Какво ни чака след 6 годишна възраст

  • 426
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 853
Имам две момченца - на 5 години и на 4 месеца. Hug
Откакто се е родил малкият, много страдам и ми липсва времето, което преди прекарвах с големия. Таткото много помага и всеки ден успявам да обърна индивидуално внимание на баткото. Вечер, след като сме приспали бебето играем заедно и после се гушваме в леглото и си четем приказки за лека нощ, говорим си ... абе изобщо, той е в една много готина възраст и понякога ми е много тъжно, че покрай грижите за малкия, безсънието, умората и тнт, този период просто ще мине преди да усетя и запомня.
Гледам и да го ангажирам да ми помага с бебето, но на този етап не му е много интересно и често предпочита да си играе или да гледа нещо.
Споделете как беше при вас периодът след 6 годинки? Кога започнаха да не искат например да им четете за лека нощ, да ги гушкате? Кога усетихте, че онова до скоро малко детенце, вече не е толкова малко, а пораства?
Как и какво се промени?

ПС: Знам как темите в БГ мама имат навика да тръгват от някъде и да стигат до съвсем другаде. Ще помоля да не обръщаме тази тема на нещо различно. Категорично не се смятам за типа токсична майка, която иска да чете приказки на сина си до абсолвенския му бал и след това. Но в момента той е на 5 и ми е толкова хубаво да прекарвам време с него. Иска ми се обаче да знам и какво и кога горе долу ме чака. Знам, че всяко детенце е индивидуално, но ще ми е интересно и полезно да чуя вашия опит. Blush

# 1
  • София
  • Мнения: 34 996
Скрит текст:
Имам две момченца - на 5 години и на 4 месеца. Hug
Откакто се е родил малкият, много страдам и ми липсва времето, което преди прекарвах с големия. Таткото много помага и всеки ден успявам да обърна индивидуално внимание на баткото. Вечер, след като сме приспали бебето играем заедно и после се гушваме в леглото и си четем приказки за лека нощ, говорим си ... абе изобщо, той е в една много готина възраст и понякога ми е много тъжно, че покрай грижите за малкия, безсънието, умората и тнт, този период просто ще мине преди да усетя и запомня.
Гледам и да го ангажирам да ми помага с бебето, но на този етап не му е много интересно и често предпочита да си играе или да гледа нещо.
Споделете как беше при вас периодът след 6 годинки?
Кога започнаха да не искат например да им четете за лека нощ, да ги гушкате?
Скрит текст:
Кога усетихте, че онова до скоро малко детенце, вече не е толкова малко, а пораства?
Как и какво се промени?

ПС: Знам как темите в БГ мама имат навика да тръгват от някъде и да стигат до съвсем другаде. Ще помоля да не обръщаме тази тема на нещо различно. Категорично не се смятам за типа токсична майка, която иска да чете приказки на сина си до абсолвенския му бал и след това. Но в момента той е на 5 и ми е толкова хубаво да прекарвам време с него. Иска ми се обаче да знам и какво и кога горе долу ме чака. Знам, че всяко детенце е индивидуално, но ще ми е интересно и полезно да чуя вашия опит. Blush
Много по-късно. Не мога да си спомня точна възраст, но беше години след това. Разбира се и до дете е, но според мен имаш време Simple Smile

Сега се сетих, че буквално до миналата година вкл. (сега е в осми клас) се случваше да ме "привиква" вечер в стаята си да си говорим. Близостта не се губи, само се променя.

# 2
  • София
  • Мнения: 44 541
Моят опит с деца с 6 г разлика. Гледах всяка седмица да отделям специално време за мен и дъщеря ми - да излезем заедно навън, да правим нещо заедно вкъщи и пр.

# 3
  • Мнения: 2 643
Моят е на 12 и все още ме търси вечер да се гушкаме преди сън. Приказки не четем, но той по принцип никога не е обичал да заспива с приказки, колкото и да съм се мъчила. Обаче пък като легна при него си говорим дълго, разказваме си най-различни неща....и така всяка вечер. Така че спокойно. Има още доста време да се радвате един на друг. Чудесно е, че отделяте индивидуално внимание на баткото.

# 4
  • Мнения: 11 146
При моите деца тръгването на училище беше много драматично. В смисъл не бяха подготвени с четене и писане и не се справяха никак добре. Отне много години и много усилия да настигнат съучениците си.
Така, че на така зададения въпросът отговарям: четохме детски книжки до първи клас, после вечерите писах домашни с всяко дете до седми клас до заветната матура и записването в гимназия.
За мен този период беше труден.
Гушкали сме се и след първи клас, но и много сме се карали за задачи по математика, за подреждането на думите в изречения по английски. Абе не може да се сравни с лежерния период на детската градина. Въпреки това, с малкият син прочетохме доста класически детски книги, вече той на мен, а не аз на него. Тези книги, аз като дете не ги бях чела, тоест откривах ги като възрастна и ги възприемах по съвсем различен начин от детския. В крайна сметка мога да кажа, че се обогатих интелектуално, като преговарях материала до седми клас, общо два пъти, откакто аз съм завършила и всеки път откривах неща, които аз не помня да съм учила или знаела, като ученичка.

# 5
  • Мнения: 5 604
Синът ми докъм 12-годишна възраст търсеше баба си да му чете преди сън. От бебе беше свикнал тя да му чете. Мен ме търсеше, когато нея я няма.

Иначе на 6 години синът ми тръгна на училище, първи клас, и влязохме в училищния режим на домашни, ваканции и извънкласни дейности. Писала съм навремето, но за сина ми първи клас беше много труден. Не заради материала, с това никога не е имал проблем (само четенето на английски му създаваше трудности, но след по-усилена работа и у дома, и в училище, се оправи). Беше адски нервен, непрекъснато хленчеше, в училище имаше сериозни проблеми с дисциплината и много се оплакваха от него въпреки отличните му оценки. Говореше в час, пееше в час, дразнеше се със съучениците си. Беше някакъв кошмар. Във втори клас всичко изчезна като с магическа пръчка и оттогава поведението му в училище е прекрасно, но у дома редовно си показва рогата.

# 6
  • София
  • Мнения: 44 541
При мен второто дете е по-тегаво в училище. Тих, мързелив и отказва да ходи. Голяма мъка е. Въобще не мога да се разбера с него.
Докато с дъщерята винаги сме си имали приказка, винаги сме намирали време една за друга.

# 7
  • София
  • Мнения: 8 940
Каката на 7г. никога не е била от типа гушкаво дете. Тя има нужда повече време да е сама и да не я занимават. Идва да се гушне някой път, но е много рядко. Иначе търси внимание, но с нея се занимаваме даже доста повече тъй като се пишат домашни и т.н. В малкото време когато не е на спорт или на училище играем игри заедно или излизаме по женски както тя казва Grinning
Иначе осъзнах, че вече не е малко момиченце може би сега като тръгна на училище.

# 8
  • Мнения: 19 422
Не бих се наела да отговоря на нито една майка на въпросът какво я чака.
Защото е много сериозен, относително е и всяко дете е различно.
Никой не знае какво ще му дойде до главата, камо ли с децата.
Само да са ни живи и здрави 😊
Ще кажа при мен как е. Имам обаче само едно дете, втори клас. За мен трудното е сега, в училищните години. Нито бебешкия, нито детско -градинския период ми е бил труден.
Напротив-това ми бяха най-хубавите години.
Трудничко ни беше в първи клас. И не заради уроците. Детето ми се справя отлично, малко по-трудно й е по математика.
Беше подготвена с четене и букви. И добре, че го направих. Средата се оказа доста конкурентна в нашия клас. Децата да много умни, много напред и някои родители явно ги е гонила дива амбиция, защото бяха дошли научени госта от децата.
И вечно трябва да ги настигаме, сравнява се с тях, иска да е като тях, да знае и прочие.
Като организация, навици, домашни ни беше много трудно го края на първия срок.
И то при положение, че детето ми е много умно и схватливо, но малко я мързи.
Иначе много обича да ходи на училище, буквално си обожава училището.
При нас проблемите са с концентрация и разсейване, и малко го приемаше още на игра.
За гушкането - не съм критерий, защото успяхме да я отделим окончателно от нас едва в първи клас.
И до ден днешен записва с мен. Книги се четат всяка божа вечер откакто е на три години.
Детето ми е страхливо, много чувствително всеки ден има училищна драма.
Та на мен трудностите са в тази посока - възпитание, поведение, в училище както може, какво не, да е по-внимателна,по-съсредоточена, по-уверена.
Общо взето моето си е залепено за мен.
И все още я е страх сама да стои в стаята.
Даже вчера ми каза, че не било честно цитирам:"вие с тати сте двама в стая, а аз съм сама".
Ами донесете ми поне едно братче,ако не може, може и две сестричета. Или пък близнаци. "
За мен трудното е в училищна възраст.
Както има една приказка :"малки деца, малки ядове, големи деца, големи ядове ".
Може да е много изтъкана ама си е вярна.
Проблемите са ни от естеството на трудна организация - сутрин, вечер, домашни, приготвяне на храна, вечерното бързане.
Няма време за почти нищо през седмицата.
Отделно, че ходи на допълнителни дейности.
И там е каране-взимане.
Сега си отдъхнахме малко, защото в занималнята тази година имаме много способна и кадърна, сериозна г-жа и поне всичко си пишат там.
Та това ни отпадна.
Миналата година си беше труден период.
И сега ми е трудно. Все си казвам колко неща можех да постигна, колко можех да работя с нея ако не ходех на работа.
Но няма как. Аз съм. И в същото училище, в което е тя. Това поне логистично ме улеснява много и тя е по-спокойна,аз също.

# 9
  • Мнения: 5 604
А като влезе в пубертета, гледай какво става. Синът ми е на 13 години, втора година в гимназията, и с днешна дата дори първи клас ми се струва песен вече, въпреки че накрая си бях намерила три бели косъма.

Всичко е със зор, напомняне, кандардисване, убеждаване, заплахи. Задаваш му някакъв нормален въпрос от типа ‘да те закарам ли на тренировка или ще отидеш сам с колелото’, то започва да се зъби и да фучи.

Точно на мястото си е ‘малки деца, малко проблеми, големи деца, големи проблеми’, както е написала съфорумката по-горе.

# 10
  • София
  • Мнения: 34 996
Не съм съгласна с това обобщение. Синът ми е на 14, има си фазите, но сега ми е в пъти по-леко, отколкото като беше малък.

# 11
  • Мнения: 19 422
Не съм съгласна с това обобщение. Синът ми е на 14, има си фазите, но сега ми е в пъти по-леко, отколкото като беше малък.
Да, точно заради това уточних, че при всеки е по-различно.
Никакви ядове не съм давала на майка ми в пубертета.
Но честно да си призная много се страхувам от този период.
Такива фрази не важат за всички, но не са и казани случайно😊

Общи условия

Активация на акаунт