- Публикувана: 19 окт. 2025, 00:15 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2026, 18:46 ч.
За четенето - 3
На панаира може ли да се плаща с карта или приемат само кеш?
С карта може навсякъде.
Здравейте, момичета!
Включвам се с огромно вълнение, защото тази тема ми е на сърце. Аз съм на малко над 50 години и макар по професия да съм счетоводител, душата ми винаги е търсила думите, а не само цифрите.
Как намирам време за четене и писане, след като по цял ден съм зарината с работа във фирмата и грижи за семейството. Моята тайна е съвсем простичка и може би малко старомодна. Аз не гледам телевизия. Съзнателно избрах да изключа този шум от ежедневието си. Това ми подарява часове спокойствие, които иначе бих загубила пред екрана.
Ритуалите ми са свързани с тишината на вечерна Варна. Когато градът утихне, аз си сипвам чаша чай и отварям книгата. За мен четенето е най достъпното пътешествие и начин да преживея стотици животи в рамките на моя собствен. Обичам хартиените книги, мириса на мастило и шума на прелистването.
А писането? То дойде при мен като необходимост да подредя хаоса от чувства след всичко преживяно. Пиша така, както живеех през годините. Импулсивно, искрено и без преструвки. Понякога историята просто връхлита в съзнанието ми, може би провокирана от спомен за детството ми във Видин или от уханието на море, и аз просто трябва да я запиша. Счетоводството ме държи здраво стъпила на земята, но книгите ми дават криле да полетя.
Вярвам, че всяка от нас има своята „необикновена“ история, която чака да бъде прочетена. Пожелавам ви уютни вечери и книги, които да стоплят душите ви!
Включвам се с огромно вълнение, защото тази тема ми е на сърце. Аз съм на малко над 50 години и макар по професия да съм счетоводител, душата ми винаги е търсила думите, а не само цифрите.
Как намирам време за четене и писане, след като по цял ден съм зарината с работа във фирмата и грижи за семейството. Моята тайна е съвсем простичка и може би малко старомодна. Аз не гледам телевизия. Съзнателно избрах да изключа този шум от ежедневието си. Това ми подарява часове спокойствие, които иначе бих загубила пред екрана.
Ритуалите ми са свързани с тишината на вечерна Варна. Когато градът утихне, аз си сипвам чаша чай и отварям книгата. За мен четенето е най достъпното пътешествие и начин да преживея стотици животи в рамките на моя собствен. Обичам хартиените книги, мириса на мастило и шума на прелистването.
А писането? То дойде при мен като необходимост да подредя хаоса от чувства след всичко преживяно. Пиша така, както живеех през годините. Импулсивно, искрено и без преструвки. Понякога историята просто връхлита в съзнанието ми, може би провокирана от спомен за детството ми във Видин или от уханието на море, и аз просто трябва да я запиша. Счетоводството ме държи здраво стъпила на земята, но книгите ми дават криле да полетя.
Вярвам, че всяка от нас има своята „необикновена“ история, която чака да бъде прочетена. Пожелавам ви уютни вечери и книги, които да стоплят душите ви!
Вкъщи се чете в общи линии почти във всяко свободно време (което с три деца не е много). Тайната, ако може да се нарече така е, че телевизия не се гледа, филми сравнително рядко. Дори в кухнята където ядем няма телевизор, защото искаме и приоритизирането на разговорите. След толкова години вече нито ние, нито децата имаме потребността нещо да върви включено докато се храним. Имаме си и правило, че никой не става от масата преди и последния да се е нахранил.
Днес видях поетична книга на Тил Линдеман - 100 стихотворения. Очаквах изданието да е двуезично, но не е - стихотворенията са само в превод на български, което е много странно решение, защото тази книга би се купувала най-вече от феновете, които харесват песните му и знаят текстовете. Ако беше двуезична, щях да я взема за подарък, но така, само с превод на български, ми се вижда постно и недостатъчно.
След толкова ентусиазъм и възторжени отзиви за Морнщайнова в другата тема, просто не мога да се удържа и да не кажа и моята гледна точка. Чела съм "Тихи години" и не ми хареса. За мене това беше една не много доизмислена манипулативна книжка. Усещането ми докато четях беше същото както и при "Невидимите фурии на сърцето" на Джон Бойн. И двамата есплоатират истини и трагедии, за да създадат сантиментални неистини и да придадат определено чувство у читателите си. Тяхната истина не е моята истина.Защо мисля така:
И моля, не ме съдете. Аз не съм комунист и никога няма да бъда, но разбрах, че омразата не води до нищо добро. А от тази книжка ми лъха на омраза.
Желая ви щастлива Нова година.
Скрит текст:
Да, може би съм на възраст, в която много от тези неща са минали пред очите ми и не ме учудват, може би с годините съм станала по-придирчива към това което чета.... Ето през тази година прочетох над 30 книги, имаше и не лоши, но единствената, която наистина ме впечатли беше "Наричаха я Грейс" на Маргарет Атууд. И в моето семейство имаше разлика в социалното положение на родителите ми. Майка ми беше от богат род. Комунистите бяха взели всичко на дядо ми. Разказвала ми е, че е била дете, току що изписана от болницата след операция, когато са дошли милиционери и са търсели дали няма още нещо скрито, което да вземат и са я вдигнали заедно с дюшека, за да проверят и под него. А баща ми беше от бедно семейство, казваше, че е получавал в училище безплатна закуска по бедност. У нас обаче винаги е имало любов и разбирателство, и двамата бяха уважавани специалисти в своята област, без никой от тях да е бил член на партията или да е бил по някакъв начин свързан с нея. Живеехме сравнително добре, макар и с многото ограничения по това време. А когато на ми предложиха да стана партиен член, за да мога да се развивам в моята професия, цялото семейство скочи и помня думите на леля ми - Ти нямаш работа при тях. Та всичко е въпрос на избор, както тогава, така и сега. Въпрос на чест и на достойнство. Ако нямаш достойнство и характер, в който и да е строй си обречен да ти се случват такива неща. Затова изобщо не съчувствах на героите. Цялата история ми досади. И така приключих с Морнщайнова, а по същата причина и с Джон Бойн.
И моля, не ме съдете. Аз не съм комунист и никога няма да бъда, но разбрах, че омразата не води до нищо добро. А от тази книжка ми лъха на омраза.
Желая ви щастлива Нова година.
В нито един от романите на Морнщайнова не съм засичала манипулация или омраза. Тя борави с толкова жив, фин, красив език, че не съм срещала по-изкусна литературна дипломация в съвременната европейска проза. Не си позволява преценки, нито прави чести натрапчиви паралели между политически замислената учебникарска история и поведението на своите герои, което е още една причина, поради която нейната художествена литература е толкова поразителна и автентична.
Тя успява да „хуманизира“ събития от историята и да ги влива в литература, пишейки за неща, които вече сме чували или чели милион пъти преди, като същевременно избягва клишетата. За мен най-пленително е невероятното ѝ чувство за реалистично изобразяване на героите и трогателността в думите ѝ, която дори за миг не се превръща в сантиментален тон.
Персонажите ѝ винаги са пълнокръвни, многопластови, а драматичните им житейски истории напълно поглъщат читателите. Освен добър романист е и брилянтен психолог. Героите ѝ и в диалозите, и в мълчанието си (както конкретно е в Тихи години) са най-вече хора. Винаги прави впечатление и спокойното, но бързо и стегнато темпо на повествованието. Няма дълги, проточени, досасни сцени и диалози. Няма акробатики и превземки.
И всичко това с висок емоционален заряд и с нежен поглед към човешките съдби. Може би затова предизвиква възторг у читателите.
Тя успява да „хуманизира“ събития от историята и да ги влива в литература, пишейки за неща, които вече сме чували или чели милион пъти преди, като същевременно избягва клишетата. За мен най-пленително е невероятното ѝ чувство за реалистично изобразяване на героите и трогателността в думите ѝ, която дори за миг не се превръща в сантиментален тон.
Персонажите ѝ винаги са пълнокръвни, многопластови, а драматичните им житейски истории напълно поглъщат читателите. Освен добър романист е и брилянтен психолог. Героите ѝ и в диалозите, и в мълчанието си (както конкретно е в Тихи години) са най-вече хора. Винаги прави впечатление и спокойното, но бързо и стегнато темпо на повествованието. Няма дълги, проточени, досасни сцени и диалози. Няма акробатики и превземки.
И всичко това с висок емоционален заряд и с нежен поглед към човешките съдби. Може би затова предизвиква възторг у читателите.