макар и често много да се измъчвам, защото много обичам да се занимавам с детето си и времето с него колкото и банално да звучи е наистина безценно. А и друго дете едва ли ще имаме. Все пак за мен идеално би било ако след като детето направи 1,5г. имам 4 часа сутрин да работя, да уча или каквото друго имам необходимост да правя с мозъка си извън майчинството - а това се постига с детегледачка - друг е въпросът как се намира читава такава.
Ние също нямаме на разположение баби и дядовци, които да могат да погнат за по няколко часа или да се отзоват от сутринта за вечерта. Оставянето при тях е свързано с пътуване и затова се случва инцидентно.
Пробвахме вариант с детегледачка, не беше успешен - нещо не се харесахме взаимно с жените, с които се виждахме, а не е като да имам особени изисквания - просто техните ми дойдоха в повече.
Основното ми притеснение е, свързано с боледуванията в градината. Като цяло е здраво детето, но при последния вирус откара 2 седмици. Вероятно отново ще започна са се оглеждам за платна помощ, така че ако имате препоръки за сайтове/агенции, които предоставят такива услуги - споделяйте.
ФБ групите ги отписвам - пълно е с много анонимни хора, които са доста несериозни и само си губя времето в комуникация. Искам фирма, която предлага проверени хора.
Пробвахме вариант с детегледачка, не беше успешен - нещо не се харесахме взаимно с жените, с които се виждахме, а не е като да имам особени изисквания - просто техните ми дойдоха в повече.
Основното ми притеснение е, свързано с боледуванията в градината. Като цяло е здраво детето, но при последния вирус откара 2 седмици. Вероятно отново ще започна са се оглеждам за платна помощ, така че ако имате препоръки за сайтове/агенции, които предоставят такива услуги - споделяйте.
ФБ групите ги отписвам - пълно е с много анонимни хора, които са доста несериозни и само си губя времето в комуникация. Искам фирма, която предлага проверени хора.
Ще споделя и аз своя опит.
Имам частна практика. Когато забременях и родих първия си син, работех от вкъщи основно. Помощта от баби бе по-скоро спорадична, а аз работех, когато бебето спеше, денем, нощем, без значение. Истината е, че ми беше много трудно, опитах се да намеря човек, който да ми помага в работата, но не се получи. Дълго време отхвърлях възможността да наема някого да ми помага с бебето. Бях твърдо убедена, че това ще се отрази на емоционалната ни връзка, на развитието на бебето, имах си своите угризения по темата. Издържах до първата година на детето и се предадох. За мои късмет, попаднах на изключителна жена, която гледаше детето ми, като свое внуче бих казала. Изградиха силна емоционална връзка, аз също много се привързах към нея. В началото продължих да работя от вкъщи, докато тя извежда детето на разходка или се занимава с него, след няколко месеца се върнах и в офиса. Въпреки, че не бяхме по-цял ден заедно, смея да твърдя, че времето,което прекарвахме беше напълно пълноценно. Аз бях спокойна и не изнервена, че ме чакат 100 неща за вършене. Той беше обгрижен и доволен. Към днешна дата вече е ученик и смея да твърдя, че имаме изключително силна емоционална привързаност.
Беше с детегледачката до 3 годишна възраст, тъй като не исках да го записвам на ясла. Малко след това аз забременях отново и тя ми бе основната помощ и за второто дете и то по месец първи. Междувремено обаче, с раждането на второто ми дете, влязох в много тежък период на онкозаболяване на мой родител. Покрай тази въртележка работа-грижи за дома и децата - грижи и тревоги за страдащия ми родител, почти не разбрах кога порасна второто ми дете...Ако за нещо изпитвам угризения, то е именно за това. С първия ми син бях много по-отдадена на майчинството, макар и да не присъствах на 100% физически покрай него. Психологичното и емоционалното ми състояние, през бебешкия период на второто ми дете, изобщо не позволяваше да се отпусна и насладя на времето ни заедно. Отчитам го, като грешка днес и със сигурност още дълго ще имам угризения за това, въпреки че обстоятелствата наистина бяха такива, че нямаше как да е по друг начин. Той също вече е голямо дете, разбираме се, обичаме се, забавляваме се заедно, споделяме и сме привързани един към друг, но усещам понякога, че тази привързаност, като че ли се опитва да навакса, все още, пропуснатото ни време заедно. Никога не съм имала проблем с това да се справям с домакинството и децата едновременно, организиран човек съм, когато ми се е налагало да работя, не е било за сметка на техния комфорт, без значение дали съм им осигурявала детегледачка или съм работила през нощта, ако се налага. Истинският проблем за мен беше в периода, в които бях емоционално нестабилна, поради останалите събития покрай мен и по-скоро смятам, че това доведе до емоционални пропуски в израстването на децата ми и връзката ми с тях. Нищо непоправимо, за щастие, но и самата аз се усещам на моменти, как сякаш се опитвам все още да "наваксам" пропуснатото. Хората наистина сме различни, някои предпочитат да са 24/7 с децата си години наред, други се чувстваме добре като балансираме с много "дини" под мишница и сме активни в професионален и личен план. Какъвто и да е случаят за мен и от моя опит, най-важното е човек да се чувства психически добре с избора си, така сме по-пълноценни за себе си и за децата ни. До ден днешен, ако се случи да си остана вкъщи, без служебни ангажименти в работен ден, и се отдам на чистете, готвене, подреждане, ме обхваща лека носталгия, че съм се отказала от това да съм основно майка и домакиня, но познавам себе си и знам, че макар да обичам тази роля, няма да ми е достатъчна, за да се чувствам цяла.
Имам частна практика. Когато забременях и родих първия си син, работех от вкъщи основно. Помощта от баби бе по-скоро спорадична, а аз работех, когато бебето спеше, денем, нощем, без значение. Истината е, че ми беше много трудно, опитах се да намеря човек, който да ми помага в работата, но не се получи. Дълго време отхвърлях възможността да наема някого да ми помага с бебето. Бях твърдо убедена, че това ще се отрази на емоционалната ни връзка, на развитието на бебето, имах си своите угризения по темата. Издържах до първата година на детето и се предадох. За мои късмет, попаднах на изключителна жена, която гледаше детето ми, като свое внуче бих казала. Изградиха силна емоционална връзка, аз също много се привързах към нея. В началото продължих да работя от вкъщи, докато тя извежда детето на разходка или се занимава с него, след няколко месеца се върнах и в офиса. Въпреки, че не бяхме по-цял ден заедно, смея да твърдя, че времето,което прекарвахме беше напълно пълноценно. Аз бях спокойна и не изнервена, че ме чакат 100 неща за вършене. Той беше обгрижен и доволен. Към днешна дата вече е ученик и смея да твърдя, че имаме изключително силна емоционална привързаност.
Беше с детегледачката до 3 годишна възраст, тъй като не исках да го записвам на ясла. Малко след това аз забременях отново и тя ми бе основната помощ и за второто дете и то по месец първи. Междувремено обаче, с раждането на второто ми дете, влязох в много тежък период на онкозаболяване на мой родител. Покрай тази въртележка работа-грижи за дома и децата - грижи и тревоги за страдащия ми родител, почти не разбрах кога порасна второто ми дете...Ако за нещо изпитвам угризения, то е именно за това. С първия ми син бях много по-отдадена на майчинството, макар и да не присъствах на 100% физически покрай него. Психологичното и емоционалното ми състояние, през бебешкия период на второто ми дете, изобщо не позволяваше да се отпусна и насладя на времето ни заедно. Отчитам го, като грешка днес и със сигурност още дълго ще имам угризения за това, въпреки че обстоятелствата наистина бяха такива, че нямаше как да е по друг начин. Той също вече е голямо дете, разбираме се, обичаме се, забавляваме се заедно, споделяме и сме привързани един към друг, но усещам понякога, че тази привързаност, като че ли се опитва да навакса, все още, пропуснатото ни време заедно. Никога не съм имала проблем с това да се справям с домакинството и децата едновременно, организиран човек съм, когато ми се е налагало да работя, не е било за сметка на техния комфорт, без значение дали съм им осигурявала детегледачка или съм работила през нощта, ако се налага. Истинският проблем за мен беше в периода, в които бях емоционално нестабилна, поради останалите събития покрай мен и по-скоро смятам, че това доведе до емоционални пропуски в израстването на децата ми и връзката ми с тях. Нищо непоправимо, за щастие, но и самата аз се усещам на моменти, как сякаш се опитвам все още да "наваксам" пропуснатото. Хората наистина сме различни, някои предпочитат да са 24/7 с децата си години наред, други се чувстваме добре като балансираме с много "дини" под мишница и сме активни в професионален и личен план. Какъвто и да е случаят за мен и от моя опит, най-важното е човек да се чувства психически добре с избора си, така сме по-пълноценни за себе си и за децата ни. До ден днешен, ако се случи да си остана вкъщи, без служебни ангажименти в работен ден, и се отдам на чистете, готвене, подреждане, ме обхваща лека носталгия, че съм се отказала от това да съм основно майка и домакиня, но познавам себе си и знам, че макар да обичам тази роля, няма да ми е достатъчна, за да се чувствам цяла.
Tropic, а кога "презареждаше батериите"? Отразяваше ли ти се на продуктивността и колко? Аз ако трябва да работя така, мисля, че бих допускала куп грешки...
Иначе аз съм от тези, които пък изпитват вина точно, защото се занимавам само с бебето (на 8 месеца), не ме натоварва психически, но дори домакинската ми работа стои... Тя спи малко през деня, колкото да свърша основното, дори за по-голямо почистване няма време. Вечер ляга около 22ч, често и по-късно. Става около 6ч +/-.
Работата ми не позволява от вкъщи, но следващата година ще трябва да изкарам последен семестър дистанционно обучение. Не знам как би станало, освен точно нощем...
Иначе аз съм от тези, които пък изпитват вина точно, защото се занимавам само с бебето (на 8 месеца), не ме натоварва психически, но дори домакинската ми работа стои... Тя спи малко през деня, колкото да свърша основното, дори за по-голямо почистване няма време. Вечер ляга около 22ч, често и по-късно. Става около 6ч +/-.
Работата ми не позволява от вкъщи, но следващата година ще трябва да изкарам последен семестър дистанционно обучение. Не знам как би станало, освен точно нощем...
Like Smoke, всъщност си права за соц модела. Обаче интересното е, че пък именно неговите възпитаници "съдят" майките, които не са на 100% с децата си 24/7. Интересно е защото се получава така.
Моята гледна точка- децата растат прекалено бързо, остаряваме бързо и пренареждаме приоритети с възрастта.
Понеже темата ми излезе, а и съм родител минал вече през обсъжданата дилема ще си позволя да изкажа мнение - щом времето с детето ви кара да се чувствате непълноценни, изолирани и т.н., върнете се на работа. Няма как една майка да е майка докато се нервира на детето си.
Как разбирате това "да посветя цялото си време на детето" зависи лично от вас, никой не ви държи залепени за него и да му подавате играчки или телефон. За мен майчинството е в усещането за подкрепа, за присъствие, за обич във всеки един момент.
Точно времето прекарано вкъщи промени рабирането ми за живота, иначе и аз като по-неопитна си мислех, че ще пропилея безценни 2 години в отглеждане на деца....
Нищо подобно не се случи.
Обичам децата си безкрайно, била съм до тях във всеки един момент от израстването им, от създаването на навици, самооблужване и умения за общуване.
Чували сте израза "децата се обичат с грижите" - напълно съм съгласна, вярно е!
Как разбирате това "да посветя цялото си време на детето" зависи лично от вас, никой не ви държи залепени за него и да му подавате играчки или телефон. За мен майчинството е в усещането за подкрепа, за присъствие, за обич във всеки един момент.
Точно времето прекарано вкъщи промени рабирането ми за живота, иначе и аз като по-неопитна си мислех, че ще пропилея безценни 2 години в отглеждане на деца....
Нищо подобно не се случи.
Обичам децата си безкрайно, била съм до тях във всеки един момент от израстването им, от създаването на навици, самооблужване и умения за общуване.
Чували сте израза "децата се обичат с грижите" - напълно съм съгласна, вярно е!
Здравейте! Много интересна тема. Бих искала да попитам работещите майки - с какво се занимавате, какво имате предвид под частна практика - ако не искате да кажете професията, то поне сферата на дейност? Ще съм много благодарна за отговорите.
Питам това, защото аз не работя и не виждам как с моята квалификация бих (занимавах се с преводи) и ми е интересно дали някоя мама е в моята сфера и успява. Да ми даде надежда, един вид. Аз лично не мога, защото ми трябва изключителна концентрация и адски бърза реакция, защото 90 % от работата е спешна. Освен това съм и в чужбина, което прави работенето още по-трудно. Но да, често чувствам вина, че не работя, че съм домакиня, питам се постоянно дали правя достатъчно за детето си. И затова като ми излезе темата, реших да попитам, защото всяка ситуация е различна и всички фактори влияят.
Питам това, защото аз не работя и не виждам как с моята квалификация бих (занимавах се с преводи) и ми е интересно дали някоя мама е в моята сфера и успява. Да ми даде надежда, един вид. Аз лично не мога, защото ми трябва изключителна концентрация и адски бърза реакция, защото 90 % от работата е спешна. Освен това съм и в чужбина, което прави работенето още по-трудно. Но да, често чувствам вина, че не работя, че съм домакиня, питам се постоянно дали правя достатъчно за детето си. И затова като ми излезе темата, реших да попитам, защото всяка ситуация е различна и всички фактори влияят.
Аз лично имам правна кантора и съм юрист. Работя с юридически лица основно.
За бавачката, нашата е злато. Въпреки, че се виждат рядко със сина ми (вторник и четвъртък от 11 до 15 часа), той като дойде тя се разтапя. Усмихва и се, гали я. Супер спокоен е с нея, спи и се храни както когато е с мен. Тя го обожава, в момента му плете търлъчки. Имаме еднакви разбирания за отглеждането му и затова всичко е супер с нея. Тя си му е трета баба. Открихме я от агенция Розита. Много съм доволна от агенцията и смятам, че може би тя е една от най-добрите и сигурни в България. Много си подбират хората. Единствено, комисионната е по-висока, но изобщо не съм го мислила, когато става въпрос за детето ми.
Аз също съм дете, отгледано от бабите. И то основно, още на 8 месеца са ме пратили там и съм живяла до около 3-годинки при нея. Нашите са били студенти. После до края на 12ти клас си ходех там често, особено летата. Но аз съм само и единствено с положителни емоции, за мен е ценно, защото не съм била закачена постоянно за мама и в същата време съм имала разнообразно детство, наситено с емоции и различни преживявания.
За бавачката, нашата е злато. Въпреки, че се виждат рядко със сина ми (вторник и четвъртък от 11 до 15 часа), той като дойде тя се разтапя. Усмихва и се, гали я. Супер спокоен е с нея, спи и се храни както когато е с мен. Тя го обожава, в момента му плете търлъчки. Имаме еднакви разбирания за отглеждането му и затова всичко е супер с нея. Тя си му е трета баба. Открихме я от агенция Розита. Много съм доволна от агенцията и смятам, че може би тя е една от най-добрите и сигурни в България. Много си подбират хората. Единствено, комисионната е по-висока, но изобщо не съм го мислила, когато става въпрос за детето ми.
Аз също съм дете, отгледано от бабите. И то основно, още на 8 месеца са ме пратили там и съм живяла до около 3-годинки при нея. Нашите са били студенти. После до края на 12ти клас си ходех там често, особено летата. Но аз съм само и единствено с положителни емоции, за мен е ценно, защото не съм била закачена постоянно за мама и в същата време съм имала разнообразно детство, наситено с емоции и различни преживявания.