"Преди година бъдещата ДЕКЕМВРИйка засия, щом теста с две чертички си видя!"

Пък аз миналата година от февруари мъкнех един цистит, който до март не можех да махна и стана на пиелонефрит...и бях при една специална нефроложка..., която специално ме попита да не съм бременна, за да че атакува с антибиотици...и аз се тествах (на 5 април миналата година), но тъй като Ели е зачената на 2 април, било е рано и аз и не доизчаках 10-тата минута на теста...и го хвърлих в кошчето на метрото и така и не знаех, че съм бременна...излекува ме тази д-р Киперова, страхотна жена, с ударна доза скъпи антибиотици и не щеш ли на Великден - няма мензис. Мислех, че ми има нещо, защото изключвах вероятността да съм бременна, заради теста, но пък отвътре си имах едно на ум, че не доизчаках теста, защото усещах! Гърдите ми бяха по-различни и ощия ми душевен тонус също! В църквата ми ставаше лошо да стоя права и от навалицата...И един ден след Великден, когато ни пристигна колата от Германия...направих теста...мъжа ми беше в църквата, да осветим колата...а аз, докато чакахме свещеника притичах в Макдоналдс, единствено отворен по това време - сутринта на Великден - беше празно и аз бях сама в тоалетната и...чертичките станаха две веднага! Помня лицето си и как смехът ми отекна в помещението пред огледалото там...нали знаете какво е, на витошка и Алабин... и на обратно до църквата, при мъжа ми, докато освещавахме колата, сияех и сърцето ми щеше да изкочи от пазвата си. После ходих да питам д-р Киперова дали има нещо опасно от антибиотиците, но тя беше категорична, че тези не увреждат зародиша и...ей ни на сега!

Пратих ви снимките на пощите...

честито!

Аз да ви кажа,нашият татко ме попита кога ще имаме второ бебче  ,това беше ШАХ и МАТ.

Добър ден и от мен!
Заглавието и темата са чудесни.  на авторките. .... а разказите ви са толкова умилителни!
При нас бебето също беше планувано и очаквано. На датата, на която очаквах гостите бяхме на екскурзия в Троян. Вече имах опасения, че си имам наемател, но не смеех да се зарадвам, защото първия път не се получи. ...и така не ми дойде....изчаках 10 днеи и си направих тест, на който се появи едва забележима втора чертичка.
Относно кърменето ние също сме само на кърма, поне за сега. detelini прекрасно те разбирам и ние бяхме така първите 2 месеца. Не ми оставаше време дори до тоалетната да отида. Едва сега храненията ни се сведоха до 30-40 мин. и понякога час. Храним се през половин, 1, 2, 3, 4 часа. Всеки ден е различно. Бонусът е, че през нощта не се будим.
Айде чао, че много плачем.
Verjiniti стискам палци за утре.

Ами в петък на консултацията го измериха 7.400 и 67см.По принцип сме на смесено хранене, в полза на АМ.А вие колко сте пораснали?
Virqinity,стискам ви палци

Егати кефа и аз щях да правя така

при нас стана от 2 път. оказа се, че овулацията ми била на съвсем друга дата.
този който е измислил тестовете за овулация, заслужава нобелова награда
закъсня ми с два часа буквално и аз веднага си направих тест. леко отрицателен беше, но осмия  вече  беше по-категоричен
като отидох на лекар, гинекологът въобще не беше сигурен дали има бебе  още
ама след седмица вече си бях яко бременна

днес ни теглиха 5 дена преди ДК,заради упойката утре и сме качили 700гр за 26 дена и сега сме 7кг , явно ще изчакаме със захранването, че и без твърда храна си дебелеем 

Virginity, с теб съм мила. И на Ивайла няма да и се размине операцията. проклетото  топче спря да расте, но си е там над веждата и колкото и да не искам да го гледам, пипам или говоря за него си знам какво предстои  хирурга държи да изчакаме да стане поне на 6 месеца, но чудо няма да стане, ще я режат няма накъде 
много неща имам да ви пиша, не съм писала от месец, но се стараех да ви чета поне от време на време. Годишното счетоводно приключване ми разказа играта, Ивайлата беше изцяло на грижите на баща си един месец, виждахме се само за кърменето  , добре че времето не ставаше за разходки, така угризенията ми бяха по-малко, но както и да е, всичко свърши. Дадох си сметка, че мн трудно бих съвместявала двете "длъжности"- счетоводителка на 11 фирми и майка  Сега съм се отдала на втората, не се уморявам, нито изнервям, безкрайно приятно ми е и детето ми е доволно.
Кърмата ми не мога да преценя дали е намаляла, малката ми ламя е все така лакома. заради 2 -3 нейни стачки с отказ да яде от шише баба и я захрани набързо с плодово пюре за да спаси положението докато се прибера, сега вече яде по едно пюре на ден, доста и харесват, има си вече и любими:  банан, праскова, кайсия. Н а 24.04 сме на ДК ще видим какво показва кантара, страх ме е да си призная, тя без пюре беше доста над нормата, сега ще видим какво се случва  , само името и е манекенско 
хайде, лека и спокойна нощ на всички

Ох,аз отивам да спа,че тук с едното ухо слушам ВИП БРАДЪР и мнооооого се дразня,егати звездите,пълни боклуци

Айде лека и безаварийна нощ

Напълно съм съгласна!
Нищо ВИП няма в тях!

И аз страшно се вълнувам с вашите разкази за 
При нас нещата се развиха така: в коледната баница"малко юначе в къщата ще плаче" в мойто парче,на таткото "нов член в семейството" на 1-ви януари...и така решихме да пробваме.Естествено не стана от първия път,аз дотогава пиех лекарства,защото имах ужасно болезнена менструация и така влизайки в тоалетната и виждайки    започвах и едвам ме успокояваше моя любим.Така първия и втория път нищо/забравих да отбележа,ча таткото държеше да го направи"стрелче"като него/ и като за пореден път цъфнах,съвсем се отказах.Цикъла ми винаги е бил по часовник и моя мъж пръв забеляза,че ми закъснява.Усещайки силната болка в яйчниците,се оправдавах че всеки момент ще ми дойде.Да ама не,след раждането на наш приятел на бебенцето и поглъщайки 3,4 водки и изпушвайки 10-15 цигари,правя тест и "Сърцето ми ще изхвръкне".Взимайки теста отидох при бъдещият татко -даже нямах сили да проговоря,а само му го показах.Итой като мен си глътна граматиката.Дата бе 19.04.,а на Великден съобщихме на родителите си.Бяхме много щастливи до момента в който прокървях и влезнах в болница.Тогава докторите казаха да не се радвам,защото мога да го изхвърля всеки момент,нещата бяха критични.....
Но днес съм най-щастливата и пак се вълнувам въпреки всичките тревоги.

п.п не ми се сърдете,че стана толкова дълго,винаги съм искала да го споделя с вас,а точно в тези моменти още не ви бях открила.

Я и аз да споделя за вълненията си преди година  Второто дете както казват е дете на разума и ние с татито съвсем обмислено решихме, че искаме бебе и се почна голямото  Исках отново да родя лятно бебче, но само с искането си останах. Месец след месец мензисът ми идваше и бях много разочарована и учудена защо не става, като баткото от раз го направихме. По това време мъжът ми много пътуваше и стигнахме до там, че когато ми казваше "Във вторник заминавам ...." аз му отвръщах "Не може, тогава ми е овулацията"  А колко съм стояла с вирнати краката всеки път след т'ва  само и само да се захване. И така осем месеца на надежда, докато накрая получих кожни проблеми и трябваше да проведа сериозно лечение с инжекции кортикостероиди и други лекарства. Този месец с мъжа ми само веднъж бяхме правили секс и то веднага след менструация и аз смятах че тогава е рано за овулацията ми и съответно вероятност да забременея нула. Започнах да се лекувам и оставих бебеправенето на заден план. Е, по-късно си направих три теста за бременност, защото не можех да повярвам на очите си  . И двамата с мъжа ми плакахме, защото мислехме, че сме увредили това толкова желано и чакано бебе. Проклинах се заради това че започнах лечение без да изчакам да ми дойде първо и мислех че трябва да го махна. Но след като 4-5 доктора ме убедиха че не трябва , едва тогава постепенно започнах да се радвам на това което носех в себе си. Благодаря на Господ че ме дари с това съкровище  Между другото имам мерак и за трето 
Vergy дано мине нормално всичко и Лорката да не плачка много. Стискам палци.

Добро утро, мами!
Вержи: С теб сме, пиши как е минала манипулацията!!! Стискаме палци да е добре Лорка!
Инак и мен тия дни ме обхвана една носталгия и ми стана едно мило като си припомнях за теста миналата година. Искахме бебе от декември, но имах и аз цистит и изчаквахме с опитите, после направих 2 седмици гладолечение при Емилова, тя ме предупреди да чакаме поне 10 дена след захранването, понеже организмът изхвърлял все още токсини. Обаче не дочакахме.. А и кой да вярва, че от първи опит ще стане.. После бях командировка в Русе, а мъжът ми - в Австрия. В един проливен дъжд между някакви важни разговори притичах до една аптека и до стаята си в хотела, имах предчувствие, и макар че беше 1 ден закъснение излезе подобие н а бледа втора черта... На другата сутрин направих още един тест и пак беше много бледа чертата, но вече почнах да вярвам, че не ще да ми се привижда. Третият от следващия ден го подарих красиво опакован на таткото в нощта, когато се върна от Австрия - беше много вълнуващо... ееех, спомени мили!
Отплеснах се, хайде - хубав ден от нас и да не забравяме да стискаме палци на всички, които искат дечица да им се случи това велико чудо, понеже имаше и такива, които не успяха с този опит .