Имам нужда от съвет как да постъпя с приятелка

При цялото ми уважение, доброта и жалостива природа ще кажа, че това е безумен казус.
Бих отказала с чиста съвест.
Добре, че нямам подобни приятелки.
Не знам на коя приятелка би й хрумнало да ме ангажира в Неделя от сутрин до вечер с нейното дете. Това е много нахално.
Оставете моралната гледна точка и желание да се помогне на приятел - това е човешко и хубаво нещо.
Но следва да има и този приятел малко такт.
Това е огромен ангажимент.
Естествено, че мъжът ще е против.
Много е деликатна ситуацията.
Ще си развалите отношенията и в двата случая.
Не знам как може да има такива хора.
Едно е да помогнеш понякога в извънредна ситуация.
Други е всяка Неделя да гледаш чуждо дете.
Кога ще си обърнеш внимание на семейството?
Чак такава самарянка не съм.
Винаги си правим услуги с приятелки. Мога да се нарека добър приятел.
Но такава жертва и в лишения да поставя себе си и моето семейство и да ми се краде от почивка, сън, занимания в Неделя когато всеки се подготвя за седмицата, ще ме извинява, но не.
Това не те прави егоист, откажи й спокойно.
Ако някой ти каже тук или където й да е, че това е егоистично и колко си лоша питай го дали сам той ще го направи.
Аз знам какъв ще е отговорът 😊

А,когато то е болно?А,ако твоето дете е болно?Ти поемаш ангажимент и трябва да спазваш уговорката независимо от здравословнэто състояние.С каква лекота ще натресеш чуждо дете в живота на семейството си,не нямат ли също право на свобода в дома си?!

Не бих казала, че приятелката е използвачка, защото тя е предложила заплащане. Тоест - предлага работа. И тази работа както може да се приеме, така и да се отхвърли. Също така директно, както е предложена - "Не, съжалявам, не мога да се наема." Толкоз.

Само не казвайте, че не е работа, защото нали покрай 10-годишното що да не се грижи без никакъв проблем и усилие за 4-годишно... защото не е така. Както писах, имам съвсем пресен опит с 4-годишно. Едно 6, 7, 8, 9,10-годишно дете само си се гледа, нищо не му трябва, освен да му се приготви ядене. С 4-годишното картината е съвсем друга, ама какво ли ви обяснявам, като че ли не знаете. Нищо общо няма, камо ли да седне и да си рисува в ъгъла 14 часа днес! Хайде сега, ами че то всеки 15 минути иска ново занимание! Ставаш си един аниматор за целия си почивен ден, и после ще си почиваш в офиса.

Карам се редовно на децата на приятелките ми, както и те на моите. Такива Ти не си ми майка не минават при нас. Щом си в тази среда, ще се съобразяваш. Ясни са условията.

Не само, че ще гледам детето, а и ще взимам от предната вечер, за да се наспиваме сутрин.
Къде едно, там и две деца. Не можеш да го заведеш в парка, в зоологическата, на кафе, ресторант или където би отишла през деня?
Дали ще сипеш една супа, или две - няма разлика.

И да, наистина човек понякога има огромна нужда от огромна помощ и като изпитала го на гърба си - верни приятелки да са до мен в изключително тежки периоди - не веднъж седмично, а много, много месеци, просто не разбирам как може да си цял ден вкъщи с твоето дете, а да не искаш да помогнеш.

Проблемът май е от мъжа.

Аз бих отказала. Гледала съм с дни и безплатно детето на най-добрата ми приятелка, но не го гледах само аз праз цялото време и не беше редовно, а само когато и се е налагало да пътува до найната държава спешно или да влезе в болница.

След като не намира гледачка по нейния вкус, напуска неделната смяна или я заменя с друга. Да се намери читава детегледачка е пословично трудно.

Аз бих отказала, обяснявайки, че е голям и редовен ангажимент в неудобно за мене време. Бих предложила да гледам детето инцидентно, но не и да си гръмвам всяка неделя с 14 часа аналогия по 4 годишно.

Идея е да попита сред колежките, които не работят в неделя. Тя може да гледа техните деца в други дни, а те нейните в неделя. Тук много чужденки така правим. Съседка е медицинска сестра в държавна болница и смените и са петък, събота и неделя нощни, от 9 до 21ч. В петък си оставя децата у съседка и прекарват уикенда при нея, като в понеделник съседката ги води на училище. От понеделник до петък тя прибира децата на съседката в 16.30ч, дава им закуска, води ги в парка, пишат домашни, прави вечеря и като се прибере майката в 20ч, ядат заедно и майката си тръгва с нейните си деца. Във вторник другите деца спят у дома и и в сряда ги гледа цял ден и четирите, защото тук малките в сряда не учат.

Майки на съученичета в детската градина са идея, особено майки на приятелчета на детето и.

Друга идея е да отиде да потърси детегледачка в общежития за самотни майки. Настанените там обикновено не работят, работят в училищни часове, на намалено работно време и за някой друг лев ще се съгласят. А може и разменно.

Може да вземе au pair - млад чужденец, дошъл да учи езика и да поживее в държавата. Предлага стая, храна и джобни срещу 20ч лека домакинска работа. 14ч да гледа малкото в неделя и още нещичко. Au pair може и да си работи другаде през седмицата. Най-добрата ми приятелка намери и без да предложи собствена стая и за гледане на детето всеки ден след училище през седмицата + готвене, но плащаше много повече и от петък вечерта до неделя почивка. Нещо като £150 седмично даваше когато бяха £30-40 джобните.

И последно - пращане при родители или баби в нейната държава. По-малко стрес за нея, но и за детето и като порасне до възраст, позволяваща оставяне само си го прибира.

Зорът е още 2-3 години. Да стиска зъби!

Ако все пак искаш да помогнеш - предложи да ти го водят в събота вечерта. По-малко стрес, отколкото да го будят в 5ч сутринта и после да е изморено и да мрънка цял ден  Ще се събудите всичките в 7 или 8ч.

Е, то има някакъв среден вараинт между "изтривалка" и "правя само което искам", въпросът е да го напипа човек. Понякога не е въпрос на искане, а на истинска нужда. То ако въпросът е какво искам, и аз искам да си гледам кефчето цял живот и никой с нищо да не ме занимава, честно! Нито съм много работна, нито съм майка Тереза.  Обаче ако карам само на "я ме оставете, не ми създавайте дискомфорт", утре по лична причина ще ми се наруши спокойствието, ще се наложи да потърся помощ и ще се окажа сама... Впрочем аз лично съм голямо говедо и много рядко търся помощ, но когато ми се е налагало - имало е някой насреща. За което съм благодарна. И "не" съм казвала, когато не мога да помогна, и контакти съм прекратявала, когато ме използват - това ми беше трудно да науча, но още в младостта се надмогнах, няма как. Има значение в колко голяма нужда е човекът, колко усилия и жертви се искат от мен - не съм светица. В случая, доколкото разбирам, нуждата е голяма, а жената - близка приятелка, не някаква случайна позната.

Не е случайна непозната, но и не е инцидентна помощ, а доста сериозен и дългосрочен поне по искането ангажимент. Точно затова предложенията са за междинен вариант - временна помощ, или инцидентна помощ при нужда, защото ако правилно разбирам авторката не иска да се ангажира дългосрочно и всяка седмица, нито пък мъжът ѝ иска да го прави. Тоест имаме ситуация, в която едната страна не желае да се ангажира с немалка отговорност за неопределено дълго време, и търси как най-леко да го каже на ответната страна.

Е, никой не я убеждава да поема дългосрочен ангажимент със или без пари, разбира се. Въпросът е да се удари едно рамо, докато стигнат до удачен вариант. Помагам, но ако приятелката още месец се оправдава с напушени кандидати и т.н., казвам "не съм на линия повече" и толкова. В трудни моменти се изпитва характерът и приятелството не само на помагащия, но и на "слабия" - бързо лъсва кой е в истинска нужда и кой просто злоупотребява.

Не бих поела такъв ангажимент. Това е всяка неделя, не по изключение. Нито бих се съгласила всяка неделя да не бъда със семейството си (ако ще ходя в дома на детето), нито на моето дете или на мъжа ми им е работа да гледат чужди деца (ако детето ще идва в нас).

Майката трябва да намери начин да ангажира другия родител, или да се разбере с работодателя си да поеме други смени, или да наеме някоя тийнейджърка (в немалко държави това е основната практика).

Доколкото помня местоположението (САЩ или Канада), където внезапно и отникъде на всеки може да му хрумне, че го тормозиш - не е добра идея за такъв ангажимент.
Съфорумките да благодарят на в каквато там сила вярват, че са им кротки децата. Има 4годишни, които ще ти стопят лагерите.

Е, нали точно за това става дума, и повечето от тези, които гласувахме с "не", казахме "да" на временна/инцидентна помощ. Това е различно, обаче.
Да гледаш всяка неделя - реално от събота вечер, ако си цениш съня - чуждо 4-годишно, разбутвайки живота на семейството си перманентно, защото "е кво толкова, ще сипеш още една супа", не е окей, ако не искаш да го правиш на първо място. В чужбина повечето уикенди са много активни семейни дни. Предполагам, че повечето сипващи още една супа може би не са твърде активни през почивните дни, имаш и мнение, че човек не бил спонтанен току-така да ходи някъде. В чужбината, която аз познавам, повечето активности са изнесени през почивните дни и децата редовно имат тренировки и състезания (които са по възрастови групи, и струват пари, преди някой да каже "е кво толкова, ще запишеш на футбол за 10 годишни и 4 годишното, където едно, там и две"), или семейството ходи някъде за през деня. Всичко това е организация, но и пари, и е ограничено малко или много по интереси и възраст. Едно е, а ко на собственото си по-малко дете можеш да кажеш "чакаме брат ти сега", докато тихо въртиш очи, докато мрънка, че му е скучно, но защо именно трябва да си го причинява човек с чуждо дете? Искам пак да посоча, че от обясненията на Лъки става ясно, че я търсят за дългосрочен ангажимент, заемащ почивния им ден, след като вероятно работят на пълен ден през седмицата, и нито мъжът ѝ, нито тя искат да го поемат.

Леле Невена ,голям катун описа ти.. При някои общности съм го виждала това. Не е характерно за Европа и Северна Америка.

Точно за Европа и Северна Америка е характерно. В Африка и Индия си имат баби, лели, а и неквалифицираната работа е много по-ниско платена в сравнение с работата на медицински брат или лекар и медицинският персонал няма проблеми с намиране на детегледач. Вече с гувернантка и прецептор е различно, но ако търсят неграмотна, която просто да бави детето, дори по 24ч, има с лопата да ги ринеш. В Мароко преди 40-50г жени гледаха децата срещу подслон и храна и никакви пари. Подслон и храна, даже не стая. Някои спяха на пода в кухнята нощем. Даже не знам дали има африкански страни в програмата за au pair.

Невена е права. Имам позната медицинска сестра, африканка, самотна майка, която работи нощни смени, сутрин води на училище и денем спи, докато децата учат. Нощем ги оставя при "леля" им, с която не мисля, че имат роднинска връзка, но явно си въртят децата на тоя принцип. Съседката ми е медицинска сестра и взима само дневни часове - по-ниско платени, но си е танто за кукуригу.

Всъщност никак не е лесно да се откаже понякога, колкото и лесно да звучи отстрани. Има едни хора, които успяват да ти вменят чувство на вина, и дълг и отговорност, които са техни, а не твои. Макар и малкото мнения, които са за ми звучат така, все едно какво толкова. Предлагам пак да помислят не толкова идилично как ще си рисува детенцето.
Предполагам, че инцидентно всеки би помогнал на дори непознат, какво остава приятел. Но аз дори братовчедите си не съм гледала по толкова часове, а съм ги гледала доста и като цяло семейтвото си помагаме. А това дори не е семейство, а приятел, който те моли да пренебрегнеш себе си и своето семейство.Безумно е.
То дори срещу заплащане не всеки иска, защото е втора работа, работила съм месеци на две места, повярвайте ужасно натоварващо е, и да започва да ти личи и семейството също страда!
Но точно, че авторката обяснява как не й е в природата да вземе пари ми прилича точно на такъв казус, как някой е надушил човек, който е готов за всичко да помага на останалите... и дори му е неудобно да откаже. Ако си развалите приятелството, защото отказваш значи те е търсила само за услуги. А щом идват само тийнове значи плаща малко, да потърси фирма или група, където има детегледачки. Моя приятелка в Бг само взема от училище едно дете и го води до тях, пресичат улицата и то докато тя работи друго, и взема за това 400 лв.