💛 Юнски бебета 2024г. - Тема 8💛

Йони, много са красиви!
Моите са с много голяма разлика -16г. Това е предимството да родиш млада и хм възрастна искахме 3, но изтървахме момента, а годините ни не са малко и се притеснявам. Плюс, че мъжа ми преди няколко години разви ПР сред ковид и не ми помага така както с баткото.

Звучи ми като fishing тая работа как нямало разлика🤣

Нашата девойка започна да се “заиграва” с шишето си за мляко. По 40мик пие едни 180мл защото си играе да го дъвче. Чудя се в какво друго зямога да сложа млякото. Шишетата със сламки, които имаме са мн тесни и трудно минава млякото

И като рибата клъвне, няма връщане 😂😂😂

Благодаря ви! Прекрасни са на снимка 😀 каката е първокласник, вчера имаше драма за химикал. В някакъв пубертет е според мен, спира ни тока. Постоянно се редуват с настроенията.
Представете си, че ако сега малкото бяга след вас и постоянно иска нещо, когато са две бяга след голямото 😀 Безплатна бавачка

Йони, много са хубави, да са ти живи и здрави!

Иначе и аз съм чувала как с едно дете било най-трудно, но това е усещане и се дължи на неопитността и на бруталната промяна в живота на жената.  Чувала съм и как с повече било по-лесно защото се занимавали едно с друго…Ама изобщо не вярвам 😂 Особено елемента с ревността, караниците и боя между децата. И няма никаква гаранция че като пораснат ще са близки. За съжаление имам много примери от обкръжението си - от много добри семейства, (порастналите вече) деца са много различни и изобщо не се разбират. Така че не съм съгласна, че зависело от родителите.

Да, има го това и за неопитността, и за шока от всичко, което ти е за първи път. После вече си претръпнала 😂

Има ли още непроходили юнчета? Нашето още го е страх да се пусне, подпира се по мебелите.

Момичета, да сверя часовника. Моят син още ползва биба, даже напоследък все повече я иска за през дея. Май избиват 2 нови зъба и сигурно заради това. Дърпам се, не искам да му давам, ама то са едни крясъци и бесове и се предавам накрая без биба пък не заспива. Нощем я изплюва и си спи, ама като се присети, че не му е в устата реве и я търси и ако не му я подам, не заспива. Също така, още си го приспивам на ръце. Седя и си го люшкам, за 5 мин е заспал. Реално ми харесва, но се чудя дали не съм изпуснала времето за самостоятелно заспиване.

Та въпросите ми са:
1. За бибите: Ползват ли биба вашите деца? Как я махнахте (за тези, които вече са успяли)?
2. За заспиването: приспивате ли на ръце все още?

Ползва биба само за заспиване. Не знам как ще я махам. Сама се отказа от приспиването на ръце и започнах да я слагам до мен на леглото и да я гушкам и галя. И това не знам как ще махам. Снощи пак скандално заспиване. Вдигнах я да си играе в хола, разхвърля всичко, легнахме и заспа за 10 мин, но си стана и късно. Ако махна биба и гушкане и не ми се мисли кога ще заспи. То и с тях е зле.

Момичета, аз забременях първия път на 25, току що щастливо омъжена. Когато се роди синът ми тъкмо бяхме създали семейно гнездо и както всичко беше идеално, вътре гръмна бомба, а с годините ставаше все по-голяма ... Бях шокирана от неспане, рев, вируси, а като започна да ходи на градина, ей тогава стана наистина страшно. Със съпруга ми излизахме поне по два пъти в седмицата, ресторанти, кино, поне по веднъж в чужбина през годината за поне 9-10 дни... И въпреки това много ми тежеше, най-вече вирусите и мъката с не ходенето на градина, исках да градя кариера, а около мен всичко тънеше в сополи и кашлица... После дойде Ковида... И до там с кариерата, разбрах, че е маловажна, клиентите ми обърнаха гръб, времето беше такова странно, разбрах също че ресторантите и почивките също не са това от което имам нужда. Домът и семейството ми станаха най-притегателната точка. Тогава се роди идеята за второ дете, не можех да повярвам, че си пожелах да стана майка още веднъж... Но този път не се случи, година-две-три нещата не се случваха, лекари, прегледи, изследвания.. нищо, вторичен стерилитет... От тези неприятни моменти ми се появи киста, въпреки нея ми направиха инсеминация - неуспешна. Заминахме на семейна почивка, но по пътя катастрофирахме, прибрах се бременна.. но беше неуспешна бременност. Последва операция, махнаха ми яйчника, бях потресена ... И в следващия месец се случи чудото, да си имаме и дъщеричка... Синът ни не можеше да повярва, беше му много странно и така докато се роди... Имаше ревност само първата вечер, сега я обожава и той често казва, че не знае какво би правел ако я няма, че няма да е толкова весело без нея... И то си е така. Те първа предстоят трудности, Бог да ни пази само. Ако нямаше толкова много вируси сигурно и трето дете бих родила. Когато станат две е наистина различно, има пълнота, има освен сополи има и задачи по математика за решаване .

Най най ми е тъжно, че навсякъде има роми, в мола, в центъра, онзи ден на два пъти искаха да отмъкнат колелото на малката за няма и 30 минути.. а ние се топим, защото гоним някакви невъзможни мечти, а истинските неща които трябва да мечтаем да под носа ни.

Истината е че децата са най-големия учител на търпение и на още много други неща, бях голяма егоистка, а те наистина ме промениха коренно.

forest, аз често се оплазквам, че не съм махнала бибата още. Моето дете заспива с нея, не може без. Не знам и аз как ще я махна, макар да съм правила опити да приспя без нея - не става, иска залъгалката и бързо се успокоява. Приспивам подобно на VaniaK - лягаме на леглото и аз я гушкам, а тя си играе с моята коса + за фон една пееща играчка. Многократно съм опитвала да вкарам някаква друга асоциация, че да не се занимава повече с коса, обаче не иска, не ѝ е интересно нищо като цяло.

Не се заяждам, нито упреквам, само ще споделя, че никога не съм разбирала израза "сега сърцето/домът ми е пълен", когато се появи второто дете. В смисъл, като си с едно дете, те празни ли са били, какво? Иначе и на мен са ми казвали (предимно непознати, които ми дават зор за второ), че две се гледат по-лесно, че сами се гледат и пр. Супер, ама аз не се връзвам Евала на жените, които се навиват за породени деца и въобще за второ, че даже и трето. У дома такъв разрив настъпи с едно, че за второ хич не се и замислям.

Анника, права си да, обаче всеки трябва да си прецени силите. Ако цената е това майката да е все уморена, избухлива и крива идните 7-8 години… ами нз дали ще е добре за семейството.
Аз искам да видя как ще е да ходя на работа, как ще ни се нагласи ежедневието и тн.
Иначе си права, че това е най-важното нещо, но все пак не е лошо да можеш чат пат да пиеш едно вино, да се разходиш до Италия и тн. Не е нужно да сме в ролята на Пепеляшка едни 10години. Майка ми беше така и никога не се е оплакала, но не и беше и леко със сигурност

Анника, почти всичко, което си писала звучи като писано от мен. И аз забременях на 25г., 2 месеца след сватбата ни.

Първото ми дете също много боледуваше и почти не ходеше на градина. Короната беше нещо ужасно, по-скоро "мерките".

Вкъщи може да е лудница, може да не успявам да позная домът ни, щом видя стари снимки, може да е изтощително и постоянно да има нещо за чистене и вършене, но... това ме прави щастлива! ❤️
Особено любимо ми е, вечер когато децата са легнали или са в банята, да си опека и хапна риба на скара със вкусна салатка и червено вино! Само да изляза на ледената веранда, не ми е любимо, но и там си нося чашата. 😅 Понеже вятъра е морски... 🤪 леден, сух студ, но там е скарата, там си пека меса и риби. Обикновенно вечеряме заедно, задължително, но ако имам сили за глезотии, хапвам малко с децата и щом ги сложа да спят, излизам да пека 😅 после гледам филм. Някой пита преди няколко дни как разпускат останалите майки. Ами... аз така ☺️ в моментя мъжът ми е тук, иначе шансът да замине на работа седмица преди Коледа и пак да сме сами с децата, беше огромен..... моряшка му работа. 🤷🏻‍♀️
Това е от снощи 😊🍷

А за децата, наистина като са две по-лесно се гледат, но с малка разлика. Иначе не. Обаче пък по-трудно се пътува 🤷🏻‍♀️
Третото е стъпка за смели и безразсъдни или примирени 😅 и трите прилагалетни виждам в себе си 😅😅😅😅

Всичко е въпрос и на нагласа. На мен ми липсва търпението и донякъде съм си егоист, искам да имам време за личните ми неща, които с дете се случват трудно. Аз не съм и много организирана. Примерно днес бях на фризьор и помолих мъжа ми да се прибере по-рано. И защо не си записах час уикенда? Защото съм супер “организирана” и докато се наканя - часове няма. Точно по време на най-празничния месец. Та ей това ми тежи. Че трябва да ангажирам друг човек с моите лични неща. Няма значение, че това е мъжът ми. Надявам се като тръгне на ясла да е по-добре положението. Казват, че ще почне да се разболява. Надявам се да не е много. Та може би и аз като Лина ще видя как е живота с дете на ясла и на работа и тогава ще реша дали искам второ.

Това е израз на желанието за още едно дете. Аз изпитвах една празнина, потребност са дадеш още любов и грижа, неистово желание да имам още деца. Особено след двата аборта. След първия бях съсипана, отне ми месеци да се възстановя, обвинявах се, че сме пропуснали толкова години, а сега, когато искам, тялото ми не може да се справи. При нас както писах децата са с голяма разлика, синът ни лека полека започна да се отделя от нас, замина за друг град, усещах как нещата ми се изплъзват, годините вървят, всички социални предрасъдъци, майка ми почина, нямах никаква морална подкрепа. Чувствах се ужасно в тези 4 години.